borba

Благодаря за бързата реакция докторе.... Един „Факт” от моя живот, отключи в мен едно чувство на вина, която ще остане за цял живот, след което дойдоха и физическите, психическите и емоционалните проблеми. Неразположенията ми започнаха преди от около 3 години. И се почна първо по лекари, след което те не установяват нищо и те пращат в графа-на психична основа. От там първо невролог, лекар, който те гледа леко с насмешка и ти казва всичко ти е ОК, млада си, вземи се в ръце, лесно казано нали......... Все пак изписва разни работи, след което се пребивам и чета ужасии в Нета за тях и решавам да не почвам, но ти става пак зле и се примиряваш и започваш да приемаш първоначално така наречените по-леки лекарства. Това е първоначално, казвам си силна съм ще се справя и без тях спирам ги, но пак се почва кръговрата-замаяност, физическа неразположеност, главоболие и други подобни. А при условие, че имам-мъж, дете за които да се грижа, нямам право да съм зле и да лежа болна. Започвам пак, този път друг лекар-столичен-психиатър. Историята съща-скъпи лекарства, платени посещения и те гледат като касичка, която да обвържат ежемесечно да ходи, но ти нямаш избор, чувстваш се зле.....даваш всичко за здравето. Имаш дни на проблясъци, в които си горе-долу добре, други, в които си зле и така кръговрат, но борбата продължава, нямаш право на отказване-мъж, дете, родители, брат, хора които много обичаш, не искаш да нараняваш и да ги караш да се чувстват зле, заради теб. След година при столичния лекар се отказах да ходя, просто не издържах финансово, а неговите лекарства ме карах да се чувствам горе долу добре-изписано ми бе ципралекс. Когато се почувствах по-добре т.е. физически по-добре без да съм замаяна и замислена, започвах да прескачам два-три дни да не пия и след това пак, но имах моменти в който не мога да стигна до магазина, защото съм изморена, или имам чувство, че като вървя ще падна, на главата ми и на тялото ми зле, просто ужасно......тогава пак започваш всеки ден.....да пиеш този ципралекс.... А междувременно не спираш работа, нито домакински задължения, или пак да водиш детето на уроци, просто си живееш така, а и не споделяш много за това, да не притесняваш близките и приятелите ти да не те мислят за различен. След пиене на ципралекс около една година, може би тялото ми привикна към него, така ми обясни следващия по-ред лекар специалист-психиатър и терапефт го заменихме с друг, не помня как беше, че и той след една година се смени с есобел, нов изчистен уж... И продължавам в кръговрата по добре мие(никога не ми е било на пълно, но все пак) спирам са 2-3 дни на 4-тия пия и пак по-зле мие всеки ден пия. Преди една година разбрах, че съм бременна и въпреки че исках второ дете, не се почувствах готова и направих аборт. Страх ме беше как в това състояние ще се справя.И така продължи живота на приливи и отливи. До преди 4 месеца, когато отново разбрах, че съм бременна , но този път реших да го задържа. Големият ми син е на 6 години, всичко около мен си имат по две дечица и мисля че му е времето, а напълно знам, че няма да се оправя и няма за кога да го отлагам.... Щом разбрах спрях всичко въпреки, че някакви билкови ми изписва психиатъра, по негови думи и по думи на гинеколожката не е проблем, че преди това съм пила антидепресанти. Не знам, знам че сега аз не съм добре физически-замаяност, отпадналост, не способност да вървя пеш, съзнанието ми е в някаква дупка, от която на моменти излизам. За мен не ме страх, свикнала съм вече по този гаден начин да ми минават дните за жалост, но ме е страх за бебчо, как е той при това мое положение ще издържали тези 9 месеца, а след това как ще е след раждането, нали депресията се засилвала, а от това повече накъдееее. Страх ме е за детенцето......., според лекарката към момента всичко е наред с малкото........Искам го, но ми трябват и сили за напред, а не знам от къде да ги взема, като в момента съм тотално изчерпана......на моменти се питам защо живея, я в други си казвам ти си неблагодарница на съдбата......искам отново да намеря смисъла, но не знам къде е....Звуча тотално отчаяно нали, да такова ми е в душата, но хората не знаят-усмихвам се, работя, домакинствам с труд и усилия, защото съм казала, че няма да се предам, въпреки че не се оправям........

забременях по време на депресия, но сега стискам зъби и не пия нищо, въпреки, че не се чувствам добре нито физически,нито емоционални и не знам как се отразява топва на бебето и не знам какво да правя към момента нещата с него са Ок, аз съм в 4 месец...... може ли да помогнете......