Jump to content
Порталът към съзнателен живот

bell

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Как се справяте с времето? Затруднява ли ви боравенето с него във всекидневния живот? Каква разлика откривате впротичането му в различни ситуации и на различни места? Може би най-честото нещо което ме ядосва е това, че закъснявам за някъде.. Понякога е направо непоносимо чувството и като че ли се натрупва в мен. За да го кажа по-правилно - не се ядосвам, защото закъснявам, в почти всички случаи, ами защото усещам реакцията на много хора. И започвам да се самобичувам, като заедно с това и негудувам, Защо трява този човек да реаргира толкова ужасно, че не съм се явила на минутата? Защо трябва да се явявам на еди кой си шеф, или пък да трябва да нарисувам еди какво си в срок (ох особено ако става въпрос за срокове за творческа работа), а точно днес е идеален ден за четене, да речем.. А четенето лошо ли е? По зле ли ще работя, ако чета? Или ако дишам чист въздух по-често? Защо човек, който нарича себе си приятел с години МРАЗИ да закъснявам, а друг, който ме познава от 2 седмици няма нищо против, че и му харесва... И в крайна сметка отговорите на много от тези въпроси, може би почти всички отнасящи се за работата, се свеждат до пари. Е кой е този "пари" дето е решил, че заради него трябва да се насилвам на всякакви неща и да тичам напред назад константно, без да имам вриме да си върша моята работа или в противен случай ще остана на студено и без храна?!? Направо не проумявам подобно нещо и как хората успяват да живеят така. До сега не съм имала "нормална" работа, но пак ми е трудно. Вие как се справяте?
  2. Благодаря В кавички е защото смятам че подобен реализъм не е именно това което е, а по-скоро клони към негативизъм, което не е особено здравословна черта при положение, че българите често злоупотребяваме с нея... България е един рай и в това се убеждавам при всяко свое пътуване някъде другаде (а това съвсем не значи, че не пътувам и на хубави места). Тази реалност, както казвате на проблемната част от нашия живот я има във всяка страна под различна форма.. Аз не смятам че е много гот например да живееш в мизерна и мухлясала лондонска къща с 4ма непознати, дори и да вземаш по 400 лири на седмица, защото повечето ще ги даваш за наема на кралската спалня от която можеш да се наслаждаваш на сирените навън, минаващи през 10 мин денонощно... Да там има и много хубави неща, достъп до много услуги и удобства които тук ги няма (особено вежлив персонал почти навсякъде), но това са все материализми, а живота не се заклячва нито в материализма нито в родовите очила нито в това да се правим че проблеми няма или пък непрекъснато да се оплакваме от тях... Проблемите са да се решават и точно за това ме учудва този вид реализъм, който бие на негативизъм и отчаяние и не веднъж съм чувала такива изказвания от различни хора. Те сами се демотивират с подобни мисли, пък често демотивират и околните.. Как ще решат един проблем като нямат желание и мотивация?? Ами най-много да отидат на гости и да чакат някой друг да им подреди къщата и тогава да се върнат да живеят в нея... Problem на английски се ползва освен за "проблем" и за "задача" главно математическа. Ами аналогията, която виждам е с това как някои ученици в училище (понякога и аз, признавам си) чакаха да се реши дадена задача на дъската и после само да си я препишат... Е познайте колко математика сме научили с подобна глупост, а после госпожата е виновна понеже била лоша или не ни давала елки да смятаме на тях.. като че ли щяхме много да знаем тогавалл Ако е лоша госпожата, но сме мотивирани ще учим вкъщи повече, ще ходим на уроци, но все ще намерим начин да се научим да смятаме. Надявам се, да четете това което пиша с добро чувство, защото така пиша и аз. Има много начини да подобрим живота си взаимно и сами за себе си, то ще стане малко по малко, но ако има желание.. Това според мен е много важно, и ако го изгубим трябва да го потърсим, какво ще правим иначе?
  3. Малко се изненадах от толкова "реалистични" коментари в този форум, но може би не трябва... Пиша от позицията на доста млад човек, който се върна не много отдавна от няколко месеца английско жителство. Пътувала съм и другаде с "нетуристическа" цел, но това може би не е от голямо значение. Към авторът на темата бих се обърнала със следното: Животът ни е непрекъснато пътуване, без значение дали си заспал в купето, дали го сменяш на всеки 2 часа или си помощник машинист. Повечето сме във влака. Остани там където чувстваш че трябва да бъдеш и си върши работата както намираш за добре, не се води нито от чужди мнения, нито от политическата или икономическата ситуация, нито от това къде жените са по-хубави. Тук става въпрос за нещо съвсем различно, а гореизброените са подробности с които ще се справиш ако си изясниш приоритетите и защо искаш да бъдеш това към което се стремиш. Моят опит в чужбина беше много шарен и интересен, имаше много приятни и много неприятни изживявания, хич не съжалявам, че отидох, нито съжалявам че се върнах. Мога да кажа просто, че това до каква степен ти "вървят" работите си зависи главно от теб и от желанието да се справиш с проблемите си. Много пъти съм чувала "невъзможно" отвън, и "трябва/искам" отвътре, познайте какво, в 100% от случаите когато съм слушала "вътрето" нещата са си излизали прекрасно и понякога почти без спънки.. Не се ограничавайте сами в някакви фалшиви "реалности"... Практичността е едно, но аз не съм срещала човек, който може да каже кое е реално без да сгреши..
  4. Здравейте. Имам нужда от мниние относно един камък. Разхождах се вчера в прекрасно настроение и се спрях да разгледам един магазин, когато камъчетата хематит ми привлякоха вниманието... Честно казано имах някакво желание просто да ги пипна, но не го направих после в същия магазин видях, че има и пръстени и след дълго умуване си взех един.. Още вечерта преди да си легна ми мина през ума, че може и да не знам какво да го правя тоя камък на следващия ден и така и стана... Цял ден ме боли глава (а това рядко се случва.. )и нямам никаква представа какво да го правя, не искам да го хвърля, не искам да го нося и не знам къде да го сложа.. Може би малко се вживявам, но ако може някакъв съвет, как да го съхранявам или неутрализирам да ми е мирна главата, ще съм благодарна... Също си спомних, че съм имала не толкова приятни преживявания и с оникс.. Дали е нещо от черните камъни и какво?
×