Дао

Първата по рода си статия за вътрешните аспекти на вегетарианството в България и вероятно най-добрата в световен мащаб. 
 
Психологически, философски и езотерични аспекти на вегетарианството

Първата по рода си статия за вътрешните аспекти на вегетарианството в България и вероятно най-добрата в световен мащаб. 
 
Психологически, философски и езотерични аспекти на вегетарианството

Какво е свободната воля?!
Онзи начален тласък, прокарал разделението между онова, което по смисъл бихме могли да наречем провидение и човешкото същество. По този начин то се превръща в личност, но откъсвайки се от тъканта на всеобщото протичане - основното, което придобива, е личната отговорност. Поради постигнатата изолираност от общото, всяко едно упражнение на новосформираната свободна воля изисква и лично поемане на предизвиканите последици. Така причините и следствията биват изолирани в отделното човешко същество, което от този момент нататък започва да натрупва и изразходва зависимости. Това е, което днес наричаме „Съдба”. Това е Фатум, чиито закономерности погрешно приписваме на по-висши сили. Разбира се, самите принципи и естеството на нещата са по-универсални от човек и особено от онзи, превърнал се в личност, но той сам е определил начина на въздействието им върху него, чрез собствената си воля.
Описанието обаче ясно извежда парадоксалната на пръв поглед, но съвсем логична, за някои дори очевидна връзка:
Свободната воля е онова, което ни е отнело свободата.

"Аз и Отец ми едно сме" го казва Христос - първородният (единородният) син.
 
Ключът е именно в съпротивата - напрежение.
Замисли се за някои физични факти. Ялвенията имат електромагнитна природа - съставени са от електромагнитно напрежение.
Това е светът на съпротивата.
 
Именно затова, когато спре съпротивата (но мислите, чувствата и всяка една психична активност, са също напрежения), същността се връща в себе си. Иначе всичко се измества към повърхността, която в неуспеха си да придърба същността към себе си, започва да създава нейни имитации, които тотално отвличат възприемчивостта.
 
Няма как да продължа темата изчерпателно, тъй като няма да ми стигне и дебелотомник.

Всичко е безкрайно просто.
Един начин има за човека да следва Волята Божия и той е да приема без съпротива всичко, което действителността му предлага.
Е, това е вторично проявление на Волята Божия, отразена в човешките зависимости, но именно от тук минава пътят към първичното и проявление, за което не бихме могли да говорим, тъй като няма нищо общо със света и човека, такива, каквито ги познаваме.

Всички го правят и определено е по-безопасно за тях това, че не го осъзнават.
"Акашови записи" е едно мистифицирано наименование на нещо, което е нормална част от психичните процеси, както на хората в частност, така и на електромагнитните взаимодействия с планетата.
За всеки, който изпитва някакъв интерес по темата обаче, е крайно необходимо да има предвид, че информацията е нещо изключително пластично и се поддава на всякакъв вид въздействия (самите въздействия са информация и затова - пречупват, изкривяват, филтрират). Освен това самата възприемателна система на човека се явява вид ограничаващо въздействие. 
Онези, които имат непосредствено астрално възприятие, поради което се ползват от явен контакт с т.нар. Акашови записи, не са в състояние да осъзнаят колко опасно за тях е това. Прекалено обширна обаче би била обосновката... Казвам го - за едно наум.

ЖЕНА

През горещото пладне на твоите мисли минава жена -
с гърди окръглени от вятъра и с коси като слънчева примка.
Има нещо езическо в тази видяна за миг светлина,
в тази дреха едва закрепена и като въздуха призрачна.

С нозе бисерни през тревите, готови да ми сторят легло,
с тяло в росата окъпано и като търсена истина бяло -
през твоя пулс разнебитен от борбата на добро и на зло,
преминава жена – всеотдайна, неуловима и цяла.

И през къпини, високи до пояс, тичаш останал без дъх –
първичен и сам, със сърце обгорено от вятър и вик на звезда.
И сред въздух, пронизан от слънце и зов – на постеля от мъх
ме настигаш.. И над нас в прозрачните клони птиците вият гнезда.

21.02.2006 г.

"Човек добива опит от самия себе си, от своите мисли и от своите чувства, в качеството на събития, отделени от всичко останало. Но това е нещо като оптическа илюзия на неговото съзнание. Тази илюзия е един вид затвор за нас, тъй като ни ограничава до нашите индивидуални желания.
Нашата задача би трябвало да се състои в това – да се освободим от този затвор."

Айнщайн

8
Добродетелта е като водата.
Водата принася на всичко полза,
а не се противопоставя на нищо.

Запълва ниските места,
които хората избягват.
И по това прилича на Дао.

Затова мъдрецът пребивава в низините,
сърцето му – в дълбочините,
отношението му към хората – в смирението,
думите му пребивават в коритото на истината,
волята му пребивава в тишината,
делата му – в естествеността.
Така всичко се случва в момента за своето случване.
Няма борба. Затова няма грешки.
 
 
 
61
На голямото и значимото подобава ниското.
Ниското е жизнен възел, люлка на света и женско начало.

Женското обхваща мъжкото с тишината си
и се намира в устойчиво равновесие в ниското.

Ето защо голямото обхваща малкото,
защото е по-ниско от него.
Ако малкото осъзнае нищожността си,
спечелва голямото, защото се поставя по-ниско от него.

Това велико взаимодействие може да се поддържа
само когато голямото разпределя себе си поравно между малките,
а малкото съществува единствено за да служи на голямото.

Така и двете получават величието на Цялото.
Това, което е най-ниско, е най-висшето.

Според превода на Крум Ацев от древнокитайски:
 
"Мъдрецът никога няма собствени стремления в сърцето,
Което е в сърцата на хората, то е в сърцето му"
 
А това за ненамесата и вредата от това да се стремиш да се променяш е толкова постоянно споменавано, че при който да е превод личи. 
Ненамеса и не-стремеж да се променяш, което според мен означава не-стремеж да си добър. Няма как да постигнеш Дао, ако се стремиш да си добър.....в нашия съвременен смисъл на добър. 

Какво е свободната воля?!
Онзи начален тласък, прокарал разделението между онова, което по смисъл бихме могли да наречем провидение и човешкото същество. По този начин то се превръща в личност, но откъсвайки се от тъканта на всеобщото протичане - основното, което придобива, е личната отговорност. Поради постигнатата изолираност от общото, всяко едно упражнение на новосформираната свободна воля изисква и лично поемане на предизвиканите последици. Така причините и следствията биват изолирани в отделното човешко същество, което от този момент нататък започва да натрупва и изразходва зависимости. Това е, което днес наричаме „Съдба”. Това е Фатум, чиито закономерности погрешно приписваме на по-висши сили. Разбира се, самите принципи и естеството на нещата са по-универсални от човек и особено от онзи, превърнал се в личност, но той сам е определил начина на въздействието им върху него, чрез собствената си воля.
Описанието обаче ясно извежда парадоксалната на пръв поглед, но съвсем логична, за някои дори очевидна връзка:
Свободната воля е онова, което ни е отнело свободата.

"Понеже истина е това, което не прехожда, което е неизменно, то значи тя обхваща единствено целостта на онова, което съдържа всичко в себе си. Когато вече става въпрос за множествена съвкупност, е необходимо да се вземе предвид факта, че всяка една отделност е отражение на цялото, но само частично отражение, определено от конкретни идентификационни характеристики. Всичко това е нормално и естествено, но проблемът започва от там, че всяка от споменатите отделности приема своята невзрачна частичка от реалността за установена истина, посредством което е създадена и напълно определящата ни понастоящем илюзия. На нейна база са потъмнели и отразяващите повърхности на отделностите, които по същество представляват възприятието им. Поради тази причина вече няма реално отражение и истината не съществува.
----------------------------------------------------------------
от старобългарски...
Исть-ина - "Това, което е"!
(само по себе си)"  
http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/608980245789154

"Стремиш ли се към светлината?
А какво е стремежът?! Той е неприемане. Той е алчност.
Затвърждаване на личната тъмнина.
И наистина ли смяташ, че налагайки тъмнината си, можеш да се доближиш до светлината (всъщност, до тъмната си представа за светлината)...
А светлината е светлина, защото просто свети.
Остави я.
Остави я да свети.
Остави себе си, за да свети и в теб."
 
http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/601666029853909

"Понеже истина е това, което не прехожда, което е неизменно, то значи тя обхваща единствено целостта на онова, което съдържа всичко в себе си. Когато вече става въпрос за множествена съвкупност, е необходимо да се вземе предвид факта, че всяка една отделност е отражение на цялото, но само частично отражение, определено от конкретни идентификационни характеристики. Всичко това е нормално и естествено, но проблемът започва от там, че всяка от споменатите отделности приема своята невзрачна частичка от реалността за установена истина, посредством което е създадена и напълно определящата ни понастоящем илюзия. На нейна база са потъмнели и отразяващите повърхности на отделностите, които по същество представляват възприятието им. Поради тази причина вече няма реално отражение и истината не съществува.
----------------------------------------------------------------
от старобългарски...
Исть-ина - "Това, което е"!
(само по себе си)"  
http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/608980245789154

Какво ли ни носи външната вяра, че нещо си в нас било съвършено,
ако простият поглед показва, че сме твърде далеч от това съвършенство...
Да бъдеш, да проявиш и каквото и друго да измислим - все си е желание да притежаваш. Тоест - лично.
 
Универсалносто си стои мирничко и просто си изпълва себе си. Ние казваме, че търсим него, а същевременно се чудим как да затвърдим своята отделност.
Духовното не се разгръща, щото ако е било свито, значи е било твърде далеч от духовност. Ние сме свити в желанието си да се домогнем до него, което само по себе си е ограничение. А духовното просто е. Стига да го оставим да е.
 
Бъркаш изявата, която е цялостно излъчване, със стремежа, който е ограничено излъчване. Първото пресъздава себе си в пълнота, а второто създава затворената форма.
Когато полемиката разтресе цялата околия, птичката на чистия взор подплашено потъна в непрогледните дълбини на небето. Далеч зад видимата от нас зона и по-далеч от представата ни за небе.
Ще си помълча. По-съдържателно е.

Стремежът е амбицията на егото. Няма значение към какво се стремиш, самият стремеж произхожда от желанието на човека да притежава, той е алчност.
Естествено, че е неприемане, тъй като желанието за нещо, стремежът към промяна, е опит за бягство от това, което е. Именно това е нашето неспокойствие.

"Стремиш ли се към светлината?
А какво е стремежът?! Той е неприемане. Той е алчност.
Затвърждаване на личната тъмнина.
И наистина ли смяташ, че налагайки тъмнината си, можеш да се доближиш до светлината (всъщност, до тъмната си представа за светлината)...
А светлината е светлина, защото просто свети.
Остави я.
Остави я да свети.
Остави себе си, за да свети и в теб."
 
http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/601666029853909

Какво ли ни носи външната вяра, че нещо си в нас било съвършено,
ако простият поглед показва, че сме твърде далеч от това съвършенство...
Да бъдеш, да проявиш и каквото и друго да измислим - все си е желание да притежаваш. Тоест - лично.
 
Универсалносто си стои мирничко и просто си изпълва себе си. Ние казваме, че търсим него, а същевременно се чудим как да затвърдим своята отделност.
Духовното не се разгръща, щото ако е било свито, значи е било твърде далеч от духовност. Ние сме свити в желанието си да се домогнем до него, което само по себе си е ограничение. А духовното просто е. Стига да го оставим да е.
 
Бъркаш изявата, която е цялостно излъчване, със стремежа, който е ограничено излъчване. Първото пресъздава себе си в пълнота, а второто създава затворената форма.
Когато полемиката разтресе цялата околия, птичката на чистия взор подплашено потъна в непрогледните дълбини на небето. Далеч зад видимата от нас зона и по-далеч от представата ни за небе.
Ще си помълча. По-съдържателно е.

Цикъл за универсалните принципи в свидетелството на Лао Дзъ, чиято единствена цел е да предостави на вниманието на заинтересованите външната форма на едно знание, което може да бъде открито само в самите нас.
Вход - свободен.
Сериозните търсещи има какво да чуят, а ние, макар обикновени хора - има какво да кажем.
Срещите ще се проведат в поредните вторници, с начало: 07.05.2013 г. - до 28.05.2013 г., от 18.30 ч.
на втория етаж в административната сграда на ул. "Цар Симеон I" № 27, над библиотека "Виделина", гр. Варна.