svetlana_n

Здравей Орлин,хубава мечта имаш,за мен това си е начин на живот,доста години работя по болници.Интересното в твоето мнение е че мислиш как да помогнеш на душата,може пък и да ти се даде възможност да осъществиш тази мечта.Не е лесно да знаеш,психическото и емоционално натоварване са си проблем.Но въпреки всичко когато се прибера в къщи съм доволна от себе си. Желая ти успех!

Здравейте,днес успях да прочета всички отговори след моя въпрос. Зара аз работя в отделение за деца болни от рак.От безсърдечния персонал съм,дето получава заплата за това.Сега разбирате защо зададох въпроса.Няма да се опитвам да защитатавам медицинските работници,наистина е страшно да попаднеш в болница,първо защото си болен и второ защото не се знае дали ще ти се обърне внимание.Но всеки е със съдбата си както ние които работим там така и тези които идват при нас.Мисля че ако сме добри и си помагаме и ни се помага ще се справяме значително по-добре,а може и да следваме по-добре Пътя?

Здравейте,темата е доста актуална,мисля че българите сме много изостанали по отношение на проявата на милосърдие и състрадание към болните,инвалидите или както напоследък ги наричаме -хора в нвравностоино положение.Според мен не е важно те каква карма изплащат,важно е ние как можем да им помогнем.Имам въпрос към всички-бихте ли отишли в някоя болница като доброволци за да почетете книга например на някои болен да поговорите с него,като по този начин дадете малко време за почивка на близките и персонала?

Благодаря за отговора Венцислав,и аз така мисля но реших все пак да питам.Поне не ми загуби времето да чета дълъг отговор.

Здравейте,интересна тема.Склонна съм да подкрепя Ради,вярвам че всеки има сродна душа,имам само един малък въпрос-срещат ли се във всяко прераждане?