Aurora2012

Неотдавна гледах филм за историята на сърфирането. Много добре направен филм и с удоволствие го гледах. Красоти! Когато мисионерите пристигат на Хавайските острови през 18-ти век откриват, че хората сърфират. Мисионерите им казват, че това е голям грях и трябва да спрат незабавно. Новодошлите вярват, че голите хавайци, покачени на бордовете си правят секс с вълните. Местните хора се оказват послушни и спират. Чак до началото на 20-ти век, когато се появява ирландец, който умеел да сърфира и демонстрира на публиката. Постепенно става все по-популярно. А през 60-години вече е модно. Защо е този пример. Накара ме да се посмея и ми напомни колко от вярванията ни на един или друг етап са абсурдни, но са общоприети и следователно непоклатими.

Сещам се за още примери. Блаватская! Fildegard fon Bingen е друг пример.

Вчера гледах филм за живота на Аристотел Онасис. Страшно напорист и с невероятно "положително" мислене. За него не е имало жена, която да е пожелал и да не е имал. За него е нямало човек или ситуация, която да го спре. Цар на света! Но после му се сервира сметката! За да ни се даде на всички ни урока, че целта не оправдава средствата. Спомних си как и Учителят е имал много тъжни моменти, когато е казвал, че се чувства много самотен на земята. Самотен пътник. Но с молитвата си винаги е имал връзка с висшия свят. Винаги е можел да се повдигне. Въпреки това е имал моменти в които се е чувствал много изцапан и самотен и казва, че дълго е трябвало да се чисти.

Датата на смъртта не е фиксирана. Зависи от живота ни и от това дали имаме висш идеал, на който служим. Тъй като не го зная от личен опит, ще посоча духовни учители, които говорят за това. Йогананда и неговият учител. Те го демонстрират дори. Едгар Кейси - също говори за своите различните избори в живота как е щял да промени дължината му. Учителят говори за това също. Исус казва на човека, който току що е изцелил, не греши, че по-лошо от преди ще стане. Малко нещо негативен е бил този Исус :-).

Така е. Всичко е нещо си. Най-после обща тема!

Не е само клиничната смърт. При прераждането си някои хора запазват спомени, които са били проверени като достоверни. Сведенборг обстойно описва другия свят. Неговото не е клинична смърт. Учителят смята, че неговите описания са най-точните. Учителят на Йогананда му се явява след смъртта си и му разказва за преживяванията "там". Част от разказа е споделен в книга на Йогананда, но друга част му е било наредено да не споделя. Има още много други примери, но колкото и да изброявам няма да убедя скептиците. А и явно има вече голямо отклонение от началната тема.

Така е, ще дойде време, когато ще чувстваме всички деца на земята като свои. Най-вероятно тогава и всички войни ще спрат. Какво е една война: да убием твоето семейство (заедно с децата), за да живее моето семейство и моите деца. Тогава всеки ще се чувства пребогат с деца. Най-вероятно никой няма дори да си задава въпроса за броя на "собствените" деца.

Погледнах този разговор, защото и преди бях коментирал. Напомня ми на една приказка от детството ми. Един мъж се връща от работа, влиза в къщи и в другата стая чува шум и разговор. Поглежда през ключалката и какво да види, жена му с някакъв чужд мъж и го прегръща отгоре на това. Взима той пушката, втурва се в другата стая и застрелва мъжа. За нещастие оказва се, че току що е задтрелял порасналият си син, който на малка възраст е заминал в странство. Да си търси късмета, казваше приказката. Като пораснал мъж, баща му не го познал ( в онова време не е имало снимки). Момчето пристигнало през деня когато бащата не бил в къщи и бащата не знел за новината. Поуката от приказката беше, да не се прибързва. Но сега научавам, че е имало и друга поука - не гледай през дупка света. Ще изпуснеш много от красивото в него. Ще изпуснеш и истината, и любовта, и мъдростта.

Отлично фото!

Когато една лъжа се повтори хиляди пъти се превръща в истина!? "...никой не се е върнал" Има ред проучвания, книги и документални филми за хора, които са се върнали от другия свят и са разказали. Дънов също говори по темата.

Де да беше толкова просто.

Зная, че и Ганди, и Дънов, не са приемали нещо, което е постигнато с лъжа. Имаше един разказ, който неотдавна четох, за Дънов. През лятото на последната си година решава да излезе за последно на Мусала, за което трябва кола. Но комунистите са въвели нов ред - да се иска разрешително. Един от учениците му излъгва, за да вземе разрешителното. Дънов отказва да тръгва при това положение. Налага се ученикът да се върне и да каже истината. Оказва се, че чиновникът няма против истината и не отказва разрешителното. Учителят тръгва за планината едва тогава. За избора на истината се иска не само позитивизъм, но и сила и много мъдрост. Пътят ни е осветен! Харесва ми как Учителят ни учи кое е позитивно с ясни думи, с много истории и чрез своя пример. Достатъчно е човек да види лицето му от снимките, за да почувства точно какво е позитивизъм.

В Библията се казва също така, че ...първите ще бъдат последни и последните първи...

Коментарът ми не сочеше , че мъжете са по-лоши родители от жените. Избрах примера като краен. Има много добри бащи. Тези дни дори някои от тях си взимат майчинство да заместят работещата майка. Аз лично съм впечатлен. Семейството днес се развива много бързо.

Проблемът, който много от нас изпитваме когато се опитваме да разграничим кое е наша и кое е Божия воля е в представата ни за Бога, която подсъзнателно ни е дадена от рисунки по стените на много църкви. Приели сме, че Бог е някакъв стар чичко с брада, който с пръчка в ръка обича да ни тормози и да ни се налага с волята си. Какво ще стане ако приемем, че Бог е във всички природни закони, с които трябва да работим постоянно. Там се изразява Волята Му. Ако ги познаваме и се съобразяваме с тях, тогава нещата се получават. Ще дам прост пример. Сутрин като станем и тръгнем за работа няма някой да се опитва да лети или плува в дълбините. Разбрали сме простия закон, че на тази планета има закон за гравитация и сме се научили да работим с него ( е, първата година от живота ни сме падали и ставали) , но на този етап никой не идва тук във форума да се вайка за това, че не е долетял до работа. Съобразяването с гравитацията е изпълнение на Божията воля ползвайки своята воля. Горният пример е за един очевиден за всички ни материален закон. Но има закони, които действат на много фини нива. Учителят казва, че сега имаме пет сетива, ползвани за регистриране явления, но че човек има потенциала и работи върху развитието на 49 сетива. Колко много още ще можем да "видим" като действителност и да работим с нея един ден. И колко по-изтънко да разбираме законите. Има напреднали хора днес, които знаят Божи закони, които болшинството от нас не знаят. Като например как да се хранят само със светлина или как да спрат дъха си за три месеца. Те знаят за Волята на Бога повече от болшинството от нас и знаят как да я изпълняват по-добре от нас. Техните изпълнения ни напомнят колко много още имаме да учим преди да се сърдим, че сме ограничени от Волята на Бога. Прави ми впечатление, че човек има склонност да се идентифицира само със самосъзнанието. Но подсъзнанието и свръх съзнанието е също част от нас. Така, че когато им позволим да участват активно в живота ни, за което Учителят е дал прийоми, ние също упражняваме своята воля. Да се познават законите на Бога и да се живее с уважение към тях е което ни дава свобода. Или както Учителят го формулира : Само в изпълнение на Волята Божия е силата на човешката душа.

Наблюдението ми е, че често сбирките в братските центрове играят ролята на тези spiritual mentorships. Често лекцията, която се чете и темата, която се обсъжда там има отношение към конкретна настояща ситуация от живота на участниците. Подходът на Учителя да чете мислите на присъстващите и да им отговаря е жив. Неговият Дух продължава да действа.

Навсякъде, където има хора се намират проблеми за разрешение. Повечето професии изискват работа с хора. Следователно ако наистина човек има способност да помага на хората, ще има безкрайно много възможности независимо какво се избере. Според мене духовните хора (такива като Учителя) са най-добрите помощници. А ако имат и развита интуиция и умеят да видят истината зад думите и постъпките, те са особено ефективни. Има програми за подготовката на "духовни съветници" тези дни. Наричат се Spiritual Mentors. Обикновено продължават 2 - 3 години. Хората, които съм срещал с тази подготовка са направили избора си, когато са преминали 40 годишна възраст, имат много практичен опит, работили са като професионалисти в какви ли не области, отгледали са децата си и т.н. С една дума натрупали са практическа мъдрост, имали са дългогодишен опит с някаква духовна школа и чувстват естествена нужда да споделят, да са от помощ ( често дори я предлагат безплатно или на ниска цена). Приема се, че много от психологическите проблеми имат като източник духовна криза и някакъв духовен дефицит. Да не забравяме, че "психология" значи "наука за душата". Мое мнение е ( а и мнение на Учителя), че когато се работи с душата на човека не бива да се събират пари. Зная, че това е чувствителна точка и ще се намерят много аргументи в опит да бъда оборен. Всички църкви, с всичката си огромна власт, ще се вдигнат срещу мене. Както и много дипломирани психолози. Чудя се какво богомилите биха направили ако бяха сред нас днес!?

Божидар, Зная, че идеята звучи много нова. Въпреки това традицията показва, че пост и молитва се е практикувало нашироко векове наред - за избавяне от разни състояния и бедствия. Аз лично съм опитвал това средство за намиране на разрешения, тъй като обновява ума и внася лекота и яснота и зная, че е много ефективно. Като страничен ефект подобрява и здравословното състояние. При все това не зная как ще въздейства на психично болен човек. Чел съм, че гладуване помага на някои психични болести, но тъй като нямам лични наблюдения не мога да взема отношение.

За самоубийството: Ще си позволя да цитирам Учителя. Дословно. " желанието за самоубийство се дължи на чужди влияния. Всички вие страдате не толкова от ваши погрешки, но от погрешките и прегрешенията на хиляди поколения ваши роднини живели преди вас. Вие изплащате постоянно чужди дългове. Този, който се самоубива, вижда, че е толкова жив, както и преди да се самоубие и е в страшни терзания. В много окаяно положение. Усеща голяма празнота. Някои хора мислят, че като се самоубият, страданията им ще престанат, защото не знаят, че ще влезнат в един свят, напълно забранен за тях... Това не е избавление, това е нещастие. За самоубийството ще кажа само едно: не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете десет пъти по-лошо ще стане. Понеже човек е свободен, може да избере да направи самоубийство, но няма право да дав лош пример на другите. Защо ще даваш възможност на щесттлавието в тебе да се шири... Като ти дотегне живота, няма защо да мислиш за самоубийство. Вместо това вземи да гладуваш - 10, 20, 30, 40 дни, за да прецениш какво нещо е живота. И ако и след 40 дни не ти е домилял, тогава продължавай да постиш. " За естествената смърт: " Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, като тела, но не като творения на Бога...Значи когато умира човек, това показва че дрехата му се е съдрала и му дават нова дреха. Човекът зад дрехата никога не умира."

В отговор на МУМ. Човешкият дух е трудно да бъде "опитомен" и както казвате няма универсални норми. Кое е положително? Да продължа Вашата мисъл. Колко щеше да е лесно всеки да си работи тихо, скромно и смирено. Комунистите се опитаха да създадат такъв ред, където неработещите трябваше да се подписват в милицията и от всеки се очакваше да е много тих, скромен и много примирен. Не че има нещо лошо в идеала за скромност и смиреност и във високата моралност. Няма нищо лошо и са качества нужни на ученика. Чудя се защо, когато българските евреи виждат, че комунистическите порядки идват в България, всички се изнасят от страната и заминават за Израел. Защо този негативизъм от тяхна страна? Или по-скоро още един пример, че положителното не може да се наложи със закон. И че често наложеното отвън има потенциал да се превърне в насилие и жестокост. Неотдавна слушах разказа на млад мъж, който пеш отива до северния полюс. Първият му опит е неуспешен. За втория се готви три години. Не работи редовна работа, а само по идеята и по подготовката. Намира спонсори. Успява. Каква е стойността на такъв "подвиг". Сигурен съм, че е изтормозил майка си, която не е знаела какво ще стане със сина й. Но как така е убедил спонсорите да го субсидират за нещо толкова непродуктивно?! Защо не си е намерил работа като всички други така наречени "нормални" хора, където да е полезен на другите и да си изкарва хляба с честен труд, а не с авантюристични пътешествия и чрез спонсори? Защо историята му е интересна за много хора? Включително и на мене... Какво получаваме и научаваме всичките регистрирани слушатели от нея? Това е допълнителен пример за това как духът в човека не може да бъде предсказан как ще се изяви. Кое е за добро и кое е положително. .... разбирам много добре идеята на МУМ. За значението на идеала, на духовните ценности, на моралните закони и че те не бива да бъдат пожертвани в името на повърхностни "положителни" изяви, които изяви да се окажат по-късно кухи и непрогресивни. Живеем в двойнствен свят, който изисква силна морална яснота и устойчивост, и в същото време меко ( така нареченото "благо" ) поведение. Затова Учителят казва " Будни бъдете".

Бутан е интересен пример. Това е страна с жесток тоталитарен режим и е един отличен пример за опошляване на добра идея. Напомня ми за новините по комунистическо време, когато се съобщаваше за големите постижения на тружениците и ги показваха все усмихнати. Коментарът ме е във връзка с въведения от Бутан индекс на щастието. Винаги е добре да се погледне каква е истината зад думите. От друга страна Учителят никога не обещава щастие на земята. Земята е място за работа и за научаване на определени ни уроци. Радост, удовлетворение, вдъхновение, обич, благодарност за уроците и за наученото. Да! ...Но щастие? Само в духовния свят има щастие. Идеята за щастието, както е описана от Беинса Дуно също може да бъде опошлена и да се намерят доброволци да причиняват болка на ученика нарочно, за да го научат на урок и да му "помогнат" да прогресира. Затова моето разбиране е, че всеки сам трябва да изследва какво е щастие (да не се разбира като отшелник) и какъв е смисъла на живота. Учителят е отворил вратата към знанието, което осветява пътя към щастието и ни води към смисъла на човешкото съществуване. Но тези теми според мене са свещени и всеки сам трябва вътрешно да ги открие, почувства и живее.

Учителят говори за преобразуване на отрицателното в положително и го смята за много необходимо и важно умение за ученика. Но и добавя, че всеки който наистина го умее е голям майстор. Той смята, че това е истинската алхимия на живота. Да се направи от оловото злато. Няма обещания, че лесно се развива това умение, но се поощрява да се развие. С много мъдрост, любов и истина. И както беше отбелязано по-горе, всяка идея може да бъде опошлена. Без изключение. Аз лично съм бил свидетел на "доброжелатели", които скрити зад красиви лозунги и потопени в псевдознание, са причинили много болка и вреда. Кръстоносци има и днес. Но съм видял и хора, които умеят да преработват негативното - често без сложни умствени салта, но с много любов и мъдрост прокарват пътища там, където никой не е вярвал че може да има път. Едгар Кейси казва: " Когато се натъкнете на препречил се камък, използвайте го за стъпало." .....................

Тема, която заема различна степен от значение в различните сезони от живота ни. Какво ли няма тук! Интересен пример, за който не се говори, е Бразилия. Преди 50 години една жена средно е имала по 5 деца там. По естествен начин днес тази цифра е спаднала до 2. Официалното обяснение е, че през последните десетилетия сапунките стават важна част от всекидневието. Те са гледани най-вече от жени. Повечето от героините имат по едно или две деца и са успели жени. Те са основният фактор за промяната. Явно какъв е идеалът ни е от голямо значение. Ако идеалът се промени, резултатът ще се появи без каквото и да е насилие. Разбира се, идеалът трябва да е съгласуван и с вътрешната природа на човека. Имам познат, който нямаше интерес от деца, а най вече от интелектуални занимания и от пари. Но имаше постоянен натиск от близки да има семейство и да произведе наследник. Много се бори между двете противоположни сили. Крайният резултат: седем деца от четири жени. Не е бил част от отглеждането на никое от тях. Последните му се родиха, когато вече беше 50. Най-после имаше мъжки наследник. Но за да ограничи времето си с тях започна аспирантура в допълнение на много за ангажираща работа. Така и през неделите имаше извинение, че чете в библиотеката. Всичко е много индивидуално. Количество и качество, мотиви, възможности... Учителят казва, че оптималния брой от хора на земята е един милиард и че едно семейство е най-добре да има две деца, не повече.

Диана, Темата за саможертвата действително не се вмества в разбиранията на "здравия разум". На определено ниво на развитие, когато сърцето е така живо, че чувства чуждата болка като своя, саможертвата е естествената и единствена реакция. Учителят го нарича "разумното сърце". Забележителното според Него е че когато се задейства разумното сърце човек е способен на мигновени правилни решения и действия. Той има отлични примери. Може би статията за разумното сърце е на сайта.

Виждането на същината на явленията е една от най-трудните и важни задачи за ученика. Да знае как да разграничи източника. Тук разумът и сърцето прибягват до интуицията. Добър повод за работа върху развитието й. А по пътя към пълното й развитие - уроци, много уроци и благодарност за тях. :-) В изпълнение Волята Божия само е силата на човешката душа.