ThinkExist

Здравейте Илияна, благодаря за мнението! Що се отнася до това до колко ми създава дискомфорт - това го усещам наистина, когато остана и сама. И си правя извода, че сте права за това, че по-скоро оставането сама ми е проблем и когато го няма него, се чувствам доста зле, дори да е за 2-3 дни. Странното е, че при предишните ми връзки не беше точно така, дори се чувствах добре, когато оставам сама за седмица-две. При единствените ми по-близки приятелки, за които споменах, го няма или е недоловим този момент със съревнованието. Може би се дължи на това, че те са по-земни, по-мъжки момичета така да се каже..и затова и се разбирам добре с тях. Конкретен случай с мой приятел, с когото развалихме приятелските си отношения, мога да дам като пример. Още когато бях на 15-16 години се запознах с него, беше съквартирант на общ приятел, който учеше във Варна. Запознахме се отначало задочно и започнахме да си пишем, да си говорим по телефона често. Накрая се видяхме на живо, като цяло много си допаднахме, имахме еднакви интереси по отношение на музика, книги, филми и т.н. Особено бях впечатлена, че когато си говорихме по интернет (тогава още mIRC беше много популярен чат ) пишехме едни и същи неща по едно и също време - до секундата! Толкова добре разбирахме какво иска да каже другия.. После аз отидох да уча в Пловдив, той се върна в Стара Загора при родителите си, идваше ми на гости, продължихме да поддържаме връзка още 2-3 години, докато един ден той ми се обади, звучеше много смутено (той е много емоционален и чувствителен като човек), не знаеше как да започне разговора. Всъщност ми обясни, че е влюбен в мен, че е готов да се премести в Пловдив и т.н. Това първо, че ме шокира, защото не беше давал признаци, че има чувства към мен, а и защото не знаех как да реагирам и какво да му отговоря. Аз не изпитвах никакво физическо провличане към него, нито съм гледала на него по този начин. Вече не помня какво точно му казах, но след като разбра, че не споделям чувствата му, той доста се дистанцира, дори започна да се държи леко заядливо...и така, сега на скоро се ожени, има детенце, премести се в Пловдив - в един град сме, а не сме се виждали от 2-3 години. Други подобни случаи имам още поне 2-3, с приятели от компанията ми в родния ми град, с които се получи много подобна история..

Да, мисля, че имам добър социален живот в общия смисъл, но това което ми липсва е хора, било то 1-2ма, с които да си допадна достатъчно добре по отношение на интереси, характер и т.н.. Както предложи д-р Първанов, представяла съм си какви точно трябва да бъдат, но тях ги няма или още не съм ги срещнала. Мисля си още , че прекалено се отдавах/отдавам на гаджетата си , а сега и на съпруга ми. В смисъл, че всяко свободно време искам да прекарвам с него, а не с друга компания. Или обикновено излизаме с неговите приятели, които ми допадат, но пък от друга страна ако не бях с него и отношението им към мен нямаше да е същото. Друго, което си мисля е, че тъй като съм жена, подобен тип приятелство, каквото търся, няма как да се случи, защото при нас винаги е различно, рано или късно се появява някакво тъпо инстинктивно съревнование за нещо, постоянно сравнение и т.н. Смятам, че най-качественотоприятелство, което имах беше с мъж, но за съжаление всичко пропадна, тъй като той започна да изпитва по-различни чувства към мен, които не бяха споделени и сега сме прекратили взаимоотношенията си почти нацяло. Хубавото е , че с мъжа ми имаме много силно изразено приятелство, което се допълва и от любовта помежду ни. Но понякога се замислям и ми става криво от това , че него като го няма, ми липсва да има някой, с който да се виждам, но нямам желание да се обадя на никой от познатите си..

Здравейте, не знам дали имам проблем или е просто особеност на характера? Става въпрос за това, че нямам приятели, в смисъла на хора , с които да съм достатъчно близка, да си споделям разни неща, да си ходим на гости и общо взето да искам да ги търся и да имам желание да ги видя. Има две момичета, които са ми по-близки, с тях ми е приятно, но се виждаме радко, още повече, че и трите сме семейни вече и нямаме време.. Някак си по-лесно се сприятелявам с мъже, пасваме си, но много скоро след това се започва с намеци и т.н. желания от тяхна страна за задълбочаване на нещата..а аз обикновено не искам да се стига до там. Та иска ми се да намеря такива мъже/жени, с които да ми е кеф да си прекарвам времето..Иначе съм в прекрасни отношения с колегите ми, говорим си , забавляваме се на работа, но когато ме канят да излизам с тях , някак си не ми се иска, и почти никога не съм го правила. Вече ми е неудобно да им отказвам, но просто не мисля, че ще ми е забавно ако излизам с тях и след работа..освен работата нямаме особено общи интереси, а аз съм такава, че не мога да се насилвам да правя неща, които не искам в името на еди-какво-си, особено ако не съм длъжна да го правя. От всички познати, които имам, тези, с които си мисля, че мога да създам по-близко приятелство или са далеч, или са мъже, които са привлечени физически от мен,а и като цяло са много малко. По стечение на обстоятелствата, по-близките ми приятели до сега са били и приятели на гаджетата ми и след като се разделим и те се дистанцират от мен, макар и да съм търсила някои от тях след това. Не знам дали проблемът е в мен, че съм прекалено претенциозна и взискателна към хората, или пък че трудно си пасвам с тях или може би просто съдбата не ме е срещнала с хора, с които да си допаднем достатъчно добре. Може би и аз не съм достатъчно инициативна за създаване на по-близък контакт и съм резервирана, което си е още една ограничаваща особеност...

Aми именно заради това изчаквам толкова време и си мисля, че сега е най-подходящото време да го направя, защото голяма част от проблемите, които имахме (финансови и всякакви др житейски), вече ги няма...

Мария-София, права си, че повечето мъже трудно влизат в такива разговори, но в моята ситуация, мисля и аз спомогнах да се стигне до тук. Както съм описала по-горе, в началото на връзката ни дори той беше инициатор на такъв тип разговори, но за мен тогава беше наистина лош период, в който бях смачкана психически и физически и изобщо не ми беше до такива разговори. Понякога дори доста нервно ги отклонявах, а аз по принцип винаги съм била отворена към такъв тип неща..просто тогава не беше момента и той явно е решил, че не желая да говоря за това. Сега пък аз искам да подхвана темата, но искам да си бъде непринудено и да не излиза така, че аз се напъвам да се правя на такава, каквато не съм

Благодаря Ви за отговора! Бихте ли ме насочили към добър хомеопат (в гр. Пловдив), към който мога да се обърна?

Много ти благодаря за отговорите и вниманието! Именно това, което казваш за стреса, си мисля, че е в основата на нашия така да се каже проблем.. Затова и съм оптимист, защото когато нещата се наредят след няколко месеца и останем сами, а и вече на родна земя , всичко ще си тръгне нормално..Затова и се старая по всякакъв начин да му помогна да се справи с ежедневния стрес, или поне да не допринасям с постоянни мрънканици за неговото увеличаване. За мен остава да се понапъна и да започна разговора, от който чакам отговори...

Дайте някаква идея за хубави анти-стрес масажни масла...и евентуално от къде мога да си ги закупя? Четох, че бергамотовото масло има много добър ефект, някой да има лични впечатления?

Цитатът е много хубав... А знаеш ли дали той има подобни чувства към теб? Имам предвид физическото привличане? Макар, че дори и да има и той, не бих те посъветвала да бъдеш настоятелна и да го подтикваш към разваляне на семейството му, освен ако той първи не го реши, защото ако ти си настояващата после ще те гризе съвестта, повярвай ми, особено ако нищо не излезе между вас, а междувременно той се е разделил със съпругата си. А ако смяташ, че физическото привличане е временна тръпка, която е породена от това, че се разбирате толкова добре, най-добре да укротиш тръпката и да се радваш на едно хубаво приятелство ... поне до колкото е възможно такова между мъж и жена (и тук е една дълга широка тема без край )

Здравейте, от известно време си мисля да се обърна към хомеопатията като вариант на лечение, но досега не съм го пробвала. Имам проблем с хронична хрема, за която получавам от различни лекари хиляди различни версии- най-честата е хроничен синуит. Секрецията е доста обилна, независимо дали е лято или зима. Не е алергична, правени са ми тестове. Старнното е, че не смятат за необходимо да се направи микробиологично изследване, за да се види конкретния причинител, а всеки път ми се изписват широкоспектърни антибиотици, от които нямам никаква полза. Дори напротив, натресоха ми кандидозна инфекция, с която трудно се справям. Има ли някакъв вариант за хомеопатично лечение за моя случай? Другият ми въпрос е свързан с един продукт, за който четох наскоро, но тъй като не съм наясно с хомеопатията, не знам дали може да се причисли към нея. Става дума за нещо като хранителна добавка, която е с фитоестрогени и при прием, спомага за правилната секреция на женските хормони в организма при евентуален дисбаланс. Можете ли да ме насочите към такъв вариант на хомеопатичен продукт?

Здравей gardeni, след като ти липсва, защо не потърсиш контакт с него? Като знаеш, че е редовен посетител в това заведение, защо не отидеш когато ходи и той? Не се разбира от това, което си написала дали искаш нещо повече от приятелски контакт, или искаш да задълбочиш отношенията си с него?

Относно това дали знае - да, споделяла съм с него, но той казва, че предпочита да не правим секс толкова често, защото ставало като навик и продпочита да е по-рядко, но да е по-хубаво. Мисля, че имаме леко разминаване по отношение на смисъла на "често" и "рядко" Не знам дали е правилно, но избягвам да говоря с него по отношение на "честотата", защото се опасявам, че може да има обратен ефект - ако му натяквам постоянно, наистина ще започне да го приема като задължение, а не като взаимно удоволствие, каквото искам да си остане. Всъщност може би истинският ми проблем е, че не знам как да започна разговор за секс с него. Да му кажа неща, които ми харесват и искам да правя с него, както и да го провокирам да сподели неща, които не ми е казвал/показвал, че иска да направим. Защото когато правим секс, аз се старая да следя по реакциите му какво и как му харесва, но все пак искам да чуя и от него. Просто не знам как да преодолея тази моя бариера да започна такъв разговор, а и той не ме предразполага да го направя.

Доста интересни мнения прочетох и такива, които провокират мисълта.. Винаги съм се чудила дали аз съм сбъркана или просто си е особеност на характера, но дори когато бях тийнейджърка и останалите момичета си мечтаеха за идеалните мъже и т.н., аз никога не съм го правила. При мен нещата с връзките просто се случваха. Предимно на основата на интуиция и разбира се, онова "пърхащото в стомаха" привличане... Сега, когато са минали повече от 10 години от тийн възрастта и скоро ми предстои да се омъжа, мога да си дам сметка, че мъжът, с който бих искала да прекарвам дните си е един вид "gratest hits" или "best of" от всички, с които съм била до сега - има физическата привлекателност, която преди съм намерила в някой, интелект, чувство за хумор, разбирания за живота, интереси и т.н., като в нито един от досегашните не са били събрани в един човек Разбира се, както винаги съм си мислила, съвсем идеални един за друг няма, няма начин да се избяга от правенето на компромиси в името на гладкото съвместно съществуване. Най-оптималният вариант е разбира се, когато те са сведени до минимум...тогава вече говорим за най-подходящия човек за мен. Другата клопка е дали нещата с компромисите са двустранни

Здравейте! Рядко търся решения и мнения в интернет, но бях приятно изненадана, че в този форум пишат доста интелигентни хора и специалисти, затова и реших да споделя какво ме тормози от известно време. С годеникът ми сме заедно от малко повече от 2 години. Това лято ми предложи брак и след няколко месеца ще се женим. Проблемът е, че няма желание да правим секс често (в смисъл на 2-3 пъти седмично), което мен ме притеснява доста поради няколко причини. Понякога не правим по 10 и повече дни. От 7-8 години сме горе-долу в една компания. Когато се запознахме аз имах друга връзка, а той - преди да се съберем премина през 2-3 неуспешни такива. Последната негова връзка приключи , предполагам за да бъде с мен. Интересното беше, че в първите седмици от нашата връзка, той постоянно ми говореше за секс, особено много ме дразнеше, когато изпадаше в подробности за досегашните си сексуални преживявания. Аз, от друга страна бях приключила една дългогодишна връзка, изпълнена с много проблеми, включително и сексуални. Имах и други сериозни проблеми, свързани с финанси, сменяне на жилища и т.н., та във връзка с това не бях в най-добрата си форма и някак си изобщо не ми беше до разни похотливи приказки. Въпреки това си правихме секс често, дори по няколко пъти на вечер. Но от тогава той някак си стана доста резервиран към мен по отношение на разговори за секс...да не кажа , че от тогава досега няма и 2-3 пъти , в които да сме говорили открито за това. А и желанието му да правим секс започна да намалява. Всеки мой опит да провокирам разговор за секс, било то и по-общ , завършва с неуспех. Заминахме за чужбина, където бяхме сами и без познати, като си мислех, че това ще е чудесна възможност да сменим обстановката и да започнем на чисто, но не стана така. Първите няколко месеца си бяха доста кофти период. Продължаваше да се интересува какво прави бившата му приятелка и разни други жени, с които е имал взаимоотношения. Това просто ме довършваше психически...и се стигна до разговори, в които му казах, че няма смисъл да продължаваме така, ако ще се интересува повече от това как се чувстват други жени, отколкото аз, която финансово, психически и физически дадох всичко от себе си, за да сме заедно. Въпреки тези проблеми се разбираме много добре, пасваме си и като интереси и възгледи за живота. Най-хубавото беше, че последните няколко месеца от престоя ни, усетих много много положителна промяна в отношението му към мен- започна да се държи към мен по начина, по който винаги съм искала да бъде. Върнахме се и ми предложи брак. Първите месеци в България, по отношение на секса си бяха ОК, макар, че продължаваме да не си говорим за това, а на мен адски много ми се иска да мога да споделя какво искам, какво би ми харесвало да направим и да разнообразим. Последните 1-2 месеца пак започва да става същото и да правим секс по-рядко, отколкото ми се иска, а когато го попитам директно, винаги казва, че предпочитал да е по-рядко, но по-качествено, отколкото да става навик...ок, но 10 дена?? Без да се хваля и т.н., смятам, че съм физически привлекателна (съдейки по реакциите на много други мъже към мен), нямам абсолютно никакви притеснения относно вънщния си вид и затова още повече се чудя какво става, имайки предвид колко други мъже ме харесват, а той дори вече не реагира, когато ме гледа без дрехи...иначе пък има доста по-оживена реакция като види гола снимка в интернет например. А и доста често гледа порно...при всяка свободна възможност, което също ме притеснява, а и дори ме вбесява понякога. Още няколко месеца ще трябва да живеем с родителите му, което и на двамата ни действа доста зле, и си мисля,че до някъде това оказва влияние. Чудя се дали след като останем сами и се оженим нещата ще се променят към по-добро след като сме вече на спокойствие или пък самия факт, че сме женени ще окаже някакво негативно влияние на желанието му към мен. Обмисляла съм вариант да се държа по-дистанцирано с него, за да не ме приема като нещо рутинно, но пък от друга страна си мисля, че съпрузите не трябва да се държат дистанцирано. Пробвам и други варианти- по-често се събличам в друга стая, гледам да не става свидетел на някои мои тривиални ежедневни дейности, но не нзам изобщо дали това има ефект. А иначе секса с него си е доста приятен, и именно затова сигурно ми липсва толкова много и затова ми е тъжно, че няма чак такава взаимност по отношение на честотата