Jump to content
Порталът към съзнателен живот

koricimu

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

935 посещения на профила
  1. Извинявам се , ако темата не е за този раздел , но май не видях по подходящ. Търся да си закупя книгата на Михаил Литвак - Психолигическо Айкидо. Навсякъде където търсих е с изчерпана наличност. Надеждата ми е в някой , който я има и вече няма нужда от нея. Благодаря предварително.
  2. Здравейте отново , Тъй като живея в малък град (Козлодуй), психолог трудно се намира . Дали можете да ми препоръчате ваш колега от Враца или региона, искам да ходя на терапия но не мога да си позволя да пътувам често до по големите градове.
  3. Здравейте, казвам се Кръстина Атанасова , на 27 години съм и имам проблеми свързани с депресия , постоянна тревога и натрапчиви мисли . Ще започна разказа си с малко предистория. Живеех в голям град преди 4 -5 години (Велико Търново) , живеех си самичка , работех си ... с други думи бях независима , щастлива ... . въпреки че парите не ми стигаха , аз бях доволна от това което бях и правех. Срещнах едно момче - влюбих се , бях на 7 -мото небе от вълнение и щастие, живеехме заедно , докато не се наложи той да се върне при родителите си . Покани ме да дойда при него (в Козлодуй) да живеем заедно . Приех почти без да се замисля . Напуснах работа , стегнах багажа и дойдох и всичко си беше както го пише по книгите.Намерих си работа която харесвАХ . В началото не усещах каква промяна съм направила в живота си ... сякаш скрих чувствата си някъде дълбоко и не ми пукаше . Неусетно се отчуждих от приятели , роднини , близки. Все по рядко се чувах и виждах с тях .... Приятелят ми по цял ден беше на работа и нямаше много време за излизания , за срещи с нови хора а и самия той не си пада по тези неща . Примирих се някак си - подтиснах чувствата си а и в последствие явно почнах и доста често да подтискам всякакви други чувства , не говорех с никого как се чувствам а си го държах в себе си /за което сега се обвинявам , защото вината си е изцяло моя и сега не знам как да започна да го променям този мой страх да споделям чувствата си / . И така се трупаше трупаше и в един момент рухнах в депресия . Почнах да нямам настроение , да се чувствам отпаднала , всичко да ми е безразлично . Посетих психиатър , който каза че имам от лека до средна депресия . Изписа ми деанксит , почнах да го пия и в началото сякаш виждах лъч надежда че нещата ще се подобрят , но за съжаление беше кратък този период , върнах се в начална позиция само след месец прием на лекарството. Изписаха ми по силни анти депресанти от които пък се чувствах много зле. Спрях ги и си казах няма да пия никакви лекарства , ще се справям сама , но уви - не ми се получава. И докато правих опити да се справям сама в какви ли не филми не се вкаравах... че няма да се оправя никога , че ще полудея , почнаха и паник атаките които сама си предизвиквах с мислите си , че нещо лошо ще ми се случи. Станах като гъба за негативното и спрях да виждам изхода от ситуацията . От толкова четене за тия състояние почнах да имам мисли от сорта " Аз съм в депресия , тия хора имат мисли за самоубийство , ами ако и аз пожелая да го направя " и въобще е някаква каша от мисли в главата ми... Казват ми "Спри да мислиш за глупости" нищо страшно няма да ти се случи ! Ами не мога да спра да мисля , опитвам се да си контролирам мислите но не се получава ...става даже по лошо , идват все по натрапчиви и страшни . Лекарства отказвам да пия ! Мисля да се запиша на някакъв спорт , казват че помагал при такива състояния . Ако тръгна и на терапия при психотерапевт смятам че може би ще има още по голям ефект . Кажете ми в правилна посока ли съм тръгнала , към какво друго да се насоча . Не се чувствам пълноценна , не се чувствам щастлива и удовлетворена . Приятелят ми се опитва да ме успокоява , че всичко ще е наред ,че мога и трябва да се спрявя сама с това положение , но явно неговите думи не са достатъчни . Трябва си ми здрава ръка която да ми помогне да "стана" , да ме побутне в правилната посока и в последвстие да продължа сама ! Понякога усещам , че просто имам нужда да споделям мислите си с някой който ме разбира , да ми каже няколко успокоителни думи и почвам да се чувствам добре. Съжалявам ако текста ми е малко объркан , но такива са ми и мислите в главата . Объркана съм и отчаяна за изхода от състоянието в което се намирам. Дайте ми насока , стъпки по които да се водя ! Благодаря ви предварително за отговора .
×