JohnKehoy

Няма консенсус. Баща ми ме обижда , кара ме да взимам някакви хапчета дори,които бях пил когато ми стана атаката. Смята,че те щели да ме оправят. Как да му обясня,че хапчето не може да ми вземе мислите? Ще продам някои от верижките си и ще отида на терапевт. Не мога да издържам. От нерви ми застана буца на гърлото и се разплаках,а аз не плача по никакъв повод.Това пресиране трябва да спре. Ще отида при баба ми , не издържам тук вече. Потърсих както ме посъветвахте д-р Първанов: намерих тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14001 , има ли някоя друга, която мога да видя? Мерси!

Добро утро! Благодаря за цитата. Между другото,вече буквално ми писна. Не стига ,че не мога да заспя до никое време, ами това нещо ми се намеси и в съня. Сънувах кошмари и то ужасни. Просто вече ми писна. През ноща, преди това се събудих с въпроса: "Защо?!" .. като този въпрос не съм си го задавал изобщо тези седмици.. Днес е денят, в който да заявява: не ме интересува какво ще правите, искам психотерапевт! Благодаря на всички в този форум отново.

Спрях със самоанализата,но пък възникнаха някакви .. не знам дори как да го кажа, като "прозрения", така както си стоя и размишлявам. Изникнаха самите "корени" на страхът. Искам да кажа: хванах ги. И си казах: трябва да променя това! И да не чакам! Изникнаха много спомени, с много мои грешки.Изобщо, тези дни мисля доста позитивно и си повтарям: това трябва да променя и това, и изобщо: въвеждам го в действие. Отделно с това чета: "Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот , Дейл Карнеги" и доста ми допадна. Узнах неща, за които не подозирах,че са такива и вече добих още по-голяма увереност. И още нещо, видях темата: "Как да видя всички мнения от даден потребител?" и започнах да търся във вашия профил за "контрол" , пишейки ключови думи като "страх", "контрол" и т.н., но не можах да намеря нищо. Реших да не се отказвам,като претърсих всички 26 страници с мнения, но нещо пак не намерих. Какво да търся точно? т.е. какви думи? Знам,че ви е писнало да обяснявате,но нещо не мога да се справя! Уж разбирам от интернет -.- Благодаря отнво!

Точно с такъв приятел разговарях вчера - смел,от скоро пилот, с две фирми и като се прибере - ремонтира къщата си сам,защото се чувства по-добре, а и научава много. Беше ми много приятно.Днес пак ще се видя с него.Речено -сторено:каза ,че ще ми помогне за един мой проект и ме свърза с един от най-добрите му приятели от детинство във връзка с това! Сякаш ми дойде като гръм от ясно небе. Напротив - около мен има много смели хора. Виждам първо в това лице - баща ми и сестра ми. Самоуверени, смели и безстрастни в много отношения. Всичко ми е наред,издържам стоически на всичко и се изправих срещу почти всички страхове за този един месец. Най-големия: изпити! И изкарах отличен на последния и за пръв път от 7 години отидох на изпит без притеснение! Гордост! Ии.. д-р Първанов,надявам се искрено,че не ви досаждам. Още снощи видях,че е безмислено да се самоанализирам. Казах си:"Какво правя?!" и спрях да се занимавам.Оставих се по течението,оставих всякакви книги на Фройд и т.н. Реших да не търся сам причината - нужен ми е водач. Ще ви помоля,ако може да ми препоръчате някои ваш колега,в който имате доверие,и използва методи,близки до вашите - Ериксонова хипноза, как да добиеш самоувереност и т.н. Явно така е било писано. Между другото срещнах нещо много интересно: това е от Карлос Кастенада. Това ли имате предвид борбата със страхът и вие д-р Първанов? Какво смятате за Кастенада, въпреки,че много хора го критикуват заради наркотиците и т.н. (между другото,аз съм се занимавал с Пътуване извън тялото от Р.Монро преди, и от там имам известен страх от смъртта и т.н., но с времето го приех спокойно) "— А какво трябва да стори, за да победи страха? — Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява — Няма ли човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново? — Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания."

Между другото - бихте ли ми казали някоя добра книга за психоанализ/самоанализ? Т.е. методи и начини и т.н. които са описани в нея, въпроси на които да си отговоря и да се замисля дълбоко и да излея всичко на бял лист! Благодаря !

Искрено Ви благодаря д-р Първанов, за предоставения материал и за отношението и вниманието! Метода Силва като за начало снощи ме успокои, т.е. обратното броене и най вече съсредоточаването. Сега започвам лека по лека да осъзнавам колко смешно изглеждат хората с тревожни разтройства от страни, като изходих от моите непрекъснати оплаквания. Като удавници за сламка сме! Толкова сме се вторачили в проблема,че не чуваме когато ни говорят. Говорих с психотерапевт за график,методи и т.н. Нещото което ме накара да се замисля и да търся нещо по въпроса е това мнение: " Вие лекувате симптома но не й причината му." Порових се и открих в един форум за ПР за жена,която се е справила сама чрез самоанализа и откриване на причините за страховете и. Реших да започна с това. И видях как започнах да си хващам мислите, и колко непозитивно мисля на моменти. Но какво мислите вие за това? Нито за миг не се колебая в това,че един психотерапевт може да помогне много бързо.Не е само бързината - времето е ценно! Както на мен, така и на хората занимаващи се с това,особено тяхното.Идва и друг проблем - родителите ми смятат,че мога да се справя сам, и не искат да отделят средства за сега. Жалко, а аз вече 1 месец се боря,чета какво ли не,обърквам се яко, и пак почвам от нулата.За сега се справям и съм искрено благодарен на всички Вас,че ви има и помагате на хората ! Благодаря и лек ден!

Здравейте на всички отново! Няма да разказвам в подробности. Започнах по метода на приемане на страхът си. Но нещо "не сработва". Може би съм нетърпелив, ала това "сприятеляване" ми писна. Започнах да чета някакви философи - буда,дао и какво ли не още, и на края се обърках много. Отделно четох из форуми за хора с ПР и техни субективни преживявания и СПРЯХ да чета каквото и да е, защото само си самовнушавам.Сега ми е по-добре. И заради това искам да попитам: може ли да ми дадете конкретен линк към форума за други методи за справяне със страхът за сега, и по-конкретно този на "контрол" в/у него, т.е. БОРБАТА срещу страхът, директна конфронтация и т.н.? Т.е. да добия самоувереност, а не с "приемане"? (питам точно заради това,че не искам да се "ръчкам" из форума. Идва ми в повече като видя:"ПР","ОКР" и т.н.). Вече имам само пеперудки в корема и някои мисли,които ги неутрализирам много бързо. още един въпрос: бихте ли ми препоръчали психотерапевт в София, който приема хора (по описаните критерии за психотерапевт от д-р Тодор Първанов - т.е. тук имам страх от това,че терапевта може би ще иска само парите ми и няма да ми обърне внимание. А аз смятам,че мога да се справя за отрицатлено време). и още един: какво смятате за "Ти,лечителят" на Хосе Силва? Честно казано почетох малко и не искам и да знам повече. Това се прави в спокойно емоционално състояние. Не,че не съм спокоен, но имам неприятни спомени от алфа ниво. Т.е.- Робърт Монро и неговта книга "Пътуване извън тялото" хич не ми се нрави :S.. Мерси!

доооста готин пример. Подсъзнателно го усещах. Някак си вътрешно. Днес разбрах още нещо, кеото е ново за мен: бадемовидното тяло. Разбрах,че то контролира всички емоции. Разбрах,че на практика и аз го контролирам. Все пак съм господар на съзнанието си и подсъзнанието си. На практика,почти всичко е лъжа. . Можеш или да вярваш в нещо - или да не вярваш. Ако спреш да вярваш и приемеш твоите подсъзнателни мисли, такива каквито са, които се свързват с бадемовидното тяло и то казва: "опасност!", толкова по-бързо ще осъзнаеш "къде се намираш", и страхът ще стане неутрален. НЕ искам да обиждам никого. Безкрайно съм ви благодарен, особено на вас д-р Тодор Първанов,желая ви най-доброто и много успехи във вашата област, но искам да изкажа следното мнение: сега си давам сметка,че специалистите които се занимават с психология и т.н. са хора които ти дават една ПРОХОДИЛКА докато се научиш да ХОДИШ отново. Естествено, всички ние се нуждаем от Вас. И аз непременно ще потърся терапевт ,защото има неща които са посадени дълбоко в Подсъзнанието ми и не мога да ги преодолея сам. Просто защото НЕ ЗНАМ как. Благодаря ви отново! Светли дни!

Здравейте отново! Искам много да благодаря на О.Баев и на д-р Т.Първанов! Справих се за сам за отрицателно време от прочетеното от вас. Приех страхът си, обикнах го! Усетих как контролирам мислите си. Вече дори усещам бадемовото тяло когато ми даде "червена светлина" и го неутрализирам напълно. Най-ценното нещо е: "чувстваш това което мислиш!". РАДВАМ се,че това ми се случи. Сега гледам по един изцяло нов начин на Света и на Любовта! Ходих на йога, сега ще отида в сряда на Ватански песни на Учителя в СУ ! Радвам се,че започвам един нов Живот! Имам едно въпросче само: подсъзнанието ми започна пък сега да се съмнява на ново НИВО. То сега ме пита: "какво пък значи приемам страхът си?" Преди това го осъзнавах много по-добре. Сега сякаш нещо ми пречи,или то се обърква или и аз не знам. И се налага да му обяснявам и да си припомням как се справих със страховете си. Какво би трябвало да направя тук? Благодаря много! Успех на всички които те първа ще осъзнаят колко е лесно да се справиш със страхът си!

Здравей! Надявам се да четеш темата. Т.е. да не си си казал - тук няма кой да ми помогне и т.н. Повярвай ми от този портал, и подобни нему можеш да научиш много за Живота. И повярвай: хората на около искат да ти помогнат. Не си мисли,че си сам и че си ЕДИНСТВЕН с този проблем. Не си сам човече! Всеки минава през това,през което минаваш и ти. Хората РЯДКО се вслушват, а и като четат - рядко се замислят в думите на околните. Това осъзнах Аз - тези дни. Дни които бяха изпълнени в ОГРОМНО безпокойство за Живота ми. Сега е различно. Сега разбирам,че всичко е породено от СТРАХОВЕТЕ НИ. Думата СТРАХ - интересно нещо. Вече имам чувството,че който не е изпадал в паник атаки, и който не разбира думичките - страх , Любов и съзерцание, не знае нищо за Вселената. Това е много добре,че си преосмислил себе си. Когато бях тийнейджър,аз бях в същото положение, повярвай ми. Отговарях обаче,не със смиреност - а със гняв. А гневът е СТРАХ. Страх от това,че ще се провалиш, страх от това,че някои е по-силен от теб и може да те НАДВИЕ, страх че си САМ, че всеки те използва и ти се подиграва. Това е посадено в градината на подсъзнанието ти. Така си изградил себе си. Това си проектирал и това получаваш като прекопаеш градината на подсъзнанието и получиш след време плодовете. Ти наистина имаш страхове. И пак казвам - важното е,че си започнал процес на Съзерцание и самовъзпитание. Не е лошо да се обърнеш към психотерапвет и да започнеш терапия. Може и да направиш друго: да се насочиш към някое Учение - някоя школа която те учи на Живот. Не се опитвай да избягаш от Сегашния си живот. Пак казвам - ти се самоосъзнаваш. Сега е момента да поемеш контрол и лека по лека да се изградиш като личност. Постепенно ще се научиш. Трябва постоянство и много воля. Никой не е казал,че не можеш и че е невъзможно. Виж съветите на Мъдрите. Осъзнай ги, анализирай ги. Както казах и аз бях в това положение като по-малък. Постепенно си изграждах образа на човека който ще стана след време. Сега получавам респект от всички. Колегите ми често ми казват,че ми се възхищават. Чувал съм хора да ми казват,че искат да са като мен, с моя характер. Естествено аз се провалих. Т.е. - от това да съм перфектен, да изпълнявам всичко точно - на края не издържах. Защото в мен нямаше Любов. Мога да кажа,че бях - МРАЗАЩИЯ и презиращия. Това не доведе до никъде. Трябва да осъзнаеш какво означава думичката Любов, страх, съзерцание и самовъзпитание. Когато започнеш да разбираш тези неща - тогава ще започне промяната. И не става за ден или два. Трябва време. Трябва да действаш с разума си. Чувствата - това са страховете ти.

Здравейте отново мили хора! Да, и аз мисля така ,че като споделям се чувствам много по-добре! Днес, идвайки си към вкъщи осъзнах за пореден път,че мисълтта ми се върти почти постоянно около проблема ми. Казах си - "Да, нормално е. Съзнанието и подсъзнанието ми е затормозено от проблема в момента.Трябва да мисля за нещо друго за да го "разкарам". И така започнах да правя планове отново за лятото и се разсеях сам. И оцених това. Да кажа само нещо: не съм пил "Ксанакс" (детски дози по половинка) от близо 2 дни. Т.е. спя при едни приятели и се чувствам много добре. Разсейвам се.ОЩЕ НЕЩО: аз не съм и пил Ксанаска всеки ден. Т.е. изпил съм към 4-5 хапчета, и то само през деня, след изпита. Общо взето с МЕДИКАМЕНТИ не искам да се "справям". Само като усетя голямо напрежение. Като се разсейвам - и някои ми говори и аз го РАЗБИРАМ и вниквам в това което ми се говори - изобщо не ми трябват лекарства. Аз по принцип и не боледувам, много рядко, и пия хапчета (било то антибиотици) веднъж на 2-3 години Защо пиша поста? Искам да се похваля с нещо а и да ПОПИТАМ нещо. Гледайки към кучето ми, точно в 10:50 минути усетих как съзнателно, карам подсъзнанието ми да ми "подава", "пуска" някакви тревожни мисли и ги спрях. Т.е. казах си: аз съм господар на подсъзнанието си, аз контролирам чувствата си. Спряха всякакви тревоги. В 10:52 усетих как ми функционира тялото, т.е. черва и т.н. И си казах - аз контролирам и тялото си, аз мога да го усетя. Аз контролирам целия си организъм. Вслушах се сякаш, сякаш почувствах енергията на организма ми! Това беше огромно удовелтворение за мен. Не знам как направих това, не знам как ми протече мисълта: "аз съм господар на подсъзнанието и контролирам мислите които ТО ми пуска на съзнателна основа". Т.е. сега влагам много смисъл в тези думи. Преди може би щях да ги "подмина" и да кажа: "да много е лесно на думи". И тук идва въпроса: след като усетих това, т.е. не знам защо: дойде ми и въпроса: след като контролирам мислите които "ги подавам" от подсъзнанието си, т.е. го правя АЗ, как да създам ХУБАВИТЕ? Не знам защо ми дойде този въпрос. Т.е. искам да премахна лошите ли и аз не знам как да си го обясня все още.. Но се радвам,че прозрях поне това Отново искам да кажа: търся психотерапвет. Искам да се подложа на сесия и по специално хипноза. Имам огромна воля да разбера,излекувам и преодолея страховете си. От години,тийнедйжър имам и други проблеми свързани с психиката които не ми е удобно и не ми е приятно да ги споделям тук. Още от тогава говориме с баща ми,че трябва да ги преодолееме чрез специалист в тази област, но така и минаваше времето.Вече ми писна и съм твърдо решен,че трябва да стане. Благодаря !

Благодаря на всички за отговорите! Пробвах това със "усмивката в огледалото" - чувствам се наистина по-добре като се видя усмихнат. Честно казано ми писва от това състояние. Тази вечер в продължение на 3 часа не можах да заспя. Пих един "Ксанакс" - половинка от детските дози (предписани от лекар) и след около 30 мин. заспах. Пак ми беше пред главата тъпия изпит и т.н. Не знам защо се притеснявам толкова много. Уж се разсейвам през деня на макс и т.н. И вечер като дойде.. И наистина съм "впечатлен" от това къркорене и т.н. Благодаря д-р Първанов, поне знам от какво идва вече. Опитвам се да си го представям и как го контролирам. От време на време върши работа. Общо взето се опитвам да се разсейвам на максимум. Когато съм с хора, когато върша нещо - много не мисля за това. Т.е. пак текат някакви мисли - но от време на време. Бях на кино - подейства ми зле в началото заради силния звук и беше и екшън. След това на края ми стана по-добре и дори добих самоувереност. Може ли да ми предложите психотерапвет за хипноза в София? Но наистина човек който си разбира от работата и т.н. ? Искам да пробвам някакви сеанси и т.н. Искам да се справя ! Имам много желание. През деня си контролирам мислите, т.е. - позитивни и си задавам въпроси като: "Защо да ме е страх?! имам толкова много поводи да се гордея!" и ми минава.. Извинявам се за дългия начален пост на темата - искам да го направя 4-5 реда но не знам от къде да го редактирам :Д

Между другото: сетих се още нещо. Като цяло от много четене на какви ли не книги и каква ли не информация съм станал много наблюдателен. Винаги виждам дали някои е плешиф, дали има брада или къса коса. Гледам дрехите, обувките,пръстите. Начина по който човека пуши, пие, отпива. Начина по който застава срещу мен. Т.е. чел съм мнооого неща свързани с езика на тялото. Особено пък за жените .. баща ми имаше едни книги от време едно, и там имаше много информация за жените и като малък ги бях изчел всичките и бъзиках съучениците в гимназията с думи като - "Ей! Ексхибиционист!" .. но това ест. са дребни глупости. Т.е. думите и т.н. Въпроса е че тези неща по някога ме докарват до лудост. Доста съм педантичен. Не толерирам почти нищо - т.е. ако нещо ме нервира - дирекно го казвам на човека в лицето. Искам да кажа,че не ми пука от ааадски много неща. Така си се представях като малък в мислите и такъв и станах. **** ЕДНО последно обобщение: т.е. по-скоро е въпрос-обобщение. Много хора ми казват,че искам твърде много от живота.Имам много амбиция,мотивация и много мечти да направя някакава печеливша комбинация и от това може би нещо се е пречупило в мен. Може би .. разочорование ? т.е. искам някак си много бързо да се издигна на "върха". Въпреки,че не съм сигурен дали го усещам така, по този начин. **** преди секунди ми претупа сърцето. Вече взе да претупва по "силничко". Може би по самовнушение. Не знам. И взе да ми къркори корема от притеснение. Въпреки,че пиша и се разсейвам през това време - пак се притеснявам. Но отшумя.. вече не знам дали да се смея или да се плаша :D

Здравейте на всички ! Приятно ми е, момче от София съм, на 22 години. Много се радвам,че открих този форум! Разбрах много за състоянието си и съм благодарен на всички специалисти.Като цяло много се интересувам от медитация,философия,психология и напоследък доста - финанси и икономика. Като цяло съм прекарал добро детство. Не съм бил ограничаван от почти нищо, естествено не винаги съм получавал това което искам поради недостиг на финанси. В последните 3-4 год. обаче в семейството ми има доста кавги и караници. Всичко това ме товареше много. Нервирах се много. Виках за да излея гнева си. Усещах как понякога излизах в някакви състояния за 2-3 секунди и се разтрепервах много, през тялото ми минаваха някакви вибрации и се стрясках да не взема да си навредя. В последно време чета книги свързани с финанси и икономика и си промених коренно мисленето за това какво са парите и т.н. и вече съм си сменил мисленето и съм сигурен,че един ден ще успея. Успоредно с това имам и изпити, изучавам тежка специалност в Софийски университет. Не пия, не пуша. Спортувам активно - фитнес, тичам и т.н. Но едновременно с това - не излизам с приятели - много рядко.Естествено имам приятели с които много се смея и т.н. Гледам повече да чета, да имам знания. И вечер се "разтоварвам" с компютъра - с филми, чета ел. вариант на някои вестници и гледам да съм постоянно в час с това което се случва в света. Дори изразих гражданската си позиция относно протестите. Имам някои проблеми и комплекси като това,че не мога да се "изходя" по малка/голяма нужда когато съм в чужд дом,обществени тоалетни, дори в къщата ми по някога ми е трудно. Много страдам от това.Срам ме е дори от тялото ми. Предпочитам все да нося дънки и по широки блузи, за да не ми се вижда тялото. А съм с атлетично тяло, високо момче съм и спортувам много. Имам и други комплекси - като високи изисквания за жени, за себе си. От друга страна не ми пука за адски много неща - казвам си:"еми случило се е и т'ва е!". Но се определям като бъдещ филантроп, т.е. вярвам в Бог и съм си дал обещание и молитва за това нещо. Гледам винаги да се представя добре. Особено за ИЗПИТИ ! Това е единственото нещо от което имам ОГРОМЕН страх. Не знам защо! Сега ще кажа по на долу за какво идва на въпрос. Та всичко това до преди 2 седмици си ми беше моят малък свят, моят малък рай! Живеех си в този свят, покрай проблемите с родителите ми които се карат, бях балансьор по някой път, и се разбирахме що годе добре. Харесвах начина си на живот. Харесвах това,че винаги - "знаех" - т.е. казвах си: "знанието - това са парите днес!". Искам да подчертая,че точно преди да се разстроя психически - в продължение на седмици имах кошмари - изпълнени с перверзии и всякакви гнусни неща, с чудовища и т.н. Всичко се промени преди 2 седмици. Имах изпит. Не беше много тежък, но не беше и много лек. Бях учил много сериозно. Отидох на изпита и точно пред кабинета на изпитващия (беше устен), започнах да качвам кръвно. Не знам колко кръвно съм вдигнал но ми почервеняха много очите и го усещах, т.е. замайваше ми се и започнаха да избликат някакви мисли като: "лелее ще тупна ей тука от инфаркт!". Ускори ми се сърцебиенето. Хич не ми беше приятно. Влязох, изтеглих си листчетата, паднаха ми се каквито такива въпроси и взех,че изкарах пълна шестица- 6.00 човече! Много се израдвах. Успокоих се, бях толквоа щастлив,че през целия път до нас бях с усмивка. После ме заболя адски много глава и ме боля в продължение на 3-4 часа, изпих няколко аналгина за да ми мине. След това изпих едно джезве с кафе (не знам защо!). След което бях с приятели, за да се разсея и после гледах филм и така до към 2:30 през нощта. Измих си зъбките, капнах си капки в очите,че бях преуморен и си легнах. Тук вече.. просто не ми се говори какво ми се случи! Беше ужасно. Обхванаха ме някакви панически атаки. Сетих се,че имам още 1 изпит който е адски труден. Взе да ми къркори корема, пред очите ми изникнаха листовете на които бях писал от днешния изпит на който имах 6.00 и само той ми беше пред очите.Започнах да се притеснявам все повече. Корема взе да ми къркори ужасно много. Взех да се побърквам от притеснение,докато не се сетих как бях вдингал кръвно по-рано през деня на изпита и изведнъж... една позната огнена вълна ме прониза през тялото и .. вдигнах кръвно ! Ускори ми се и сърцебиенето! Сърцето тупа яко, кръвното високо, корема ми къркори. Започна да ме хваща страх от самия СТРАХ. Изкочих от леглото. Мисълта да изляза в 3:15 през нощта и да тичам на вън ми се стори много подходяща! Отидох в кухнята, и седнах. Започнах да се побърквам, казвах си: "леле аз полудях, ужас! ОТКАЧИХ !" .. след това ходих многократно до тоалетната, защото само като се подсещах за изпита и се побърквах от притеснение. Баща ми ме успокояваше в продължение на 2 часа, та така до към 5 сутринта. Успокояваше ме единствено това: като се "разтъпчех", т.е. ходех в един кръг и така намалявах притеснението, но сърцебиенето ми не спираше. Усещах една топка под гърлото ми, т.е. малко над слънчевия сплит( това продължи 1-2 дни. Пускаха ми системи с бром и "може би" ми помогнаха и се премахна тази топка). Едвам изтърпях да стане 7:00 сутринта и взех да звъня на приятели и приятелки за да споделям, понеже се чувствах по-добре,като говоря с някого.Т.е. усещах остра нужда от диалог. Говорих и с майка ми, понеже я бях помолил да отиде при баба ми , за да мога да чета на спокойствие. И така отидох на невролог в 9 сутринта. Каза ми - неврологичен шок си преживял. По-спокойно го давай. Изписаха ми някакви лекарства. Правеха ме на парцал. Даже мислех,че ме депресират още повече.Не бях спал цял ден.Беше адската жега и реших да ходя с баща ми, понеже ме дразнеше всичко - музиката, рекламите - много ме подтискаха - направо откачах от тях. Малко по силен шум и мислех,че ще полудея. Усетих,че нервите ми са опънати като на струни.Този ден той имаше път из цяла София и от слънцето, като че ли ми ставаше по зле, но по едно време подремнах и топката в гърдите спря за този период. След което пак се появи.Вечерта си дойде майка ми, видимо притеснена и легнах да спя до нея в спалнята. Едвам заспах. Почнаха някакви паники. В съзнанието ми се появяваше изпита който бях минал с 6.00 предишния ден, започнах да се потя много, ускори ми се сърцебиенето (за кръвно не знам), ходих 2 пъти до тоалетна и не след дълго.. заспах по някакъв начин.3 дни нищо не ми се правеше, едвам заспивах, будех се много пъти през нощта и заспивах отново. Не ми се живееше. Вече не само от притеснение от изпити, изобщо ми се пренесе всичко върху живота - в нещата в които виждах "живец" и "смисъл" - вече си казвах - т'ва не става за нищо. Аз съм боклук, за нищо не ставам. Кому съм нужен?! Единствено родителите ми малко от малко ми помагаха. После излязох с 1 приятел и се разведрих малко. И така на третия ден спрях с лекарствата, окопитих се и се захванах да работя нещо - т.е. из къщата, колкото да не мисля. Благодарение на това,че съм запознат с медитацията, с психологията - започнах да се самоконтролирам. Започнах с коремно дишане. Но изведнъж започваха "пеперудки в корема" като се сетех за притеснението си от предишните дни. Изобщо - споменаването - изпит,чети за изпит, пари, болница - започваха пеперудки в корема и сърцебиене. Стана така,че самото УСЕЩАНЕ, т.е. вътрешно (без мисли) - започваше да ми къркори корема, "пеперудки в корема", пикаше ми се често. Усещах отново тези топли вълни. Замайване. Като се изправя- ми причерняваше. И отново.. не ми се живееше. Така до към третия ден. Поработих малко. Една жена ми каза - момче - хвани се да работиш някъде - това ще те оправи. Но си казах: "какво да работя?!" Аз уча , занимавам се с финанси и икономика - има начини да се изкарват пари по друг начин - но за тях трябва време! А мен не ми се искаше да ходя да бачкам някъде. На 5-ия ден казах решително на родителите ми - отивам при едни приятели. Общо взето - те ми помогнаха да си върна самочувствието само в рамките на 1 ден. Почувствах се пак себе си. Беше ми много добре. Спах много по спокойно. Спах цели 10 часа и 30 минути! Беше ми много кеф. И така и не се подготвих за изпита. Не го изкарах. Когато отидох на изпита - пак се притесних много. То и времето беше дъждовно. Вдигнах пак кръвно. Но не им къркореше корема често. Рядко по време и след изпита. След това пак бях с приятели целия ден почти. Но като се прибрах.. пак не ми се живееше! Пак ме обвзе това състояние. Но този път без кръвно,сърцебиене и т.н. Просто не ми се ставаше от леглото и т.н. Изведнъж дойдоха едни приятели и ме изкараха от леглото и излязох с тях. И за 3 дни пак съм 6! Т.е. - ДНЕС .. Бях и на лекар(много добър диагностик) - казах и какво е станало, какво ми е състоянието и че се притеснявам много от изпитите и как всичко ми се е прехвърлило и на живота ми като цяло. Тя ми каза,че имам някакави странни "претупвания" на сърцето - т.е. тупти ми добре и след малко пауза и изведнъж - по бързо - туп-туп-туп.. И от това като цяло тя ми каза,че - трепвам. Т.е. изведнъж целия подксачам,.т.е. потрепва ми някои мускул или цялото тяло. Чудех се от какво е. А това не е от сега. От отдавна е. Дори сега се сещам,че месеци наред преди да ми се случи това, като чуех силна музика изведнъж (било от ТВ, от кола, от ТЕЛЕФОНА ми дори) и подскачах от нерви. Напоследък много се напрягах, четях нон-стоп и изведнъж - всичките ми страхове и какво ли не ми се изля върху главата като кофа боклуци. Мисълта,че ще ходя на лекар или някъде на вън - и започваше - пеперудки в корема, сърцебиене, ставаше ми лошо и все едно бях болен.. и то за 1 минута. Та лекарката ми каза,че е на нервна основа. След това ми каза,че случая с корема - т.е. пеперудките в корема, комплексите, кръвното и сърцебиенето и топката над слънчевия сплит (за тази "топка" каза,че това е спазъм) ми обяссни,че това е на вегетативна основа. И от там и намерих форума ви. Изписа ми Диенксит (май така се казваше ) .. и честно казано нещо не ми харесва. Пих детските дози, по половинка. Не ги усещам честно казано. Дори ми свалят кръвното и ми става лошо! Премери ми кръвното - имах ниско кръвно (100 на 63) и пулс 84. Свикнал съм - 120 на 70 и 60-65 пулс.Каза ми да си направя .. ох как се казваше? Някакво изследване на сърцето и си отидох. Сега се чувствам сравнително добре.Сутринта само, малко ми беше кофти - обичайните пеперудки в корема и т.н. Сега съм по-окей. Общо взето приятелите са много важно нещо. Ако не бяха те.. не знам просто! Като съм с тях изобщо не мисля за тези неща и само се смееме. Но не мога да се надявам само на тях. Остана ли сам - и от нищото започва да ми къркори корема, прихожда ми се на тоалетна и ме обземат някакви гадни мисли. От доста време ми се иска да отида на психотерапевт и искам да опитам хипноза.Попрочел съм някои неща.. Но до тогава трябват и финанси,разбира се. Сега чета Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко". Повтарям си едни фрази и благодарение на тях се чувствам що годе по-добре. Заспах снощи много спокойно след като се успокявах с най-различни мисли и спомени. И не допусках да ме обземат лошите. Та - бихте ли ми дали някакъв съвет, какво бих могъл да направя до тогава и т.н. ? Какво мислите? Това вегетативна дистония ли е или не точно? Като цяло ми се иска да изчися/изтрия от съзнанието си това притеснение/страх от изпити, и този спомен от миналата седмица. Искам да преодолея това. Искам да съм си както в миналото - тогава малко се притеснявах от изпити, но не ми ПУКАШЕ толкова много! Дали ще мина, дали няма да мина. Естествено пак съм имал пеперудки в корема и т.н. - но е било за малко. Първия семестър - изкарах си с отличие всичко и не ми пукаше. Само за 1 изпит малко ми притупа сърцето - но отидох до тоалетната и се освободих .. даже не знам как го направих, при положение,че и от това страдам. И този проблем с тоалетната ми се иска да оправя. Струпа ми се много вече. Не искам повече по този начин да живея. Вече съм повярвал,че ми трябва абсолютно нов живот - т.е. отношение към нещата които правя, местата на които да излизам, приятелите и т.н. Но този страх от изпитите все още го има под някаква форма и искам да го изтрия. Извинявам се за дългия пост! Блгагодаря предварително! С уважение ! Искам да кажа това - смятам,че е важно.Това лято бях решил абсоютно сериозно да се справя с едно бизнес начинание. Членувам в бизнес клубове. Ходя постоянно по бизнес събития и се запознавам с много бизнесмени и предприемачи. Това ми е като страст общо взето. Събирам пари за събития които са платени - в хотел Шератон, в НДК и т.н. Членувам и в много организации. Но ето - сега си отложих всички срещи и всички проекти които бях планувал. Много хора ми се очудиха. Често приятелите от колежа и други ми казваха - че ме уважават,че съм силна личност. И сега какво показах? Някак си и това ме подтиска. Но не толкова много. Мисълта от изпитите ме побърква повече! Това,че не излизам с приятели - също не е добре. Т.е. - аз излизам - но под друга форма - на някакви събития. Не ходя по купони, не ходя по дискотеки. Преди ходех, но не виждах смисъл да харча пари. Т.е. казвах си: "с какъв акъл хората си дават парите там!?". Но тези дни - това нещо се преобърна - т.е. ходя на кино, ходя по барове и ми е кеф. Т.е. последната седмица. Имах толкова много амбиции за лятото, и сега изведнъж ми се срина този свят. От 2 седмици нямам желание да следя протестите, да гледам новини. Дори - бизнес - споменаването не ме жегва. Искам да се върне това и естествено - да си променя и начина на живот. И цялото това стресиране с това четене за изпитите - просто трябва да намалее. Но - тези притеснения , буквално от никъде - искам да ги премахна :X..