Jump to content
Порталът към съзнателен живот

koricimu

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от koricimu

  1. Извинявам се , ако темата не е за този раздел , но май не видях по подходящ. Търся да си закупя книгата на Михаил Литвак - Психолигическо Айкидо. Навсякъде където търсих е с изчерпана наличност. Надеждата ми е в някой , който я има и вече няма нужда от нея. Благодаря предварително.
  2. Здравейте, казвам се Кръстина Атанасова , на 27 години съм и имам проблеми свързани с депресия , постоянна тревога и натрапчиви мисли . Ще започна разказа си с малко предистория. Живеех в голям град преди 4 -5 години (Велико Търново) , живеех си самичка , работех си ... с други думи бях независима , щастлива ... . въпреки че парите не ми стигаха , аз бях доволна от това което бях и правех. Срещнах едно момче - влюбих се , бях на 7 -мото небе от вълнение и щастие, живеехме заедно , докато не се наложи той да се върне при родителите си . Покани ме да дойда при него (в Козлодуй) да живеем заедно . Приех почти без да се замисля . Напуснах работа , стегнах багажа и дойдох и всичко си беше както го пише по книгите.Намерих си работа която харесвАХ . В началото не усещах каква промяна съм направила в живота си ... сякаш скрих чувствата си някъде дълбоко и не ми пукаше . Неусетно се отчуждих от приятели , роднини , близки. Все по рядко се чувах и виждах с тях .... Приятелят ми по цял ден беше на работа и нямаше много време за излизания , за срещи с нови хора а и самия той не си пада по тези неща . Примирих се някак си - подтиснах чувствата си а и в последствие явно почнах и доста често да подтискам всякакви други чувства , не говорех с никого как се чувствам а си го държах в себе си /за което сега се обвинявам , защото вината си е изцяло моя и сега не знам как да започна да го променям този мой страх да споделям чувствата си / . И така се трупаше трупаше и в един момент рухнах в депресия . Почнах да нямам настроение , да се чувствам отпаднала , всичко да ми е безразлично . Посетих психиатър , който каза че имам от лека до средна депресия . Изписа ми деанксит , почнах да го пия и в началото сякаш виждах лъч надежда че нещата ще се подобрят , но за съжаление беше кратък този период , върнах се в начална позиция само след месец прием на лекарството. Изписаха ми по силни анти депресанти от които пък се чувствах много зле. Спрях ги и си казах няма да пия никакви лекарства , ще се справям сама , но уви - не ми се получава. И докато правих опити да се справям сама в какви ли не филми не се вкаравах... че няма да се оправя никога , че ще полудея , почнаха и паник атаките които сама си предизвиквах с мислите си , че нещо лошо ще ми се случи. Станах като гъба за негативното и спрях да виждам изхода от ситуацията . От толкова четене за тия състояние почнах да имам мисли от сорта " Аз съм в депресия , тия хора имат мисли за самоубийство , ами ако и аз пожелая да го направя " и въобще е някаква каша от мисли в главата ми... Казват ми "Спри да мислиш за глупости" нищо страшно няма да ти се случи ! Ами не мога да спра да мисля , опитвам се да си контролирам мислите но не се получава ...става даже по лошо , идват все по натрапчиви и страшни . Лекарства отказвам да пия ! Мисля да се запиша на някакъв спорт , казват че помагал при такива състояния . Ако тръгна и на терапия при психотерапевт смятам че може би ще има още по голям ефект . Кажете ми в правилна посока ли съм тръгнала , към какво друго да се насоча . Не се чувствам пълноценна , не се чувствам щастлива и удовлетворена . Приятелят ми се опитва да ме успокоява , че всичко ще е наред ,че мога и трябва да се спрявя сама с това положение , но явно неговите думи не са достатъчни . Трябва си ми здрава ръка която да ми помогне да "стана" , да ме побутне в правилната посока и в последвстие да продължа сама ! Понякога усещам , че просто имам нужда да споделям мислите си с някой който ме разбира , да ми каже няколко успокоителни думи и почвам да се чувствам добре. Съжалявам ако текста ми е малко объркан , но такива са ми и мислите в главата . Объркана съм и отчаяна за изхода от състоянието в което се намирам. Дайте ми насока , стъпки по които да се водя ! Благодаря ви предварително за отговора .
  3. Здравейте отново , Тъй като живея в малък град (Козлодуй), психолог трудно се намира . Дали можете да ми препоръчате ваш колега от Враца или региона, искам да ходя на терапия но не мога да си позволя да пътувам често до по големите градове.
×