Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ellie

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

963 посещения на профила
  1. Благодаря д-р Първанов! Ще имам успех със сигурност. Трябва ми само малко една подадена ръка от другата страна!
  2. Привет! Очаквам някой от тях се включи за съвет или препоръка. Благодаря Ви предварително!
  3. Здравейте! Точно така -психиатър. Просто човекът ми беше познат и обеща да ми съдейства. Да и аз имам желание да живея спокойно, без постоянно да се притеснвам от това. Този синдром вече много години управлява живота ми и вече ми писна! Аз сама позволих да се случи, но съм твърдо решена да променя ситуацията и да разкарам хапчетата. Бихте ли могли да ме насочите към някого (може би да пиша на лично съобщение за някакви координати) или някаква насока? Живея в София.
  4. Здравейте, след 3 години отново попадам тук, навярно търсейки отговор на същия ми проблем. Извинявам се ако това не е правилното място или тема. Просто реших да Ви пиша. Ще разкажа на кратко какъв е проблемът ми и се надавам някой да ми помогне и да ми даде насока какво да предприема. Проблемите ми започнаха в 10 клас, когато започна едно постоянно притеснение да ходя на училище. Имах проблеми със стомаха и непрекъснато ми се ходеше до тоалетна. Започнах да се притеснявам, че ми се налага да излизам по два пъти и да питам постоянно учителите дали мога да излизам от клас. Лека полека освен нервния ми стомах, започнах да усещам изпотяване на дланите, на замаяност, страх, че „нещото“ ще се случи пак и пак, че ще се изложа и т.н Спрях да ям в училище или навън изобщо. Преди това не е било проблем. Естествено следващите години до 12 клас съвсем съзнателно започнах да отсъствам от училище, да бягам, да си тръгвам, когато усетя, че с корема ми "става нещо". Не можех да стоя в стаята, не можех да се съсредоточавам в нищо. Никой не успя да ми помогне в този момент, защото просто всички мислеха, че не искам да ходя в часовете при определен учител и за това „ се правех“ че ми е зле. А аз не споделях какво се случва реално с мен. Как мога да споделя, когато не разбирах. Следващите години започнах съвсем да променям навиците си. Всичко се въртеше около корема ми и неудобствата, които може да ми създаде той. Имах много приятели и обичахме да излизаме, да се забавляваме, но в един момент това спря. Сама го спрях. Не излизах, криех се, лъжех, че ми е зле, намирах си оправдания. Няма да забравя момента, в който две седмици не бях излизала от вкъщи. Накрая реших да изляза и да видя приятелите си. Успях да остана 15 минути с тях. Беше ми толкова зле. Имах чувството, че най-ужасното нещо може да ми се случи всеки момент и се прибрах. След този момент започнах да избягвам почти всички излизания, пътувания, хранене на обществени места. Напълно и тотално промених ежедневието си. И все още не осъзнавах какво се случва. До ден днешен качването ми на автобус е проблем. Прескачам няколко години за да дойда в настоящето. Преди 2 години за първи път отидох на психолог и разбрах, че не съм луда и няма да умра на 30 (защото така си мислех). Започнахме да говорим и той ми постави диагноза обсесивно-компулсивно разстройство. Разясни ми какво е това, говорихме много. В крайна сметка ми предписа Сероксат. Надявах се, че няма да се стига до лекарства, но уви. Пих Сероксат около 5-6 месеца по едно на ден. Всичко сякаш се върна на мястото си. Аз отново излизах, можех да пътувам, върнах си нормалния ритъм на живот, но за съжаление този психолог повече не се поинтересува от мен и какво ми се случва. Разбирам, че вина имам и аз. Трябваше да бъда по-настоятелна. Когато го търсех беше все зает и не можех да се видя с него. При следващата ни среща той беше изненадан, че „още пия лекарствата“. Аз очаквах, че трябва той да ме посъветва колко и как да пия. За това естествено не бях прекъснала. Тогава ми каза да ги спра почти напълно, което и направих. През това време си намерих работа (аз съм певица) и всичко вървеше добре въпреки намалената доза. Когато работата приключи започнах да усещам малките издайнически симптоми. От време на време корема ме свиваше и сърчицето ми почваше да подскача като на зайче, но си мислех, че е нормално да се случва от време на време. И така... всичко се върна с пълна сила. Пълен кошмар. Една година се борих и не пиех нищо. Не можех да спя, корема ме болеше, какво ли не... Съответно пак се видях (на улицата) с психолога и казах, че всичко се е върнало с пълна сила. Каза ми да почвам пак Сероксата и аз започнах. В момента, една година по-късно, виждам, че това лекарство вече не ми помага. Всяка сутрин ми става зле в метрото, докато отивам на работа. Става ми зле в магазина... Обикновено преминава за няколко минути. Да облекчават ме (хапчетата), но самата аз вътрешно вече не желая да го пия. С него или без него в мозъка ми тези мисли продължават да текат и въпреки, че тялото ми не отразява толкова силно стреса-те са си там. В момента не знам какво да предприема, към кого да се обърна. Искам да спра да се съобразявам с това състояние, с което живея толкова време. Чувствам се ужасно самичка в тази борба, никой от близките ми, колкото и да опитват, не може да разбере какво преживявам. Имам нужда от помощ!
  5. От много време тази ситуация или проблем няма развитие по Крал пентакли. Въвлечена си в ситуация с много неясноти за теб самата, въпреки че някой е много наясно какво прави. А след скандала най-вероятно ще се почувстваш като 3 меча. Вложила си много емоции, а и мисля че ти самата ще споделиш нещо с другия . С любов ли ти е свързан въпроса? Благодаря на всички ,които сте писали по проблема.Да ,за любов беше. Имахме труден период във връзката си ,защото допуснах друг човек много близо до себе си и в крайна сметка всичко ,което си казала Лора е така ..после се почувствах точно като 3 меча.Но и аз имам голяма вина.Мога само да кажа ,че въпреки тези карти успяхме да оправим нещата и да се стабилизираме , а аз се усещам по-добре сега.
  6. Крал чаши ,принц чаши , 2 мечове какво ще кажете за тези карти? Въпрост е какви са чувствата му. На мен нещо хич не ми се нрави.
  7. Здравейте ,от два дни съм като пристрастена към този сайт и специално форума за картите.Прочетох някои от темите от първата до последната страница.Направи ми голямо впечатление колко сте свързани и близки с картите си ,как добре ги познавате. Аз имам карти от 8 клас. това ще рече ,че ги имам от 9 години и "работя" с тях. да ви призная несериозно.В последните две години обаче започнах да гледам с по-голяма точност и реших ,че май е време да се заема по-сериозно.Споделям малко предистория. Винаги съм гледала с обърнати карти и моят опит е ,че когато се появи подобна карта работата става по-сложна ,неприятна ,заплетена , емоционална и взависимост какво са ми задали като въпрос.Обиконовено като видя обърната карта все казвам на човекът пред мен ,че му се дава правия път ,а той като че ли се инати да тръгне по него и все казвам :защо си пречиш? Естесвено не пренедирам да съм добра и да знам много. Винаги с интуиция съм работила и даже понякога си мисля "леле как ги лъжа тези хора" ,защото нищо от това ,което казвам не го пише в книжката например. Обикновено смятам за вярно значението на картата ,но с обратен знак. Например ако става въпрос за общуване ,ако е обърната ,значи там ще се появи проблем или липса на такова... Друго ,което правех преди да се задълбоча в двоцовите карти ,но винаги беше точно е когато някоя от тях е обърната за мен това винаги е човек ,в позиция ,която пречи на питащия или не е в хармония с него. Колкото пъти са ми се паднали пажове /принцеси обърнати когато гледам за любов на момиче ,толкова пъти е имало изневяра или раздяла. Това съм забелязала. Много ми беше приятно да споеля моя малък опит.Ако имате нещо да добавите или коментирате с радост чакам. Страхотни са темите във форума!Със сигурност ще прочета всичко с интерес!
  8. Здравей,мисля,че сънят ти означава или някаква вест,която ти отказваш да приемеш. Или е обожател,който ти отказваш да приемеш.Също така може да означава някакъв късмет.Нали знаеш поговорката -Птичката каца веднъж на рамото.А при тебе цели два пъти. :) Благодаря ти ,заминавам се с музика-пея.Уча поп и джаз пеене.Съвсем скоро завършвам. Аз започнах да си мисля ,че е някакъв откъс от минал живот,който с течение на годините ми се избистря.Много обичам водата ,но определено имам накякъв страх от нея.
  9. Здравей Елица,Картите които изтеглих на въпроса ти са 10меча,7меча и луна.Много неприятни карти,поне аз така ги виждам.Нещо лошо си преживяла,някакво разочарование,дали е било прослушване или някаква изява на живо незная,но го преживяваш тежко,плануваш пак да опиташ но болката от 10-те меча не се забравя лесно и от там идва и твоят страх да продължиш с пеенето,луната като последна карта не ми дава оптимистичен отговор.По скоро ти ще се откажеш от това си начинание. Да ,доста неприятни карти.Надявам се поне този път да не познаят.Благодаря
  10. Аз имам сериозен приятел от 5 години.Не сме имали кой знае какви препядствия по пътя си и се обичаме. Не мога да ги свържа нещатат някак. Сънувам този сън с водата ,още преди да се запознаем. Просто със всяка изминала година става със все повече детайли. Благодаря за отговора все пак
  11. Здравейте ,ето какъв е моят въпрос : Да продължа ли да се занимавам с пеене и в бъдеще?Ще имам ли успех в тази сфера?Благодаря ви предварително.
  12. Ми може да се каже.. ПО-скоро ме интересува как ще се развият нещата след скандала...
  13. Здравейте аз съм новак във вашия хубав форум и се занимавам с карти от няколко години. Имам в момента едно питане ,което се отнася до личен проблем.На мен ми е трудно да разтълкувам на себе си. Моля да ми помогнете. Крал Петнакли,Рицар Чаши (обърнат) и 3-ка Мечове. Не ми изглежда много обнадеждаващо хах
  14. Здравейте на всички.Преди 20 мин се събудих и вече бях убедена ,че трябва да потърся някаква помощ.Съвсем случайно попаднах тук,така че моля да ме извините ако не съм улучила мястото ,на което да напиша точно това,но се надявам да ме извините ако е така. От много отдавна сънувам вода-огромно количество вода.Океан. Преди сънувах само самата вода ,понякога вълни.Нямаше лица,нищо.Само водата.В последните две години сънят ми се промени и аз започнах да сънувам цели ''сцени от филм" с вода и хора.Обикновено винаги се давя.Или водата е толкова близо ,че всички около мен знаем ,че ще е удавим.Идва огромна вълна и ни залива. Преди бях сама ,сега се включиха и мои познати-например тази нощ сънувах майка ми. Потънахме отново.Удавихме се.Но винаги преди да се удавим аз се събуждам.самото чувство не ми е познато.Само знам ,че ще умрем във водата. Странното е ,че аз не се страхувам ,в самият сън не съм уплашена.Като ,че ли знам ,че това е положението-ще ни залее водата. Но когато се събудя ми е терсене ,неприятно.Не зная какво да мисля ,защото тези сънища с огрмния океан около мен ,в който обикновено потъвам се променят с времето -всмисъл добавят се нови детайли.И се повтарят постоянно. Помогнете да разтълкувам какво е това? Благодаря ви предварително на всички
×