Мама

Здравейте, Много съм разтревожена за дъщеря ми, за нейното отношение към мъжете, за гледната й точка за отношенията между двата пола. Тя е почти на 21 г. , вече е имал 4 сериозни връзки, които продължават по 1,5 г. и винаги по едно и също време се стига до "омръзна ми, няма тръпка, вече знам как ще постъпи..." и т.н. Момчетата, с които е, са винаги свестни, умни, много влюбени и всеки път настават едни драми, от които мен ме боли сърцето- и з анея, и за него. Тя също много се измъчва в тези ситуации, говорим си, и тя се чуди как може 2 души да са цял живот заедно, въпреки, че са си омръзнали ( а защо непременно мисли, че са си омръзнали??), защо тя не може да има сериозна връзка, въпреки, че полага усилия? С всяка следваща нейна връзка аз знам какво ще се случи и кога и предварително ми е жал за момчето..и така става... Не умее да поддържа отношения, без да се впусне в едни запознанства с родители, роднини, ходене на гости в дома на приятеля...и после...както вече казах, омръзва й. Нямам идея как ще продължи така и страшно се притеснявам за нейния бъдещ семеен живот. Време е да кажа, че е израсла само с мен и нямаше щастието да бъде обичана от баща- за жалост той обичаше само себе си и й е носил само огорчения. Понякога съм се опитвала да се поставя на нейно място- адски е обидно да не си обичан от един от родителите си. Мисля също, че все още не ми е простила, че имам отскоро друг мъж до мен- тя го прие като предателство спрямо нея- все едно и аз съм я изоставила. А учи в добър университет, вече има и хубава и добре платена работа, не сме зле финансово...Само можем да сме доволни, че нещата се развиват нагоре при нас.....Стигнахме до убеждението, че й трябва разговор със специалист. Аз обаче не знам как ще се промени усещането й за загуба на интерес точно когато опознаеш човек, което би трябвало да ти носи спокойствие и сигурност. Ще се радвам на вашето професионално мнение.