Jump to content
Порталът към съзнателен живот

niki88

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

792 посещения на профила
  1. Миналата година, края на юли имах държавен изпит, Сутринта ми дойде и мисълта, която премина толкова бързо през мен "Ако сега ми стане нещо и не мога да отида на изпит" се върна обратно, само че с гадене, Сякаш в момента, в който си го помислих и то стана. Цял ден ми беше лошо, свърши ли изпита - ми мина. Завършихме успешно и дойде тежкият избор - да се преместим в друг град - в София, защото там, от където сме нямаме възможност за реализация. Моят приятел много искаше да се преместим, той е доста амбициозен човек с ясна цел в живота, за разлика от мен - нерешителната. Много ми беше трудно да се откъсна от родителите си, те са всичко за мен, и започнаха караниците, депресията (не знам дали е силна дума). Почти всички мои приятелки са сгодени и с деца, и аз да не видя нещо като малките деца, и може би и това ми тежеше. Може би страхът, че предната година пак бях изкарала летен грип (с нисък имунитет съм), страхът от новото, постоянните караници, дилемата какво да правим, изнервянето като отида в неговия град (двамата сме от различни градове, събра ни университета в моя град), непоносимостта ми към някои от роднините и гнусливостта към манджите на баба му и гастрита ли и аз не знам вече, ме доведоха до гаденето. Последва бърза помощ (обичайното), ходене по лекари, пиене на лекарства, диети с които да си предпазя стомаха, и накрая гастроентероложката вдигна ръце от мен и каза, че съм "неврогенна". Лека полека или и аз не знам как нещата отшумяха, преместихме се в София и така до тази година, началото на месец август. Да, пак страх, че по това време пак ще ми стане нещо, един голям скандал с приятеля ми, който ме беше изкарал извън кожата ми, колкото и травиално да звучи, бях готова да си събирам багажа, пак заради неговите роднини. От бяс не бях на себе си, рев и така. И след няколко дни - гаденето пак се започна. Останалото съм го записала по-горе. Тъкмо да се оправят нещата, сякаш се успокоявам ли, не знам, и пак наново. Сутрин ми се гади, плаче и т.н. През деня съм по-добре и си казвам: Аа, аз съм добре вече, утре сутрин няма да ми е гадно, но сутринта пак е така. Вече си мисля, че нещо не ми е наред със стомаха, аз че не съм добре и с психиката - не съм. Не знам при кой психолог да отида. Моя приятелка завърши психология, препоръча ми да отида при преподавателката й, за да ме изслуша, и да ми кажа какво да направя, да ме насочи. Тя ми каза: "Мога да ти дам номера на психиатър, който да ти изпише нещо". Не знам при кого да отида, страх ме е да пия лекарства, да не стане по-зле. Голям страх, голямо чудо, ядосвам се понякога на себе си, че съм такава - страх от всичко. С някои сякаш съм се научила да живея - страхът от коли, да речем, след преживяна катастрофа, какво ли не беше - леене на куршуми, хипноза и ефект - нула. Винаги ме е страх като се возя в кола. Както и да е... И така... Думи нямам вече.
  2. Благодаря за отговора! В някои моменти се чувствам много добре, а в други ( автобуса например) пак изпадам в паника и ми става зле, като се събудя сутрин - това е първата ми мисъл и се започва гадене и рев. Ще Ви бъда благодарна ако ме насочите към кого да се обърна за помощ в София или Велико Търново. Страх ме е да не стана по-зле, имам чувството понякога, че никога няма да се оправя.
  3. Здравейте, На 24 години съм и от известно време имам проблем. Чувствам постоянен страх, стомахът ми е свит на топка, гадене, напрежение в гърдите, липса на апетит, буца в гърлото. Проблемът започна миналата година - юли, август, отшумя за около 2 месеца, и тази година август се възвърна наново. Сега отново започна на нервна основа (гаденето), мина за няколко дни и ме хвана летен грип с повръщане и разтройство, пак отшумя сякаш и в началото на предната седмица, когато ми дойде, се възвърна. По принцип имам тежка менструация и предменструален синдром. Страх от утрешния ден и в основата си - страхът от гаденето, че отново ще ми стане зле, ще повърна, само като си помисля за храна и ми става лошо, от миризми също. От малка ми е този страх от повръщане, дори поради тази причина не ям и кисело мляко, само при мисълта и аромата ми става лошо. Не мога да мисля за друго, страх ме е да не ми стане лошо, постоянно плача, във всеки момент мога да се разплача, като ми стане лошо не мога да понасям някой да ме докосва, дрехите, особено ако са тесни, ме дразнят. Постоянно негативни мисли. Всеки ми казва да се успокоя, да мисля положително, и аз го осъзнавам, но просто не мога, сякаш съм в един омагьосан кръг. Не знам дали имам нужда от някакви лекарства или не (говоря за антидепресанти или нещо такова). Нервност, която сякаш стои в мен, и не може да излезе. Страхувам се, не се живее така, не мога да се храня, не се радвам на нищо, нямам и желание за нищо, мисълта ми постоянно е насочена към това. По принцип имам гастрит и нервен стомах, но това гадене ме съсипва. В момента пия Иберогаст и Гелсениум 15 CH. Искам да се оправя, да живея нормално. Уплахата ме следва навсякъде. Плача постоянно и понякога не мога да спра. Моля Ви, помогнете ми! Не знам вече към кого да се обърна - към прихолог ли, към гастроентеролог ли, пих една камара лекарства за стомаха. Отчаяна съм...
×