Jump to content
Порталът към съзнателен живот

edin4ovek

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Темата може да се стори странна на повечето нормални хора, така че започвам с това, че съм със социална фобия - предполагам повечето знаят какво е горе долу. Преди доста години съм работил на смени, и мога да кажа че по-добре съм се чувствал винаги когато съм работил нощна или втора смяна, а ранното ставане за редовна смяна винаги ме е мъчило - цял ден съм се чувствал като парцал. Четох някъде, че това дали човек е от "чучулига" или "сова", т. е. дали е по ранното лягане и ставане, или обратното, зависи най-вече от гените. При мен - баща ми е така, през деня поспива, а нощем става да си върши някакви работи. И той е малко дръпнат, единак, не мога да кажа дали е и той със социална фобия, но май донякъде да, макар че е доста приказлив и не млъква (може би с това избива комплекси). Лично аз, последните 5-6 години почти всяка вечер си лягам много късно, около 4-4.30 часа, като за пред близките опрадванието ми е свързано с работата на компютъра, обаче реално ако можех да заспя, щях да си лягам по-рано. Истината е, че вечер и през нощта се чувствам по-буден (и с настроение), а като си легна в ранните часове, спя до около 13-14 часа. Чувствам се добре, според мен сънят ми е достатъчен и наистина се чувствам по-добре отколкото ако си наложа да легна рано и стана да речем в 9 или 10 часа - тогава цял ден ми е кофти. Интересно ми е има ли други като мен във форума, какво ви е мнението по въпроса, дали нощният сън е наистина незаменим, защото аз пък след нощен сън не се чувствам добре през деня. Ако някой професионалист може също да каже, дали това при мен се дължи на социалната фобия, или само така си мисля?
  2. edin4ovek

    Разруха

    Такива неща се случват постоянно на младите хора, вкл. и аз съм бил по-неразумен в определени моменти преди години, и именно благодарение на това съм стигал до негативни мисли, депресии и т. н., но в крайна сметка съм си променил нагласите и благодарение на умерения негативизъм, съм станал по-разумен. Сещам се за един колега, преди около 7-8 години, който иначе е осигурен изцяло с жилище, купонджия човек, обича да ходи по екскурзии и т. н., родителите му също осигурени. В един момент, се хващат с "малък бизнес" който е сезонен, и влагат около 10.000 лв (които иначе са спечелени от същото това нещо предните 2 години), но за съжаление този път съдбата му изиграва лоша шега и загубва тези пари. Той не работи и разчита на тези пари изцяло. В този момент родителите му имат някакъв финансов проблем, и се наложило той да започне работа в доста необичайно - неприятно за стила и начина му на живот място. Беше ми споменавал че буквално е бил отчаян след като е разбрал че парите са изгубени и трябва да си търси работа. Това със сигурност е бил първият по-сериозен "удар" който получава от живота. Според мен точно от такива проблеми човек постепенно с годините започва да става по-разсъдлив, започва да заделя някой лев, както се казва, "бели пари за черни дни", защото няма нищо лошо в това човек да е положителен и да се забавлява, но е хубаво да бъде подготвен и застрахован, поне доколкото зависи от него, за неприятни ситуации. Доста проблеми се решават само с пари, и като дойде момента е хубаво човек да ги има, за да търси решение и начин да излезе от ситуацията спокойно. Успех на авторката на темата!
  3. Да, така е, но съм от малък град, и затова мислех ако се свържа с хора от Варна за да разбера кога и къде там се сформират такива групи (ако изобщо), за да се запиша. Но от впечатленията ми от един друг форум, изглежда повечето групи са за хора с ПР/ПА, и рядко има за соц. фобия.
  4. Да, може би моите натрапливости преди години са били в съвсем начален стадий, но честно казано моите най-тежки моменти преди около 10 години, бяха свързани с недостиг на пари, липса на пари за квартира, храна и т. н. Тогава съм имал натрапливи мисли и се чувствах още по-изолиран. След толкова години работа, просто имам някакво самочувствие, че съм постигнал нещо, и вместо да мисля като преди (когато нямаше компютър вкъщи) за това как ме приемат хората, как няма да ме хареса еди кое си момиче и т. н., сега мислите ми са свързани с работата, мечти, планове за малко по-добър доход всяка следваща година и т. н. Някак си си наложих да не мисля за връзка и за това как хората ме приемат, а само за работа - за да имам достатъчно пари. Просто при мен работата дава някакъв смисъл на деня, конкретни задачи, цели дори в по-дългосрочен план, учене на нови неща всеки ден. Докато преди 10-12 години бях един наивен глупак. Толкова спокоен колкото се чувствам в момента, не съм бил никога, макар че работя по 10-12 часа на ден. Тя работата ме зарежда и ми доставя удоволствие от доста вереме.
  5. Аз съм със социална фобия, може би почти нищо общо с проблема на колежката, но все пак искам да вметна, че и аз съм имал някакви натрапливи мисли преди доста години, а също и притесненията свързани със социалната фобия, които ме съпътстваха навсякъде. Мисля че от доста време спрях да мисля за тези неща, след като се отдадох на хобито си, и така на практика не давам време на такива мисли да се развиват. Или поне така си мисля (че това е причината). По цял ден пред компютъра, освен това хобито преди години се превърна в "домашна работа", и така пак си стоя почти затворен в къщи повечето време, но си имам конкретни задачи които следвам, постоянно се занимавам с моите си неща, и не ми остава време да мисля за глупости. Т. е. мозъка съм го впрегнал да работи полезни неща, а не да мисли за глупости, ако мога така да се изразя. Много отдавна не ми се е случвало (над 5-6 години) цял ден да не работя нищо и да гледам филми, или да отида на почивка и да се откъсна от работата. Не казвам че е хубаво да не се ходи на почивки, но така съм свикнал.
  6. Благодаря за съветите! Открих една група във фейсбук с малко над 100 души, за тревожност и ПА,
  7. Здравейте! Видях че отговаряте в този форум на различните запитвания, и реших да се "включа" и аз. Надявам се да успея да опиша състоянието си възможно най-кратко. На 36 години съм, мъж, и живея само с майка си отдавна. Може би за пръв път ми каза една психоложка като бях на 22-23г. че имам социална фобия (тогава имах проблем, и тя ме усети като влизам в кабинета че съм вдигнал кръвно от притеснение и го измери). В общи линии, проблемите почнаха след като се уволних от казармата и се наложи да се преместя в друг град за да започна работа, и така се изолирах - напълно непозната среда, няма познати хора и т. н. От работа вкъщи и все така. На практика в миналото когато съм имал връзка с момиче 2-3 пъти, все не съм имал пък пари, и така аз лично съм сигурен че моята соц. фобия е свързана с липсата на пари, липсата на собствено жилище и въобще комплексите ми в това отношение. Така се затворих, налагах си да не търся връзка и да не мисля за това, а да търся начин да имам достатъчно пари, и сега, по "силата на намерението", вече над 10 години съм си сам, но за сметка на това парите ми стигат и си живея спокойно без притеснения. Обаче, понякога ме обхваща носталгия, и като че ли искам да се свържа с други хора с моя проблем. Затова пиша тук, с надеждата някой психолог да ме насочи към някой негов "клиент/ка", който има подобен проблем, за евентуална кореспонденция онлайн, ако и той/тя има желание, и ако от това разбира се, се предполага че може да има някакъв ефект? А моето състояние може да се опише по следния начин, накратко: Чувствителен, затворен, не излизам - не обичам заведения, шумни места, компании, и т. н. Нямам приятели, не купонясвам, не ходя на почивки и си седя все в къщи, освен като имам някаква работа из града да свърша. Все си мисля, че с днешните "онлайн" възможности, ще ми се отрази добре да комуникирам с други хора с моя проблем, но за съжаление не знам как да стигна до тях... От сравнително малък град съм, и това ме затруднява допълнително.
×