Jump to content
Порталът към съзнателен живот

earth80

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

earth80's Achievements

  1. Здравейте, Нова съм тук, но спешно търсех начин да общувам и да си излея мислите и болката. Прегледах част от темите с най-скорошни отговори, но...Дори не знам как да започна. Очевидно в последните 2 дена съм получила нервен срив, който личният лекар определеи като класическа депресия въз основа на предишни оплаквания. Сега ми предстои консултация с психиатър, но аз все повече "потъвам" и искам да намеря отговор и решение от няколко места, за да се справя по-бързо (ако е възможно). Най-общо аз определям проблемите като 2 основни - моите мечти, амбиции и себепознаване от една страна и реалния живот, в който сама се набутах. Предполагам, че моята личност и характер ще се види в последствие, след като разкажа какво и как изживявам. Омъжена съм от година и половина, а от 3 години съм със съпруга си, който е моя "ученическа любов". На 32 съм и преди да се омъжа си поживях доста добре - пътувания, приятели, гаджета и едно доста дълго учене, което ми доставяше огромно удоволствие (все още доучвам, понеже се стремя да израствам научно). Сега работя по специалността си, но засъжаление ниското заплащане и мизерните условия на работа убиват всякакви интелектуални идеали. Затова реших да се отдам на идеята за семейство и деца. Но не се получава. Оказа се, че майка му е с деменция и се налага да я гледаме по график, като се редуваме с брат му, който обаче не е семеен. От стреса, на който сме подложени заради нейното присъствие, не мога да забременея (даже докторите казват, че Господ ни пази, защото в такава среда дете не се гледа). През 2 седмици, когато е у нас, скандалите са нон-стоп понеже тя отказва да следва елементарен режим на живот, не помага с нищо, едва ли не чака някой да я нахрани, непрестанно крие всичко от себе си и после ние сме виновни, както и ме дебне какви съдове и др. домакински неща ползвам, за да не пипам нейните (за нея всичко е нейно и никой не трябва да пипа). Открито ме гони и хули и т.н. при което съпругът ми откача на коя от нас как да угоди. Понеже разбирам дилемата му се опитах да съм над нещата, но и аз съм човек и това негово лутане, безброй лъжливи обещания и куп други неща ме обезкуражиха и накараха да се замисля за себе си. Между временно планът да имаме дете тотално отпадна в началото на лятото, което за мене беше голям удар. Оттам тръгнаха и проблеми в секс-а - тоест вече почти не правим. Сътоветно почти не разговаряме нормално. Преди няколко месеца реших да насоча енергията си на друго място и да трансформирам фрустрацията си в нещо съзидателно. Така се отдадох на нещо като обществтено-полезни дейности, но дойде ново напрежение. Новите ми изяви ме държаха далече от вкъщи и нямах време за традиционното обгрижване и слугуване и съпругът ми се наложи да поеме нещата, което значеше да прекарва повече време с майка си. И както сам той каза, сега разбира какво ми е на мене, но...това не променя нищо. Преди празниците след поредния скандал резултат от поведението на майка му, той ме изгони. За да тушираме нещата и аз се прибрах за Коледа при моите родители. Ужким всичко щеше да се оправи, но като се прибрах се чувствах нежелана. Между временно майка му беше избягала от вкъщи и 36 часа се е скитала някъде по улиците. Напрактика като се върнах стресът и впечатленията от това бяха по-силни и моите опити да сме само ние и да се опитаме да оправим нашите отношения удариха на камък. Така празниците минаха в мълчание и отчуждение, а когато приятели започнаха да ми пожелават щастие за новата година рухнах. Сега не знам какво да правя, на къде да се обърна и какъв път да поема. Има днив които се чувствам ужасно лош човек, има дни в които искам да си събера нещата и просто да изчезна. .. все едно никога не ме е имало. Понякога си мисля че аз съм виновна за всичко, после си викам добре де не направих ли всичко възможно...Социалната ми среда започва да се руши, защото вече не искам да говоря с никого и страня от хората, в работата едвам се справям защото мислите са ми все вкъщи и в проблемите. Почнах да имам проблем със съня...дразня се на всичко, а най-вече когато го чуя да споменава майка си. Дори и вчера, аз лежа, защото сърцето ще ми се пръсне и ми е зле от цялото напрежение, а той излезе да храни майка си, понеже ако не е нахранена после се сърди (тя не може и не иска да готви, пък и както сама си казва синовете й са длъжни да я гледат). Пропадам и се чувствам непълноценна..в крайна сметка на 32 не съм постигнала нищо от онова за което мечатех на 20.
×
×
  • Добави...