gardeni

didi_ts, задължително ще гледам филма. Тъй като съм мислила дълго над темата, мисля над нея цяло лято, дори докато имах възможността да общувам с него, като че ли стигнах (или на моменти стигам) до заключението, че той просто е дошъл в живота ми като един вид "ангел хранител", за да ми покаже моя път...Аз съм млада и объркана, започвам нещо...не го довършвам, прехвърчам като пеперуда от едната крайност в другата, ефузивна съм в смеха си и в плача си, прекалено емоционална...а той винаги, когато си отвореше устата ми казваше точно това, което трябва.Показа ми волно или неволно моя път. Няма какво повече да коментирам. Мисля, че написах достатъчно. Мъчно ми е, защото никога не съм изпитвала такова искренно възхищение и обожание към личността на някого, но с времето сигурно ще отмине. Пък и той ми обеща да ме потърси.И ми каза, че винаги с каквото и да се занимавам ще бъде изключително щастлив да бъде мой клиент. Един от последните пъти, в които разговаряхме, ми каза гледайки ме с усмивка и възхищение:"Не мога да повярвам , че срещнах човек като мен и че този човек е от другия пол." Една и съща ценностна система, еднакви разбирания за редно и нередно, идеалисти...Неговия прякор е Кихота (Дон Кихот) ... Мисля че малко прекалих в обясненията, но ми е много на сърцето в момента.Надявам се ще ми простите

И той има влечение... канил ме е много пъти да излезем и директно в прав текст съм му отказвала, защото съм убедена, че ...ще бъде естествено продължение на прекрасните ни взаимоотношения. И той е кимал положително и се е усмихвал...знае и той защо и не се е сърдил,защото също добре знае колко сложно може да стане ...Пишейки това се усмихвам, защото се сещам как не ми се е налагало никога да му обяснявам каквото и да е било...той просто по погледа ми вече знае...Каквото и да стане, искам да пожелая на всички вас да изпитате това върховно блаженство - да срещнете някого, с когото да четете мислите си, да говорите на един език, който никой друг няма да разбира...

ThinkExist, той е женен...явно идеален вариант няма, а дори и да има не е този. А привличането е толкова магично-магнетично, че чак ме плаши...не само на духовно и интелектуално ниво, а и съществува като чисто първично, физическо привличане. И съм доста объркана...Но все пак ми се ще да знам дали някой от вас е имал усещането, че е намерил сродна душа, и когато я е намерил какво се е случило? Ровейки се по темата намерих нещо, което ми напомни моето положение. С ваше позволение ще го поставя тук: "Силните хора се срещат, за да се разделят. Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно. Силните хора са една порода - сродни души. Енергията между тях е много силна. Заедно са мощна машина. Природата разделя всичко силно. Така е, за да могат да дадат сили на по-слабите. Компенсиране на енергиите. Нямаш власт над тази раздяла. Просто продължаваш... Тъжно е... Но по-тъжно е, ако изобщо не си ги срещал. Кой е казал, че животът е песен /розов/, щастлив? Такъв е,но само броени мигове, заради които си заслужава цялото страдание на света. Готов ли си да страдаш до последна капка кръв за един миг на истинско щастие? Разбира се, че да! Тогава приготви се да срещнеш други сродни души, защото те са някъде по пътя ти. Ще се появят, точно когато най-много се нуждаеш от тях. Ще ги познаеш по искрената им усмивка. А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите на един език, а сякаш се познавате от години. Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив със самия себе си - естествен, истински, спокоен, балансиран, летящ свободно като птица. Те ще ти вдъхнат вяра и сили - капка живот. Това са твоите най-верни приятели - настоящи или бъдещи. Сродните ти души най-бързо те напускат и за тях най-много страдаш. Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си - без никакви очаквания и претенции да се промениш. Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено с искреност и любов. Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си. Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях ... и сте били щастливи. Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота....." Неизвестен автор В допълнение искам да кажа, че точно така се чувствам.

Здравейте, За първи път пиша в този форум и го открих съвсем случайно...докато търсех моя отговор... Срещнах човек, който ме окрилява, общуването с него ме зарежда по осбен начин, както никога до сега. Действа ми като катализатор на мисълта, провокира я. С всяка дума стига до същността ми,подрежда ми мислите, интуитивно усеща настроенията ми и винаги ми казва това което трябва.Имаме сходни енергии, дори околните го забелязват. Общуваме с невероятна лекота и водеща винаги е усмивката. Поглеждаме се и започваме да се смеем...Чувството е вълшебно и не съм вярвала че ще ми се случи да срещна някого като него. Работех като сервитьорка, беше редовен клиент който идваше всеки ден и имахме, в продължение на 8-9 месеца, възможността да се наслаждаваме на това общуване . Мразех работата си, исках да я сменя и без изобщо някога да съм му го споделяла с думи и приказки той ме наведе на мисълта как да правя това което искам ... и го постигнах благодарение на него и на ценните уроци които ми даде. Проблема е че вече не работя там, а той ужасно много ми липсва...Четох за сродните души..., дали е възможно той да ми е сродна душа? Как да разбера и дали да се откажа от това безценно изживяване, което съм сигурна че много малко хора са изпитали някога...Ще се радвам на отговор. ПС: Исках да пусна нова тема, но явно се изисква да съм по старпотребител и темата ми се видя до някъде сходна... Моля да ме извините, ако съм сбъркала.