Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дао

Участници
  • Общо Съдържание

    76
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Дао

  1. Но за нивото си ще мисли само онзи с 20-те думи, а другият просто ще гледа филма. А после и ще спи спокойно.
  2. Констатация на нивото на... обмен да го наречем. Мен не ме забелязвайте. Някои има какво да забележат зад себе си. Други не могат да се прекрачат.
  3. Който го е страх да бъде намерен, нека да търси (зад какво да се скрие). Няма никаква вяра онзи, който иска, желае, моли, търси. Да не говорим за глупостта да търсиш нещо универсално. Понеже то е навсякъде - ти къде точно опитваш да го откриеш? Бързо се изчерпах и по тази тема. Думите се събраха с останалия прах в ъгъла.
  4. "Търсете и ще намерите..." Но не може да търсиш нещо. Държиш ли това нещо в съзнанието си, като представа, или цел, значи си спрял при него. Тоест нищо не търсиш. Само опитваш да имитираш представата си, която на всичкото отгоре си е част от теб, тоест - спрял си при себе си. Търсенето е отвореност. Само празният ум е търсещ.
  5. Хаха... Първообразите на текста са записани с пиктограми, тоест картинни знаци, които не изобразяват толкова едно дефинирано значение, а по-скоро – психологична област от възможни взаимовръзки. Поради тази причина, значението, което се придава на определена пиктограма, зависи от принципното и моментно състояние на съзнание на интерпретиращия. Записването на китайски езици вече е нещо като своеобразен превод. Освен това обаче китайските езици са синтетични, а не аналитични като европейските, което отваря поредна врата към разностранните преводи и тълкувания. А точно доуточняване няма никъде в тези редакции. Единствено значението. Най-малкото познавам добре всички официални преводи на български (и не само), за да имам малко по-широка база от твоето желание за противопоставяне, тъй че приеми го като мотив за "решението ми", за което вече съм доуточнил "според мен", макар че в случая бих бил добра мярка, повярвай ми.
  6. По правилна според мен редакция: "Мъдрецът няма сърце. В гърдите му бие сърцето на всеки един човек. Получи ли добро, връща го, за да не наруши баланса. Не получи ли добро, предоставя го, за да не наруши баланса. Това е доброто на осъществяването (Дъ). Дарява своята вяра на искрения, за да не наруши баланса. Дарява вяра на неискрения, за да не наруши баланса. Това е вярата на осъществяването (Дъ). В гърдите му са посоките на всеки един човек. Посоките на всеки, чрез неговите гърди, стават детски чисти." Но за да разберем какво се има предвид тук под "добро", е нужно да разберем и предходната глава, която е една от най-значещите в Дао Дъ Дзин: "За да придобиеш знания, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост (Дао), всеки ден се освобождавай от нещо. Все по-малко се намесвай, докато стигнеш до покой. В ненамесата всичко се осъществява. Ако искаш всичко да е на правилното му място, остави го да върви необезпокоявано пътя си. Ако се стремиш да променяш, значи вече си изгубил управление и над себе си, а всички неща са извън обсега ти."
  7. Дао Дъ Дзин 2 Когато всички установят красивото, създават грозното. Когато всички установят доброто, създават злото. Затова битието и небитието се взаимопораждат. Трудното и лесното се създават едно друго. Дългото и късото се взаимообуславят. Високото и ниското са неразделни. Гласните и съгласните създават съвместна хармония. Миналото и бъдното взаимно се следват. Затова и мъдрецът действа без да се намесва и изповядва тишина. Всички неща се изявяват, но той не променя вида им. Той твори без да притежава творението си, работи без да търси резултатите си и така чрез него всичко осъществява самото себе си. И само така едното дело е изпълнено.
  8. Това, което тук споделих, донякъде е преразказ на думи, които Лао Дзъ е отправил към Конфуций, щом е бил попитан от него за мнението му по отношение на моралните норми, които смята да въведе законово в съответната китайска провинция. Малко след това Лао Дзъ изчезва безследно, разочарован от липсата на разбиране в хората, смятани за мъдри (при напускането си, при пресичането на границата, написва набързо Дао Дъ Дзин, защото стражарят иначе е отказвал да го пусне да си ходи - от мен една подсказка за границата: не е национална, а вибрационна). Според някои древни китайски традиции той отишъл в Индия и създал будизма, а след това се появявал рядко и за кратко в историята на религиозното и филосфско развитие, само когато е било абсолютно необходимо излъчването в света на истински светлинен импулс, различен от земните полярности и човешките представи. И тук се изчерпах.
  9. За да видиш добре накъде водят изборите и волята, трябва и добре да разбираш от къде произлизат. Няма да коментирам въпроса, защото е резултат от лично зрение, а не от натрупани информации. Ще кажа само следното: Човешката воля и човешката възможност за насочването и, могат да достигнат единствено до своите лични представи за нещо. Божествената воля достига всичко, но се изявява само там, където може да бъде приета чисто, безпрепятствено (друг въпрос е, че се изявява и където не може да бъде приета, но външно, под формата на натиск, триене и разрушение - характеристики, присъщи на човешкото съществуване). Където няма представи и наложени посоки на една човешка воля, която е резултат от минали натрупвания, замръсена кръв и лични желания. А камъкът, когато бъде ритнат от теб, ще запази непокътнато своето равновесие. Той е свободен от агресията и съпротивата, независимо от факта, че е една материализация на нашата земна невъзприемчивост. Виждам, че няма какво повече да кажа по темата.
  10. Волята е стремеж за осъществяване. Стремежът за осъществяване на нещо е конкретен избор. Направеният избор е убийство на алтернативните възможности. Липсата на възможности обезсмисля волята. Свободата, като самостоятелна категория, в същността си би могла да бъде само и единствено - свобода от воля.
  11. Да определиш една категория като "добра" и да я утвърдиш като норма, означава да я разграничиш от цялото и да и сложиш граници. С това се форсира излишно нейната полярност, а полученото напрежение се изразходва в засилване на срещуположния полюс. За това допринася и общата хармония на природата, която е принудена да балансира със компенсаторно зареждане на една полярност, когато от плиткозрящите хора бива захранвана само другата. Така въвеждането на понятия, принципи и норми допринася единствено за разбиването на света на парченца от отделни форми, които опитват да затвърждават своето изолирано съществуване, поради което губят възприятията си за всичко останало, както и връзката със самия живот, който е цялост.
  12. Какво е свободната воля?! Онзи начален тласък, прокарал разделението между онова, което по смисъл бихме могли да наречем провидение и човешкото същество. По този начин то се превръща в личност, но откъсвайки се от тъканта на всеобщото протичане - основното, което придобива, е личната отговорност. Поради постигнатата изолираност от общото, всяко едно упражнение на новосформираната свободна воля изисква и лично поемане на предизвиканите последици. Така причините и следствията биват изолирани в отделното човешко същество, което от този момент нататък започва да натрупва и изразходва зависимости. Това е, което днес наричаме „Съдба”. Това е Фатум, чиито закономерности погрешно приписваме на по-висши сили. Разбира се, самите принципи и естеството на нещата са по-универсални от човек и особено от онзи, превърнал се в личност, но той сам е определил начина на въздействието им върху него, чрез собствената си воля. Описанието обаче ясно извежда парадоксалната на пръв поглед, но съвсем логична, за някои дори очевидна връзка: Свободната воля е онова, което ни е отнело свободата.
  13. Сега... Да видим дали ще мога да го изразя някак. Малко е съмнително, но... Човешкото същество винаги е било сетивно и точно такъв му е бил замисъла. Нещо повече, в противен случай не би имало никакъв начин да съществува. Говоря и за първоначалния чист микрокосмос. Особено за него, впрочем. И все пак, от сетивност до сетивност има разлика. Аз бих казал, че най-важната перцепция е вкусът. А възприемащият орган е разумът. Ето сега как всичко ще си дойде на мястото... Създаването на човека и света е процес, който Творецът не може да извърши сам. Така той не би направил нищо живо и осъществяващо се. Когато той е проектирал своите умалени образи, чрез мисъл-излъчване на себе си от себе си и така е създал първоначалния човек, той по-скоро го е заложил само като възможност. Нещо като полу-изява. За да продължи процеса в живот и творчество, е било необходимо всеки микрокосмос да приеме в себе си божественото излъчване и неговото намерение и един вид да го вкуси в себе си. Именно затова е съществувал и първообраза на разума. Чрез него съществото е вкусвало божествения импулс и след като му се е услаждал, го е излъчвало мисловно на свой ред от себе си, чрез което е създавало своята собствена проявеност, тоест, завършвало е себетворението си, а от там насетне и самия свят. Но тогава не сме се доверявали на сетивата си, а само на самия Живот. Сетивата са били просто един резултат и инструмент.
  14. Последен напън и повече няма да ви преча да сте истина. "Малко или много всеки търси целостта си. Иначе нямаше да го има дори и самото съществуване, което е нищо друго освен движение по този път. Това означава, че по един или друг начин, във всичко присъства празнотата на незавършеността. В психологичен план, обаче, не би могло да съществува каквото и да е понятие за празнота, ако на някакво определено ниво го нямаше допира до нейното стремление. Тоест – бихме могли да се стремим към някакво осъществяване единствено ако то принципно съществува на някакво ниво в нас. Не би имало никакъв друг начин да бъдем предизвикани, ако не съществува обекта на провокацията. Тогава се оказва, че ние търсим нещо, само защото вече го имаме. Самата завършеност търси себе си чрез своите части. Проблемът е единствено в частността им. Така пътят се оказва път само за възприятията ни. Те са онова, което може да претърпява трансформации. Но точно те са екзистенцията на нашата частност. Колко е хубаво, че отвъд личните ни ограничения, съществува и една пребиваваща в себе си Истина, която не можем да засегнем. И колко лошо е, че постоянно убиваме нейните пратеници в себе си." От това кладенче: http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/614491385238040
  15. По Якоб Бьоме Когато дървото на доброто израсло в природата, то родило много клонки, които били добрите хора и техните дела. Хората в природата обаче не виждали дървото, а само клонките и чакали те да паднат, за да ги отнесат със себе си. Тогава злото поставило свой търговец под дървото на доброто, който да продава неговите клонки. Хората идвали и с радост купували, а търговията се разраствала. Търговецът хвалел стоката си и всички се стичали при него. Тогава злото посадило свое дърво и започнало да продава неговите клонки, като ги обявило за клонки да доброто. Всичко било същото – търговецът хвалел стоката си и всички се стичали при него. А дървото било могъщо и растяло бързо, за сметка на човешкото съзнание. Сред почти пълния мрак в подножието на доброто дърво израсла една клонка, на която цялото добро дърво дало силата си. Така някои хора намерили тази клонка, а после привклекли и други, и накрая всички осъзнали измамата на търговеца. Тогава обаче хората започнали да се сетрмят към корена на доброто дърво и забравили да ядат от плодовете му. Доближилите се до корена хора открили своето висикомерие и започнали да се разграничават все повече от другите. Възникнали и конфликтите между онези, които смятали, че именно те познават корените. И настъпил пълния мрак, в който вече никой човек не можел да види дървото.
  16. "Понеже истина е това, което не прехожда, което е неизменно, то значи тя обхваща единствено целостта на онова, което съдържа всичко в себе си. Когато вече става въпрос за множествена съвкупност, е необходимо да се вземе предвид факта, че всяка една отделност е отражение на цялото, но само частично отражение, определено от конкретни идентификационни характеристики. Всичко това е нормално и естествено, но проблемът започва от там, че всяка от споменатите отделности приема своята невзрачна частичка от реалността за установена истина, посредством което е създадена и напълно определящата ни понастоящем илюзия. На нейна база са потъмнели и отразяващите повърхности на отделностите, които по същество представляват възприятието им. Поради тази причина вече няма реално отражение и истината не съществува. ---------------------------------------------------------------- от старобългарски... Исть-ина - "Това, което е"! (само по себе си)" http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/608980245789154
  17. Какво ли ни носи външната вяра, че нещо си в нас било съвършено, ако простият поглед показва, че сме твърде далеч от това съвършенство... Да бъдеш, да проявиш и каквото и друго да измислим - все си е желание да притежаваш. Тоест - лично. Универсалносто си стои мирничко и просто си изпълва себе си. Ние казваме, че търсим него, а същевременно се чудим как да затвърдим своята отделност. Духовното не се разгръща, щото ако е било свито, значи е било твърде далеч от духовност. Ние сме свити в желанието си да се домогнем до него, което само по себе си е ограничение. А духовното просто е. Стига да го оставим да е. Бъркаш изявата, която е цялостно излъчване, със стремежа, който е ограничено излъчване. Първото пресъздава себе си в пълнота, а второто създава затворената форма. Когато полемиката разтресе цялата околия, птичката на чистия взор подплашено потъна в непрогледните дълбини на небето. Далеч зад видимата от нас зона и по-далеч от представата ни за небе. Ще си помълча. По-съдържателно е.
  18. Стремежът е амбицията на егото. Няма значение към какво се стремиш, самият стремеж произхожда от желанието на човека да притежава, той е алчност. Естествено, че е неприемане, тъй като желанието за нещо, стремежът към промяна, е опит за бягство от това, което е. Именно това е нашето неспокойствие.
  19. "Стремиш ли се към светлината? А какво е стремежът?! Той е неприемане. Той е алчност. Затвърждаване на личната тъмнина. И наистина ли смяташ, че налагайки тъмнината си, можеш да се доближиш до светлината (всъщност, до тъмната си представа за светлината)... А светлината е светлина, защото просто свети. Остави я. Остави я да свети. Остави себе си, за да свети и в теб." http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/601666029853909
  20. "Макар че се е превърнало в лирично клише, сравнението на мечтите и птиците явно има своите основания. Колкото и формално да звучи подобна метафора, ако разгледаме въпроса метафизично, ще установим, че птиците действително са отражение и материализация на човешките мечти и въжделения. Тогава те са една помощ за плитките ни сетива. Какво са мечтите? Какво са птиците? Покоряващи донейде безплътните простори, символ на стремеж, лекота и безгрижие, все пак птиците са и различни – плахи и хищни, дневни и нощни, пеещи и врякащи, мигриращи, устояващи, нелетящи и т.н. Но всички са подчинени на своите инстинкти и онова, което за нас изглежда като небе, за тях е рамка, която няма как да пробият. И освен това – птиците са едни от най-повърхностните животни. Те са само представата ни за небе и късокрилия ни стремеж за пребиваване в подобна привидна свобода. Мечтите са нашето безсилие и отказ от осъзнаване на реалността. Следването на мечта не е опит за промяна на себето, а само допълнително втвърдяване на това себе, тъй като всяка мечта е само една негова проекция. А ограничавайки възприятията си в тази конкретна посока, човек остава затворен за живота и неговите безкрайни проявления." http://www.facebook.com/tukisega.bg/posts/602213653132480
  21. Първата уводна лекция премина ведро и спокойно и благодарим на всички, проявили интерес. Беше приятно споделяне. На 14.05.2013 г. ще се задълбочим малко повече. Вратите са отворени.
  22. Цикъл за универсалните принципи в свидетелството на Лао Дзъ, чиято единствена цел е да предостави на вниманието на заинтересованите външната форма на едно знание, което може да бъде открито само в самите нас. Вход - свободен. Сериозните търсещи има какво да чуят, а ние, макар обикновени хора - има какво да кажем. Срещите ще се проведат в поредните вторници, с начало: 07.05.2013 г. - до 28.05.2013 г., от 18.30 ч. на втория етаж в административната сграда на ул. "Цар Симеон I" № 27, над библиотека "Виделина", гр. Варна.
×
×
  • Добави...