Jump to content
Порталът към съзнателен живот

CooL

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

1530 посещения на профила

CooL's Achievements

  1. Не знам дали е проблем тази честа мастурбация, не мога да кажа, не съм се и интересувал. Но наистина твърде на вътре приемаш мнението на половинката си. Не знам какво е процентното отношение на самозадоволяването при хората като цяло, но със сигрност е голямо. Както ние мъжете така и жените се самозадоволяваме, в което според мен няма нищо срамно или лошо. А приятелката ти наистина се престарава с ревността. За нея проблема с самозадоволването не е толкова голям, колкото проблема че си гледал порно. Просто седни и поговори с нея. Това в крайна сметка са нормални неща. При животните секса може и да е бил с цел възпроисвеждане, но при хората отдавна не е така. Така, че вместо се здухваш че ще губиш който и да било, поговори и я убеди, че няма за какво да ревнува.
  2. Тази нереалност е отвратително нещо, почти никога не мога а разбера че съм я получил.Предполагам че се повлияеа пряко от чувствата и страховете на хората.
  3. Ами аз знам че моята тревонжност идва от несигурността .Първо тази несигурност беше в половинката ми после дали ще си запазя работата после ревност и така на татък, аз съм имал преди паническо разстройство с генерализирана тревожност ,а сега тревожност с панически атаки .За пример ще дам това че, например получавах натрапчиви мисли относно това как наранявам половинката си След четене и огромни дози страх да не я нараня след подкрепата на Д-р Баев, разбрах че това не е необичайно за хора с тревожност и че мислите са напълно ирационални. След това беше страх от едно страх от друго буквално всеки ден се меняха но биха могли да се класифицират като, (страх от полудяване,страх от загуба на контрол,страх от умиране страх от самонараняване или нараняване на друг), след като разбирах че ,те са ирационални те изчезваха накрая мислех че ще се самоубия че ,няма да мога да се справя в живота след няколко дни и огромни дози страх отидох на психятър .Тя ми каза че, тези мисли също са ирационални ,сигурен съм че ,психотерапевтичната помощ би ми помогнала много, но не мога да си я позволя. Аз работя в чужда държава и 1 час при психятър ми е 1/10 от заплатата. Като отида 2 пъти в месеца и още 2-3 пъти на психолог ,като си купя и хапчетата и повече от половината ми заплата изчезва. А храна , сметки , наеми абе тъпа работа. Затова наистина се надявам сам да се справя, иначе винаги съм бил много борбена личност, винаги съм бил радостен и изпълнен с надежди и планове за живота живеел съм си пълноценно.
  4. аз също бих искал да попитам,понеже нереалността явно протча по безброй начини,може ли и да създава чувство за ТЪга.Мног често освен нормалните за мен усещания,като това че всико е някак странно,отдалечено,непознато ми става и мнохо тъжно.Чак ми се приплаква,просто така от нищото.
  5. Благодаря д-р Първанов ,днес след кошмарен ден и след огромни дози страх да не се самоубия и след кошмарна нощ с паник атаки кошмари и така на татък се реших да отида на психятър, който потвърди че, съм под силен стрес имам генерализирана тревожност с паник атаки. Изписа ми антидепресанти които трябва да пия 6 месеца ,нещо не съм много навит да се тъпча с хапчета ,защото знам че, това не е решение ,но ще ги пия да си дам малко почивка .Изписаха ми ,seroxat не знам какви са му страничните ефекти не мисля и да се информирам, защото съм страшно внушаем, което ми напомня една страшно смешна история. Преди няколко години страдах от запушен нос и си купих един скъп крем, който да слагам в носа .Струваше около 10-12 лв и можеше да се ползва само 10 дни след първоначално отваряне. Та сложих си го и прочетох като нежелан ефект сърцебиене дори стигане до кома. Хахахах след минута получих сърцебиене и седнах да чакам комата .Хаххахах повече не сложих от тоя крем. Сега ми дадоха и хапчета Nalion, аз сам си ги поисках искам да поспя без да санувам защото, се чувствам много изморен.и проблемите ми почват от съня. То като се будя цяла нощ и получавам атаки сутринта вече съм като парцал. Толкова страх ме е брал днес сутринта че самоубийството беше реална опастност или поне така съм го усещал. Сега след като съм извън оковите на ПА и ГТ се усещам че е бил силен страх умопомрачаващ,и някак си малко ме е срам че съм се панирал толкова .но днес не беше така дори не помня как ми е протекал деня. Знам че, стомаха ми беше на топка цял ден и явно цял ден съм получавал паник атаки(за жалост разбирам че са ПА чак след като премине атаката). При мен са често явление защото съм ги приел и не ме плашат та (страха се опитва да ме провукира така го разбирам аз ) за това и нямам соматичните симптоми които до преди година ми изкарваха акъла. Сега имам само когнитивните страхове но точно те са най тежките за мен .Та както и да е аз ви пиша със съвсем друг въпрос, мисълта ми е аз съм по натура много борбен и не мога да се примиря че, съм стигнал до момент в който съм приел всички соматични симптоми на ПА а сега преди финала не мога да се справя с страховете си които са ирационални .Сега искам да пия антидепресанти въпреки знам че, тва не е начина искам да да пия и приспивателното което ми даде психятъра просто защото се чуватвам изморен и дори не знам каде ми е ума от изтощение, но ще мога ли след като почина да се захвана с това да тренирам психиката си и да "приемам" симптомите си за да се махнат ,но паралелно с тва да пия и хапчетата. Аз смятам че най добрия начин да нямам страхове е приемането че, си в безопаснот и че, всичко е наред. До момена съм използвал метода на Barry M`Cdonah -Panic away.
  6. Здравейте господин Първанов, съжалявам че пиша в тази тема но много се надявах Вие да ми отговорите, А и проблема ми е подобен на този на автора. Така ето какво става, напоследък ми се насъбра много започнаха и паник атаки и преди съм имал ПР но беше зтихнало. Много ме е страх че, няма да се справя с атаките, много ме е срех че няма да се справя с живота си и когато си го помисле се плаша че, ще трябва да се самоубия .После започва кризата, но толкова логично ми се струва решението за самоубийство, после ме удря паник атака. Не ми се умира защото усещам че паник атаката е силно примесена с страха от смъртта усещам че все едно никой не можее да ме спаси, но не мога да намеря радост за живота. Не пия хапчета вече не знам какво ми е. Вечер санувам кошмари а през деня се тревожа от тези мисли, страхувам се че просто няма да издържа на напрежението и ще се самоубия. Моля ви кажете ми нещо .
×
×
  • Добави...