Jump to content
Порталът към съзнателен живот

object

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

object's Achievements

  1. Не зная дали искам да съм силна или смела,воин,съучастник или наблюдател. Лукан е казал-"Мечовете за това са дадени-никой да не бъде роб",отнесено към нашето време-думи,действия,бездействия са силни оръжия. Ненавиждам агресията във всички нейни проявления,а лекотата с която наранявам себе си-приемам. И да,има време за мир. Rest now…..my warrior. Rest now, hardship is over. Live. Wake up. Wake up. And let the cloak, of life – cling to your bones. Cling to your bones. http://youtu.be/3ir6I7-Wbo4
  2. Хм, анкетата незнайно защо ми припомни Хайтовото "Дервишово семе".Навиваш-развиваш,кроиш,рисуваш ужасни картини в главата си и ХОП-обрат. След "Време да убиваш" и "Камерата" на Гришам съм си задавала подобни въпроси.Може би бих оправдала престъпление в името на децата си. Или заради деца. Може би.
  3. И двете. Предмет,физично тяло със маса,заряд..... Разчитах на това: Тук има умни глави,може би само на гълъба,който щъка по покрива ми,не му е ясно,че не търся сухото определение.Присъщо на хората е желанието за внимание.Трудно говоря,оооо ,бъбривка съм,но трудно говоря за себе си.Всъщност същите тия хора обичат да говорят за себе си.Притежавам отвратителната способност да помня подробности и няма как да се сърдя,ако събеседникът ми не помни последния ни разговор примерно.Престанах да говоря за мен и само слушах. Та,няма кутия,има посока,10 часа пътуване с влак.Място където мога да открия това,което ми липсва и то точно в тоя случай е нещо с материя.Мисля си и се надявам това място също да има нужда от мен. И пак: "Мрежата служи да се улови рибата - след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави. Примката служи, за да се улови заекът - след като заекът е уловен, примката се забравя. Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени. Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него..."
  4. Мда,около година след загубата на майка ми,се разпадна и бракът ми.Голямата ми дъщеря пожела да остане с баща си ,тъй като и предстоеше абитуриентски бал и аз го приех.Може би. След раздялата си наложих да се мобилизирам,приоритетно за мен бе чисто физическото оцеляване. Заключих бракът си,водена от убедеността,че това което се крие"зад вратата" би попречило на настоящата ми връзка.Продължавам да го вярвам,правилно или не. Хм,ето това са въпросителни,на които нямам отговор. Това сега аз ли съм,или съм била аз в едно друго време. Навиците градени при едно подължително съжителство ми се виждат грешка,а то вероятно е и така,когато се приложат в новата връзка или начало. Това,което виждам и то не само когато затворя едното око и примижа с другото е,че на моменти се усещам или превръщам в човека,който е баща на децата ми.А това,не ми харесва,никак. Близките и приятелите,които използваме за потушаване на мъката или изслушване,не са добрия вариант.Мнението и в повечето случаи е оценъчно ,а нещото което търся аз е неутралитета.Виждам и признавам грешки,решения,моменти,но когато мъката ми се измори от недочуване(защото така се чувствам спрамо хората за които ме е грижа или се грижат за мен),тогава посягам към ножа.Зная какво правя,виждам го и не мога да го спра. А къде е разковничето за правилната посока? Благодаря ви didi_ts и iordanka.
  5. Здравейте, през последните 3 години,две негативни,стресови ситуации или обстоятелства и резултата от тях с в основата на въпроса ми. Смъртта на майка ми-единственият ми родител и близък и раздяла след 18 годишна връзка. Рестартирах на ново място,нова работа,нов партньор. През изминалата година,плановете,очакванията и изборите ми бяха изместени от истерии от моя страна,усещане за безизходица и несигурност.Автоагресията се настани,ако не трайно,то циклично у мен.Започна с резка на ръката,за да продължи с порязвания по крайниците.Случва се в моментите в които се чувствам неспособна да се справя с нещо,било то и с мнение,когато съм гневна или отчаяна.Винаги след това изпитвам облекчение,физическо и душевно,напрежението вътре в мен спира и буквално "дишам".Всеки път,когато погледна белег от незарастнала рана си задавам въпроса"Как съм могла?",който бива изместван след това от отговора"Тогава е спокойно". Имам 9 годишна дъщеря и партньор.Плаша него,все още,надявам се и в бъдеще,да не показвам/проявявам това си състояние пред детето.Съзнавам,че това самонараняване не е адекватно от никакъв ъгъл,но моля,нека някой ми обясни,защо получавам облекчение от него. Мога ли да обясня на човека до мен,защо това се случва,мога ли да обещая,че няма да се случи пак,възможно ли е когато казвам и чувам думите си"Имам нужда от помощ" да не получавам "Можеш да си помогнеш и сама",защото факт е,че моята помощ стига само до ножа,вилицата,стъклото.
×
×
  • Добави...