innuendo

Специално за Донка. Имам такива наблюдения. Единият младеж е роден на 22-08-2000, в 09:38, другият – в 12:34. С първия сме много добри приятели и се разбираме чудесно, самият той учи в езикова гимназия, има много добри успехи, тренира футбол, където също е много успешен. Родителите му определено не го ограничават и застопоряват, но и не го неглижират. Като по-малък отначало едвам са успявали да го накарат да отиде на тренировка, защото е бил хиперактивен (според мене заради опозицията Марс-Уран), а след това, след като един път му е харесало, едвам са успявали да си го приберат от терена. Другият младеж е силно конфликтен характер, учи в една доста посредствена гимназия, която сам той си е избрал, защото сградата ѝ се намира на самия център на града. Нищо, че с дипломата от нея ще е цял късмет да си намери работа даже като пазач на паркинг след това. Родителите му са по-зле и от моите тоталитарни типове, тъй като са го оставили да прави каквото си иска и да си развява байрака на воля. Резултатите от тази тяхна философия са просто плачевни. Самият той като човек е доста неприятен. Много обича да командори, да се разпорежда, той да коли, той да беси. Има уклон към садизъм (беше се хвалил, че е убивал и осакатявал малки котенца). Трудно се спогажда с хората, защото когато усети, че е станал близък на някого, започва да се опитва да му ръководи живота във всяко едно отношение. Отделно, че никога не е можел да помоли някого да му подари нещо, което си е харесал, например. Задължително ще гледа или тихомълком да го открадне, или да го вземе насила. Счита, че се е родил на тоя свят, за да се наслаждава на удоволствията на живота на пълна тяга, а другите ги има, за да го обслужват. Не е способен да задържи приятелство. Профилът му във фейсбук е мемориал на всички съсипани от него приятелства с най-различни хора. Освен това, пие като казак и пуши като строшен комин. Даже няколко пъти е пробвал наркотици. Има хомосексуални влечения и по тази причина се държи особено агресивно и нападателно с момчета, които харесва. Вероятно защото иска да ги подчини на собствените си прищевки и желания безусловно. Тренира тенис на маса, което определено не е сериозен спорт, а по-скоро занимание за свободното време. Обикновено като спечелят някакво отличие, започва да се самовеличае, все едно е взел купата на Уимбълдън за тенис, или е спечелил сам купата на ФИФА за Европейското или Световното по футбол. Че така. Двамата младежи се познават, но не се движат в едни и същи среди, нито са нещо повече от познати

При мене понастоящем се намира около МЦ, което значи, че захожда към съвпад с натален Уран в 22* Козирог и Нептун в 21* Козирог. В същото време Уран с това негово ретроградие отново ми забавя квадратурата в 22* Овен спрямо наталното си положение и покрай мене в момента положението е като в оная песен на Слави Трифонов: "Ше полудея, баси мамата, какъв живот живея!" Изобщо не се шегувам, напоследък динамиката около мене започна да ми идва башка...

Всичко беше супер. С изключение на облака, който ни загърли на 17-08 и едно мое лично спречкване с една "сестра", която реши, че може да е адвокат и бодигард на Учителя и Бялото Братство... Пристигането ми също си имаше своите доста характерни стилови особености - още на Гарата, с качването в автобус 413 се изцепих като пълния селянин, като по незнание не си купих билетче от водача, а започнах да въртя веднага очи да не би да се качи контролата на ЦГМ.... Не се качиха, Слава Богу, но после, като слязох на Руското Консулство, започвам да се оглеждам за улица Щерю Атанасов. Във Варна на всяка къща на кьоше има голяма табела с името на улицата, изписано на български и английски, но в София такива табели има само из централната част и то бая нарядко... Мани-мани, нека не споменавам, че има места от типа на кв. Хладилника, които така и не мога да повярвам, че може да са част от столичен град.... След като намерих Бялата Къща с помощта на две момчета, които бяха портиери пред някаква лъскава бизнес-сграда, зачаках маршрутката. За който не се е досетил, първо си направих кафе, че в автобуса беше истински ужас. От Шумен до Централна Автогара - София на една циганка чавето шест часа не спря да реве. Не мога да си представя другите как са се чувствали, а и не мога да проумея как едно дете на 15 месеца може да реве като пожарна сирена 6 часа без прекъсване..... Започнах да търся захар и гореща вода. Да, ама там всичко живо - чужденци. Питам за гореща вода. Насреща: I don't speak Bulgarian. Parlez-vous Francais? Do you speak English? Mluwite po Polsku? и тнт.... Накрая се наредих след две женици от Италия и се наложи да попитам на чист украински за гореща вода. Чак тогава ми обърнаха внимание. Очевидно на жените в кухнята им пушеха главите здраво, та няма резон човек да им се сърди и да им вързва кусури. След това започнах да търся захар за кафето си. Беше много смешно как една французойка ми каза, че захарта е свършила на английски, след като ме видя да я търся. Очевидно по всички краища на света това е доста универсално изражение.... След това се качихме в маршрутката. Уговорено за 07:00 събирането, защото по стара Братска традиция се тръгва час по-късно, ама тръгнахме чак в 9 без 15.... Личи си, че сме в България, безспорно. След като тръгнахме, започнах да тегля за ръкава една от жените да ми обяснява кое какво е където го видя, защото иначе оставах с впечталението, че се въртим в кръг заради изключително еднотипната архитектура на модерните офис-сгради. Да не говорим как овиках шофьора, че е отворил прозореца си на Цариградско Шосе заради влизащите чудни аромати на дизелови и всякакви други въглеводородни пушиляци. След като излязохме извън града, се започнаха едни особено шумни и разлати разговори, всичко живо се смееше на нещо, дето само той си го знаеше какво е, ако въобще имаше идея защо се смее. Видях и картофена нива. Равният тъмнозелен убит тон на растенията ми внесе голяма яснота по отношение на израза "картофена нива", използван за запуснати и слабо обитавани населени места. След това влязохме в Сапарева Баня. На магазина, на който се спряхме, първата ми работа беше да се цъкна за у фейсбукът с едни нанизи чушки. Самите снимки после накараха поне половината ми приятели и познати да окапят от смях и да ме избягват на улицата, ама нищо. На хижа Пионерска започнах да търся компания за нагоре, като, разбира се, си нбалях вода и се натъкнах на някаква незнайска гъба, която бая ми изкара първоначално акъла. Като видях, че ще си качвам баирите сам, казах си: Мечката да я е страх, мене - не!, и потеглих нагоре по склона.

Здравейте, реших да ви съобщя тази добра новина, която благодарение на картографския сървър с отворен достъп Open Street Maps на адрес http://openstreetmap.org и моето добро желание стана факт - Братското Лозе е отбелязано на картата на света! Ето и линк към мястото: https://www.openstreetmap.org/#map=19/43.22817/27.94021 Има и QR баркод за тези, които залитат по модерните технологии: Пожелавам ви всичко добро!

С помощта на Недим, една селска църква, която ни отпусна около 10 кила грухано жито и много желание, създадохме следната рецепта: Около 100-120 (никога повече от 150!) грама лимец или грухано жито (използвано за разработката), добре сварено и подсладено с три и половина лъжици захар, добавени лешници, бадеми и орехи, счукани ситно, и половин блокче бял и половин блокче натурален шоколад, натрошени на парчета колкото зрънце боб търкулко, се смесват във все още вдигащото пара жито. След това се оставя да поизстине и резултатът е невероятно вкусна закуска, с която мюслито от магазина не може да се мери. По желание може да се добавят следните неща: канела; кокос - може стърготини, може и сушен от магазините за ядки; стафиди - най-хубаво става с тъмни стафиди, царски размер; сушени кайсии (тези от пазара правят закуската неустоима с аромата и сосчето си, което пускат в житото); сушени сини сливи (за да няма изненади, най-добре да са почистени); сушени червени боровинки; сушена арония (понякога се среща на пазара); плодов конфитюр по избор; около 50-70 мл. мляко Опитайте, това е колкото енергизиращо, толкова и здравословно! Бон апетѝ!

Егото е помощен инструмент, който помага на човек да се спре преди границата, след която няма оцеляване. Тъпо става, когато започнем да обръщаме твърде много внимание на откровени глупости, от които не зависи оцеляването - айфон, нова кола, висока заплата, тракатанци... Обществото е наложило схващането, че парите са ценност. Да, но както моя добър приятел Недимчо отбелязва: И той със сигурност е знаел същото нещо, което аз ви казвам.

@Станимир: Именно. Ако искаш телефон за 1000 лева, при условие, че на месец изкарваш минимална заплата и едвам свързваш двата края, то като рукнеш по адрес на тоя и оня, ще се случат следните неща: 1. Ще покажеш докъде всъщност си паднал; 2. Ще откриеш на хората колко си слаб; 3. Със сигурност телефона няма да падне от небето и да се плъзне право в джоба ти. А иначе освен възможностите трябва да гледаме и мечтите си. Всичко зависи от характера на човека. Аз съм зодия Телец. Като си наумя нещо, и камъни да валят от небето, няма да се откажа. Инат съм и туйто! Но аз самия съм насочил патологичния си инат и проклетия в поне малко градивна посока. Решил съм да следвам Социална Педагогика. Нямам една стотинка. Решил съм да си намеря работа. Освен това, аз самия като вървя по улицата и събирам стотинки, паднали на земята. Тук 5, там 20 на трето място 10, след малко цяло левче. Така за последния месец успях да събера 46 лева и 87 стотинки. Това вече е около половината от таксата за подаване на документи. И това само от навеждане и малко от малко свеждане на Егото. Повечето хора биха се навели за най-малко 10 лева на улицата. А самите те хал-хабер си нямат, че с тези 10 лева някои хора изкарват 3-4 дни (и то в България - страната на неограничените невъзможности, както я нарече един мой много добър приятел с много явен и нескрит сарказъм). Аз самият успях по не най-красивия начин да разбера какви са ми възможностите, а те не са хич за подценяване. Аз самият останах втрещен колко съм издръжлив и на бой, и на всякакви други негативни въздействия, неведнъж се разтягах и усуквах толкова, че един йога с 22 години практика (започнал е през юли 1991) се сащиса, като ме видя един път какво правя, като не съм имал идея да направя еди-си-коя асана, а просто с две раници на гръб да направя един особено живописен опит да си взема през една ограда падналата лична карта, като бях на косъм да се изтърся долу като чувал с картофи. Освен това, смиреният човек винаги (ако не всеослушание, то на четири очи) ще си признае, че има някакъв недостатък. За сравнение едни гадни мутренски синчета, едното от тях, чийто баща не си знае парите (буквално). Това, че ги познавам, изобщо не ме кара да се гордея с факта. Просто успях да установя това, което тукашната "съвременна култура" предлага, събрано със деветцифрена сума пари във валута до какво може да доведе. При тях какво се получи? Едното момче има страх да стои само вкъщи, а е на 13. То всъщност го е страх да не го изоставят или отвлекат (нещо, характерно за дете на 3-4 години, не повече). В същото време петгодишния му брат постоянно иска от родителите си да му купуват играчки, на които после не обръща никакво внимание. Аз самият съм виждал за какво количество играчки става дума - при други обстоятелства това би могло да задоволи нуждата от играчки на цяла средно голяма детска градина. Хлапето в случая подхожда хитро - то използва купуването като претекст да прекара с родителите си час или два. Самите играчки изобщо не го интересуват. Казах му къде седи проблема. Като почнаха едни крясъци, едни чудеса... Начинът, по който това хлапенце изригна, може да се сравни с изригването на Кракатау от 1883. След това в Индия и Иран е имало смъртоносен глад до 1891. Приятелчето му, което също е на 13, е изключително странна личност. Гледал съм му хороскопа. Плутон в първи дом не е нещо, дето може да остави човек на спокойствие. При него има следния проблем: Съзряването му изглежда е подранило с доста. Има неконтролируемо желание да прави секс. Но не това е проблемът му. Проблемът му е, че от там нататък започва да властва над всеки, който му се е мярнал пред очите и е установил комуникация с него. Измерва любовта си към даден човек с това колко лева е дал за подарък по някакъв повод. Това да беше, халал да е... Проблемът започва, когато проявиш желание да си починеш или да останеш насаме. Започват едни много гнусни манипулации с фрази от рода на: "Виж аз подарък за колко лева ти взех, защо не искаш да ми помогнеш?" или: "Ти не ме обичаш, защото не искаш да дойдеш с мене да правя бомби (графити на жаргон). А аз колко те обичам, подарих ти лаптоп за 3000 лева (примерно), а ти не ме цениш и уважаваш!". Освен това, изпитва неописуема наслада от това да накара някой да направи някаква тъпа изцепка, за да се изложи и той да се смее на получилата се ситуация. Ако откаже да му задоволи капризите - може и да извади бокс или беркутка (вид телескопична палка, която нашумя след протестите в Киев с това, че от 12 сантиметра при натискане на бутон се разтяга до 84 сантиметра, използва се от украинската жандармерия БЕРКУТ). А след това следва още по-сериозна гавра от това, което е поискал първоначално. Проблемът му е, че баща му има бизнес в Барселона. Успял е, има стотици милиони в банка... Синчето му иска да е като него - то кое момче не иска да е като баща си? Да, но не се сеща, че ако налага респект с откровено гангстерски методи и всевъзможни злодейства и унижения, няма да получи истинско признание. Аз самият съм бил свидетел как минава зад една жена на около 40 години, и я опипва. А може да му е майка! Така този младеж отчаяно се опитва да докаже, че е силен като баща си. Но пък не си дава сметка за следното: 1. През какво е минал баща му; 2. Не се замисля и за секунда, че с тактиката "Мачкай, за да те уважават!" ще смачка всекиго до крайност, а при първия по-слаб момент ще получи ответен удар и като едното нищо може да изпадне до дъното на социалната пирамида. Явно не е чувал за явлението робска ярост и затова си мисли, че като смаже всеки, който го харесва заради това, което се опитва да заглуши в себе си, ще е най-великия. Самото момче псува майка си така, че аз онемях, а ако някой сърбин, хърватин или унгарец го чуеше, щеше да се обеси тайно от срам. Какви наименования използва по неин адрес, няма да спомена, но аз с моята зла уста, дето не пестя псувни и клетви при нужда, не бих ги пуснал по адрес и на най-черния си душманин. Проблемът му е, че баща му му липсва. Самият той има свръховлажнени очи, които при най-малкото нещо започват да сълзят. Иска му се да заплаче, ама не смее. Че какво ще кажат другите за него? Като му казах всичките му проблеми, единствено благодарение на пословичния ми късмет се отървах на косъм от това да ме носят в найлоново пликче на майка ми за разпознаване. Това е проява на тотална липса на смирение. Аз им казах по най-деликатния начин, насаме с тях къде ги стяга шапката. Те решиха, че съм решил да ги унищожа. Именно такава проява най-лесно показва, че не знаят те що е смирение и има ли то почва у нас. С един техен общ приятел му казах какви проблеми има. Въпреки че то също е изключително шантаво и непредсказуемо същество, детето се засмя и каза: "Мерси, поне ти ме разбираш!". Не мисля, че може да бъдат сравнявани въпреки че са на една възраст у даже се познават. Все едно са от различни планети. Точно това ме кара да съм все още жив - защото знам, че все още има нещо свястно или човек, заради когото заслужава да направиш избор дали да живееш или умреш. Именно това дете демонстрира истинско смирение. Да не говорим, че беше изключително засрамено, че е помагало на толкова неблагодарни хора.

Аз смирението ще го представя така: Представете си, че имате един камион или автобус, който няма спирачна система. Това е простият, неосъзнат човек. Когато обаче сложите спирачна система, това е смиреният човек. Ако автобусът без спирачна система на първото надолнище се засили, стане неуправляем и накрая се смачка до една купчина тенекии и ламарини в първото крайпътно дърво или дере, то като има спирачна система (смирение), то автобусът веднага ще намали скорост и ще си завие плавно на завоя и няма да стане на старо желязо. Та, след като си смирен, колкото и глупаво, нелепо и идиотско да ти се вижда дадено нещо, няма да започнеш да викаш и да недоволстваш: "Къв си ти уе, чи шма караш такъви глупости уе!" - или нещо подобно, а ще го приемеш, като после ще си направиш сам сметката дали ти е било в полза дадено действие или си си навредил с него. Затова и смирените хора, дори и да изглеждат на околните като хора с много тежък психичен статус, всъщност са най-издръжливите и устойчивите на изпитанията на времето. А всички други стабилни, нормални и префърцунени простаци и коне с капаци ще измрат прави на място още в началото.

Моите сънища са редки, но винаги запомнящи се. Ето какво мога да разкажа от тях: 1. С едно мои приятели пътуваме в един Икарус - бял, като този: Помня, че бяхме само ние в автобуса, който се движеше доста извън града. Говорехме си нещо и се хилехме весело, но какво сме си говорели, не си спомням. Обаче едно си спомням - бяхме доста весели. 2. Бях го сънувал за един мой приятел това нещо, което ме притесни. Сега с този приятел... не сме приятели... Сънувах, че ме гони през някаква пустиня, подобна на Атакама или Намиб. Беше чисто гол, само носеше на гърба си една чисто черна тениска с изрисувано с яркозелен контур Око на Провидението. Изведнъж аз се уморих и спрях да си поема дъх. Той също спря и започна да потъва в пясъка. Започна да се кикоти като умопобъркан, като на моменти гласът му звучеше като изкривен с вокодер. Накрая, преди съвсем да го погълнат пясъците, той показа един среден пръст на Слънцето. ---------------------------------------- Интересното е, че той след това ми се откри най-тъмната му страна, която той показва винаги пред хората, но аз съм бил... хъм... сляп да я видя, че е толкова явна. Сега се дебнем да се срещнем, а аз освен това се опитвам да изкарам пари, за да си купя желаната играчка за Коледа. 3. Това беше някакъв много особен сън. С един от героите на сън №1 седяхме на някакви столчета. Пред нас имаше езеро, оттатък което се намираше някакъв много интересен град, какъвто на Земята май няма. Над него, на около 10 сантиметра над най-високите сгради, имаше тънък пояс от ярки звезди. Останалото небе беше по-черно от мастило. 4. Това беше друг сън - намирах се в някакъв крайградски район, от който се откриваше някакъв невероятен планински пейзаж. Колкото до планината - беше покрита със зеленина, имаше голямо езеро или цяло море преди склона й и едно към едно приличаше на Маунт Максуел - най-високата планина на Венера: Маунт Максуел - снимка от Магелан Имаше нещо като празник там, приличаше на селски сбор. Но пък беше изключително весело! Много бих се радвал да разбера какво е било това, което съм сънувал.

Имам въпрос относно няколко числа. Направих една голяма грешка спрямо мои приятели, на които много държа. Станалото станало - простотията ми сам ме докара дотам. Но въпросът беше за едни числа. Тези мои приятели, направи ми впечатление, бяха облечени сякаш нарочно с определени дрехи. На единия на гърдите на блузата му се мъдреше едно голямо 22. Другия човек имаше на панталоните едно 14. После ме разковаха от критика (след простотията). Тогава вече разбрах колко е тъпо да се мъчиш да лъжеш човек с ясновидска дарба - та той, да му се не види, те чете като книга! Накрая ми дадоха едно картонче със старателно изписани числа. От едната страна имаше написано 46, а от другата 88. За 88 проверих - това число е очеваден символ на доста сериозни проблеми за решаване в мене самия. За 46, 22 и 14 ми е интересно какво толкова може да ми кажете, защото постните ми познания за 22 ми казват, че такова число хич не е на смях и майтап. И ми е крайно любопитно дефакто колко зле съм се подредил. И без това ми сложиха срок 10 години да се поправя, та сега ми се иска да започна по-скоро. Не знам защо, ама сега даже се чудя как не можах да се поправя по-рано, а се наложи да се вкарвам в такива идиотизми. Историята е твърде дълга и завързана и основата й се крие някъде там - повече от 850 години преди днешния ден.

Ами полубрат ми е невероятно харизматичен. Ако реши да те напие, може да го направи без грам усилие, сякаш ти внушава, че това е най-доброто, което можеш да направиш в живота си. Ял съм му попарите от тази негова пуста харизма, но сега я използва за добри цели. Досега по-скоро беше един вид докъде може да стигне с уменията си. Видя. Сега действа!

Хеех, да ви споделя, с полубрат ми си имаме телепатичен канал. Отвори се на 14.01.2013. Досега такъв мощен обмен сме си направили, че почти сме си сдвоили съзнанията и можем да действаме синхронно. Например не е рядко той да е в Аксаково при гаджето си, а аз във Варна. Между нас по въздух има около 13 километра. И аз му пускам сигнал да ми помогне в търсенето на дадено нещо в Интернет и започваме да търсим синхронно. След това ми казва например колко страници напред да прескоча в търсачката, за да намеря това, което ми трябва и прочия.... Тъй че телепатията е супер!

Съвсем спокойно мога да споделя, че съм сънувал как правя див и необуздан секс с най-добрия си приятел от училище, когато бях на 16-17. И какво? Анализирах с помощта на един мой познат, който прави един особен вид медитация, но който си пада и малко простак - секса и сексуалната сакралност за нищо ги няма и се бъзика на тая тема дивашката. Но това, което ми каза, си беше доста право. Той ми каза, че се касае до тайни, които с човека крием един от друг заради страх да не се отвратим един от друг. След това ме посъветва да споделя с него моята мръсна тайна, когато се почувствам готов. Споделих му я в края на август миналата година - че ходя по психиатри и че съм страдал от сексуален тормоз. Той насреща ми сподели, че като е бил на 12, един тип се е възползвал от доверието му и го е изнасилил. Та таквизи ми ти работи. Моят съвет е: Ако можеш, идентифицирай партньора си/партньорите си. Почти съм сигурен, че ги познаваш и в реалния живот. Това в почти всички случаи значи, че имате тайни едни от други и искате да ги споделите. Креватните хомоизпълнения са метафора, която често се декодира от ума грешно. Той в тази работа не трябва да взема участие, защото ще те съсипе. От личен опит го знам, затова ти го казвам. Послушай гласа на сърцето си, то няма да те излъже. Явно към тези хора от сънищата си имаш някакви угризения, задето не си им споделил нещо. Най-хубавото, което може да сториш, е да ги викнеш един по един да си поговорите насаме и да си поприказвате като пичове, може на по бира, та да си откриете картите. Не може да криеш вечно нещо. Рано или късно ще се разбере дадена твоя тайна. Най-добрата защита на нещо, което те подлудява е да го разкриеш на всички. Тогава вече няма да могат копче да ти кажат. Разбра ли?

Всяко хубаво нещо рано или късно става факт, та и при мене така. Нашите в петък ме овикаха, че им преча да гледам новините и както бях подкиснал, така отидох вбесен в стаята си, насочих един лъч енергия към трижди проклетия зомбифициращ апарат и... го пуснах. След малко се чу някакъв страхотен трясък, викове и се оказа, че намерението ми телевизора да гръмне, е станало факт! Сега у нас е странно тихо и спокойно, като никога по-рано! Тъй че не ядосвайте лудото индиго! Точка и половина не ми стигна да взема директно жълта книжка категория "Безнадеждно невменяем"!!!! Все реакции след като вече нямаме телевизор!!!

@Иво: Това, което си описал с взирането в очите на приятел е начин за прокарване на телепатичен канал. Но ако нямате някакво духовно родство и не сте горе-долу на едни енергийни нива, НЕДЕЙ! Започва се с по три минути и половина и се удължава с 15 секунди на всеки 10 дни. Повече от 30 минути не е препоръчително. Аз с полубратчето ми мога така да се гледам в очите до пет часа. Но и двамата сме с невероятно мощна психика. Аз имам трансцедентални възприятия, а той владее психотелеметрия и се занимава с телепсихика от всякакъв род. Иначе ако ти започнеш да го гледаш в очите, надали ще издържиш на пронизващия те като безброй тънки като слънчев лъч енергийни нишки поглед. Нищо чудно, ако си надвиеш на волята и го гледаш като мене пет часа, да психясаш трайно.... Не е за препоръчване!

@ISTORIK: Негова докторска милост е комунист в червата. Не виждам кой иначе така щедро ще му налива пари в изследанията, ако не е от скритите авоари на БКП. Иначе ivail е на 100% прав, че ученици на Учителя не са влизали в психиатрията. Познавам двама, дето са влизали, но при единия си е било изпросена радост - вкарал си е НЛП програмен ред "инвалид на 101%", а другия е бил вкарван заради това, че е неудобен на Матрицата. Ако трябва да възприемаме на юнашко доверие всичко, което ни ръсят като височайше откровение bTV в новините си, то точно тогава ще сме за помощ. Аз лично имам вече доста широки възприятия за фините светове. А знаете ли какво виждам в нашата дневна, която е едно с кухнята? В единия край е един огромен прозорец. От него, особено сутрин, щедро влиза слънце и слънчева прана. Това прилича на светулки, които светят в един такъв бял цвят със синкав отсенък. След това телевизора, който 20 часа на денонощието е включен, унищожава слънчевата прана. Това прилича все едно изпускаш газова бутилка, но с тази разлика, че при телевизора това е засмукване, а не изхвърляне. Колкото слънчева прана остава, тя бива доунищожена от хладилника ни, който въпреки че е с изобутан, не значи, че не унищожава праната и не я превръща в антипрана, която трови храната. Това, че хладилникът ни е на изобутан, не го прави по-малко опасен от хладилниците с фреони или амоняк. Накрая и микровълновата ни печка, която е повредена, но въпреки това магнетронният й генератор излъчва на поразия, съвсем разкрасява картинката. А ако знаете само като е пуснато bTV, особено когато дават новини или екшън в събота вечер... Плаче ми се. Тогава засмуканата енергия е толкова много, че в стаята започвам да чувам едно остро пищене. Грозна работа. В моята стая единствената електроника е едно получитаво радио. Всичко друго, което е бивало там, отдавна е изгоряло и отишло за рециклиране. Затова ако искате, вярвайте......, няма да ви спирам. Приемайте безкритично лъжите на масмедиите! Няма да ви се сърдя! Ако искате, вярвайте, че този ...., за когото ще гласувате на 12 май, ще ви оправи положението... Вярвайте си, няма проблеми! Но аз просто бих искал да ви кажа, че позитивното мислене е присъщо на хора, които са осъзнали, че слушкането на онези от телевизора няма да ги уреди в живота. Дали са си сметка, че както лозето не ще молитва, а мотика, така и Господ дава, но в кошара не вкарва. Затова те просто пропускат всички тези гнусотии и гнойщалаци, които се изливат от всички емисии, покрай себе си, без да отчитат, че това го има. Затова този простак казва, че позитивномислещите са луди. Луди са, защото са излезли от Матрицата и живеят така, както им казва Сърцето, а не оня .... две педи и половина по-горе. И аз съм от тази млада гвардия. И аз съм луд. И съм горд от това! Та, живейте си в един сив свят със сиви цели и сиви резултати и сиви възприятия. Никой от нас не ви спира. Тъй че джентълменски ви предлагаме да не ни пречите да си живеем както на нас ни е комфортно, както ние не ви се бъркаме. Повярвайте ми, ако паднете лошо и ви е трудно да станете, десет здрави човека да минат, никой няма да ви подаде ръка да се вдигнете от земята. Но ако единайсетият е с изкуствен крак, той ще ви протегне ръка за помощ. А може предния ден същия този човек да сте го изгледали с пренебрежение как си брои стотинките за вчерашна баничка. Замислете се върху последното! Това, което ви казвам, е само един от многото сценарии от този род. Ако това ви се струва празнодумство, спомнете си кой укри Бойчо Огнянов от "Под игото". Не беше кой да е, а най-презреният в Бяла Черква човек - Милка Тодоричина, която е лека жена. Никой друг не се осмели да помогне на Бойчо Огнянов, когато трябваше. Това е писано не от Сульо, Пульо, бай Танас, нито съм го писал аз. Писал го е Иван Вазов. Светъл ден!!!

В случая на момчето мога да кажа като доста видял и патил в най-съкратени срокове в тази област, че много хора, които са задържали тази енергия, са се побърквали. Макар и аз да имах друг род проблеми - сексуално насилие и тем подобни, които ме усукаха и блокираха, то аз това го компенсирам по друг начин. Ако например имаш дарба в литературата, пиши! Ако те мързи, смачкай с яд-карашик мързела си и пиши. Ако е в някаква друга област, схемата е същата. Но не се забивай в разни съмнителни неща. Мога след известно време да предоставя линк към едно есе, което разглежда тази проблематика в лично моя контекст. Но да не се изсилвам със 100%, но не по-малко от 85% до 90% от сексуалните проблеми се коренят в Детския модел при човека и липсата на пълна отработка у него. Така че трябва да обясня нещо: У човека има три модела: Детски, Женски и Мъжки. Подреждам ги по низходящ ред на силата на съответната енергия. Неправилно е да се смята, че Мъжкото начало е най-силно. Защото мъж би посегнал сексуално на дете - поне два по-широко известни случая има всяка година у нас. Жена ако посегне - това е всемирна сензация, защото поначало у жените го има майчинския инстинкт и той е един сериозен супресор на подобни девиативни явления у жените. Но досега не е било известно дете да посегне сексуално на друго дете на неговата възраст. Тази мощност на съответната енергия се определя от чистотата на възприятието на представителите му. Например ако предложиш на мъж-катаджия 100 лева, за да отървеш фиша, след като са те спрели с 260 километра в час, каквито случаи има записани в аналите на МВР - сектор КАТ, той ще ги пъхне в джоба и ще те пусне на воля да си летиш по магистралата. Ако предложиш на жена, почти нямаш шансове. Но ако катаджия е дете, то би казало, че е нередно и би ти щракнало прангите около ръцете за опит за рушвет. Та при първия модел - Детския, колкото и да е странно, сексуално влечение няма. Но въпреки това ако тази енергия у тебе е потушена, то сексуалността се видоизменя в друг вид емоционални обвързаности и често ти се отварят Гърлена, Челна и Теменна чакра, които ти активират общението с фините светове, ясновидството и телепсихиката. Това нещо официалната медицина смята за заболяване и е действително опасно, ако си нямаш представа какво става с тебе, защото фините ти тела дотолкова се разстиковат, че може много лесно някое от съставните ти тела да остане заклещено в по-високо измерение и тогава цял живот оставаш на лечение в психиатрията. Аз в случая имах късмет, че след тези епизоди на травма имах периоди на спокойствие, полято с бира, кебапчета, картофи и дълги престои сред природата - все стабилизационни в енергийно отношение фактори. (Искам да уточня, че месото и бирата, също смъкват вибрацията и при пренасищане с високи вибрации са наложителни, тъй като ако не се вземат спешни мерки, може да се стигне до пробиви и изкривявания) Женския модел е 9 пъти по-слаб от Детския и при мъжете е отговорен за правилното отношение към партньора им, както и регулират предпочитанията и вкусовете на мъжа. При отсъствие на Женска енергия в мъжа, той се превръща в юрген (архетипно название на ей това, дето е зад тоя линк). При жените Мъжкия модел е отговорен пак за правилното отношение към партньора, вкусовете и предпочитанията на жената, но и за родителското й отношение към децата. При отсъствието на Женското начало у мъжа и Мъжкото начало у жената, мъжът, както вече казах, става на юрген, а жената - кучка и мъжемелачка. Мъжкия модел е 9 пъти по-слаб от Женския и, съответно, 81 пъти по-слаб от Детския. У мъжа той определя т.нар. джендър - сексуална самоидентификация. У жените тази роля се играе от Женския модел. При отсъствие на Мъжкото начало у мъжа, то той се превръща в хомосексуалист, травестит или транссексуален. При жената ако липсва Женското начало, тя търпи същите проблеми. А колкото до онази психоложка, отиди при нея, вдигни й зрелищен скандал, та да я направиш за резил, и я накарай да ти върне парите, които си й платил уж да ти помогне, до стотинката. Ако откаже, пиши сигнал до Лекарската Етична Комисия. Те разглеждат и случаите на психолози и психотерапевти, злоупотребили с доверието на свой клиент. Те добре ще я рендосат, ако успееш правилно да им обясниш за какво иде реч. И мене заради предпочитанията ми към деца от по-долните класове като приятелчета (не сексуални партньори) училищната психоложка положи неимоверни усилия да ме убеди, че съм педофил. А тогава бях на 16-17. Аз лично на тази пача с кеф бих й смазал лицето за спорта. Според мене ти имаш твърде развит Детския модел в себе си. Лично според мене този модел е изявен на повече от 50% за сметка изцяло на Женския, който ти държи мирно либидото. Мъжкия при тебе е изцяло в нормалните 33,(3)% (⅓ идеална част). Женския е сведен до ≈20%, което те кара да ходиш постоянно погорял. Желанието ти идва от това, че чрез секса ти искаш да си възстановиш поне временно онези 13,(3)%. Когато стигнеш нужната стойност, ще се наситиш и сама ще отпадне нуждата. Освен това, Детския модел наистина прави хората изключително харизматични. Причината е, че енергията на този модел е най-чиста и най-силна. Затова аз вярвам, че бог не е никакъв кисел дядка с дълга брада и болен стомах (като следствие от вечно кривото му настроение). Аз си го представям като едно дете, което се отнася към всеки справедливо, както всъщност си правят децата. Те не могат да са фалшиви - ако не харесват някого или нещо - това е! Няма сила на света, дето да ги принуди да не са себе си. При Бог нещата са едно към едно като при децата. Затова е правилно да ротираме Тринитарния Ипостас на 120° и да сложим Бог Син на правилното му положение. Бог Дух всъщност е Бог Майка. Тази тъпотия с Бог Дух е патент на тоталитарните авраамически религии. На изток, в Индия, Виетнам, Тибет, Япония и Корея има водеща триада от богове, които винаги са баща, майка и дете. В случая там порядките им в някои отношения са идиотски, но в това отношение са прави. Та, хората с хиперсексуалност са изключително харизматични, защото имат чисто и непринудено излъчване. А тъй като Детската енергия е най-чиста, съвсем спокойно мога да заявя, че тя е Енергията на Бога и е най-прякото Негово проявление. (Спомнете си, че в Библията Иисус казва, че децата са най-близо до Бог. Да не мислите, че го е казал напосоки? Просто Истината е пратена в девета глуха) Лека вечер на всички и приятен размисъл върху последните сегменти на резолюцията ми!

@ mvm: Наистина, и аз не мога да възприема гей-шествията. Смятам, че е по-добре да се публикуват брошурки, в които да се обясняват различията между тези момчета, които предпочитат да гушкат момичета, и тези момчета, които предопочитат да гушкат момчета. И генезиса на тези различия у дадения човек. Защото помня, че когато бях в детската градина (вероятно 1998), бях видял двама да се целуват и натискат в един съседен на детската градина двор (тя детската градина се намираше в крайградската зона). Децата от групата се накупиха да гледат сеир, защото кога ще видиш двама чичковци такива странни неща да вършат, та помня колко втрещени бяха учителките, които след това дълго време притръпваха, само щом съзреха едно дете да се доближава до въпросната ограда. Още помня колко странно и някак си абсолютно сякаш от друга планета внесено, ми се видя зрелището на двамата млади мъже, които ще да са били на възраст 23-25 години. @ vorfax: Проблемът е, че той е с три години по-малък от мене - в края на август прави 17. Неговото момиче го е захапало доста стръвно. Ако трябва да съм конкретен - три седмици след началото на връзката им, вече го влачи към леглото и както беше наострил сабята, така вече вее бял байряк и му се реве, защото си умира от ужас, ако кондома даде пробойна и той най-ненадейно се окаже баща. Моята е малко по-деликатна, изглежда защото е кака на оная малка лудетина, но и защото е друга зодия. Та аз сега съм крайно раздвоен - дали да се водя по свръхамбициозната суперпрограма на полубратчето ми да ми нареди живота веднъж завинаги, за да съм щастлив до последен дъх, или да се отдада на духовните си търсения. То там е работата, че ако не е той, животът ми би бил твърде планомерен. В резултат може да започна да функционирам толкова бавно, че жив да ме погребат, защото ще решат, че съм умрял.

Тааа, да си дойдем, бракье на дума, и право ти тебе, куме, в очи! 1. Ние с това момче сме ПОЛУБРАТЯ! Аз съм толерантен към различните, и то немалко, най-вече, защото и аз съм «бяла врана» и не се вмествам в социума. И при него е така. Знаем колко е гадно да не те приемат. Но и двамата си даваме сметка, че сексуална връзка между двама братя би била нещо… неприемливо и докрай изкривено! 2. И двамата с него знаем колко е гадно да те мачкат и да не можеш да се оплачеш! И двамата сме изпадали в ситуации тип «Бог високо, цар далеко». Знаем колко е гадно да ти се дере душата като че ли някой я реже с макетен нож и да не можеш да си излееш никъде мъката. А тези деца, които са в домовете? Знаете ли колко често стават жертва на сексуалния нагон на възпитателите в домовете или на по-големите възпитаници? Аз познавам едно такова момче, което сега е на 14. Горкото, жал ми е за него, но няма как да си го прибера, защото аз съм на има-няма 20, а минималната позволена разлика за осиновяване на дете е 15 пълни години. Ами знаете ли колко често ги бият за няма-нищо, "за кеф", "от скука" и заради тем подобни причини? И какво? Заради това, че нямам нито момиче до себе си, нито пък полово влечение от какъвто и да е било род - нито към мъже, нито към жени, нито към каквото и да е било живо или неживо, да си прогния на корена ли? Ако сега ми отговорите, че заради липсата ми на желание за сексуален контакт с каквото и да е било на този свят, ще ви призная за зомбита! 3. И двамата - и аз, и полубратчето ми, сме бивали жертви на сексуален тормоз, така че ако тайничко се плашите, че може да скочим на детето, ще ви разочаровам - знаем каква е тръпката да виждаш реалността пред себе си под формата на някакъв изрод, който те изнасилва или виси зад гърба ти с винкел и ай не си изпълнил заповедта му да блудстваш с това дете по определен начин, ай ти е стоварил винкела на гърба, и да не можеш да се оплачеш, защото нито го знаеш кой е тоя, нито пък някой знае нещо такова да е ставало. А в моя случай даже и директорката, която много добре знаеше що за извращения се вихрят в пансионното училище, където учех тогава, мажеше ли, мажеше, чунким си запази службичката, сякаш в гроба ще си я носи! И сега ако ми кажете, че сме някакви сексуално изкривени след като сме запознати от първо лице, единствено число с възможно най-гнусните неща, които могат да се случат на едно дете и да му оставят грозен спомен доживот, още ли смятате, че сме сексуални извращенци?! Имам чувството, че онзи търговищки мутроид Йордан Йорданов (Дако Лудия), е някой от глобалните модератори на тоя форум. Ако е така, нека ми драсне едно ЛС, поне да знам в какво нагазвам. Не мога все още да преценя дали газя в кал или фекална маса (моля за извинение, но друга градация не знам по признак гнусотия, макар че за ползите от въргалянето в калта сред природата с моята група малки юнаци, които циркулират около мене (разни хлапета, които по една или друга причина са ме заплюли за тeхен батко), мога да ви редя цели страници с разни интересни и ефективни за стабилизация на фините тела техники). @ shahonova: Мерси за подкрепата, но ще ти кажа само две неща: 1. Ние с полубратчето ми сме такива инати, каквито рядко може да срещнеш. Ако трябва, на стълбите на социалното ще спим в спални чували, ама няма да се откажем! Точно това, съчетано с транссърфинг, практикуван по възможно най-несъзнателния начин в стила на капитан Джак Спароу от«Карибски пирати» (затова и обичаме този филм, я! Да не сме прости, щом виждаме нашият вдъхновител какви ги твори, за да отърве кожата, а да не почерпим мощна доза вдъхновение!!! Яя!), ни държи живи. 2. Полубратчето ми специално е от едно толкова разпаднало се семейство, че не е само майка му и баща му да са се разделили, ами и лелите му са изчезнали - едната в Германия, където на него не му понесе, другата й се губят дирите. Дирите на баща му също се губят от октомври миналата година насетне. Вуйчо му е в Истанбул, а Недим не ще и да чуе да ходи по пет пъти на ден на джамия да се моли, като знае, че има сила за доста повече, баба му не ще да го погледне, майка му се отрече от майчинството си върху него, скоро след като се ожени за испански новобогаташ във Валядолид, а в същото време охотно прие да гледа незаконните деца на новия си съпруг… На практика е сам на този свят. Сега момчето е в изчаквателна позиция да си чукне пълнолетието, да си изкара нов паспорт и да си хваща живота. Това, че ми помага, е жест на признателност, че въпреки всички мръсни цигански номера, които ми е въртял, аз все така съм запазвал доброто си и искрено любящо отношение към него. Пращам ти от онези мили гушкащи мечета от Скайп! @ mvm: Най-напред пожелание: Haters gonna hate! Пожелавам ти от все сърце да се окажеш «бяла врана». Да видим какво ще е усещането. Ние сме различни не по сексуален признак, а на база това, че не възприемаме меко казано изкривената и построена на нестабилни основи ценностна система на връстниците си. Много е лесно да се затътриш в дискотеката с тайфЪтЪ и да се натряскате като казаци, нали? А дали ще е толкова лесно наместо да отидеш в десет вечерта на дискотека и да се прибереш в осем сутринта, когато затваря, да си легнеш в десет, да станеш в седем, да закусиш и да тръгнеш в осем да помагаш някъде за едното парче хляб, дето се казва? Много е лесно да се затътриш със същите тези тъпани в мола и да напазаруваш парцаУки от аутУета на моУо за 100 лева. А дали ще ти е толкова лесно да напазаруваш за тези 100 лева дрехи от някоя борса за дрехи втора ръка и да ги дариш на някой дом за деца, старци или болни хора? Много е лесно да отидеш с гореспоменатите тутманици да се напукаш с дюнери, коктейли и тем подобни глупости за 20 лева. А дали ще ти е толкова лесно да си откъснеш същите тези 20 лева от сърцето и вместо да се натъпчеш с поредния фаст-фуд, да купиш висящи продукти за бедните хора за тези 20 лева? Много ще ми е интересно да разбера как би постъпил.

(trollface) Това беше велико! Добре ги заби! Trololololololololololollllllzzzzzzzzzzzz!!!!!!!!!!!!!

В моя случай (казах хиляда пъти на хиляда места) няма нищо плътско между мене и момчето. По две много сериозни причини: първо, с него сме полубратя (дори и в моите крайно освободени от всякакъв род условности възгледи, това си е крайно хардкор); второ, с момчето сме души-близнаци (ако използваме терминологията на Омраам Михаель Айванхоф). Ако между нас възникне нещо подобно, то вечната раздяла ни е в кърпа вързана от следващото прераждане. После ако ще събираме, ще трябва да положим маса усилия. По въпросния въпрос дори и малкото петгодишно братче на едно мое приятелче би казало, че има много голям залог на масата. Затова ще формулирам моето запитване по следния начин: Пречи ли нещо двама братя да си гледат дете? Особено като вземем под внимание факта, че и двамата сме запознати по един или друг начин със сексуалните перверзии, в частност педофилията (с мене са се гаврили по действително извратен начин, който изобщо не подлежи на никакви описания, а него са го изнасилили на 12-годишна възраст), та към всички тези отклонения питаем органично отвращение.

Проблем - с момчето имаме доказана с машина връзка. Въпрос - трябва ли бащата да си признае, да отиде и да се изповяда в участъковата църква и да се самобичува, задето е направил така? (Аз на баща си не се сърдя. Както съм казвал хиляда пъти на разни места по този повод - неуловеният крадец е по-велик и от царя. Даже се радвам, че си имам такъв солиден гръб!)

Абе да ви кажа как седят нещата при Шадринския. Явно ви е слабо познат. Това е един човечец, който е успял троллската да открадне най-актуалните за началото-средата на 1990-те методи за психично въздействие, използвани в руските специални служби, а после под благовидния предлог, че в Русия го тормозят заради дарбите му, защото не искал да работи за службите (а лично той си е имал ош-беш с тях, че да научи тези ми ти фокуси, с които сега си вади хляба), идва през 1996 тук, в България и иска политическо убежище. Дават му го. През 2001 гръмва скандал, че бил продавал свинска мас, смесена с кристална боя за яйца за някакво тибетско чудо-мазило и завлякъл с тази шарлатания хиляди лапни-шарани. Лежа в затвора три години, защото направи сделка със съда, а после започна да се величае като инкарнация на незнаен, но въпреки всичко много велик и силен тибетски гуру, както и като атлантски енерголечител. Това последното да не го разправя нито на мене, нито на брат ми, защото по времето на Атлантида сме се прераждали все като магьосници в магическия народ Камуари, чийто език има елементи от доста днешни индоевропейски езици. Така например бях слушал преведен на "Атланстки" вариант на "Отче наш", който звучи като бърборене на малко дете, но не и като нещо понятно. А в Атлантида от едно време нататък е имало различни езици. Камуар е бил един от тях. Ето как звучи "Отче наш" на този език: Bāðě ūŗ, ōū, ķâń-ēś Nāvī, dasvűśe nimi Ţū, dabī weł Ţū, ak-sīï Nāvē, ak-sīï Ovē. Nahū-næ wełau, ak-sīï mī otidvū ţākśuñī næśū. Ā ekspatō næ-di věźī poķvű ā ekspatō næ dip Ēźimastū. Ŕaðəġ Tū oe ā Zāŗtű, ā Żīű, ā Głāurru. Amē! Това, което Шадринчо проповядва, поне според мене (а аз по отношение на вярата съм доста либерален - стига да не ми я натрапиш... Тогава става -> :3d_156: ) е чиста проба пси-секта. Нещо, което не бива да се допуска!

Здравейте. Сега съм в нещо като латиноамерикански сериал. Значи, всичко започна на 22.01.2010 - тогава се запознах с едно момче, което много ме привлече към себе си. Симпатията ни беше взаимна. Много бързо се сприятелихме и сякаш с него бяхме създадени един за друг. През учебната 2010/11 вече бяхме една смяна и с него започнахме да се движим заедно. Постепенно в хода на въпросната учебна година ми се случиха някои нещастия, които ме докараха почти до самоубийство. Единия път щях да скачам през прозорец, та долу заместник-директорката преговаря с мене, а в това време това момче, което се казва Недим, ме изтегли назад, завлече ме в тоалетната на третия етаж, тегли ми едно яко конско, а после ми наби няколко шамара. Тогава какво стана в мене, не знам, ама го прегърнах и го попитах: - Кажи, кажи, какво да правя?! Аз съм изрод, аз съм егати и болния нещастник! Думите му бяха: - Моли се бе, глупако! Моли се, това ти е изхода! Пожелах си наум да стане "нещо по така" и наистина - на следващия ден, 05.02.2011 - събота, научих за Индиговите деца. В понеделник между нас се проведе следния диалог: - Еее, братка! Ти не си болен, не си изрод! - ми казва Недим. - Аааа, остави! - викам му аз. - Познай какво гледах преди две вечери по телевизията! - Абе чакай да ти кажа бе! - ми вряква Недим и започваме да се надвикваме като депутатите в Украинската Рада, които редовно се сбиват даже. - Абе виж какво видях по телевизията в събота! - ми кресва най-накрая Недим. - По коя телевизия? - го питам аз позатихнал. - По Нова. Говореше един Деян Колев - отвърна ми той. - Е, точно това и аз гледах - казах му аз. - Имам чувството, че и двамата сме такива! - Ами какво чакаме тогава? - попита ме Недим. - Нека отидем да го отбележим! Започнахме да проучваме много неща.... Оказа се, че с него имаме твърде много общи неща. Цялата мозайка се наместваше докъмто февруари тази година. Тогава той ме поведе под ръчичка към един медицински център в централната част на Варна, там се наредихме пред една врата с него и влязохме. Взеха ни кръв в едни доста големи контейнери (7,2 ml.) После аз извадих едни 1'000 лева, които той беше заделил специално за целта. А като се има предвид, че имаше спестени вече 46'000 лева, какво ли го бъркаше, не знам.... Платихме за едно експресно изследване и след това зачакахме. Бре, да дойдат резултати, не идват. Накрая Недим се запиля нейде си. Иде ми той миналия понеделник (18.03.2013) - свети като крушка. Показва ми един плик - там някакви бумаги и чудеса от Националния Генетичен Център. В анализа пише, че той има линии от голяма част от Близкия Изток, Мала Азия, Унгария - района на Печ, Румъния - района на Галац и Клуж, български - от района на Велико Търново, Русе, Еленския Балкан, преди това някъде от Овеч ли, къде.... И цигански линии - нали е (макар и бял) циганин.... Линии, които водят чак до Раджастан и Карачи. За мене се виждаха линии от Кийив, Стратфордшир, Вилнюс, Варшава, Штшечин, Быдгоштш, Сухуми, Батуми, Сочи, Крым, Мишкульц, малко от Дебрецен, Москва, Любек, Потсдам, Нюрмберг и Велико Търново, Русе, Еленския Балкан, Овечко... (Някои от топонимите изглеждат изопачени, но всъщност предават най-точно произношението им от местните) А отдолу пишеше, че с него сме полубратя по бащина линия. Освен това апаратът беше ни преценил като някакви чернобилски мутанти, защото имахме не 20 (както трябва да са кодоните в човешката ДНК), а 26 активни кодона в ДНК-веригата. Сега ми се иска да попитам следните неща: 1. С него полека-лека се превръщаме в personas non-grata у нас. Той до момента не е бил познат нито на майка ми, нито на баща ми. Баща ми като го видя, веднага загря каква е работата, ама си трае, защото много добре си прави сметката, че ще му литне главата, ако се опита да направи нещо в посока на това да тормози Недим - просто на Недим му е повече от лесно да извади анализа и да го даде на майка ми. Какво да правим? 2. С него обмисляме да се изнесем на тавана на един мой приятел, който от година насам се опитва да даде тавана под наем на някой безуспешно. Дали би било добро решение? 3. Освен това, с него сме решили след две-три години аз да осиновя момченце, което да си гледаме. Има ли някой, дето би могъл да каже нещо по въпроса? 4. Как да избегнем атаките от страна на познатите ми, че с него сме били в сексуални отношения, в което няма капка истина. Съвет? Иначе ви желая светъл ден, само светлина, мир, радост, хармония и любов по пътя ви!