Jump to content
Порталът към съзнателен живот

vivito

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Здравейте, На 27 години съм. От нормално семейство, никога не съм имала проблеми с родителите си. От малка обаче имам психологически проблеми, които започнаха може би от около 4-ти клас. Тогава стартираха невероятно силни усещания за деперсонализация и дереализация (сега чак си давам сметка за тези състояния, тогава не знаех какво е това), казвах на родителите си,че"Все едно не съм тук", но те не обърнаха внимание, не го приеха насериозно може би. Отсъствах доста от училище. След това се започнаха панически атаки и много силни натрапливи мисли, че нещо лошо ще ми се случи и, че ще спра да дишам. Това беше около 8ми клас. Пак отсъствах доста. Мислите,че ще спра да дишам не ме оставяха. Ходих на психиатър и той ми изписа Ципралекс, който пих до преди месец......ефект нулев,само странични действия. С много усилия го спрях. От тогава започна и най-най-силната натраплива мисъл и тя, че бих могла да си въобразя,че ще престана да виждам. Знам,че звучи налудно и го осъзнавам, но тази мисъл преобърна целия ми живот. Мисълта си идваше и отиваше, на периоди,но от около година е невероятно интензивна, запълва всяка секунда, усещам непрекъснат конфликт в мен, че това няма как да се случи, но същевременно мисълта,че все пак може да се случи не престава. Напунах две работи.....чувствам се ужасно, имам потенциал да работя, виждам как младите хора се развиват, а аз стоя вкъщи, единствено тук се чувстам малко спокойна.......моля,помогнете ми!
×