vina

Благодаря, Късметче... 4 реда и много вяра... Обещала съм си...на себе си... Не мога да му кажа....точно поради тази причина...не мога да му го причиня...той е добър човек... Опитвам се...и ще продължа.. Неизбежността - за всяко нещо има причина, но ми е трудно все още да го приема...в конкретния случай. А последното - не ми беше минавало през ума..осмислям го... Вярвам, че ще се справя, но може би ми трябва още време...

Имам връзка от 16 години с мъжа на живота ми.Имаме и детенце. Преди почти една година му изневерих...с колега...всичко продължи само месец, срещали сме се няколко пъти, интимни сме били веднъж...Не знам защо се поддадох...Сега от далечината на времето, дори не знам, какво ме е привлякло в другия. Отношенията с мъжа ми бяха силно охладнели от много време, нямахме време за разговори, работата му беше много изнервяща, само детето ни свързваше...Опитвали сме се да говорим за чувствата си, но не се получваше...всеки си живееше в неговия свят...А той ме обича...и аз го обичам...Някак се бяхме отчуждили.. След изневярата ми, за която той мисля, че не знае, осъзнах какво имам до себе си...спомних си какво ни беше събрало.Преборихме се отново за любовта ни...плакахме много...и двамата... Много неща се промениха за добро, работата, изчистихме и други проблеми, общуваме пълноценно, радваме се на живота, на детенцето ни и втория шанс за любовта ни... Сега сме щастливи, но не мога да си простя...Как да превъзмогна това чувство на вина, възможно ли е изобщо..Изпитвам и страх от това да не разбере, защото ще го нараня ужасно...Съжалявам ужасно много.Знам, че за да се стигне до там, процесът е дълъг и е провокиран и от двете страни... Тежи ми...и не искам да се завъртя в някакъв омагьосан кръг, искам да продължим напред, искам да спра да се мисля за предател...