Може би ще прозвуча много грубо и нетактично. Опитах се да прочета зад думите на авторката, може би се заблуждавам, но се опитвам да се поставя на нейно място откъм чувства. Мисля,че на няколко пъти прави впечатление, че има силно влечение към други мъже и че не иска да го изгуби, защото я обича много. Не знам отговорите и както някои хора споменаха, е трудно да се погледне върху цялата ситуация от няколко шриха. Ако се опитам да помогна... Бих ти задала няколко въпроса: чувстваш ли се напълно удовлетворена от сексуалния си живот (става ясно, че като човек той ти дава всичко, от което има нужда една жена); като характер, отблъсква ли те, ако един мъж те обича много, търсиш ли някой, който да не "дава" всичко за теб; страхуваш ли се да потърсиш това, което ти липсва, защото не искаш да изгубиш, нещо, което виждаш като ценност, но и не е достатъчно? Мисля, че тези върпоси биха могли да са доста субективни, и от "моята кула". Зададох ги отчасти от съспоставяне с мои лични емоции. Според мен, ако не обичаш този човек в цялостта му, както се спомена горе: "всичко ще се събере в една дума: "Обичам го", е хубаво да потърсиш щастието си другаде, да дадеш шанс на този човек да бъде наранен, но да намери и той за себе си горните думи, произнесени от някоя жена. В моите лични отношения имаше много, много проблеми, минаха 4 години, разделени сме, но аз изпитвам същото чувство като в първия ден, без значение случилото се. Може би греша, но не би трябвало да поставяш под въпрос чувствата си, а неща, които ви пречат да общувате по-пълноценно. Друго, не мисля,че трябва да останеш с този човек "по задължение", както казаха по-горе, след време ще стане по-трудно, ако неудовлетвореността ти нарасне или просто остане. Друго, което забелязах в отговорите по-горе: това, което би могла да опиташ е да разнообразиш или създадеш напрежение между вас, може би няма да чувстваш, че той те обича толкова много и да го приемаш за даденост. Много често, младите хора според мен (то и аз съм млада де, но...) не харесват неща, които са сигурни, които са тук, плашат се от хора, които знаят, че искат именно теб, общуването с теб, любовта с теб. Мисля,че донякъде това е комплекс- как така съм достойна за любовта на един човек, какво чак толкова намира в мен... Затова и мисля,че се търсят други хора, които може би няма да ни харесват толкова и ние ще искаме да си докажем, че не сме толкова добри, ще трябва да се борим за тях. Мнението на Аурора по-горе: и според мен женската природа е по-устойчива, равна, приемаща в чувствата си. Но всички ние имаме и мъжко и женско начало в себе си. Това, че твоето "мъжко" (не буквално!) начало е проявено по-силно, според мен говори за лек дисбаланс, или нещо, което трябва да се доизгради в личността ти. Не знам дали мнението ми ще бъде споделено, но мисля,че би ти харесала книгата на Пиер Дако - Дълбинна психология на жената. Можеш да я намериш онлайн, в спиралата нет. Извини ме, ако някои от думите ми са те обидили, но често в дискусии, се опитвам да бъда опозицията, поради простата причина, че ми се иска да помогна, като се даде възможност да се претеглят всички гледни точки. Всичко казано е с най-топли чувства и приемане, желая ти да намериш отговора и да бъдеш щастлива, както и човекът, с когото имаш отношения Усмивки