Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Wildflower

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Wildflower

    Не разбирам себе си

    Може би ще прозвуча много грубо и нетактично. Опитах се да прочета зад думите на авторката, може би се заблуждавам, но се опитвам да се поставя на нейно място откъм чувства. Мисля,че на няколко пъти прави впечатление, че има силно влечение към други мъже и че не иска да го изгуби, защото я обича много. Не знам отговорите и както някои хора споменаха, е трудно да се погледне върху цялата ситуация от няколко шриха. Ако се опитам да помогна... Бих ти задала няколко въпроса: чувстваш ли се напълно удовлетворена от сексуалния си живот (става ясно, че като човек той ти дава всичко, от което има нужда една жена); като характер, отблъсква ли те, ако един мъж те обича много, търсиш ли някой, който да не "дава" всичко за теб; страхуваш ли се да потърсиш това, което ти липсва, защото не искаш да изгубиш, нещо, което виждаш като ценност, но и не е достатъчно? Мисля, че тези върпоси биха могли да са доста субективни, и от "моята кула". Зададох ги отчасти от съспоставяне с мои лични емоции. Според мен, ако не обичаш този човек в цялостта му, както се спомена горе: "всичко ще се събере в една дума: "Обичам го", е хубаво да потърсиш щастието си другаде, да дадеш шанс на този човек да бъде наранен, но да намери и той за себе си горните думи, произнесени от някоя жена. В моите лични отношения имаше много, много проблеми, минаха 4 години, разделени сме, но аз изпитвам същото чувство като в първия ден, без значение случилото се. Може би греша, но не би трябвало да поставяш под въпрос чувствата си, а неща, които ви пречат да общувате по-пълноценно. Друго, не мисля,че трябва да останеш с този човек "по задължение", както казаха по-горе, след време ще стане по-трудно, ако неудовлетвореността ти нарасне или просто остане. Друго, което забелязах в отговорите по-горе: това, което би могла да опиташ е да разнообразиш или създадеш напрежение между вас, може би няма да чувстваш, че той те обича толкова много и да го приемаш за даденост. Много често, младите хора според мен (то и аз съм млада де, но...) не харесват неща, които са сигурни, които са тук, плашат се от хора, които знаят, че искат именно теб, общуването с теб, любовта с теб. Мисля,че донякъде това е комплекс- как така съм достойна за любовта на един човек, какво чак толкова намира в мен... Затова и мисля,че се търсят други хора, които може би няма да ни харесват толкова и ние ще искаме да си докажем, че не сме толкова добри, ще трябва да се борим за тях. Мнението на Аурора по-горе: и според мен женската природа е по-устойчива, равна, приемаща в чувствата си. Но всички ние имаме и мъжко и женско начало в себе си. Това, че твоето "мъжко" (не буквално!) начало е проявено по-силно, според мен говори за лек дисбаланс, или нещо, което трябва да се доизгради в личността ти. Не знам дали мнението ми ще бъде споделено, но мисля,че би ти харесала книгата на Пиер Дако - Дълбинна психология на жената. Можеш да я намериш онлайн, в спиралата нет. Извини ме, ако някои от думите ми са те обидили, но често в дискусии, се опитвам да бъда опозицията, поради простата причина, че ми се иска да помогна, като се даде възможност да се претеглят всички гледни точки. Всичко казано е с най-топли чувства и приемане, желая ти да намериш отговора и да бъдеш щастлива, както и човекът, с когото имаш отношения Усмивки
  2. Г-жо Илиева, извинете ме за досаждането, можете ли да ми дадете още малко насока за случая, за който писах горе. Сънувах странни неща след отговора Ви, и съм доста объркана, не мога да се взема в ръце, как да се държа... притеснявам се, че ставам истерична напоследък, а това ме плаши, не съм такъв човек.......
  3. Wildflower

    Усещам, че си тук!

    Поздрави
  4. Wildflower

    Усещам, че си тук!

    Малко бавно се ориентирам, но успях да прикача една моя рисунка, вдъхновена от стихотворението
  5. Wildflower

    Усещам, че си тук!

    Дамян Дамянов. Любимото ми стихотворение...
  6. Здравейте! Много интересни мнения по темата, които ме вдъховниха да напиша нещо набързо, може би разбъркано, но първосигнално Не мога да коментирам по темата особено интелигентно, но мога да ви подаря просто нещо почувствано Хубав ден на всички! Познавам гласа ти. Чувала съм го и преди. Твоят тих глас. Без цвят, без тон, без форма. Точно тогава, когато не е престорен, когато си сам, когато разказваш приказки. Това все пак не е същият глас, отпреди. Но трептенето е същото, аз го усещам и танцувам с цялото си същество под лирата на вълните ти. Когато усещам дишането ти, преди да заспиш, аз пътувам, пътувам ритмично, спокойно, сигурно, надалеко... Пътувам и оставам тук, слушайки внимателно. Пръстите ти, тези ветрове, сплитащи съдбата, минават винаги там, където трябва да има път. Минават сантиметри, а сякаш минават милиони километри за секунда, сякаш ток протича през милиони електрически крушки, светващи във всеки дом, на всеки беден, на всеки щастлив, на всеки добър, всеки нещастен... и на всеки слаб.
  7. Благодаря Ви много за бързия отговор и се извинявам,че съм изпреварила, без да искам, хора с по-ранни запитвания! Много се зарадвах на думите Ви... че има надежда за нас... Питате ме, имам ли сили да издържа странностите му... Винаги намирам тези сили и мисля, че винаги ще е така! ... Наистина държа на него и ми се иска да го подкрепям и да му помагам... Знам, че е много раним човек, аз самата съм такава, но понякога се колебая дали наистина ТОЙ иска да съм част от живота му... Не искам да му вредя, напротив... Относно здравето, не знам за нищо сериозно; относно работата- винаги се е справял отлично, но сякаш винаги се чувства "не на място" и е несигурен кое ще го направи щастлив. Колебае се. Неспокоен е. Ако някой ден, дори след месеци, имате време да ме посъветвате как да прогонвам тези му страхове и от какво най-много има нужда, ще Ви бъда много благодарна! Наистина искам да е доволен от живота си човек. Желая на всички посетители на форума всичко най-добро, да обичате и да бъдете обичани! И за много години!
  8. Здравейте! Отдавна се интересувам от астрология, карма и духовен живот... Смятам, че хората не се срещат случайно, но и смятам, че когато се срещнат тярбва да се опитат на дадат обичта си и доброто от себе си, за да научи другият човек урока в живота си, както обратното. Съжалявам, ако пиша доста объркано, но последните месеци бяха доста трудни за мен, а напоследък чувствам нуждата да постъпя правилно спрямо най-добрият ми приятел, но и човек, към когото изпитвам необяснима обич и в когото намирам близък човек. Познаваме се от 4 години, но отношенията ни бяха доста бурни на моменти. Искрено ви моля, помогнете ми да разбера какво ни свързва толкова силно, къде се коренят бурните емоции и дали има смисъл да се борим за отношенията си... и какви трябва да са те изобщо.... Опитах се да се обърна към астролог, но информацията, за която платих беше разбъркана, обща и бих казала "нагалсена" и противоречаща си в отделни части... Много съм затруднена, а ми се иска да постъпя правилно... аз съм родена на 23.02.1989, 17:50, гр. Варна, той е роден на 05.03.1989, 09:00 (сутрин) гр. Пловдив Безкрайно ви благодаря!
×