tanya84

Според мен, въпросите, които се задават, могат условно да бъдат разграничени в две групи. Първата са такива, за които имаме някаква информация, знаем част от предисторията и подсъзнателно сме наясно с развитието на ситуацията. В този случай смятам, че Таро се явява връзка между нашето подсъзнание и съзнание и улавя причинно- следствените връзки. За такъв род въпроси, често картите дори не са ни нужни - малко логика и здрав разум са напълно достатъчни.
Втората група въпроси са такива, за които нямаме никаква налична информация, въпроси касаещи здраве или обществени събития например. Именно в този случай е интересно да се разбере, как работи Таро. Щом има точни отговори, значи информацията някъде вече съществува. Къде съществува? Предопределено ли е битието и доколко? И защо на един и същи въпрос, касаещ едно и също събитие, Таро ще отговори по различен начин на всеки питащ? При някои отговорите са точни, при други - пълна глупост, ( например обществено събитие ). Как се предава информацията и къде се прекъсва нишката при някои?
Въпросите станаха много, но темата е интересна, надявам се да се развие и да се опитаме да открием отговорите.

Важен е контекста.
Нищо, от което казва автора не мога да го припозная, нито от онова, което казват други.
 
Отново виждам, че всички се блъскат между вярата и нейното огледало, но без страничното виждане. И търсят оправдания за онези, които няма как да бъдат докоснати с първични архетипи, няма как да стане. 
Нито Господ ме интересува, нито вярата, за мен това са думи без смисъл вече.
 
Не беше нужно да изгубя някого, нито здравето си (както повечето да потърсят Бога, колко евтино), нито нищо, просто не вярвам.
За мен този ден е като всички останали, за мене няма нито възкресение, нито пък мога да кажа че някой е възкръснал, не е. 
Традицията, примесена с езическа такава е един вакханален театър, игран вече от столетия. 
 
Не съм вярваща, няма да бъда никога (нито и привързана - в реалния смисъл на религиозна).
За мене няма господ, нито нищо подобно. 
И е добре. 

Цвета, фактът, че си отдала своя контекст на контекста на изследването, стига. 
Има хора, за които Островите, са бездни
 
И геени. На ужаса да бъдат хора.
 
Няма да се справиш с това. Еко би се изсмял, както и аз. 
Изсмей се и ти.
 
А Островът от предишния ден, ако е от онзи хвърлей за умния човек, за други ще е непосилна задача да погребат Персоната си. 
 
Важно е, че си видяла гълъбът с цвят на портокал, намирам това за достатъчно за една търсеща душа. 
Рядко виждаме гълъби с цвят на портокал

Виждам пробойни у мисленето за богатите хора. И не толкова богатите. 
 
Което ме навежда на мисълта, че повечето жени не знаят какво е богат мъж, нито какво е да си богата жена.
 
Всеки ми говори общи приказки за парите, а реално никой няма - нормално е да си позволиш почивка на Малдивите, в Северна Африка, в Южна Америка.
Аз мога, значи всеки може, ако има акъл.
 
Ние превръщаме имането в непоносимост за собственото си лицемерие.
Теориите издишат. Практиката остава. 
 
Ето, сега, мисля за почивка на островите Фиджи този май. Мога да си го позволя. Нещо необичайно има ли? Не, разбира се. 
И има ли нещо небичайно в това мъжът да е мъж?
 
Връзката е пряка. 
Колкото до работата ми, всеки ден уволняват мениджъри, защото нямат достатъчни постижения и не се справят, за жалост българина не може да отговори на подобни изисквания, защото е мързелив и чака наготово, не е инициативен, няма опции да бъде успешен, докато мисли за хралупата. Спи до обед, мисли с краката си и чака на господ.
 
И аз мисля себе си за творчески човек и мечтая да купя картина на Ван Гог. Да. 
 
И понеже темата е за мъжа, добре би било мъжете да създават освободени хора, каквито те са били някога (ако са били), да създават усещане за един градивен Анимус, не за космата рефлексия на тъжна анима, и не на последно място, да говорят, че човешкото достойнство няма измерения и парадигми на качествата у нито една философия, освен тази на живия живот. 

Мене специално нищо вече: мисля, че по-добре е да отговарят в темата хора, които тепърва се запознават с подобни книги.
 
Нови езотерични книги няма как да има, защото ще бъдат или нови преиздания или коментари върху езотерични текстове. 
Колкото до селф хелп книги, в това число включвам например Хорхе Букай, както и романите на Паулу Коельо, с последните двама има доста свежи вицове, измислени от умни хора , като този например, че Глобул става Теленор, а Паулу Коельо става Хорхе Букай
 
 
И да повторя за термините (малко е странно да си помислиш, че ще я чета заради терминология, а и да уточним, че става дума за индуистка, будистка и ... фразеология и думи), за мен Блаватска е най-голямата, защото мащабът на нейните изследвания върху произхода на Вселената и на Човека, е грандиозен, задълбочен, и много отвъд това. 

Има и много други забележителни неща ...
 
Например, колко майки, баби и лели обгрижват цели семейства и бършат насрани задници в Италия и в Испания?
Някои знае ли?
Колко жени стават роби на статуквото само и само някой да бъде добре? И колко мъже през това време нехаят, те получават пари, пият си пиенето и са екстра. Това се случва в хиляди български семейства. И няма кой да ме обори.
Ежедневно комуникимирам с тях и е така. 
 
Колко майки, колко жени се жертват, за да имат семействата им хляб, подслон и добър стандарт?
Някой знае ли?
 
Аз зная - всяка пета българска жена, майка и баба е в чужбина. 
 
Хайде после да си говорим за равноправие, стандарти, красота и грозота, божествени прадигми и реални такива. 
Процентът на жените, които работят в чужбина, за да издържат мъжете си и семействата си е в пъти по-голям от този не мъжете, които са сторили това. 
А това е страшно.

Сайтът за Таро и Астрология вече е налице, остават довършителни работи, но сайтът е функционален за потребители. 
Остават промени по интерфейса, но те не засягат преките потребители. 
 
Тепърва сайтът ще се обогатява с нови теми, каквито е редно да има в подобни форуми.
 
Форуми Мона и Вендор

Много умни хора са го казали преди мен.
Волята Божия е едно пожелание и не значи нищо за моя живот. 
 
Как да ви кажа, тя не съществува. Страшно е, че още на Бог се уповававаме, т.е. на родителския архетип. 
 
Дреме му на Бог за Петкан и Драган дали са живи или дали нещо си мислят там ..... 

Мисля, че се ще повторя. Но сега ще бъда по-ясна, отвъд поетиките на музиката. 
 
За мен човешкото битие няма никакъв смисъл и нищо не може да го оправдае. 
И, няма сила на този свят, която да ме опровергае. 
 
Умните ще знаят, че  това е предела, надяващите се, че не е .
Ала все едно. 
Онтологията е ясна, няма мърдане - рискувай и бъди сред страхливци. Позитивистите упорстват, мазохитисте негодуват, ала аз между едните и другите, им казвам, че няма сисъл. 
 
И пак няма кой да ме опровергае. 
 
Готова съм с аргументи. Не само мои. И не на известни личности. 
 
За разлика от други, аз говоря за себе си. 
И нека повторя, човешкото битие няма никакъв смисъл.

На шега или не, спомних си за този весел видео клип:

Редно е да се каже нещо и за жената Вече ми става смешно. 
 
 
Има една надута фраза без смисъл, че жената била някакво сложно същество, което мъжете, не разбирали Отново оправдания за липса на самочувствие. 
 
Жената, както и мъжа е социално същество и ако не е успешна в социалния си живот, то тя няма как да е успешна никъде. И се проваля.
Социалните роли, които са отредени от биологията обаче, усложняват битието й, защото я вкарват в тъпи филми, най-вече в архетипа на майката и в целия този алгоритъм, по който, тя обича да припада, често истерично, с патос и артистични припадъци и манипулиращи крясъци. А не би трябвало да е така.
Обема го като единствена роля, защитава го като единствена обител на защита и така губи тотално образа си на мислещо същество. Т.е. както мъжете се вкарват в някакви роли на свръхгерои, натоварени с тегобите на света, така и жените прекаляват в желанието си да са свещени крави. Ми не, не сме.
 
По-често сме само крави В мига, в който това се осъзнае, много неща ще се изяснят. 
Не ме интересува особено дали подобна самоирония ще се приеме, тя често е неприемлива за хора със свръхценни мисли за себе си, а и повечето са точно такива.
 
Целта на битието може да бъде само една - осмисляне и приемане на различията. И за двата пола
 
 

Донче, примерите могат да бъдат безкрайни, точно толкова, колкото и тези, които омаловажават имането на пари.
 
Ако човек, който живее в България, а иска да има лозе в Нова Зеландия, на Южния остров и да си пие хубаво вино, няма как парите да са му безразлични, нали. Въпрос на цели. 
 
И ако Бил Гейтс имаше безразличие към парите, нямаше да има такава благотворителна дейност. Но не само той.
 
Изместихме темата, но май като говориш на мъж за пари, му става зле, просто защото няма смелостта да ги направи. Да се отдели и да бъде сам - твърде малко са мъжете, които умеят да бъдат сами. 
Факт. 

Караме-вараме, до герои стигаме, до някакви свръхкомпенсации, за които не видях нито една жена по-горе да пише. Това си вменяват самите мъже. Но и това е несъстоятелно.
 
Ако ще определяме като "герой" всеки един успял мъж или успяла жена, значи ние имаме вкупом жесток проблем с азовата си идентификация и с това да поемаме отговорност за собственото си битие. И сме още в инфантилния свят на герои и антигерои, на добро и зло и подобни щуротии. 
 
Фрази като "апотеоз на мъжемразието" са стилистично кухи и емоционално проективни. Такова нещо няма, има у тоя, който го чете и приема като такова. 
Колкото до въпроси, свързани със заплатата, това силно ме разсмя. Досега повече мъже са питали за това, не жени

Бе колко да е деликатна - то само с перце ли да пипаме нещата?
От толкова пипане с ръкавици, сме станали алергични към всяка една истина.

Божидаре, много съм доволна от експеримента си - болднал си точно онова, което очаквах да ти направи впечатление. Прави си изводите сам.
 
Диди, въпрос на национални особености са много характеристики, точно отговарящи на моделите възпитание, властващи по нашите ширини, които не са се променили никак за последните 100 години и ето - възползвам се от лафа на Божидар за бабешката мъдрост - точно тя управлява живота в България: от далечното село Горно Нанадолнище, до Президенството. Нация от бабички на малка, средна и напреднала възраст и от двата пола.
Колкото до жените, които били зависими от подобни мъже - явно искате всички да са бедни ли, какво ли? Ами да не са зависими тия жени, а и са зависими, защото невротично точно това са пожелали - някой да ги дундурка, а те да се лигавчат на воля. Една нормална жена няма да допусне това, както и един мъж, който държи на себе си. Вие отново и отново ми демонстрирате български модели.
 
Донче, хайде да престанем да мразим богатството. Чудесно е един мъж да има пари, да има много пари, хайде разберете го! Един мъж, ако има пари, то той има съответно и мозък за това. Естествено, че точно по това ще го оценявам. Мухльо не ми трябва.

Защо като се спомене думата "пари", се реагира така остро? Не става въпрос за някаква меркантилност, но щом един мъж е успял, то той е интелигентен, талантлив и трудолюбив. На всяка жена ще и бъде по- приятно с такъв мъж, отколкото с някой хленчещ и вечно оплакващ се от "злата съдба". И, да - парите имат общо с мъжествеността, защото повдигат самочувствието. Каква мъжественост при мъж със смачкано самочувствие? Затова и толкова често неудачите на работното място се пренасят и в спалнята, но това е деликатна тема.

Никакво време не е дошло. И да оставим майките, твоят пост потвърждава клиничната зависимост от майките, каква тъга, но не за това исках да говоря.
 
Живеем в общество на хленчещи структури и на онеправдани люде. Но има нещо нещо по-важно. 
Българските мъже не могат и не умеят да правят секс. Нямат капацитет за това. 
 
Не виждам кой и как може да ме обори, защото веднага ще изляза със статистика и с доказателства. И то те са видими.
 
Колкото до това как ще се размножават хората, те са неспособни да създадат нищо ценностно, камо ли дете. Всичко е болно, не защото имало, видиш ли голяма промяна в развитието, а просто защото няма хора, т.е. нехора има. Веднага отиваме към зачевания инвитро, на които аз съм жесток противник. 
 
Такова повсеместно невежество не е царяло никога в това човечество и такова страшно падение. 
 
Онези, които са ни създали, спокойно могат да се посрамят от творението си. 

Разбира се, че има. 

Много точно. 
Мъж, който няма пари не трябва на нито една жена и се чудя защо отново всички оправдават подобно поведение на неудачник, няма такъв филм.
 
Наистина жените са супер зле и се примиряват с всичко, с което виждат и ще припадат по всичко, което им намигне.
 
Мъжът трявба да е възпитан да прави пари и трябва да има воля да го прави, да му идва отвътре, защото това определя битието му, социалния му живот и всичко, свързано с това, останалото е хленч.
 
Израснала съм сред пичове ( и сред тях няма нито един беден ) и ми е кеф, сега също намирам такива мъже и го пожелавам на всяка жена. И съм благодарна на тези мъже, защото създадоха у мен непотворимо чувство за свобода. Защото само свободния мъж може да иска такава свобода. 
 
Жестоко е жена да страда, че мъжа до нея не може да й направи подарък, че е дърво или че е е неадекватен, от глупост, от простотия, от каквото си искате, а е радост за всеки мъж да направи жената до себе си щастлива, защото той е щастлив. Нищо повече.
 
А моите постове по-напред са израз на хиляди жени, които страдат, защото са вклинчени в образа, в модела, в тъгата да търпят някого, само за да имат деца, но те не обичат, не ви обичат, те винаги ще мислят за някой друг. Те ще ви родят децата, ала после ....
После, какво следва после? Илюзии. 

И за мен жените са "силният" пол, поне в България. Масово неженените мъже се страхуват от жени на тяхната възраст, даже и за приятелски отношения, пълен страх от успели, интелигентни и талантливи жени, хах. Виждам го и в живота на приятелите си и мъже и жени. Мъжете са толкова подтиснати и неосъществени, че им трябва някаква безлична жена-недоносче, за да изградят "уж" пълноценни отношения, в които да се чувстват на място. А жените в никакъв случай не са по-развити или по-разсъдливи масово, просто търсят някой да се ожени за тях, да им направи деца и да им плаща сметките. Ако това са щастливи и качествени отношения между мъж и жена, здраве му кажи! 

Въпрос и на националност, и на манталитет е - докато тук, в България цари този безподобен матриархат, мъжете ще са безкрайно потиснати и истерични. И отнесени.
 
Масово, мъжете у нас живеят при родителите си, което е недопустимо, нямат грам самостоятелност и при първия проблем, се провалят, просто защото не могат да вземат решения. И винаги предпочитат лесният начин да се живее (метафора на полата на маминка).
 
Разходете се в други държави, там моделът е тотално различен, защото тук се възпитава стадо, а там - индивидуалисти. Още от детската възраст, като падне някое дете, та се разплаче и майките търчат като обезумели, да не би нещо страшно да му се случи, внимават да не се окалят, изцапат - това е "акано", това е лошо, баба маца ще те изяде - (а баба им меца е точно архетип на свръхконтролиращия и цензуриращ образ на майката).
Докато жените не се откажат да контролират живота на другите хора (на мъжете), то и мъже няма да има, а някакви ревльовци и лузъри.
 
Жени, оставете мъжете на мира, дайте им свобода, да дишат!
 
Темата е много дълга

Има няколко теми, посветени на жената и нанейната роля, явно никой не може без бозаенето, ала темата за мъжа, е заключена. 

На мен молитвите не ми стигат да спасят дори едно куче, нещастно. Спасявам го с действия, с пари и план. 
А вие искате цяла България да спасявате, ала от какво?
 
 
Първо да се помисли как този безотговорен, мързелив и мразещ народ да промени манталитета си. Няма как да стане с молитви, досега не е станало. 

Има неща, които не се знаят. А и това интервю на Еко, не се чете в оригинал. Казвам това, защото се запознах с хора от моята компания, чийто личен гостенин е бил Умберто Еко и то по повод на конгреси по есперанто. 
 
Още повече, че той е един от малцината семиотици, за които Средновековието е истинската епоха на мултикутирализма - като почнем от разширяването на света през 15 век, почнало от Изабел Кастилска и Фернандо Арагонски - нахлуването на толкова еклектични знаци, белязали и белязващи нашата култура и до днес - визирам драматичното прескачане в технологиите и тяхното афиширане като ултима солуцио на рацио-то, като последна инстанция на живия дух на човека, в търсенето на онова ново, на онова ново подобие на човека, което би освободило самия човека от самия него.
 
Темата отваря безкрайни въпроси за смисъла и за смисъла на самия смисъл. 
Защото, еклектиката на стиловете, във всеки един смисъл, е убийство за архетипите - на втори план. Племената в Амазонка умират, умират и племената в Колумбия, испаноезичния свят пази своят свят както би го пазил всеки един средновековен Папа, казвам това, защото наскоро се върнах от Колумбия, но и в Испания ако отиде човек, ще бъде потресен - пластовете цивилизации не са направили никой мултикултурен, най-малкото ако се вземе предвид езика. Той е сакрално същият - желанието да се учи английски е табуирано, зловещо дори в очите на обикновения испанец, колумбиец, чилиец. 
 
И е страшно как те пазят своя свят, разрушили чуждия ... Отварям много полета за анализи, защото светът не е Европа, светът е страшно място за битие на различните култури.
 
Може някой да казва, че изкуството е мост, но не виждам мост между Диего Ривейра и нашия свят, защото ние нямаме подобни сетива. Този абсурден мъж, мъж на крайния изказ, мъж на тоталната експресия няма как да бъде обяснен от книжно чучело, без сърце. 
 
Намирам темата за прекрасна, а мостовете между цивилизациите за разрушени, дори невъзможни.
 
Може би всеки от вас трябва да прекара една нощ в хостел в Буенос Айрес да види разликата. 

Публикувах подобна тема в психотерапия, с очакване да се определи "заболяването" на Сенека - защо е решил да сложи край на живота си - това приумица ли или е осъзнат акт, което би се отнесло и до Стефан Цвайг, до Хемингуей, до много други.
 
Т.е., когато определяме нещо като болестно състояние и депресия, не е ли просто личен избор, личен изход от съдбата, лично решение? 
И кой може да каже дали това е правилно или не е, се пита в задачата?
 
Кой е онзи жив човек, наш съвременен жив човек, който ще даде оценка на Сенека и ще му вмени някакви чувства, които, той не е изживял, не е видял, не е усетил, не се е докоснал?
Кой съвременен терапевт би могъл да отсъди границата между поносимостта на битието и поносимото битие?
Не мисля, че има такъв. 
 
Т.е. връщаме се в изходна точка - за разликата между хората и хората и за разликата между терапиите. 
Едно е да имаш за пациент Сенека (което реално е невъзможно) и друго е да имаш човек с невроза и с ПА. 
Разликата между двамата е като между Небето и Земята - първият търси смисъла, вторият няма да го намери никога, но обвинява друг, че не може да намери ...
Единият казва - смъртта е изход, вторият - искам да живея, но не зная как. 
И в двата случая, говорим за емоционална смърт, но в първия - тя е осъзната, във втория - архетипното несъзнавано яко работи затова да властват персоните и сенките, с които всички компенсират и проецират.  
 
И все пак, защо човеци като Сенека, се самоубиват, а други страхливци, предпочитат да живеят жалък живот, надявайки се на чужда воля? Необяснимо? Надежда ли? Хората били равни ли?
Тогава защо не са всички митични образи като Иисус или като Ванга, ако се принизим на локално ниво?
 
Защо Сенека трябваше да умре?
 
*"Смъртта - опасност за неблагоразумния и благо за мъдреца. Отношението към времето е лично "мое" и към себенадзорната грижа към себе си."
 
 
П.С. *От латински, преводът мой.