kalina.kalina

Благодаря на всички,най-вече на didi_ts за изчерпателните отговори!Мисля че,ако наистина искам да променя нещо то трябва да го направя с много силно желание и воля.При мен може би не толкова заекването ми притеснява а това ако заекна как ще бъде прието то от околните.По принцип не заеквам много,даже близките ми въобще не усещат промяна в говора ми но в една стресова ситуация или силно вълнение се усеща малко заекване и то на определини срички и звукове.При мен мисля че е по скоро психологически проблема някак си на подсъзнателно ниво.Не знам не мога да преценя за това и писах тук.Преди няколко дни например се наложи да прочета един доклад и само излизайки пред всички ми мина мисълта че веднага щом започна да чета ще се запъна и няма да мога да се справя и това веднага стана реалност.На какво се дължи това според вас? Трябва ли да започна някаква терапия или пък да приемам някакви медикаменти,защото мисля че това е някаква натрапчива мисъл от провал пред остналите и дори и да говоря нормално в един миг започвам да заеквам и след като изляза от обсега на внимание всичко се оправя...надявам се да не съм станала прекалено досадна с моите въпроси но наистина ми се иска да открия начин за справяне с този проблем.

Здравейте!Не знам от къде и как да започна но мисля че това е единствения ми останал шанс за промяна или поне за някакво спасение.Аз съм на 18 години и от много малка заеквам.Не съм преживявала нищо травмиращо но от тогава до сега в мен е насаден един страх,който не ми позволява да правя нищо...нито да излизам да говоря пред публика,нито да общувам нормално със съучениците ми,нито да мога да изпълнявам нормални неща като пазаруване,водене на диолог с непознати...нищо.Винаги си измислям причина за да не се изявявам,винаги гледам да остана скрита в ъгъла..страх ме е хората да не усетят,че заеквам и си мълча.Но не винаги мога да избягам.Когато се наложи да изляза пред хора да чета нещо или пък да говоря започвам да се изчервявам,да се изпотявам,да ми се гади....хората го виждат и започват да си шушукат а аз започвам да заеквам и думите да не излизят от устата ми.От 4 годишна възраст до сега едно и също-искам да променя нащата но не мога.Нарочно или на сила се нареждам на опашка пред някоя каса в магазина и щом дойде моя ред аз не мога да кажа една дума и не мога да платя сметката,защото и звук не излиза от устата ми.В училище съм още по зле,защото понякога се налага да говоря със учители или пък да изляза да чета нещо и ада се отваря пред мен.Всичко става като на забавен каданс и аз съм в центъра на всичко това.Мислейки си че отново ще заекна и другите ще ми се смеят то машинално това се случва.Навсякъде е така...с когото и да общувам,където и да отида този страх ме контролира.Винаги мисля за това.Знам че не трябва но то ми е отвътре.Не мога да говоря с хората,не мога да ги гледам в очите,не мога да изнеса една презентация нормално а всичките ми приятели си мислят че се преструвам...не мога да отида до магазина,не мога да купя нищо,не мога да си поръчам нищо когато отида на заведение...застава ми буца в гърлото и започвам да треперя...не мога да си помогна сама,опитвах сигурно 1 милион пъти и нищо...все същото...но ме е срам да посетя психолог мисля че ще ми се присмее,както всички в училище...може би ще си остана така,изолирана от всички както е сега..чувствам се най-добре сама,а другите ме възприемат като вълк единак.Смятам да уча ветеринарна медицина,това е голямата ми мечта но си давам сметка,че нищо няма да се получи,защото ще бъда скъсана на 2 мин,като трябва да се изправя пред изпитващия...този срам и страх от смеха и пренебрежението на околните ме съсипва и не виждам как ще се оправя.Толкова години се опитвам да го преборя но не успях.