Aurora2012

Учителят е настоял да не се нарича Знанието негово. Той се явява като врата. И като пример. В духа на коментара на Учителя бих казал, че тези които знаят отговора на въпроса Ви няма да го пишат тука, а тези, които не го знаят ще пишат с отговор. :-)

Застой се появява, когато не внимаваме в уроците си. Повтарянето на един и същ урок е признак. Но и при това повторение сме пощадени и има разнообразие. Има ситуации, които се повтарят, за да изпробват търпението ни или устойчивостта ни, а не защото не внимаваме в урока. Когато Учителят се връща от Щатите получава много предложения за работа, но не приема никое. Вместо това се усамотява за няколко години. Колко хора са се чудели и вероятно някои са го смятали за застой и бездействие. Но това е изключително плодороден период за него. И през ум не ми е минавало, че приемането на Знанието може да доведе до застой, защото единствено съм виждал полза. Изпробвал съм го в какви ли не ситуации. Няма грешка! Когато съм го следвал според духа му. Но има още толкова много да се възприеме, изпробва и вгради от Знанието. Хубаво, че имаме прераждания.

Странно. Обикновено хората със силна чувствителност възприемат и големите радости на другите. Така животът им е много разнообразен и богат. Но да се обезсмисли заради тази чувствителност?! Учителят говори много за смисъла на живота. Той има отговор.

Ето линк за "Рай и Ад" http://swedenborg.newearth.org/hh/hh00toc.html

Повече за Сведенборг : http://www.swedenborgdigitallibrary.org/ES/epictc.htm В миналото бях намерил пълния текст на някои от книгите му на интернета. Вероятно са още там, ако се потърсят и ако има интерес.

Благодаря Учителю! Благодаря за публикациите!

"Преди години брат Нестор Чуклев, който си замина на повече от 90 години и който беше играл Паневритмия при Учителя на Изгрева и я играеше всеки ден, лято и зиме, ми каза нещо важно, което искам да споделя за финал. Тогава „синдромът на десния крак" се вихреше около „отварянето" в „Изгрява Слънцето". Кипяха аргументите. Аз наблюдавах как той просто се оттегляше настрани и веднъж го попитах: „Защо не им кажеш как е, ти си играл на Изгрева?". Той махна с ръка: „Остави, не се въвличай в спорове". После постоя малко замислен и добави: „Когато преподаваш Паневритмия, казвай на хората да играят наистина, от сърце, защото тогава светлите същества ще дойдат да играят с тях и ще останат да им помагат в живота". Какво значи „да играем наистина"? Разумното ни сърце чака да го послушаме. Със сигурност тогава споровете стихват, защото чрез Разумното сърце говори светът на единството. Разумната Природа чака човекът да се отвори и да постигне това единение, което е първата крачка към Новата епоха." Цитат Благодаря за тази статия! Забележителна!

Молитва

Много интересно и вълнуващо. Благодаря д-р Балтова. Може ли да помоля да публикувате още един откъс.

Аз също се занимавам с пчели. Изпитвам благоговение към тях. Те са чудо на природата. Вярно е, че в последно време има болести и измиране сред тях. Но се забелязва и приспособяване и генетични изменения сред тях. Тези дни се продават "силни" пчели, които са много по-издръжливи. Разбира се, изискват се допълнителни разходи. ( между другото, аз не съм продавач на тези пчели)

Неслучайно Учителят е настоял да няма паметник...

Моето впечатление е, че женската природа обикновено е склонна да се привързва силно и да се стреми да създаде нещо стабилно. Ти представяш повече мъжката природа. И жалкото е, че с днешните медии жените биват подучени на неприсъщи за тях поведения, които са и вредни. Цялото общество губи от това. Ако някой иска да знае моето мнение е, че не бива да се обсъждат във форуми лични отношения, защото това което се подава като информация е едностранчиво, субективно и винаги подвеждащо. Обикновено тези дискусии са сродни на махленски клюкарски обсъждания. Препоръката ми е да се изучава Словото на Учителя, вместо това и да се прилага. Защото не е важно какво казва тази или онази клюкарка, а какво е в сърцето ти и какво Бог вижда там да е. Бог е единственият ни истински партньор. Но каква велика задача е да Го опознаеш първо и да знаеш как да общуваш с Него! Какво казва Учителят по темата? Аз зная в преразказ. Може би някой ще цитира точно.

"Доколкото аз разбирам мисълта - ако човек е заквасен от Любовта, това означава, че той никога не се променя вече, каквото и да се случи? " цитат от Донка. Нима има нещо на земята, което никога не се променя?! Бог и Неговите достойнства са единствено постоянни и абсолютни. Струва ми се, че Розалина и CREDENDOVIDES поясняват какво Донка казва, говорейки за Любовта с главно Л, която е така чиста и силна, че може да устои на всичко. Тя е извор непресъхващ. Непроменящ се в способността си да дава. Звучи непостижимо, но идеалът трябва да е точно такъв.

Благодаря за темата. Това е особено вълнуваща тема и вярвам всеки тука работи по нея. Що се отнася до закваската - Бог я е заложил във всички ни като зародиш. Да си спомним за това с благодарност и надежда. И да се радваме на напредналите, които ни стоплят и вдъхновяват.

Точно това и Апостол Петър казва. Скоро след това му се представя възможността да се отрече три пъти от Исус.

Иронията е, че всеки вярва, че неговите или нейните постъпки са добре обмислени. Аз не критикувам изказването на Учителя. Напротив. Смисълът на коментара ми е, че е много лесно да се каже и много трудно да се изпълни. Понякога дори не разбираме резултатите. По-късно, понякога много по- късно, се оказва че резултатите, които ни са се стрували сполучливи , да не са, а тези, които са били не толкова добри да се окажат много подходящи и дори живото спасяващи с времето.

Обикновенно паралелно с търпението се развива и интуицията. С нея човек знае кое ще стане и кое няма. Така търпението и интуицията взаимно се хранят и поддържат. Развива се и силна сетивност и всичко наоколо дава много повече информация, която насочва към правите решения, положителни изживявания, вдъхновение и към широк поглед на живота. С всеки изминал ден животът се разгръща все по-богат и пълен. Толкова богат, че бързането за където и да е се обезсмисля.

Тази тема Учителят препоръчва да не се обсъжда и да се подхожда с изключително внимание.

Имаше и друг коментар от лекциите на Учителя: "светският човек се примирява, а духовният се смирява." Може би и затова стъпките ПРИМИРЕНИЕ в Паневритмията са в самото начало.

Търпението изисква пълно смирение. Но в същото време Учителят прави разграничение между смирение и примирение. Той предупреждава да не се примиряваме със злото, което оплита правата мисъл. Никога да не вървим паралелно с него, а да го държим отпред или отзад. Под надзор. И в Библията се говори за отрязване на собствената ръка ако прегреши. Колко мъдрост се изиска за това! И колко здрави ръце са отрязани. И колко гангренясани ръце са търпени!

Търпение е умението да се лекува болката. Да се работи с Природните закони според техния такт. Човек да остане така тих и вътрешно съсредоточен, че да знае Неговата Воля във всеки момент. И да умее да я изпълнява. За това се иска голямо търпение.

А понякога е по-добре да не се взима отношение по измислени истории.

Учителят казва, че дори души които носят огромния товар на грандомания и желание до владеят света, се раждат в точният момент когато човешката колективна карма е назряла и големи групи от хора са готови да ги следват, такъв е например случаят с Александър Велики и Хитлер ( които персони се оказва според Учителя да е един и същ дух). Всеки си намира мястото и времето.

Самата дума "мания" обрича да се обсъжда болестно състояние. За болните можем да изпитваме само състрадание и да се научим как да им помагаме и как да се предпазваме.

На мен ми е помогнала молитвата. Да добавим и вътрешната убеденост и яснота защо ми е необходимо да направя онова върху което полагам усилия. И трето свързването ми с хора, което вече имат умението , към което се стремя. Нерядко и готовността за саможертва в името на нещо велико. Както и мисълта, че животът на земята е училище и желанието ми да разбера настоящия урок.