skrati

ТАМ Е РАБОТАТА,ЧЕ НА МЕН "ИНТЕРНЕТ НЕ МИ СЕ ЦЪКА".Искам да правя нещо,да съм полезна на хората който обичам а не да стоя.Тук не става въпрос за това,че той работи,а че работи само за мен,а аз не работя и не мога да му отвръщам.И няма да стане това да си трая ако нещо не ми изнася....Аз съм харесвано момиче и много богати мъже са ме харесвали,но това не е моето щастие.Не съм умряла за хотела......Офффф толкова съм изнервена в момента,че по добре да не отговарям на последното мнение.Всяко едно изречение би трябвало да го поправям.Това е пълен ужас!!!!Аз чета едното,чета следващото и просто трупам много негативи.Ужас,Ужас,голям УЖАС!!!

Донка,благодаря ти много!

О Боже!Разбира се,че искам да работя.Но мен сестра му ме освободи септември месец.Все пак бях шпикер.Няма толкова марки за четене вече,че да имат нужда от мен.А той изкара и септември като викач.Почина си 15 дни.След това батко му го извика да вземе отпуските на барманите.Всеки ден гледам обявите за работа.Той финансово е добре.Има голяма къща(семеен хотел),но е решил,че му трябват още пари или не знам и аз вече.

Не знам какво да напиша.Бях в ресторанта при приятеля ми и влязох да видя дали някой ми е писал.Прибрах се преди малко и мисля да видя тази книга.По принцип съм чела доста такива книги,но не ми повлияват.Просто искам да не съм такава ревла и да не се притеснявам толкова много пред хората.Дори в ресторанта ми беше притеснено,а съм работила цяло лято там.Мисля,че мога да правя много неща,но не ми стига смелост.

Искам да нямаме този проблем да работи по 12 часа,за да ме задоволява.А той казва,че това му доставя удоволствие като ми прави подаръци.Приди малко звънна и каза,че ми е харесал много хубав лаптоп.Казах му няколко пъти,че не искам,но отговора беше категоричен,че ще ми вземе защото съм му казвала преди време,че искам да си взема лаптоп защото компютъра ми е стар.Като си прибрах в къщи за няколко дни,ми се обади и ми каза,че като идва да ме взима ще ми вземе куче,защото съм искала.На мен не ми трябва нито куче нито лаптоп,а да е с мен през тези 12 часа или поне една час от тях.Аз какво искам за себе си ?Искам да мога да му отговоря на въпроса който го мъчи,а именно какъв бизнес да захванем заедно,но...не мога да измисля нищо.И не знам защо лятото"обичам те" беше така хубаво,а сега имам чувството,че го казва не искрено.Искам да направя нещо,да го предизвикам да ме гледа както преди с възхищение,а не както сега с умора която знам,че е причинена от мен.Искам и той и майка ми да са много щастливи и аз да съм допринесла за това.

Здравейте!Толкова съм тъжна.Искам да споделя с най-близкия ми човек какво чувствам и мисля,а именно майка ми,но не искам да я тревожа повече,затова ще го направя тук.Аз съм жена на 24год.от малък град в който няма работа,затова с майка от както съм завършила гимназия,всяко лято сме по морето на работа.Събираме пари,за да можем да изкараме зимата.Много е трудно,но няма да говоря за това сега Чувстваме се толкова изморени.Майка ми има много проблеми с мен,защото аз съм много затворен човек.Не съм срамежлива,а много притеснителен човек.Имам много комплекси,че съм грозна,дебела,тъпа и още много.Майка винаги ми е повтаряла,че съм много хубаво и умно "дете"и,че много ме обича,но аз не и вярвам.На 24год.,нищо не съм постигнала,да я накарам да се гордее с мен и това много ме измъчва.Винаги сме били само двете и ни е било много трудно финансово.И в училище бях много проблемна личност,но след като завърших още по зле стана положението с мен.Не спирам да плача!Всеки ден с часове,нищо не правя освен да се обвинявам,че съм едно голямо нищо.Мъчно ми е, че толкова много се старая да се променя към хората,а ми е толкова трудно.Приятели и познати разчитат на мен,но когато аз не съм добре-тях ги няма. Сещам се за толкова много случай в който съм се раздавала за хората,а след това тях ги няма.Искам да съм като другите.Да съм по отворена,но за жалост това е толкова трудно за мен.Това лято смело мога да кажа,че се гордея със себе си.Беше ми много трудно,но се справих.Пуснах си св-то за един от най-известните ресторанти по морето за ст.кухня.Обадиха ми се за интервю и когато отидох,шефката ми обясни,че и трябва шпикер.Поговорих с майка и тя ми каза,че това не е за мен,че няма да издържа на напрежението,защото съм много тиха и работата е под напрежение,но аз не я послушах а и ми даваха 800лв заплата и се хванах на това хоро.Сутрин правих заготовката на студена кухня,а вечер четях марки.Сутрин се чувствах физически уморена,вечер психически.Това за един нормален човек би било може би нормално,но за мен беше много.Кон- такта с толкова много колеги(68-70 души) всеки ден ме промени коренно.Бях като нов човек.Майка беше толкова щастлива,че съм сред хора,че не плача вече. Още от първия ми работен ден имаше много свалячи,но аз съм толкова свита,че не исках да ги поглеждам.За жалост още от първия ден имах голям проблем.Брата на шефката ми работи в един от ресторантите като викач и много ме е харесал.Почна всеки ден да влиза с кухнята да ме търси.Викаше ме постоянно да пуша с него.Канеше ме на кафе,но аз все отказ- вах.Въобще не го харесвах.Надут пуяк,прекалено голям за мен (на 34год).Обличаше се ужасно и беше почнал да оплешивява.Един ден,той ме извика при него и ми каза,че ми е сърдит, защото не искам да изляза с него под претекст,че съм много изморена,а той разбрал,че съм ходила на рожден ден на колежка.Звънеше ми постоянно.Майка ми казваше,че ако не го понасям да му кажа в прав текст,но тя би се радвала ако допусна най-накрая някой до мен.На работа почнаха всички да говорят за нас.Колко влюбен бил той в мен.Почнаха да ме навиват да изляза с него.Той влизаше почти всяка вечер с роза в ръка и предложение да пием по нещо или поне да ме закара до квартирата.Една вечер толкова ми беше писнало от всичко и реших да му кажа да не ме занимава.Съгласих се на кафе с идеята да го разкарам.Не знам какво стана на кафето,но си прекарах толкова добре с него,че забравих това което исках да му кажа.Почнах да излизам всеки ден с него.Вече на работа,всички си мислиха,че съм с него.А аз дори не бях го целунала.Почнах да забелязвам,че въобще не ме дразни и ми стана някак даже хубав.Една вечер той ми разказа,че той пуска обявите за работа и че той е казал на сестра си да ме извика на интервю.Каза,че се е отказал да търси жената до себе си.Но като ме е видял на живо се е влюбил в мен.Разказа ми за връзките си,за семейството си,за целия си живот без да ми спести нещо.Като си представя колко влюбен беше в мен ми се плачи,а аз колко безразлично се държах с него.Оказа се прекрасен човек.Той е толкова общителен,с много приятели.Много е умен.Знае 5 езика,разбира от толкова много неща.Толкова е забавен и мил.Има най-хубавия смях който съм чувала.Въобще не знам как допуснах да се влюбя в него.Повтарях на колежките,че е много голям за мен че харесвам високи мъже.Но ето ме сега пак плача и си блъскам главата.Нещата се обърнаха.Сега аз го обичам,а той е безразличен към мен.На 1-ви септември се преместих при него. Вече всички знаеха,че сме заедно и аз не го отричах.За жалост след 3 дни ме освободиха от работа и пак съм безработна.Когато го питах защо се влюби в мен?Той ми казваше,че съм най-красивата и компютъра бил най-важен.Много го харесвал и се смееше.Как можело да има жена като мен която да е толкова наред а да си мисли,че е ужасна.Подаряваше ми мн скъпи подаръци,който аз не исках,но той ме убеждаваше,че не иска да ме купи с тях.Всичко беше на ред до септември месец.От както съм при него,нещата не вървят добре.Много ми е трудно в дома му.Не мога да свикна с родителите му.Майка му е по голяма от баба ми и ми е много трудно да общувам с нея.Постоянно го търси за нещо и той нали е добър -изпълнява.Всеки ден от както сме заедно ми казва по 10-15 пъти на ден,че много ме обича,но вече не му вярвам.Мисля,че го загубих.Все по често се прибирам в къщи. Той много ми се кара да не му го причинявам.Това да се прибирам,много му тежи.Казва ми,че не може без мен.Казва,че всичко би направил за мен да съм много щастлива.Говорим за деца,за брак,но аз го усещам друг човек вече.Казвам му,че не е моя викач в който се влюбих.Много искаше папагал и си взе.Аз въобще не исках,но толкова свикнах с папа- гала,че не съжалявам,че не ме послуша да не взимаме.Само,че сега обръща повече внимание на него.От известно време само повтаря,че няма пари.Не знае какво да прави.Постоянно ме кара да мисля някакъв бизнес да направим. Почина си 15 дни и сега пак се хвана да работи при сестра си в ресторанта като барман,но му тежи както и на мен.Каза само,че ще вземе отпуските на барманите.Ще работи един месец 12 часа,а следващия ще е с мен.На мен много ми тежи това,защото по цял ден съм сама,а и той не спира да повтаря,че работи за мен за да може да ми купува каквото искам. А аз не искам нищо друго освен той да е до мен.А той не спира да говори за екскурзии до Гърция,Турция.Каквото искам на секундата се купува и ми е все по трудно с него,защото аз не съм такава.Искам и аз да давам не само той.Много ми тежи това.Ще се побъркам.Казвам му ти не ме обичаш вече.Не съм тази "работната девойка"която бях лятото,ами съм затворена и скучна каквато съм по принцип.Той отрича да съм такава,но аз го виждам,че се измъчва.Как може да иска от мен да измисля с какво да се занимаваме двамата.От къде да знам аз-обикновената глупачка.Искам да бъда с него,но аз не правя нищо за него.Какво ще ме посъветвате да направя?Да си събера мислите или багажа?