Nesigurnata

Здравейте! Трудно ще ми е да опиша проблема си с малко думи, а дори не знам дали е за тази тема. Главно проблема ми е в това, че все се чувствам мръсна и имам желанието да отида да си измия ръцете. Въпреки, че получавам някоя друга подигравка от семейството ми, това не е толкова голям проблем. Най-ме притеснява времето, което прекарвам в банята. Някой път седя по 2 часа дори и водата да е студена, плакала съм под душа поради "невъзможността" ми да излезя от банята по-рано, а и 1 сапун заминава за едно мое къпане. Имам страх от заразяване със спин. Все си мисля, че от дадена моя рана или дори когато се къпя се чувствам като "отворена" за болести, тъй като не съм сигурна дали брат ми няма спин. Гледам да прикривам проблема си от останалите дори и в училище. Когато не съм вкъщи не ям нищо без да си измия старателно ръцете. Като бях малка(7-8-годишна) имах същия проблем. Мисля, че от тогава се е проявило този проблем в мен, но дълго време беше "заспало". Понеже леля ми е мед, сестра и тогава бях с мръсни ръце и исках да ям, и тя ми каза, че ако не си ги измия ще завъдя червеи в стомаха- глупаво, но за малко дете, не е. И така, тогава започнах с маниите, когато си лягах си миех ръцете и бутах всичко само с ръкав. Брат ми много ми се смееше и нарочно затваряше вратата, за да се наложи да я докосна с голи ръце, и разбира се- мие се отново. Друго с което виждам връзка е това, че майка ми също има разни ритуали, които ги прави всеки ден. Мисля, че проблема ми може да излезе на яве, понеже ръцете почнаха да ми стават бели, а понеже вече е студено и казвам, че са ми изпръхнали. Страх ме е, не знам какво да правя. Опитвам се, но се получава. Имам чувството, че никои от близките ми не ме разбира, а даже ми и викат. Наскоро често става въпрос за това вкъщи, а брат ми даже беше казал и да се самоубия- на шега, но ме нарани. Мога да напиша още много, но мисля, че това е в общ план. Ако може да ми помогнете по някакъв начин, а дори да знам че не съм само аз и да мога да поговоря с някой, който ме разбира.