Jump to content
Порталът към съзнателен живот

peperuda

Участници
  • Общо Съдържание

    11
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от peperuda

  1. Много мъдри думи, Izezaz :) 

    Практически как го правиш, как празнуваш например рождения си ден или Коледа?

    И във връзка с 

    Току-що, Izezaz каза:

    Познавам хора депресиращи се на рожденните си дни и са много. Защото акцентират на остаряването, което им напомня за смъртта. Това са хора невярващи. Да си вярващ е много по-лесно :lol:

    ще те попитам: Как приемаш физическите промени в тялото си с натрупването на годините? 

     

  2. Здравейте,

    интересно ми е как се чувствате по време на празници - рождени дни, Коледа и пр.?  Весело, щастливо, положително, неутрално? Как го постигате? Усещате ли частици любов във въздуха :)?

    Празниците за мен са едни от най-тъжните дни през годината. Днес получих за имения си ден пет обаждания + един смс. (Това някой от "онези" житейски уроци ли е? )

  3. Здравей Студент,

     

    Много си симпатичен. Иска ми се да ти кажа "Не се страхувай", това и на мен си го казвам. Да понамалиш адреналина... всеки тук ти казва: спорт. Какъв е проблема? Поспортувай, поизтощи се, може и да успееш да поспиш.

     

    Аз лично с проблема със съня се справям като си реша да не мисля за нищо, може би малко странен метод, но на мен помага. Просто лягам и си оставям главата празна. Като дойде някоя мисъл я пропъждам и така след 20-тина минути вече сънувам. 

  4. Д-р Първанов, много благодаря за обстойния материал, определено ще го препрочитам!

     

    Деси, твоите практични приложения ги започвам!

     

    Вярвам, че прошка, благодарност и любов е това, което движи света; както и вярата в Бог.

    (Но защо са толкова далеч от мен ...)

     

    П.П. Отивам да посрещам майка ми, толкова ми се иска да съм добра към нея, милата жена ...

  5. Здравейте,

     

    и аз съм в споменатата "статистика" (майка и дъщеря, емоционално отчуждени). Баща ми почина преди почти три години, майка ми се чувства самотна и ненужна. Аз изпитвам негативни емоции и не мога да намеря път към  нея. В това отношение прошката и за мен е единствената възможност. Рових из интернет по въпроса, но това, което прочетох ми се стори абстрактно и неприложимо за мен. 

     

    Диди, има ли нещо по-конкретно за прошката имайки предвид, че срещу теб стои човек, който не обича себе си?

    Мерси!

  6. Здравейте отново,

     

    Аз пак по моя проблем да попитам: Когнитивно-поведенческата терапия подходяща ли е за лечение на социална тревожност на акцентирана личност (такава с личностови особености) ?

     

    Мерси!

  7. mvm, ето как става най-лесно:

    1. Взимаш лист хартия.

    2. Взимаш син химикал. 

    3. Сещаш се за нещо.

    4. Рисуваш го.

    5. Става синьо-бяло, ако листа ти е бял.

    Надявам се е ясно вече.

     

    Благодаря за подкрепата, Диди!

  8. Много благодаря за отговора, Диди!

     

    Забавно беше да нарисувам мислите върху лист :)) Още не знам дали има ефект, тъй като току що го направих, но настроението ми се повиши.

    Да, ниската самооценката е основният проблем и за съжаление е много трудно да се повиши, и да, наистина на моменти просто блокирам. И хич не успявам да се обичам. 

     

    Още веднъж ти благодаря :))

    Много хубав ден!

  9. Здравейте,

     

    Много се радвам, че има свободни акаунти! Благодаря :)

     

    Може ли съвет за един "смахнат" проблем? Преди години започнах да се паникьосвам по време на работа (чувствах се неадекватна и че не мога да се контролирам) и за да си помогна, започнах да си повтарям мисли, които да ме държат в сравнително поносимо състояние. За съжаление продължавам да използвам този модел, а той ме държи в напрежение, защото 50% от енергията ми е съсредоточена в повтарянето на тези мисли през цялото време докато съм с хора. Това ме напряга допълнително, така или иначе имам социална тревожност, с която се опитвам да се справя с помощта на терапевт. Например в момента поддържащите ми мисли са : "Не се страхувай от хората", "Дръж се естествено", "Поеми риска да се провалиш" и пр.. В общи линии едни мисли изчезват и на тяхно място се появяват други, подходящи за моментното ми състояние. И така до безкрай. Въпросът ми е има ли нещо конкретно върху което да се работи, за да се стопят тези мисли? 

     

    Благодаря за вниманието!

×
×
  • Добави...