Jump to content
Порталът към съзнателен живот

FACINATE

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

778 посещения на профила
  1. Здравейте, Обръщам се към специалистите във форума за малко яснота относно симптоми,които много ме тревожат.Искам първо да кажа,че преди няколко месеца имах натрапливи мисли за самоубийство и за скачане от високо.С помоща на съвети тук във форума и няколко сесии при психотерапевт успях да се справя. От 2,3 месеца усещам надебеляване на езика и устните,трудности при говорене на моменти(заменям една буква с друга),стягане в гърлото.Много е неприятно усещането,че в устата ми няма достатъчно място за езика и постоянно да се наблюдавам да не допусна грешка при говорене.Работя като учител ми причинява огромно неудобство.Четох много в интернет и се ужасих от болестите със същите симптоми- инсулти,инфаркти,тумори и какво ли още не.Въпроса са ми е възможно ли е голямото количество адреналин и тревожността да са причина за гореописаното? Предварително ви благодаря
  2. Благодаря ви д-р Първанов.Не бързах да пиша веднага след отговора исках да осмисля всичко написано от вас.Разясненията ,които ми дадохте мога да кажа,че намалиха тревожноста ми около 30%.Мислите ми понякога са като думи ,но в повечето случаи се явяват като картини.Освен натрапливите мисли за самоубийство се появиха и тези,че ще се съблека пред много хора и ще започна да мастурбирам.Вече знам,че няма да го направя,но не мога още да разбера защо точно тези мисли провокира страса ? Поздрави
  3. Благодаря ви д-р Първанов.Отговора ви ме успокои доста.
  4. Здравейте д-р Първанов, От 4,5 месеца при мен се появи една засилена тревижност с натрапливи мисли за самоубийство.Настроенията постоянно ми се менят-ту съм супер ентусиазирана и радостана,а след 10 мин тъжна и притеснена.В главата ми се въртят страшни картини от това как скачам от мост,виждам си погребението, некролозите по стените и какво ли още не.Не мога да разбера това,което се случва с мен дали са само мисли или е желание за самоубийство.Мисълта,че ще посегна на живота си не ми дава мира.Аз съм на 37г и обичам живота имам 2 деца,които искам да видя как порасват. Четох във форума по темата,но доста неща не са ми ясни.Специалистите тук съветват да не се борим с мислите си,а да ги приема ме.Много добре ми подейства примера,който давате с възрастната жена,която казва,че няма как едно хапче да промени мислите й.От малък град съм при нас няма психотерапевти,но имам намерие да потърся специалист в София,въпреки огромното разстояние.Искам да кажа,че не съм използвала медикаменти. Моля ви д-р Първанов отговорете ми на въпроса възможно ли е човек с генерализирана тревожност да се самоубие или нарани по някакъв начин?На този въпрос не можах да открия отговор във форума. Много ли е зле положението ми? Тъй като не съм приемала успокоителни и не мога да кажа дали съсътоянието ми се повлиява от тях,каква в вероятноста да имам БАР.Понякога имам чувството,че губя връзка с реалността. Моля да ме извините,ако въпросите ми ви подразнят по някакъв начин,но всичко случващо се с мен ми е като в мъгла. Благодаря ви предварително
×