+mira

Знам, че ще мине, само два месеца остават, но почват да ми се отключват всякакви страхове, най-вече за болести и постоянно мисля за това. Не мога да се концентрирам, не мога да се развеселя истински. Качвам кръвно без причина. Антидепресантите дали са вариант? Против тях съм, но става въпрос само за този отрязък от време до изпита, дали биха притъпили неприятните усещания? Благодаря за разбирането и весела нова година!

Здравей, благодаря ти за отговора, да не би да си учила право? "Симптомите" са ми много познати. Опитвам се да правя всичко, което казваш, но винаги става така, че последните седмици просто не остава време и за телефонни разговори. Практикувах ученето в парка, докато беше топло, но вече няма как. Не съм взимала хапчета за памет, но пък пиех страшно много кола и в някакъв момент започнах и по-силни енергийни напитки. След уплаха, че съм си навредила на сърцето, който дори след преглед при кардиолог, който ме успокои, напук на здравия разум остана, спрях да пия каквото и да било енергизиращо, но напрежението в областта на гърдите остана. Това, което ме притеснява е да не би това напрежение и полусъзнателен страх да останат и след завършването, когато се върна към нормалния активен живот и да се превърне в траен проблем. Поздрави и успешна Нова година!

Здравейте. Не знам дали наистина имам кой знае какъв проблем, но все пак едно дискомфортно чувство ме тормози от около месец. През последната една година се налага да уча много по цял ден, без почти никаква почивка, срещи с хора и движение. По принцип съм доста общителна и социална и обичам спорта и винаги съм смятала, че депресиите и въобще всякакви психически проблеми са нещо, което е за хора с много слаба психика. Натрупването на напрежение и липсата на контакти с хора и движение обаче доведоха до едно тревожно чувство. Два пъти качих кръвно със сърцебиене, което обаче не е свързано със сърденични проблеми, бях на доктор, а е причинено от стреса. След това обаче се появи усещането, че се задушавам, болки в гърдите и натрапчивата мисъл, че ще ми се пръсне сърцето. За съжаление, нямам възможност да си почивам в момента, нито да отделям много време за спорт или за излизане. Имам постоянна нужда да съм сред хора и в момента, в който остана сама отново се появява усещането. Сред хора се чувствам добре, дори да са непознати, дори да съм в претъпкан автобус, просто човешкото присъствие ме успокоява. През следващите два месеца обаче ще трябва да се затворя вкъщи и да продължа да уча за последния си държавен изпит, който ми е наистина важен. Не знам как да облекча неприятно чувство, без да се налага от това да страдат усилията ми да взема изпита. Може ли да ми дадете някакъв съвет, най-вече как това тревожно чувство да не става хронично. Благодаря ви и весели празници.