clocker

"По лекари,психиатри,терапвети и незнам си още какво не съм ходил-едно,че не мога да си го позволя".Една от причините е,че нямам възможност да плащам за психо терапия,затова и търся съвети по форумите.

Здравейте и аз имам подобен проблем,но не съм сигурен точно какъв е термина за него.На 23г. съм студент.От повече от 1г. изпитвам постоянна замаяност и честа тревожност.Има дни,в които симптомите са по-леки,но понякога е ужас.Трудна,почти невъзможна концентрация,всичко ми изглежда нереално и като на филм,понякога при водене на диалог дори ми е трудно да следя смисъла на разговора или въобще не го възприемам.Незнам на какво се дължи и точно как да си опиша състоянието.Занимавам се активно с фитнес и плуване понякога след тренировка има някакво подобрение,но след няколко часа изчезва.Не знам защо много често изпитвам страх и срам,когато съм сред хора и трябва да общувам.Тревожност изпитвам доста често в къщи или на улицата.Направо незнам какво да правя.Това състояние много ми пречи-нито мога да си чета за изпитите като хората понеже трудно се концентрирам и имам чувството,че по-бавно схващам нещата,пречи ми нормално да общувам и да върша нормални човешки дейности.Имал съм случай на притестнения от най-елементарни неща.Постоянно съм изпълнен с негативни мисли и емоции.Тези състояние изникват сякак от нищото в определени ситуаций или както си стоя в къщи.Имам и друг проблем-взаймоотношението ми с родителите ми.Понеже съм студент 4ти курс,имам да взимам няколко изпита и като цяло не съм от отличниците постоянно ми се натяква само "учи,това е най-важното" и имам чувството,че нищо друго не ги интересува.Каквото и да говоря с тях-винаги са недоволни от мен,което ме натоварва още повече.Например споделих,че смятам да започна работа лятото(нещо,което ми харесва и ми доставя удоволствие)и имаше 20мин. караници как трябвало да стоя и да уча цяло лято за да си взема изпитите...вече се чудя дали да не прекъсна,да си намеря работа за да няма за какво да се хванат понеже в момента ме издържат.Като цяло с каквото и да се захвана извън университета-все срещам негативни реакции. По лекари,психиатри,терапвети и незнам си още какво не съм ходил-едно,че не мога да си го позволя и второ,че ме съмнява,че могат да ми помогнат.Ако има някой,който се е справил с подобни проблеми нека да сподели опит.Аз за сега съм пробвал различни методи(без хапчета),но нещо не ми се получава или има само временно подобрение.