Gracie

Д-р Първанов, има ли друг подход за "махане" - не чрез отричане, а чрез "приемане" в случая? Дали има шанс да проработи - не мога да се отърва от етикетите, защото логиката ми е такава, че за мен те са следствие, а не причина... Опитвам се да се пречупя, но не мога да убедя себе си в обратното. Ако се опитам да ги приема и по този начин ги обезсиля, дали е възможно? Благодаря Ви!

Прав сте, д-р Първанов! Оказва се, обаче, че етикетите са здраво прилепнали и не искат да се махнат. Срещам трудности, защото ги възприемам като следствия, заключения... Стигнах да изводите за "безплодността на всички усилия" тъкмо заради резултатите от опитите. В началото имах вяра, бях изпълнена с позитивизъм и оптимизъм, но фактите говорят сами за себе си, така да се каже. Като в омагъосан кръг съм... Но ще се опитам да не падам духом, остава ми още един последен опит от фонда.

Благодаря Ви, д-р Първанов! Имах нужда от потвърждение, че наистина "такива неща" се случват. Преди известно време посещавах психотерапевт и това действително ми помогна да се почувствам по-спокойна, но като че ли с него не сме в състояние да достигнем повече от това. Притеснявам се, че тъпча на едно място, а времето си минава. Най-често срещаната в дума, която се върти в съзнанието ми е именно "безплоден" във всичките й вариантни - "безплодни усилия", "безплодна жена/човек", "безплоден живот" и пр. ... не мога да направя крачката напред...

Здравейте, Искам да споделя и моята история. На 38 години съм вече. От дълго време се опитвам да забременя, като последните 3 минаха в контролирани опити, вкл. няколко цикъла ин-витро - няма проблем с ембрионите и пр., просто нещо с имплантацията не се получава и следва много ранен спонтанен аборт. За да обобщя - контролираните опити са 10 до момента - 4 инсеминации и 6 опита ин-витро, в които влизат и замразени ембрио-трансфери. Според лекарите, обяснения за неуспехите реално няма. Изследвала съм хормони, вкл. и на щитовидната жлеза - приемах необходимите лекаства, макар че ми се отразиха доста зле - резултатът един и същ, просто никаква разлика. Всеки път се случва едно и също, независимо от метода и приема (или не) на медикаменти. Затова взех решение - повече никакви хормонални препарати. След като друго не ми остана, опитах да променя нагласата си, психиката си. Правих визуализации, медитирах, настройвах се положително и какво ли още не - нямаше промяна. Искам да поясня, че с партньора ми използваме дарителски материал, т.е. проблемът е в мен. Лекарите ми казват: "Божа работа." Връщайки се назад в годините си спомням, че още от дете имах страх именно от това - някога в бъдеще да не мога да имам деца. Много четях и много се впечатлявах - от филми и всякакви истории. В семейството ми няма проблеми с безплодието, не мога да си обясня откъде се взел този страх в мен. С течение на времето не му обръщах внимание, забравила го бях, докато наскоро не започнах се чудя дали аз самата не "бойкотирам" подсъзнателно шансовете си да стана майка. Иначе съм спокойна, дори свикнах с неуспехите. Поредният ранен аборт само ме натъжава, дори не се разстройвам вече. Възможно ли е някакъв вид специализирана психотерапия да ми помогне в случая? Чела съм за подобни случаи, но в чужбина, струват ми се по-скоро "чудо". Емоциално вече нямам сили да се подложа на още един безплоден опит, особено ин-витро - започнах да виня себе си, за загубата на 'децата си'. Знам, че са само ембриони, но имам чувството, че ги предавам, като не мога да ги задържа. Може би е глупаво, но не съм забравила нито едно, от малките създания, които съм очаквала. Дълго стана. Благодаря Ви за търпението да го прочетете и за съветите!