Здравейте на всички . Не направих нова тема за себе си , защото видях , че има хора със същите проблеми. Аз съм момиче на 24 години . От няколко месеца насам получавам паник атаки - почти всеки ден. Бях на лекари за сърце , щитовидна жлеца , бъбреци ...Нищо ми няма. Кръвната ми картина е перфектна. Но всеки ден ми е лошо . Това стана около от Януари месец , беше ми много лошо , треперих , щях да припадна , повръщаше ми се ....не знам дали тогава бях просто болна или пак се е получило същото , но от тогава всеки ден ми става лошо , но не и толкова колкото беше тогава . След това се бях разболяла , имах синузит и някакъв вирус , може би от това ми стана така. Моята история е следната : Аз съм много социален човек , не се задържам на едно място , най-малко в къщи , не обичам да седя в къщи. наложи се да замина за Германия по осмутрение на майка си ...От тогава стана всичко. Почти всеки ден плачех за България , приятелите си и семейството ми в България ....Когато ми ставаше лошо дори не исках да излзаим от вкъщи. Казвах на моя приятел , че ми е лошо , вие ми се свят , че ще припадна всеки един момент , затова не исках дори да излизам от нас .Почнах да пия валериани . Не ми помагат кой знае колко , даже бих казала изобщо ...В началото бяха много нарядно , но вече от месец съм всеки ден така. Сега съм в България , мислих се , че като почна да се виждам с всички и като не съм в къщи няма да ми става лошо , но е същото . Потя се , сърцето ми бие , страх ме е да излезна , за да не припадна някъде ...получавам страх , че тук в България няма кой ми помогне . Лекарката в Германия ми каза , че тъй като кръвката ми картина е добре , сърцето ми преслуша , ЕКГ ...всички , каза , че не знае какво ми е ...И ако се притесня пак да пия валериан.Е пия ...ама нищо не се оправя....Илизам навън не съм се скрила още в къщи , но всеки ден , когато излизам поне 30 минути го обмислям дали да излезна , да не говорим да дискотеки или нещо подобно , но пак излизам ходя , но мозъка ми е зает всяка секунда да не ми стане лошо и дали ще има някой , който да реагира адекватно ако припадна. на 17сти имам час за невролог ...не знам какво да направя . Аз съм спортист човек , гледам да се разсейвам с тренировки , но когато почна да правя силови тренировки и когато си вдигна пулса до 200 , спирам ,защото ме е страх да не ми се пръсне ...?! Много ще съм ви благодарна ако ме посъветвате нещо , просто хората виждат огромна разлика в мен , както бях душата на купона , съм се привърнала в човека с многото хапчета , който мрънка да се прибира постоянно . Не се оплаквам , все пак донякъде осъзнавам , че всичко е в главата ми , а и не е редно да го правя , на фона , на хора с къде-къде повече проблеми от моите ...Но все пак не знам какво да правя . Благодаря ви предварително и съжалявам , че ви натоварвам ама усещам , че не мога да се справя сама . Имах се за силен човек , но явно и силните понякога страдат Пожалавам само здраве на всички !