Valleys

Сърдечни благодарности за написаното, и благодаря, че ми дадохте насока, къде да променям.НО въпроса ми е КАК да повиша самоувереността си, нашите проста са такива и такъв паниран са ме отгледали.. тяхна грешка, а не моя. А отделно това, което казахте за Вселената, че е добронамерена към мен или не го разбирам или не знам. В противен случай тя, ако беше добронамерена, защо щях да имам ОКР? А относно мисълта за самоубийството как мога да я махна. Тя се проявява единствено в това, че се хвърлям отнякъде, поникакъв друг начин и това се получава от това, че като бях 4-ти клас една се се метна от блока и падна пред мен.. много гаден спомен, но... и май е някаква травма и слабо място.. Доста неща трябва да променям по себе и мисля, че ще успея, ако знам че ще се махнат натрапливостите, ако съм СИГУРЕН че няма да ги има ако се преборя веднъж завинаги с този стрес и както казахте да го "минимизирам".

Осъзнах, това което ме притеснява е, че живея на празно и някой ден като умра, ще загубя себе и си и ме е страх и ми е гадно от това. Просто трябва да го приема и да продължа живота си, а как не знам

Отговора на въпроса какъв е смисъла на живота е кратък " НЕ ЗНАМ" . Адски трудно е да се примириш, че не знам е отговор. Друго по-трудно е да се примириш, че ще умреш и колкото и да си умен, красив, прекрасен и всички най-велики неща, колкото и да си оставил важни следи след себе си ще умреш. И някак си по този начин губя мотивацията си да живея.. и се депресирам. Трябва ми нещо, за което да се хвана, че всичко това си заслужава и просто това е някак си труден период за мен

Искренни благодарности за изчерпателния отговор, Искам само да попитам как стои въпроса със свикването. Това седене през ноща на тераската по 3-4 часа ми помага адски много и не отключва нови страхове, защото се превръща в медитация и някак си спирам да изпитвам страх, а именно щастие и проблемите лека по-лека се успокояват, докато не натрупам нов стрес, който за сега го превъзмогвам успешно като се натрупа с мислене вечерта отново. Всъщност не го оставям да се натрупа,гледам да се забавлявам, да не съм самотен и да го превъзмогвам навреме. Относно въпроса, който задодох, мисля че намерих решение. Страх от самата смърт нямам или имам, но не е явен с панически атаки и тем подобни. Просто има негативна емоция като се замисля за смъртта, което е неизбежно според мен, няма как да се кефиш на смъртта, по-скоро да я приемеш. И мисля, че трябва да работя по това, че тя е нещо неизбежно, че нищо не знам за нея и няма никога да разбера . Най-важното е щастието ми и отговора на въпроса е " И да умра какво" и просто трябва да го свикна, а от медицинска и психологична гледна точка, не знам какъв механизъм има привикването Благодаря ви много Надявам се също и да съм помогнал на други хора, защото знам колко е трудно и колко мнного исках да видя някой да напише как се е справил.. А отделно този период, за който викате че е нормален след такъв стрес какво можете да ми кажете повече за него и на какво се дължи. Нещо като подстравматичен стрес ли е, ще съм благодарен ако обясните подробно, че ми е много интересно

Добър вечер,ден и т.н на всички,радвам се че ви пиша с добри мисли, а не лоши Искам първо да кажа на всички, които имат натрапчиви мисли,неврози и тем подобни гадни и страшни и ужасни страхове, че и аз съм ги имал и МИНАВАТ, всичко се връща постарому, защото те са нереални Така да започна с моята история Аз съм момче на 18 години. Учех биология и химия за кандидат-студентския изпит. 2 години се ходи на уроци. Вече беше минало година и половина, когато в един ужасен ден, ми се зави свят като си помислих, че съм хвърлил толкова много труд за нищо и че няма да ме приемат... адски стрес не можех да спя от тази мисъл. Бях спортист и се отказах от спорта,което беше може би най-грешното ми решение, но съм благодарен за това, защото ако не беше този етап от живота ми и това да се случи точно на тази възраст, а не примерно на 35 когато можеше да е фатално вече... Адския стрес ми докора мисли, че ще се сабудя през ноща и ще убия семейството си. Това беше най-страшното на света не можех да спя анализирах знаех че няма как да стане, но не можех.. Така минаха 2 седмици, и някак си съзнанието само се справи и се оправих, но за 1-2 дена максимум Втората мисъл беше следната : че аз не съм себе си, а съм един мой приятел... мале повярвайте това може да те побърква- мисълта че си луд.. Така де мина 1 месец преодолях го. Почнах да тъся в интернет навсякъде за натрапчиви мисли и простотии и още по-голяма паника.. ужас ама ужас.. И така започнаха НЕПРЕСТАННО ДА ИДВАТ всякакви мисли от всякакво естество.. Балове, абитуренски малко отшумя стреса, до началото на изпитите. Тогава се натрупа такова напрежение, че всичко се възвърна с още по-голяма сила. То не беше страх, че ще се самоубивам, че ще се хвърлям, че ще се нарежа, че не знам си какво.... КАК РЕШИХ ПРОБЛЕМА ЩЕ ВИ КАЖА Извода от всичко е четете го много внимателно... Всичко,което си го мислите си го МИСЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК АБСОЛЮТНО ВСЕКИ--- просто ние сме СТРЕСИРАНИТЕ идиоти, които му обръщат внимание и го възприемат за сериозно, като нещо важно.И то наистина става важно, даже най-важното. Това го останових преди месец и нещо. От тогава постоянно имам натрапчиви мисли,но нито 1 ПА, натрапчивите мисли са навика, който се отстранява все повече и повече,даже всъщност вече не са натрапчиви мисли, а са просто мисли, най-нормални мисли на най-нормален човек... Всичко съм изчел отностно това. Казах ви извода горе всичко води до намаляване на стреса ви, оттам и на мислите, а като знаете извода всичко ще се нареди. Това го постигнах с адски мъки и безсънни нощи. Лечението ми беше вечерта на терасата и седене и мислене към 3-4 часа. И преодоляване на стреса от страха, НИКОГА НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ на това което съм написал докато не се убедите, че няма да се случи. Пробвайте. Мислех, че ще се самоубия с ножа. Взех ножа и си казах айде вече писна ми. И тръгнах се наръгвам, и ръката ми дори не помръдна...пробвайте ще видите че няма да можете така ще ми повяврвате. КЪМ СПЕЦИАЛИСТИТЕ И ДОКТОРИТЕ До тук съм стигнал аз, но има една важна стъпка, която е по-скоро философска. Забравих да спомена, че съм приет където желая, имам приятелка, невероятни приятели, страхотно смейство (всички ги обичам),пари имам работа за момента. ВСИЧКО ми е идеално, но възстановяването ми е много тежко все още. Би трябвало да се чувствам щастлив, а не съм, защото всичко което имам не ме задоволява. Когато стане нещо смешно си казвам - и кво от това аз ще умра и идва момент с прикачена негативна емоция. ТОВА не мога да го диагностицирам какво е,, защото си е вярно. И не мога да разбера от къде се получава от голямото ми желание за живот ли.? за това ли не мога да свикна с тази мисъл. Когато стане нещо хубаво даже много хубаво винаги ми идва мисълта, че и най-всишото щастие да постигна съм го постигнал напразно понеже ще умра. И не е натрапчива мисъл, защото е вярно.ВСИЧКИ умираме. Една невероятна мисъл ме крепи : "аз знам, че нищо не знам", но все пак... Всеки ли си мисли така, постонно ? Вие мислите ли си? Знам, че дори и да не мога да намеря смисъл пак няма да се нараня или нещо подобно, но просто ме прави нещастен. Това е от седмици. Вие имали ли сте такива периоди. Мисля, че ако реша този проблем, всичко вече ще е като хората, това не ми е стрес, а просто дразнещност. Искам да я спра, с оптимално мислещо и разумно решение. Ако можете помогнете с някоя мисъл или случка ваша или нещо. Благодаря на всички И дано съм ви бил полезен също и аз.