FACINATE

Благодаря д-р Първанов.

Здравейте, Обръщам се към специалистите във форума за малко яснота относно симптоми,които много ме тревожат.Искам първо да кажа,че преди няколко месеца имах натрапливи мисли за самоубийство и за скачане от високо.С помоща на съвети тук във форума и няколко сесии при психотерапевт успях да се справя. От 2,3 месеца усещам надебеляване на езика и устните,трудности при говорене на моменти(заменям една буква с друга),стягане в гърлото.Много е неприятно усещането,че в устата ми няма достатъчно място за езика и постоянно да се наблюдавам да не допусна грешка при говорене.Работя като учител ми причинява огромно неудобство.Четох много в интернет и се ужасих от болестите със същите симптоми- инсулти,инфаркти,тумори и какво ли още не.Въпроса са ми е възможно ли е голямото количество адреналин и тревожността да са причина за гореописаното? Предварително ви благодаря

Благодаря ви д-р Първанов.Не бързах да пиша веднага след отговора исках да осмисля всичко написано от вас.Разясненията ,които ми дадохте мога да кажа,че намалиха тревожноста ми около 30%.Мислите ми понякога са като думи ,но в повечето случаи се явяват като картини.Освен натрапливите мисли за самоубийство се появиха и тези,че ще се съблека пред много хора и ще започна да мастурбирам.Вече знам,че няма да го направя,но не мога още да разбера защо точно тези мисли провокира страса ? Поздрави

Благодаря ви д-р Първанов.Отговора ви ме успокои доста.

Здравейте д-р Първанов, От 4,5 месеца при мен се появи една засилена тревижност с натрапливи мисли за самоубийство.Настроенията постоянно ми се менят-ту съм супер ентусиазирана и радостана,а след 10 мин тъжна и притеснена.В главата ми се въртят страшни картини от това как скачам от мост,виждам си погребението, некролозите по стените и какво ли още не.Не мога да разбера това,което се случва с мен дали са само мисли или е желание за самоубийство.Мисълта,че ще посегна на живота си не ми дава мира.Аз съм на 37г и обичам живота имам 2 деца,които искам да видя как порасват. Четох във форума по темата,но доста неща не са ми ясни.Специалистите тук съветват да не се борим с мислите си,а да ги приема ме.Много добре ми подейства примера,който давате с възрастната жена,която казва,че няма как едно хапче да промени мислите й.От малък град съм при нас няма психотерапевти,но имам намерие да потърся специалист в София,въпреки огромното разстояние.Искам да кажа,че не съм използвала медикаменти. Моля ви д-р Първанов отговорете ми на въпроса възможно ли е човек с генерализирана тревожност да се самоубие или нарани по някакъв начин?На този въпрос не можах да открия отговор във форума. Много ли е зле положението ми? Тъй като не съм приемала успокоителни и не мога да кажа дали съсътоянието ми се повлиява от тях,каква в вероятноста да имам БАР.Понякога имам чувството,че губя връзка с реалността. Моля да ме извините,ако въпросите ми ви подразнят по някакъв начин,но всичко случващо се с мен ми е като в мъгла. Благодаря ви предварително