LGradinarski

Здравейте ето ме и мен (първи пост) Преди два месеца попаднах случайно на линка на книга на Иваело Станчев - Изкуството на осъзнатото сънуване (в началото на темата). Прочетох я бързо и ми стана доста интересно, поразрових се за още информация по въпроса и попаднах на книгата на Стивън Лаберж. Много ми допадна понеже там са ползвани множество различни източници.Позовава се също така и на опита на хиляди доброволни участници в неговите проучвания. Тъ, там той дава отговор на повечето въпроси коментирани до сега в темата. Представям ви извадка от тях, дано са ви интересни Въпрос: Може ли осъзнатото сънуване да бъде опасно за някои хора? Отговор: Преобладаващото болшинство от осъзнатите сънища в много по-голяма степен от обикновените сънища (и, разбира се, от кошмарите) са позитивни, обогатяващи ни преживявания. Въпреки това вероятно има хора, за които преживяването на осъзнато сънуване е плашещо, а понякога и особено разстройващо. Затова ние не препоръчваме осъзнатото сънуване на всеки. От друга страна, сме уверени, че за хората с „нормална невротичност" осъзнатото сънуване е напълно безобидно. Различните хора ще използват осъзнатото сънуване за различни цели. Не би било разумно да възпираме обикновения изследовател на света на сънищата от работа с осъзнатото сънуване, само защото някой може да го използва не както трябва. Ако след прочитането на първите шест глави от тази книга вие все още имате сериозни задръжки относно осъзнатото сънуване, ние не ви препоръчваме да продължавате. Бъдете искрени със себе си. Но се уверете, че именно вие сте този, към когото сте искрен. Не позволявайте на други да налагат собствените си страхове върху вас. Въпрос: Опасявам се, че ако се науча да индуцирам осъзнати сънища всичките ми сънища ще станат такива. Тогава какво ще правя? Отговор: Философът П. Д. Успенски описва противоречивите си чувства към „полусънното състояние", както той е наричал осъзнатите сънища, по следния начин: „Първото усещане, което те предизвикаха в мен, бе учудване. Очаквах да намеря едно, а открих друго. След това дойде чувството за изключителна радост, което бе породено от състоянието на полусън и възможността да виждам и разбирам нещата по съвсем нов начин. А после се появи и малко страх, защото много скоро забелязах, че ако се оставя на техния ход, те биха се разраснали и биха ме обсебили както насън, така и в будно състояние." Преживях съвсем същия страх, когато за първи път започнах с опитите да индуцирам осъзнати сънища. Моите старания скоро бяха възнаградени с впечатляващ успех. След няколко месеца имах все повече и повече осъзнати сънища, което изведнъж доби формата на застрашително интензивен прогрес. Опасявах се, че няма да мога да контролирам процеса: „Ами ако всичките ми сънища станат осъзнати? Не съм достатъчно мъдър, за да управлявам съзнателно всичките си сънища. Ами ако сгреша някъде?" и т. н. Обаче забелязах, че от момента, в който се появиха тези тревожни мисли, спрях да преживявам осъзнати сънища. След като премислих трезво, осъзнах, че без да поискам това, не е възможно всичките ми сънища да станат осъзнати. И Успенски, и аз забравихме, че осъзнатото сънуване изисква полагане на усилия. Много рядко осъзнатите сънища възникват без съзнателното намерение да осъзнаеш състоянието на сън. Така разбрах, че ще мога да регулирам (и ограничавам, ако е нужно) честотата на моите осъзнати сънища, фактически след десет години опит с над хиляда осъзнати сънища рядко имам повече от няколко в месеца, ако нямам съзнателното желание за повече. Въпрос: Тъй като вярвам, че сънищата са послания от подсъзнанието, се страхувам, че контролирайки ги съзнателно, ще наруша този важен процес и ще се лиша от възможността да се облагодетелствам от интерпретирането им. Отговор: Както ще бъде обяснено в глава 5, сънищата не са писма от подсъзнанието, а преживявания, създадени при взаимодействието на подсъзнателно и съзнателно. В сънищата повече несъзнавано съдържание става достъпно за съзнателното възприятие. Обаче сънят не е изключително и цялостно явление на несъзнаваното. Иначе хората никога нямаше да могат да си спомнят своите сънища, тъй като в будно състояние ние нямаме достъп до това, което е несъзнавано. Личността ни или нашият Аз по време на сън е същата, както и в будното ни съзнание. Този Аз непрестанно влияе на събитията в съня чрез очакванията и стремежите си, точно както и в състояние на будност. Ключовата разлика при осъзнатите сънища е в осъзнаването на факта, че преживяваното от него е сън. А това му дава много по-голяма свобода да избира и открива най-добрия начин за действие в сънищата. Не мисля, че би трябвало винаги да осъзнаваме това, че сънуваме, както не мисля и че трябва винаги да анализираме това, което правим в реалността. Понякога самоосъзнаването само пречи на това нещата да се случват пълноценно. Ако сте в ситуация (насън или наяве), в която вашите навици работят гладко, няма нужда да насочвате действията си съзнателно. Обаче ако навиците ви отвеждат в погрешна посока (както насън, така и наяве), е добре да можете да се „събудите" за това, което правите погрешно, и съзнателно да го пренасочите в правилна посока. А що се отнася до интерпретирането, осъзнатите сънища могат да бъдат също толкова плодотворен източник, както и неосъзнатите. Интересно е, че осъзнато сънуващите понякога интерпретират сънищата си още докато те се случват. Осъзнаването увеличава вероятността да се промени това, което иначе би се случило, но сънят независимо от това може да бъде интерпретиран. Въпрос: Понякога в осъзнатите сънища се оказвам в съвсем различни светове, което се съпътства от усещането за голяма сила и мощ. Тогава съзнанието ми се разширява извън пределите на всичко познато и преживяването ми изглежда много по-реално от реалността, която познавам, а това ме ужасява. Не мога да остана в тези сънища от страх да не би никога да не се събудя от тях, тъй като чувствам, че всичко е много по-реално, отколкото в будно състояние. Какво ще стане, ако не успея да се събудя от тези осъзнати сънища? Ще умра или ще полудея? Отговор: Въпреки привидно ужасяващото преживяване трябва да кажем, че то не се дължи на друго, освен на страха от непознатото. Няма никакви свидетелства, че нещо преживяно насън може да повлияе на мозъчната физиология по увреждащ начин. И колкото и да е реалистичен сънят, той не може да продължава по-дълго от естествената продължителност на RЕМ-фазата, най-много час. Разбира се, тъй като изследванията на света на сънищата едва сега започват, съществуват неопознати все още пространства. Но това не трябва да ви плаши да ги изследвате. Чувството за интензивна тревожност, съпътстващо бързото влизане в странния свят на сънищата, е естествена част от рефлекса за ориентация. Това е адаптивна реакция и в будно състояние, когато съществата, попадащи в нова ситуация или място, първо се оглеждат в очакване на опасност. Обаче страхът не винаги е основателен. Не трябва да се страхувате от физическо увреждане в сънищата си. Ако се окажете насред ново преживяване, оставете страха и просто вижте какво се случва. Глава 10 на тази книга е посветена на това как да посрещаме страха в сънищата си. Въпрос: Казват, че ако умреш насън, ще умреш и наяве. Това истина ли е? Отговор: Ако бе истина, откъде някой би могъл да знае това? Има явни доказателства за обратното: много хора са умирали в сънищата си без никакви увреждащи ги последствия, а като се има предвид това, че са споделяли преживяванията си след съня, те очевидно са останали живи. Нещо повече, сънищата за умиране могат да се превърнат в сънища за ново раждане, ако им се даде тази възможност. Ще илюстрирам това с един мой сън. След пристъп на тайнствена слабост, разпростряла се бързо из цялото ми тяло, аз разбрах, че ще умра от изтощение, а имах време само за едно действие. Без колебание реших, че последното ми действие трябва да е израз на цялостно приемане. Издишвайки последния си дъх с това усещане, видях как над главата ми се спусна дъга и се събудих в екстаз. Въпрос: Ако използвам осъзнатостта си в сънищата, за да манипулирам и доминирам над останалите сънувани персонажи, както и магически да променям обкръжението, това няма ли да ми създаде навик за поведение, който едва ли ще е полезен за мен в будно състояние? Отговор: В глава 6 се обсъждат подходи към осъзнатите сънища, помагащи ви да намерите начини за поведение, които да ви бъдат полезни и в будно състояние. Същността им се състои в това да контролирате собствените си действия и реакции, а не другите персонажи и обекти в съня. Въпреки това ние не смятаме, че е вредно да си поиграете на крал или кралица в страната на сънищата. Така ако обикновено чувствате, че не успявате да контролирате живота си или ако сте плаха личност, упражняването на контрол в сънищата само би било полезно за вас. Въпрос: Няма ли всички тези старания и упражнения за постигане на осъзнатост да доведат до загуба на сън? И няма ли да се чувствам по-изморен, след като съм бил буден в сънищата си? Струва ли си да имам повече осъзнати сънища за сметка на активността ми в будно състояние? Отговор: Да сънувате, осъзнавайки това, е също толкова отморяващо, както и ако сънувате без да го осъзнавате. Тъй като осъзнатите сънища обикновено са позитивни преживявания, те могат да ви ободрят и разсънят. Колко изморен се чувствате след един сън зависи от това какво сте правили в него - ако сте се сражавали безкрайно и неосъзнато във фрустрираща ситуация вероятно ще се чувствате по-изморен, отколкото ако бяхте осъзнали, че това е само сън и никоя от преживяваните от вас тревоги не е основателна. Нужно е да се посветите на изучаване на осъзнатото сънуване тогава, когато можете да отделите от времето и енергията си и да ги вложите в изпълнението на задачите. Упражненията за запомняне и индуциране на осъзнати сънища предполагат, че ще прекарвате будни по-голяма част от нощта, отколкото е обичайно за вас, както и че като цяло ще спите по-дълго. Ако сте твърде заети, за да отделите повече време за сън или не можете да пожертвате част от съня си, то може би не е добра идея да се занимавате с осъзнато сънуване точно сега. Иначе само ще увеличите всекидневния си стрес, а и вероятно няма да постигнете големи резултати. Осъзнатото сънуване поне в началото изисква повече сън и психична енергия за концентрация. След като веднъж усвоите техниките, ще бъдете в състояние да достигнете точката, когато ще можете да имате осъзнати сънища щом пожелаете това, просто като си напомните, че можете да го направите. Въпрос: Страхувам се, че нещо не ми достига, за да имам осъзнати сънища. Какво да правя, ако след като изпълня всички упражнения и посветя много време на това все още не успявам да постигна осъзнати сънища? Да вложа толкова време, без да постигна резултат, за мен ще е поражение. Отговор: Една от най-сериозните пречки в усвояването на каквото и да е умение е склонността да се престараваме. Това е особено вярно за осъзнатото сънуване, което изисква да спите добре и умът ви да е в хармонично състояние. Ако чувствате, че губите от съня си, опитвайки се отчаяно да имате осъзнати сънища, но не постигате резултат, то прекратете опитите си за малко. Отпуснете се и забравете осъзнатото сънуване за няколко дни или седмици. В един момент осъзнатите сънища ще се появят от само себе си. Въпрос: Осъзнатите сънища са толкова вълнуващи и носят толкова положителни емоции, че животът в будно състояние бледнее на техния фон. Възможно ли е да се пристрастя към тях и да не желая да правя нищо друго? Отговор: Може би това важи за някой, който отчаяно се опитва да избяга от реалността. Дали обаче си струва да наричаме това пристрастяване, е друг въпрос. Във всеки случай полезно предложение към тези, които харесват идеята да „проспиш живота си", би било да се опитат да приложат наученото в осъзнат сън към живота си в будно състояние. Ако осъзнатите сънища изглеждат толкова истински и вълнуващи, това може да ви вдъхнови да направите и живота си подобен на тези сънища - по-ярък, по-интензивен, по-удовлетворяващ и обогатяващ. И в двата свята вашето поведение влияе върху това, което преживявате. Въпрос: В момента се подлагам на психотерапия. Добре ли е да опитам осъзнато сънуване? Може ли то да помогне за моята терапия? Отговор: Ако сте в процес на психотерапия и искате да експериментирате с осъзнато сънуване, говорете за това с терапевта си. Но не всеки терапевт ще е добре информиран за осъзнатото сънуване и приложението му за целите на терапията, така че първо се уверете, че терапевтът ви разбира за какво говорите и е запознат с тази тема. Глави 8, 10 и 11 на тази книга предлагат идеи за това как осъзнатото сънуване може да се използва като инструмент за психотерапия. Ако терапевтът ви смята, че осъзнатото сънуване няма да е полезно за вас точно сега, последвайте съвета му. Ако ли пък не сте съгласни с това или се примирете с решението на терапевта, или намерете друг, който ще може да ви помогне да работите с осъзнатите сънища терапевтично. Ако на някой му е станало интересно, книгата я има на български в http://www.spiralata.net - Светът на осъзнатото сънуване, Стивън Лаберж Понеже още нямам опит с ОС съм склонен да приема тези твърдения - звучът ми достоверно