Благодаря
В кавички е защото смятам че подобен реализъм не е именно това което е, а по-скоро клони към негативизъм, което не е особено здравословна черта при положение, че българите често злоупотребяваме с нея... България е един рай и в това се убеждавам при всяко свое пътуване някъде другаде (а това съвсем не значи, че не пътувам и на хубави места). Тази реалност, както казвате на проблемната част от нашия живот я има във всяка страна под различна форма.. Аз не смятам че е много гот например да живееш в мизерна и мухлясала лондонска къща с 4ма непознати, дори и да вземаш по 400 лири на седмица, защото повечето ще ги даваш за наема на кралската спалня от която можеш да се наслаждаваш на сирените навън, минаващи през 10 мин денонощно... Да там има и много хубави неща, достъп до много услуги и удобства които тук ги няма (особено вежлив персонал почти навсякъде), но това са все материализми, а живота не се заклячва нито в материализма нито в родовите очила нито в това да се правим че проблеми няма или пък непрекъснато да се оплакваме от тях...
Проблемите са да се решават и точно за това ме учудва този вид реализъм, който бие на негативизъм и отчаяние и не веднъж съм чувала такива изказвания от различни хора. Те сами се демотивират с подобни мисли, пък често демотивират и околните.. Как ще решат един проблем като нямат желание и мотивация?? Ами най-много да отидат на гости и да чакат някой друг да им подреди къщата и тогава да се върнат да живеят в нея... Problem на английски се ползва освен за "проблем" и за "задача" главно математическа. Ами аналогията, която виждам е с това как някои ученици в училище (понякога и аз, признавам си) чакаха да се реши дадена задача на дъската и после само да си я препишат... Е познайте колко математика сме научили с подобна глупост, а после госпожата е виновна понеже била лоша или не ни давала елки да смятаме на тях.. като че ли щяхме много да знаем тогавалл Ако е лоша госпожата, но сме мотивирани ще учим вкъщи повече, ще ходим на уроци, но все ще намерим начин да се научим да смятаме.
Надявам се, да четете това което пиша с добро чувство, защото така пиша и аз. Има много начини да подобрим живота си взаимно и сами за себе си, то ще стане малко по малко, но ако има желание.. Това според мен е много важно, и ако го изгубим трябва да го потърсим, какво ще правим иначе?