Veronika85

Здравей Диана Отраснала съм в нормално семейство, получавала съм обич, грижели са се за мене, когато съм споделяла като малак за някакви проблеми съм получавала разбиране, получавала съм и критика когато съм повтаряла едни и същи грешки. Като поотраснах малко все получавах съвети - прави това, прави онова, дразнело ме е винаги това. Относно сестра ми аз бях по-уважаваната и глезената, получавах повече обич от нея, но родителите ни никога не са ни теглили на кантар - каквото за едната това и за другата. Но смятам, че аз бях по обичаната. В девети клас попаднах в компания на момичета, които видими бяха много свободни - кафета, трева, момчета, така се стигна до момента с проституцията. Нашите не знаеха в началото, като научиха имаше скандали, полиции, но аз реших да остана при човека с когото бях, за да им покажа, че мога и сама. Обаче нещата след това се влошиха, почна да се държи лошо с мен побои, гавра и т.н. С нашите не разговарях, след като избрах да не ги послушам. Спаси ме човека от когото имам дете, измъкна ме, даде ми работа, някаква самостоятелност, реших че той е човека, но и с него не се получиха нещата. Не знам защо съм такава, дали винаги съм била, дали нещо ми е оказало влияние и аз не знам. Сега съм с друг човек, не ме разбира какво ми е вътрешно - залъгва се по усмивката ми, мисли си, че съм щастлива, но детето невероятно ми липсва, опитвам се да не мисля за него, но отвътре ме яде. Иначе не съжалявам, че напуснах предишния ми мъж, и този не е перфектен, но засега е поносим. Единственият мъж, който е като принц от мечтите е колегата ми - няма такива мъже, просто няма. Помагал ми е с абсолютно всичко без да търси каквото и да е било в замяна. Даже когато го хваля, се изчервява и не му се говори. Беше прав, че не мога да съм далеч от детето си, без сам да има деца. Мислех, че с времето ще спра да мисля за това или онова, но уви - не се получи така. Доктор Първанов ми помогна страшно много да си изясня от къде идват проблемите ми, за което му благодаря. Сега остава да се науча да обичам, да обичам истински ...

Стигнах до извода, че съм страшен егоист, освен мен и личният ми комфорт, нищо друго не ме интересува ако съм обичала някого, било то мъж, майка и сестра, щях да съм до него. Даже и към детето ми съм непостоянна - от време на време, явно и него не обичам..... имам сериозен проблем, вече ми е ясно. Докторе страшно Ви благодаря, картинката се прояснява все повече и повече..

Еми стигна се до там, понеже бях млада, неопитна, влюбих се и се възползваха от мене...поне така си мисля.

Точно така, знаем в какво се изразява обичта, знаем, че трябва да е постоянна и да не е в замяна на нещо. Аз анализирам към всеки по-близък човек какво отношение съм имала, и към никого не съм била посотоянна, не го приемам като някакво задължение, то се усеща към кого какво чувстваш, въпроса е че трябва постоянно да си така, а не на моменти. Докторе съветите Ви ми дават яснота в цялата картинка, някакси по-уверено се чувствам, макар че не всичко е ясно, но поне знам за какво "да се оглеждам". Започнах да се чудя, дали проблема не ми идва от друг момент в живота ми, много отдавна бях попаднала в компанията на един човек, който ме използваше с цел проституция, биеше ме, тормозеше ме, но отдавна съм претръпнала и съм забравила за тези неща. Възможно ли е нещо оттам да съм "прихванала"?

Има и друго нещо, не мога да мразя, правят ми лошо и пак не мога да мразя. Не съм устроена така да мразя. Не е ли късно на 28 да се възпитавам. Размишлявам на глас просто. Аз много Ви благодаря за отговорите, дават ми насока, почвам да разбирам къде е проблема. Почвам да изследвам себе си...

Чудя се защо не мога да обичам, бах обичана от родителите си, бабите, дядовците, сестра ми. Не съм се чувствала пренебрегната. Защо съм такава, придобива ли се или е вредено това състояние в което съм? Задавам си много ъпроси напоследък...

Трябва да кажа, докторе, че сте прав. На моменти съм, непостоянна съм към каквото и да е било - дете, мъже, приятели, учене, работа и т.н. Аз не съм добър родител на всички е ясно, дори и детето го знае, не ме пуска да спя при него. Аз му изпуснах живота до момента, един вид не съм била до него. Няма й да стана добър родител. Но баща му ще го възпита, както аз ще го възпитам, така и баща му ще го възпита, така или иначе мен ме е нямало досега. А ако се опитвам да го възпитавам сега - ще си съсипя живота, след десет-петнадесет години, като всяко друго дете, ще отлитне от семейното гнездо, а на мене какво ще ми остане - съсипаните нерви и разбитият живот. По-добре да пробвам да започна на чисто, нов живот, човекът с който живея сега иска деца от мен, иска семейство, лошото е че вече и на него му изневерих на два пъти - единият път с колегата ми, сега вторият път с един приятел. Нензам какво ще става, но ми е объркано и то много....

Ще се опитам да мисля, да дам отговори на тези въпроси, а и на други въпроси трябва да си отговоря. Лошото е че не мога да върна много неща назад....

Само детето ми е получавало обич непрестанно. При всички други е на приливи и отливи, явно има нещо сбъркано в мен...

Аз не искам друго дете на този етап, а и трудно бих могла да имам, по медицински причини, Но човекът с когото сега живея страшно много иска деца, той е в такава възраст, че е закъснял със създаването на семейство. Всъщност не знае, че вероятността да забременея е много малка, но не смятам засега да му казвам. Иначе засега твърдо мога да кажа, че съм си влюбена в колегата ми, макар по-малко, но съм влюбена - няма такива мъже като него.

Обича ме ако във всеки един момент поведението му е такова каквото съм описала. В противен случай не е обич, а симулация с цел да се извлече някаква полза. Обичта е постоянна - не може един ден или една седмица да обичаш и на другия ден или другата седмица да не обичаш. Ако е на приливи и отливи не е обич, а временни явления. Така мисля аз.

Добре, аз разбирам, че някой ме обича по следните неща - вярва ми, готов е да направи всичко за мен, цени ме, уважава ме, държи на мен, доверява ми се, споделя ми, подкрепя ме, не ме кара да страдам, стреми се да ме направи щастлива, показва, че по някакъв начин значиш нещо за него, прави жестове от всякакъв тип и естество, готов е да влезне в огъня за мене, показва ти че мисли за двмата като едно цяло, цени мнението ми, съобразява се с мен. Това според мен е обичта.

Първо да ви благодаря, че взимате отношение по проблема. Обичам детето си, като всяка майка. Обичам го повече от всичко на света. Обич, която майките изпитват към децата си. Обичта ми към него е такава. Към майка си изпитвам обич към родител - доверие, сигурност, човек на когото можеш да се довериш за всичко-чувстваш го вътре в себе си, но не ми харесва, че ми се бърка в живота, но не й се сърдя. Към баща ми не съм казала, че имам обич, по-скоро уважение и топлота като го видя, не ми е близък, не мога да споделям с него. Към сестра ми, която е по-малко имам обич, като сестра - близък човек, израстнали сме заедно, не ти е безразличен, мил ти е и т.н. Към колегата ми - обичам го като мъж, както жена обича мъж, той е истински мъж, към него е обич от любов -привличане, желание за секс,страст, вярвам му - никога не ме е излъгал за нищо, десетки пъти съм го тествала, но никога не излъга, на никого не каза тайните ми, помагал ми е с какво ли не. Молеше ме да си остана при детето, постоянно ми казваше, че то е най-важно от всичко на света. Даже сега само с него споделям, само той ме разбира... такава ми е обичта към него. Към човека с когото живея - обичам го също като мъж, старателен е, иска да имаме деца и семейство. Вярва ми, но не знае че му изневерих с колегата ми. Не мога да споделям с него всичко, все пак знае само че съм била с бившия ми съпруг, нищо повече, каквото му кажа това приема за истина. Не му се нрави много, като звъня на съпруга си за детето, по принцип ми е казал, че мога да взема детето при нас, но от друга страна не съм убедена, че го иска. Казваше, че детето няма да ми липсва ако отида при него, но уви не беше прав. Смятах, че не обичам съпруга си, но след раздялата и особено от 4-5 дена насам чувствам, че ми липсва, някак ми е празно без него, все пак 7 години съм живяла с него. От безразличен сега ми е интересен, става ми мило, като гледам старите снимки с него, местата където сме ходили, спомням си даже какво сме си говорили... към различните хора в живота ми обичта ми е различна. Влагам различен смисъл в думата ОБИЧ към различните хора. Това чувствам към всеки един част от живота ми. Ако не съм описала добре нещата, мога да опитам пак.

Много благодаря за бързия отговор. Опитах се да опиша причините довели до сегашното ми положение. Ще се опитам да опиша състоянието ми, да кажа това, което чувствам. Първо - чувствам, че не съм нужна на никого. Детето ми винаги казва, че обича повече баща си. Изпуснала съм възпитанието му на почти 5 години е. Обичам го много, страшно много, искам да му дам бъдеще, но явно няма да стане. Винаги избира баща си, отношението му към него е едно, а към мене друго. Случвало се е да бъда лоша с него - заключала съм го сам вкъщи, защото не ме слуша и ми прави на инат. Но го обичам много. Второ - майка ми - постоянно ми дава акъл, меси ми се в живота постоянно, това прави, онова прави, обичам я и нея, но много често ме ядосва. Винаги е била добра към мен, обичала ме е, давала ми е всичко. Но след като се разкриха връзките ми с други мъже, постоянно ме критикува, а сега последно ми каза: " ти не заслужаваш да си майка" и още куп обиди. Но това си е моят живот ще правя каквото си реша. Знам, че прави всичко за мое добро, но няма да ми се бърка, така съм решила, така съм направила. Баща ми - с него не съм близка, не споделям почти нищо, обичам го. Но нищо повече. Сестра ми - страшно ме критикува, обиждаме за това, което съм направила, постоянно ми дава съвети, бърка ми се, обижда някои от приятелите ми. Наричала ме е "курва".... не ми е говорила откак се преместих да живея при сегашния ми приятел. Всъщност нито майка ми, нито баща ми, нито сестра ми говорят с мене, но нищо, не са ми нужни, те не са важни за мен. Трето - бащата на детето ми, в началото всичко беше наред, но страшно много ревнува, от нищо прави скандал, загледам някой и после скандала ми е готов. Спрях да го обичам, не беше както преди. Ограничаваше ме в излизанията, мислеше че постоянно му изневерявам, беше му като мания. Чувствах се много ограничена, знам че ме обича, но това ме задушаваше. Иначе се грижеше за семейството, само той работеше, но изкарваше достатъчно пари, не съм лишавана от материална гледна точка. Но някак се изчерпихме един към друг. Още от лятото на 2011 бях решила, че не искам да живея с него, затова и започнах да си търся друг човек. Четвърто - човекът с когото живея в момента - не го познавам все още добре, Очевидно ме обича, и аз го обичам, но не е както беше в началото. В семейството му ме приемат добре, нямам проблем с никого. Грижовен е, дава ми всичко каквото може да ми даде. Хубав човек е, иск деца от мен, иска семейство да създадем. Пето - колегата ми, мога да кажа, че няма такива мъже - млад, умен, красив, страхотен човек, прекрасен любовник, Бях влюбена в него, и сега го обичам, но по-малко. Имам най-много доверие на него, знае почти всичко за мен, но не ме е предавал никога, Помагал ми е страшно много, подкрепя ме, иска да работим заедно професионално. Исках да заживея с него, но ми каза, че няма да ме раздели с детето. Все още иска да си имаме интимни отношения, не иска да се отказва от това, дава ми съвети да отида да живея близо до детето ми. Много е мил и добър, винаги се съобразява с мен, напоследък ме критикува за това, че оставих детето и че се измъчвам, казва, че няма да мога да преодолея тази болка от липсата му. Той е единственият човек на когото имам пълно доверие. В крайна сметка се чувствам ужасно, заради това, че не съм покрай детето си, минават ми мисли да се върна при него и баща му, липсва ми семейството ми - майка ми, баща ми, сестра ми. Чувствам се виновно, срам ме е пред приятелите ми от това, което направих. Незнам страшно съм объркана, незнам какво да мисля, незнам кое е правилно и кое не. Не искам другите приятели да разбират какво е станало, не мога да гледам в очите им. Според няколко мои приятелки имам психичен проблем, вече не знам какво да мисля, объркана съм много, затова пиша тук, някой да ми каже, нормално ли е това което съм направила, имам ли проблеми.... благодаря ви предварително за мненията, ще са ми от полза ...

Здравейте Историята ми е много дълга и объркана. Имала съм нормално семейство, живяла съм нормално. Първата ми сериозна връзка беше на 17г. след раздялата се чувствах зле, опитах се да самоубия, като се удавя, но ме спасиха. Имах друга връзка на 18, която завърши с тежък аборт на 19, пак го преживях тежко - прерязах си вените тогава..... На 20 се запознах с човека от който имам дете. Забременях трудно, много трудно, но се получи. Нещата в начало вървяха добре, после той започна да ме ревнува, защото заглеждах мъже. Харесвам мъжете, това, че ги гледам не значи нищо. Но това взе да става проблем. Почнаха скандали, обиди и т.н. Но нещата вървяха някакси, имах краткотрайни връзки за които той не разбра. Но лятото на 2011 ме хвана и имаше скандал. Положението стана още по-зле, родителите ми и сестра ми защитаваха него, всички бяха против мен, всички ми даваха акъл, какво да правя - ужасно беше. Лятото на 2012 отново ме хвана с друг приятел, този път ме изгони. Още тогава реших, че няма да я караме така, бях си харесала един колега, много свестен и готин човек, опъваше ми се много, но сега не бях обвързана с мъжа ми и реших да го посетя с намерение ако се полчат нещата да заживеем заедно. Ходих при него - беше страхотно, оказа още по-добър човек отколото си мислех, че е. Невероятен любовник и прекрасен човек. Обаче ми каза, че си имам семейство и трябва да си гледам него. Каза, че нещата може да си продължат само ако се върна при детето и съпруга си, като искаше всичко да е в тайна. Върнах се, след един месец мъжа ми прости и заживях с него, с колегата се видяхме още няколко пъти - секс, пътуване и беше прекрасно. Междувременно с мъжа ми нещата не вървяха добре, детето се беше отчуждило от мен, ставаше по-зле. Запознах се с друг човек по интернет, каза ми че е влюбен в мен, искаше да отида да живея с него. В началото не гледах сериозно, колегата ми каза да не се занимавам, но само толкова. Видях се с човека от интернет, нещата с е развиха много бързо, бях очарована как разсъждава за живота, преспах с него. След това стана още по-настоятелен да заживея с него. Мислих много по въпроса, колегата ми се беше усетил какво става, говорихме по въпроса, аз му споделих, че мисля да отивам да живея с другия, реагира остро и ми каза да не правя глупости. Винаги ми е мисли доброто, никога не ме е предавал за нищо. Реших да отида за два дена при другия, като се надявах мъжа ми да не ме хване, но ме хвана, каза ми, че се раделяме, близките ми ми се караха постоянно, родителите ме викнаха да живея при тях, същевременно човека с когото бях последно ми предложи да заживея с него. Реших да отида с при него, заживяхме, но детето страшно ми липсва, постяонно мисля за него. Почнах да се обвинявам, страдам много, лутам се в себе си и незнам какво става. Започна да ми липсва мъжа ми, семейството ми, майка ми, баща ми, сестра ми ... върнах се за няколко дена при мъжа ми, да видя детето си, видях се и с колегата си пак правихме секс. Пак се върнах при човека с когото заживях, но липсата на дето ми е още по-осезаема. Натоварвам се, минават ми всякакви неща през главата, чувствам се ужасно, нензма какво правя, не мога да мисля. Не чувствам никаква вина, че спя с колегата си. На мен това не ми е проблем, не го чувствам като нещо такова, никога не съм се чувствала виновна и пред мъжа ми затова, че му изневерявам. Пред детето също не чувствам вина. Сега пак ходих няколко дена при мъжа ми и детто, прекрах си много добре. Върнах се, но липсата на детето ме побърква, измъчвам се, чувствам се виновна, ужасно ми е. Незнам какво става, според някои мои приятели имам сериозне психичен проблем. Ще се радвам да чуя и други мнения, защото съм в много трудна ситуация, просто незнам какво става .....