Jump to content
Порталът към съзнателен живот

obsessive_vanity

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

956 посещения на профила
  1. В тази тема прочетох много интересни, дори странни неща предвид моето разбиране за света. Нещата при андрогенния косопад изглеждат много прости, но за жалост справянето с него все още е огромно предизвикателство за "напредналата" медицина. 1. Това от коя страна на родословното дърво ще го наследиш не смятам че изобщо има значение. Ти си уникален(както и гените ти) и няма гаранция, че ще следваш стриктно нечии конкретен шаблон. Освен гените има и други фактори които могат да окажат влияние - хормони, стрес, диета и според мен много други които са все още неизвестни за съвременната медицина. 2. Не смятам, че някои може да каже до къде ще прогресира проблема. Все пак, ако започнеш да губиш агресивно коса в началото на 20-те, шанса да изгубиш цялата си коса(NW6 или NW7) е не малък. 3. DHT е основната(вярвам не единствената) причина за миниатюризация на "генетично предопределените" космените фоликули - тези които са чувствителни към хормона. Характерно за тях е, че "заспиват" - те не изчезват, просто стават неактивни и никога повече не произвеждат здрава коса. 4. Жените също губят коса поради наследствен косопад, макар и не толкова често и не толкова агресивно. И те като мъжете го носят в гените си, просто при тях липсва средата за проявата му. С други думи жена под влиянието на DHT би оплешивяла подобно на мъж. =================================================================================== Тегля чертата, до тук нещата са ала бала. Ясно е, че генетичния фактор не е под наш контрол, погледнато прагматично можем да влияем само на средата която активира проблема. Казаното по-долу не трябва да се приема като експертно медицинско мнение, това са чисто и просто мои разбирания в ролята ми на борещ се с проблема. 1. Първата стъпка е да се намери кадърен специалист трихолог, който вярвате, че е достатъчно компетентен да ви консултира. От сега предупреждавам, че такива трудно се намират трудно се намират, но е важно защото това ще е човека с който ще обсъждате всеки ваш ход в лечението. 2. Моите наблюдения показват, че най-важното нещо е ранното установяване на състоянието и бързата адекватна реакция. Дори при най-малкото съмнение е важно да се вземат мерки. Казвам това защото медикаментите, които съществуват в момента са добри в превенцията на алопеция, но не и във възстановяване на отдавна "заспалите" космени фоликули. Човек изгубил голяма част от косата си, няма как да възстанови това което е имал през младежките си години. 3. Шампоани, натурални продукти, спортуване, бабени бъркочи, вудо магии и други такива са загуба на време, а от там и на коса. Спорт и добра диета не е лошо да присъстват, но те имат смисъл само като фактор подкрепящ медикаментозното лечение. Те по никакъв начин няма да спасят косата ви. 4. Най-ефективния и за сега единствен начин за дългосрочна превенция на този вид алопеция са така наречените "5-алфа редуктазни инхибитори". Ензимът 5-алфа редуктаза е отговорен за превръщането на тестостерона в дихидротестостерон(DHT). Логично при неговото подтискане се намаля драстично количеството на DHT в организма, от там и по самия скалп => косата продължава да расте здрава. 5. Това са орални медикаменти съдържащи активно вещество Финастерид(1mg) или Дутастерид(0.5mg) - off label. Изследвания посочват, че с ежедневния прием на такъв медикамент може да се спре или забави значително прогреса на оплешивяване. Дори е възможно да се възстанови някаква част от наскоро изгубената коса - тези космени фоликули, които макар и значително смалени все още не са заспали напълно. 6. Интересен момент са страничните ефекти на тези медикаменти. Всяка намеса в ендокринната система на човек носи известен риск. Може би най-важното е човек да е наясно с риска и да вземе добре претеглено решение(аз го мислих близо година). Шанса за сексуални странични ефекти е 2-4%, в много голям част от случаите тези странични ефекти отшумяват след спирането на медикамента. И все пак има малка вероятност те да останат за неопределен период от време. Преди да се вземе решението, според мен е важно човек да си отговори на два конкретни въпроса: "Колко е важна за мен косата ми?", "Ще съжалявам ли после, че не съм опитал по-рано?". Решението не е леко и не трябва да го вземе лекар, а самите Вие. 7. Медикаменти съдържащи миноксидил са второ най-ефикасно средство за борба с този проблем. Те се прилагат външно(върху скалпа) и стимулират растежа на космите. Те крият по-малък риск понеже не променят по никакъв начин хормоналния профил на пациента. Поради тази причина сами по себе си са и по-малко ефективни, защото макар и да подсилват фоликулите, DHT продължава да ги уврежда и рано или късно взима превес. 8. Шампоани съдържащи кетоконазол(ketokonazol) имат локално анти-андрогенно въздействие. Те са едно силно препоръчително допълнение към медикаментозното лечение. 9. Комбинацията финастерид + миноксидил + кетоконазол е така нареченото "Голямо трио" при борбата с косопада. Реалността в България обаче е различна, почти няма дерматолог у нас, който да изписва финастерид за косопад(изписват го за простата). 10. Има и друг вид локални медикаменти, които са експериментални и не са официално одобрени за борба с косопада. Това са така наречените локални анти-андрогени(S5 cream, RU и др). Те по мое разбиране идват чак след като доказаните вече не вършат работа. 11. На медикаментите трябва да се даде време 6 месеца(за миноксидил) до 2 години(за финастерид) преди да се съди за ефективността на лечението. В началото дори може да се изпита временно засилване на косопада, но това е по-скоро добър предвестник, че медикамента работи. 12. Преди започване на лечение е добре да се вземат снимки при определена дължина на косата, светлина и различни ъгли за да може да се следи прогреса на лечението с последващи такива. Понеже ефекта на медикаментите не е моментален, съзнанието ни може да изиграе лоша шега и да си въобразим какво ли не. Важно е да имаме сурови факти! 13. Не би навредило преди започване лечение с финастерид да се направят хормонални изследвания за да могат евентуално по-късно да се следят настъпилите изменения. 14. Трансплантацията на коса се предприема когато вече медикаментите не дават задоволителен резултат или когато целта е да се възстанови косата на напълно плешиви зони, където лекарствата са с ограничена ефективност. Добре е да се прави в по-късна възраст, след 30-35 и да се прецени дали очакванията са реалистични - трансплантацията далеч не е панацея. Хората които губят коса и в донорската зона не са добри кандидати за трансплантация, защото това означава, че дори там косата е уязвима към DHT и след поставянето и на друго място има голяма вероятност пак да окапе. Много е важно да се намери възможно най-добрия хирург, което лично за мен значи "събирай много пари и си търси нещо извън BG". 15. В момента има няколко био-технологични компании, които разработват иновативни подходи към лечението на косопада. Надеждите са, ако не успеят да създадат "THE CURE", то поне да прибавят още едно силно оръжие към арсенала ни. В бъдеще най-вероятно косопада ще е решен проблем, но смятам че не може да се разчита на това сега. Не е ясно кога то ще стане факт и дали ще ни огрее. За сега прогнозите са 5-10 години, но това е в най-добрия случай и e крайно несигурно за да се разчита - такива прогнози е имало и преди 5-10 години. Това е обобщение на изводите до които съм стигнал до момента, ваше решение е дали ги взимате или не. Поздрави
  2. По лично мое мнение спанака е полезно растение и е факт, че съдържа голямо количество желязо. Но той далеч не е най-добрия източник на желязо за човешкия организъм, понеже сме така устроени, че усвояваме желязо от растителни източници неефективно. За по-добро усвояване се препоръчва прием с източник на витамин C - примерно лимон. Доказано е, че черния дроб и телешкото месо са най-добрите източници на желязо. Поради тази и ред други причини смятам, че човек не е нужно да стане вегетарианец или веган за да бъде здрав. Тъкмо напротив, важно е храната която се приема да е качествена(голям проблем) и да се употребява разумно. В този ред на мисли, дали храната е полезна или не е само едната страна на монетата, не по-малко важно е как тази храна се приема. Много от храните губят качествата си след като преминат термична обработка - спанака е в това число. Някои храни е добре да се приемат в комбинация, други разделно. Някои храни се усвояват по-добре в ранните часове, други не. Важно е също кога, по-колко и колко често ядем. С други думи по-важно е да знаем как работи човешкия организъм от колкото да знаем кои храни са най-полезни, защото последното е силно субективно. Като пример за това аз лично съм учуден, че в 25-те най-полезни храни не влизат бадемите, бразилския орех, кейла, сладките картофи, семена като киноа, елда и лен, пробиотици като кефира и много други определяни за "супер" храни. Колкото до меда, аз съм му голям фен. Но въпреки ценните си качества, той е тежък за усвояване и за това приема му в по-големи количества(над 1-2 лъжици дневно) е непрепоръчителен.
  3. Всъщност не съм търсил до сега. Нямам представа какво да търся, май нямам и "порода" като се замисля. Не съм имал хобита, поне не и такива които да са колективни. До сега почти цялото ми свободно време беше заето с не развлекателни занимания и май съм забравил какво е да си нормален човек. Още повече, че в момента живея в пълна апатия и всичко ми е някак безинтересно.
  4. @bobibs благодаря, гледах филмът. Знам, положителното мислене е хубаво нещо. Нямам против да мисля за нещата, които искам, а не за тези които не искам. Работата е там, че съм човек, който рядко приема нещата за чиста истина. Има много неща в живота за които съм мечтал най-чистосърдечно, представял съм си че се случват, искал съм ги толкова много че дори съм ги сънувал многократно. Но уви, най-мечтаните и най-желаните още не са се случили. Имам чувството, че е по-добре да изградя други представи, да създам нови цели към които да се стремя и за които да се боря, с надеждата, че те ще ми донесат щастие. Пишейки това се чувствам пораженски, до сега никога не съм се отказвал от значима за мен цел, а сега съм на път да направя точно това. @didi_ts и на теб благодаря. Може би трябва да открия нова страст, която да запълва времето ми, нещо на което да се отдам, така че да съм далеч от негативните мисли. Но това ми се струва като добра терапия на проявата, но не и на самия проблема. Както споменах и друг път съм бил в подобно състояние и то се завръща безотказно. Аз съм един от хората, които живеят в бъдещето. Често пъти не взимам това което искам на момента и го отлагам за после, когато ще съм достоен и готов за него. Струва ми се, че така никога няма да го получа. Трябва някак си да приема, че никога няма да постигна идеалния аз или просто да го преформулирам по такъв начин, че аз самия да го харесвам. Може би наистина ми трябва ново обкръжение, среда в която разбиранията за живота са различни. Среда която да ме привлича и да обикна, но къде за бога да я намеря?
  5. Привет, Радвам се, че намерих този портал, където всеки може да сподели тревогите си. Лично на мен това ми е много полезно понеже съм горд човек и не бих разкрил себе си пред приятел. Имам доста познати, но за жалост много малко приятели, и дори тях държа на разстояние от проблемите си. Мога да споделям само на родителите си, но някак си вече се чувствам егоистично и ме е срам да ги безпокоя. Струва ми се, че вече нещата отиват към нужда от специалист. След като днес цял ден прекарах в тревожност, паника и самосъжаление породени от ужасни мисли за външния ми вид, си помислих че може би наистина съм развил психичен проблем. Разрових се в wikipedia и попаднах на https://en.wikipedia.org/wiki/Body_dysmorphic_disorder. Разгледах подробно симптомите и поведенията и се оказа, че отговарям поне на 70% от тях с "да". Винаги съм бил малко суетен, дори когато нямах никакви физически дефекти, но тогава тревожността я нямаше. До 18 годишна възраст си живях доста безгрижен живот и бях оптимист за бъдещето, защото знаех че един ден ще съм успешен човек. Предполагам звучи плитко, но под успешен разбирам - добра професия, приятна външност и готина жена. Докато първата точка вече е изпълнена, за останалите все повече губя шансовете си и това направо ме съсипва и съм обзет от страх, че цял живот ще съм все така самотен както съм сега. Как се стигна до тук? Когато навърших 18 и напуснах дома на родителите си започнаха проблемите. На куп ми се струпаха доста неща - много сериозни семейни проблеми, тежко акне и за капак проблеми в университета. Идея си нямам как всичко това ми дойде на главата в рамките на 2 месеца. И така се стигна до момент в който трябваше живота ми се поеме в друга посока, ако исках нещата в него да се подредят. Цената за това беше самота, изолация и голямо постоянство. Така проблеми в университета се решиха, семейните проблеми времето и забравата постепенно ги лекуваше, но акнето продължи макар и да полагах неистови усилия за лечението му. В продължение на 5 години(уж най-хубавите), то систематично разрушаваше кожата на лицето ми, а с това и привлекателността ми. Знаех, че един ден ще отмине, но това което ме ужасяваше бяха трайните белези, които останаха по цялото ми лице. Мисля от там започнаха и психичните ми проблеми. Така и не успях да създам контакти с жени през този период поради факта, че се срамувах от външния си вид. Въпреки, че често забелязвах интерес от жените около себе си бях(и все още съм) прекалено несигурен за да предприема действие. Преди година когато акнето намаля, започнах да виждам светлина в тунела и си мислех, че след интензивно лечение на белезите може и да постигна приемлива външност и евентуално да имам пълноценния живота който винаги съм искал. Но преди да успея да свърша това, дойте още по-тежък удар. Този път беше косопад, поредното изпитание за психиката ми. Вече от година се боря с него, но това е борба която не спира до живот и ако гена ти е лош, няма как да излезеш печеливш. И така от симпатичен младеж се превръщам в зле изглеждащ мъж - оплешивяващ и с белези. Има мъже които изглеждат добре дори без коса, но това не е моя случай. Изгубя ли косата си, губя и шансовете си някога отново да изглеждам добре, а с това и да имам човек до себе си. Ужасен съм от самотата и не мога да изляза от порочния кръг. До скоро бях постоянно зает, имах много задачи и мисълта ми бе фокусирана върху тях, опитвах се да не мисля толкова много за тези неща. Успокоявах се, че когато задачите ми свършат ще имам повече време за себе си за да се боря с проблемите. Не стана така, сега когато имам малко повече свободно време мисля много повече за тях и те ме обсебват. Подобни чувства съм изпитвал и преди и знам, че не са нормално нещо. Не са нещо преходно, те са резултат на разбитите ми амбиции и страха, че ще продължавам да живея този жалък, самотен живот до самия край. Мисля, че е време да се консултирам лично със специалист. Ще се радвам, ако ме насочите добър терапевт. Знам, че това няма да помогне да имам външността която желая, но поне се надявам, че ще успея да се приема такъв какъвто съм и да намеря човек до мен с който да се чувствам приятно. Благодаря Ви!
×