Ashtoning

Акация, благодаря, но не е нужна енергия, може би не се изрязяваме с теб верно към истината - много хора мечтаят да идат някъде, и после отиват, все едно дали това място е близо или е далеч.
Исках друго да кажа, не е нужна енергия само, а същата целенасоченост да е подкрепена с пари, всичко в този свят е такова - а всяко далечно пътуване, още повече.
Кодовата фраза е пари - не можеш да си представиш, че на всяка граница, за която няма правила, ти искат пари и рушвети, това е истината, съжалявам, че го казвам. Правилата засега са установени само в някои обиталища в цивилизациите, родени от Европа.
Но, точно там - това го няма.
Понеже говорим за Тибет, верното й име е Сидзан - земята на Боговете, от 1950 година е китайски протекторат. Тогава се окупира и територията на Северна Корея.
 
Ужасно е тъжно да гледаш убити якове за храна на всички онези, които се сочат от целия свят за вегетарианци или за проникновени люде. Не, няма такова нещо. Направих вързка с онова, което видях и съм виждала в Африка и в Средна Азия.
 
За манастирите им - всичко е бивша слава, тогава винаги се сещах за думите на Камю - аз умирам, бивша слава съм.
Пясъчните си горобове правят сами, да. Казвам пясъчни горобове, защото те самите не знаят, че правят мандали, това е просто част от ритуалите, няма осъзнаване. Все едно аз и ти да знаем всички тайнства, които се извършват в нашите църкви.
 
На фона на това, някакви хора, които са се върнали от Сидзан, да ни казват, че са имали проникновения, е смешно. Има и лесно обяснение и това - на такова надморско равнище, се получава хипоксия - липсата на кислород влияе сериозно. Но същото се е получило и се получава, когато отидеш в Андите, просто няма спасение. Обикновен човек там няма да издържи, но там се раждат деца, хората се трудят и работят яко, изминават километри, за да продадат вълната от лами.
Навсякъде животът е тежък. А хората са добри.
 
Но, нямат общо с онова, което знаем за тях и за земите им. Мисля, че е време да се разделим с тези илюзии и за Тибет.
Тибет не е обетованата земя.
Сидзан е просто поредното място за трудно живеене.
Западният човек реално не ползва оригинални източници на познание, не казвам, че всички трябва да са специалисти по дравидски езици (те се отнасят до Южна Индия, но от там черпим информация през последните столетия), санскрит, макар че и те са непреки извори, но от уважениие към уважението, което изпитваш към културата, към която искаш да бъдеш съсъд, е добре да се постараеш да научиш и езика.
 
За мен, пътешственикът, е тъжен човек. Дано други са щастливи

Толкова много ми липсват искрени хора, като теб
 
Няма те отдавна, сами сме, всичко ще се забрави и ще потъне в калта от дежурни случаи. Както винаги се случва, ала не е точно така.
 
Аз те помня, както помня всички други случаи, хора, усмивки изкривени от жлъч или непоносимо лицемерие, от неспособност да бъдат други, от невъзможност да се надскочат, от липса на интелект, максиран като съпричастност. Споделен като емпатия.
Не, непростимо и непрощаващо. Нарича се лицемерие.
 
Свикнали са всички тук, че и там, да обхождат повърхността и всичко останало да се приема за лудост. Странно, нали? Как едно страдание става неприемливо, а хиляди други стават - поносими. Защо? Аз имам обяснение.
Обяснимите фрактури,  които ни нанася живота, имат нужда от леко интубиране, но за жалост, тежката инфузия, остъства - за нея е нужна любов, не по смисъла на споделеността,  а като веслото на лодката - незабележимо.
 
Да се върна на въроса ти, незавивисмо от последвалите коментари - лечението на омразата е невъзможно.
Не защото ти си лоша, не защото някой друг е лош. Би било твърде лесно да обясним омразата лесно, същото е и с любовта.
 
Легендите за страстта не отминават лесно, те стават ултима солуцио на всички решения после.Те са атрибутивни на изборите. Стига вече угодно опростенчество и съобразяване с нивото на другите И, ако обича Бог, да отъства, неговото отсътствие е задължително.
 
Противопоставяш физически характеристики, с които искаш да изразиш неизразимото си отвращение от обекта.
Но, уверявам те, няма по-голямо отвращение от това да намразиш себе си, защото си намразил друг.
Защото си присъствал там. Участвал там си.
 
Т.е. вината е твоя.

Искам да спомена още нещо, отнасящо се до практиките. Те са масови за западните терапевти - да ползват източни практики, които самите те не владеят и не знаят.
Визирам случаите на регресивна хипноза, придружени със ситуации на мокша - т.е. вид освобождаване на съзнанието или желание за достигане на познание за висшия Манас.
 
Първо, нашите, учени, нямат никаква опитност за тези религиозни окултни практики, че да ги прилагат свободно в техния праксис, второ, се пипа грубо в една предпрагова смес от спомени и видения, които няма жив човек, който да каже точно откъде идва.
 
Против съм да се ползват източни практики в психотерапията, защото те водят до още по-големи заблуди и са вредни за западния човек - хиляди години различен манталитет, няма как да бъдат терапевтирани с наброски от учения само за 5 години или от някой виден учен, който е бил на Изток само в мечтите си. Накрая ще се върна към плоскостта на разсъжденията си.
 
Ние имаме различен манталитет и различен капацитет. Залитането по източните практики отново е търсене на друг гейт за бягство към цялостната личност, но не. Нея можем да намерим у себе си - само у собствената си социална идентификация.
 
Защо казвам това - при едно пряко наблюдение над пациенти от арабски произход, от тамилски и от местен (западен), проработиха различните видове терапии. И леснообяснимо - хората мислят различно и реагират на стреса по различен начин. Просто - за хората от Филипините ще се създаде една генеративна стресова ситуация, за хората от Япония - друга за земетресенията, както и за хората от Мексико - за тайфуните. Да не говорим за Индия, където всички мислим, че цари "разбиране за всичко". Не, в държава, в която трети министър-председател е убит и където ежедневно умират жени от изнасилване или други хора от убийства, определено не е Шамбала, значи има сериозни проблеми.
 
Объркването на несъзнаването с кашата от карми и предишни животи, създава една изначална несигурност на несъзнаваното, което почва да се бори на втори несъзнаван план - първо със социалните си страхове, второ с вторичната маса от наблюдения за второ правило.
 
Лесно е да се каже, че всичко имат едни и същи проблем. Лесно е. Защото пропускаме ситуацията на синхроничност на масите - същото се случва и със самозапалванията - едно води след себе си друго, без оглед на генезиса на първото.
Сега наблюдаваме един "талаз" от еднакви проблематики, които са синхроничнсти, които в своята етиология са социумни паразитни заболявания, те не са психологически пар екселанс - те са болести на времето. И са прилепчиви. Освен това, да не забравяме и кои сме ние - липсата на трансформация в социума докъде води, а да има промяна, то е нужен метармофозис в манталитета на нацията, какъвто липсва. И да си отговорим защо нищо не се е променило в същия този манталитет, казано опростенчески от образа на Бай Ганьо, досега ...
 
Истинските болести на душата са други.
И подозирам, че за тях лек, няма.

изт.
~~~

На днешния ден, преди 2079 години, е роден римският поет Хораций (Квинт Хораций Флак). 
Последната книга със събрани творби на Хораций е от 1992 година - Хораций. Събрани творби. Прев Г. Батаклиев. “Народна култура”, 1992 г. 
 
Квинт Хораций Флак е един от най-големите римски лирици. Одите му в еолически стихове са едно от върховите постижения на античната поезия на латински език.
 
"Мълниите удрят най-високите планини"
 

"И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота."   "Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица."   "Преди години, когато навърши сто четирийсет и осемте, тя се бе отказала от пагубния навик да води сметка на възрастта си и продължаваше да живее в неподвижното и извънмерно време на спомените, в едно напълно разкрито и установено бъдеще, отвъд бъднините, смущавани от причакванията и дебнещите предположения на картите."   "Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека."   "Най- много ме боли (смееше се тя), че толкова време сме изгубили."   из 100 години самота  

Висшата форма е тетраксиса, питам се защо във висшите нива - то се изразява с вибрации на синия цвят?
А в същото време висшата триада е отразена в зелен цвят, миг преди да умрем. Вероятно е свързано със седмичната класификация на низшия манас, което на мен ми звучи опростенчески, имай предвид 40-те нива на посвещението. А после стигаме и до 49-те синове на Агни. 
 
Което трябва ни върне отново към Пураните и към произвеждане на първоначалния огън - когато събуждаш Кундалини, ти събуждаш седморката на всеки орган, който може да  генерира енергия за съзидание. 
Честно само една мисъл. един лек поглед, ала емоционално натоварен, може да сътвори танц ... Моят Маг танцува винаги отчаяно, търсейки своят океан, ала не го намира - и все у човека опира, затворник е той. 
Спомням си - духът е несътворен - не познаваме качествата му, значи, не можем да го определим - то обикновено е негативно гранично понятие, ако ползваме лексиката на Кант. Но, не. Оставям Кант, човекът, по който всички са си сверявали часовниците.
 
Тъй като единната сила действително идва от нищото, то и отделната индивидуалност е празен съсъд като небето. 
Ще добавя и като Луната. Това кореспондира с усещането, че всички феномени, са наши впечатления, измислени от нас самите. В този порочен кръг от отговаряне - сам - на себе си, човекът е тотално лишен от отговори. А езотериката сама на себе си затваря портите.
Но, има изход. Сега ще открехна малко от булото. 
 
Отново ще се върна към Бардо чйодол, визирайки именно онова сънно състояние, което настъпва след окончателната ни смърт, свързано с всички кармични илюзии, които припознаваме за свои. 
Най-голямото спасение (за човека), най-голямата раздяла с илюзиите, е отграничена точно в този миг - на умирането, където възможностите за спасение са ограничени във времето. 
И само онези, които лесно забравят - са склонни да изпадат в илюзии за отвъден свят и реинкарнация, повтаряща физическото им съществуване. А такава НЯМА. 
Антиномичния изказ на посланието не променя метафизичните промени и разлики, които съпътстват процеса на всяко умиране. 
 
"Сега ти усещаш сиянието на ясната светлина на чистата реалност. Познай я!" (Бардо Тьодол)
 
Това е

За Любовта и други демони . Велик роман.
 
На испански звучи всичко различно. Пък и онези, които говорят испански - много говорят, крещят, обичат и мразят. Лицемерието е равно на убийство, а липсата на чест - на липса на съвест. Други хора, не ние, ние сме умрели от страх
 

На фона на реквиема и в негово утвърждение:
Влизайки в ужасните джамии - многохектарни и безхарактерни, безидеийни като послания, ако не броим наборите от флорални мотиви, поради липса на човешки, ислямът, е жалък ерзац на красотата на християнстиянството.
Душата в нашите храмове присъства - в техните отсъства.
Нека, някой ме опровергае. Тръгвам на кръстоносен поход, ако на някой му харесва, или не му.
 
По-страшна самота, не съм изпитвала, откакто бях в най-голямата джамия в света, притесних се за прозиводителите на килими, не за себе си.
 
Религия, която може да произведе най-дългият килим в света, не обича ГОСПОД, а обича земята, по която ходи.

Под диригентската палка на КАРАЯН, досега само лакримоза сте пускали, което е обидно. Да не говорим за преводите й, просто ужас. Сега следва всичко. Целият ужас на Моцарт - всичко най-страшно, наречено Реквием. И да не забравяме НИКОГА  как той е погребан - в общ гроб. Срам за човечеството.
 

Може би не е тук мястото, а може и да е - има още места в групата, но пътуването е индивидуално. Основният пакет е 5000 лв. Част ще останат в Мексико - където им е и дестинацията, но ние говорим за Колумбия. Ако някой прояви интерес, има още време - до 12-ти декември.
Индивидуалният пакет е различен.
Ако някой иска, да ми пише до следващия четвъртък, Визирам Колумбия, това отклонява всеки маршрут, щото такъв няма. И няма агенция, която да го осигури.
Аз летя на 23-ти. Ще се радвам на ентусиасти

Възхитително е усърдието, с което пропагандираш елементарни идеи, още повече от автор със съмнителна репутация, надявам се да не ги припознаваш като свои - ще е жалко.
 
За съжаление това, което може да се приеме за съвременна психология се е превърнало в продажба на идулгенции, но лошото, е че вече дори практикуващите не претендират да са част от тази наука, а потъват в дебрите на булевардни трудове с лесни рецепти за щастие, успех и любов. 
 
Стигнали сме до там, че ако кажем "Аз решавам да съм успял", там някъде на Уолстрийт веднага се материализира едно шефско място, но ние не го заемаме, защото другите ни пречат. 
 
С две думи, без да са извадени от контекста и явно без да влизат в контекста на съвременното усещане за живот - животът е борба. Или имаш сили и се бориш, или се обграждаш с меки стени от пожелания. 

Много хубава тема, пък и актуална.
Има изобилие от всякакви идеи за Коледни подаръци. Основно правило е да знаеш предпочитанията на човека, на когото подаряваш - дали е просто отбиване на номера, защото са Коледни празници или човека ти е скъп. Изобщо, всичко зависи от онзи, който ще получи подаръка ти
 
Но, при всички положения, има един подарък, който блести над всички и това е хубавата книга. Втори вариант при повече финансови възможности - уикенд за двама или за един, все едно, на красиво място.
Също така - ваучер за пазаруване на козметика, нещо изключително важно за всяка жена.
Дори и билет за очакван филм, концерти или нещо подобно, би било чудесно решение за Празниците.
 
Аз лично подарявам практични подаръци, които веднага влизат в употреба.
Весели Празници на всички! Бъдете щастливи, подарявайте и получавайте подаръци

AC/DC - T.N.T.
 

Huey Lewis and the News - Hip To Be Square
 

Любимите ми Groove Armada - Think Twice
 

28 ноември е преизобилна дата от родени на днешния ден писатели и поети, дори антрополози . За да не става мнението прекалено дълго, няма да слагам снимки, само ще добавя линкове към Уикипедия, ако някой иска да се информира повече за съответния творец. Започвам по хронологичен ред.
 
Уилям Блейк
Александър Блок
Стефан Цвайг
Алберто Моравия
Клод-Леви Строс
Филип Солерс
Густав Хасфорд
 
 

Много съм добре и се радвам, че има и такава позитивна тема във форума  .
Помирих се със себе си, а това доведе и до помирение с околния свят. В момента, в който си признах грешките, провалите и загубите, те останаха зад гърба ми и пред мен се отвориха нови хоризонти. Осъзнах, че повечето житейски драми са илюзорни - те са вътрешни конфликти, които проектираме в околния свят. Сърцето винаги ни подсказва правилните решения, но егото е упорито и често доминира. Научих се да слушам сърцето си и се превърнах в щастлив човек  .
Радвам се на хората, които обичам и ме обичат, на домашните си любимци, на хубавото и лошото време, на толкова много неща.. Надявам се и вие да откриете нещата, които ви радват 

Fantasy Art by Guangjian Huang

Рaдвам се за твоята радост, дано е искрена, но не е това важно сега.   Много съм добре и съм щастлива, че имаме такива уникални гласове и такива песни.   След миналата седмица на напрежение с децата за Евровизия и тамошните пи ар маршове, и геополитически патаклами, защото ние (преди) нямахме зала, където да се проведе една вечер на детската или другата Евровизия, а вече имаме (защото това е необходимо да се спечели първо, второ или трето място)- ще кажа, браво на нашите деца.    Ще кажа и, че съм много добре от това, че Кубрат Пулев се осмели да пробие непробиваемия клан на скучния бокс на братята Кличко, който, лично, Майк Тайсън, пожела - да е на 26 години, а Кличко - нямаше да види и един пояс от бокса, защото всичко стана шоу и меркантилна игра. Спортът остана далече.   Затова, много съм добре, че още има дами, като Ива Давидова, добре е да се запомни това име, което пее такава прекрасна песен.  И трябва да си кажем накрая - наистина сме добре, след като такива гласове се раждат в България. Живи сме.   

Още една причина да съм добре - да нямам никаква връзка със социалните мрежи, визирам фейсбук и туитър. Бях им голям фен, но досадата от хората е голяма. И след 5 години, сложих край на това упражнение   Не може да се види нищо ново, нито полезно, на тази мисъл ме наведе баронеса Сюзън Гринфилйлд - една вечер просто си я гледах и след това почнах да изучавам живота й, научните й постижения, радостта й от битието ... Тя няма нужда от фейсбук, нито други хора, замислих се за моите любими известни хора - странстващи, пишещи книги, измислящи нов свят, те не го споделят и не се втурват да показват безумни снимки - реално, една огромна досада.  Кой къде е пътувал, е къде сте пътували, че пък толкова да ми е интересно ?!   Почудих се, замислих и реших, че тази показност е напразна - ако имаш какво да дадеш на света, то и клошаря всяка сутрин, ще ти каже, като се усмихне - показността е страшна.  Казваме си добро утро всяка сутрин -  и всеки един от нас е добре - той, че аз имам какво да му дам и той - да ме чака - имаме важни роли, за да съществуваме. Не коментирам дали са справедливи, не коментирам правилността, виждам изводите и реакцията и зная, че поведението ми е правилно.   Зная, че за всички има място под това Слънце, едни са по-обичани, други по-малко, но не пречи на по-обичаните да обичат повече, тяхно задължение и отговорност е.   А каква връзка има това с фейсбук - суетата там е по-голяма от реалните възможности за даване, дори и за комуникация. Светът е съществувал и без социални мрежи, защото по-големи социални мрежи, от любовта, няма. Да, звучи наивно, но е факт   А реално, светът се управлява от човешките архетипни заложби за обичане и за приемане.  Показвайте снимките, когато сте обичани и обичани - мислено, по-стойностно е.    След като баронеса Сюзън Гринфийлд, Виго Мортенсен и хиляди други, нямат профил в социалните мрежи, значи може.  Както и преди е могло.  Хубаво е човек да е свободен, ето защо да е добре и всеки да е добре.    Тази прекрасна жена и други като нея, но най-вече, след диалог с нея, ме накара да се върна към себе си. Благодаря И да съм добре, много добре. Не казвам, че това е правило, но при мен проработи безотказно, ненужна суета се оказва всичко. Остана само усмивката Да, сега пиша в нет общността, но и това ще е до време, то поне е предходно по истериката с мрежите.  Хубаво е човек да си отдъхне и да си каже - добре съм Затова споделям, може да се живее и без "социални мрежи". Важни са връзките на Сърцето. 

Темата естествено идва като контрапункт на всички теми, където се описват проблеми.
Дали са зле или мързелът им е вповече ...
 
Всичко зависи от човека, всичко.
Ето, познавам поне 10 човека, които са добре и няма да търсят психологическа помощ, които умеят да живеят и за тях животът не е табула раза.
 
Защото, животът е прекрасен, а етикетите, освен диагноза, са и и модели на поведение. Все едно от генезиса им. не вярвам в психологическата помощ, защото това е временно преносно явление, доккто няма осъзнатост, а при всеки тя има различни прагове на поносимостта.
 
Затова, ще се радвам, да пишат хора, които са наясно със себе си, осъзнали границите си и да споделят, че са добре.
Не, че са зле!
 
Вижте онова, което ви свързва с живеенето, с любовта, с желанието да сте живи, оставете другото - вие сте живи и това ви прави отговорни.
Пред себе си, за себе си, за онези, които обичате, за себе си - които се обичате.
Вие сте красиви, падащи и ставащи, вие сте изгряващи и сте залязващи, млади или стари, вие сте вашия живот - онова, което имате.
А това е всичко. Добре сте - живи сте и сте добри.
 
Не забравяйте да го кажете - че сте добре днес и да се усмихнете на всичко около вас
 
Споделете радостта.

Тва е отвратилна работа. Като сметнеш всички религии, секти, вярвания... мале ква каша се получава. Направо не е истина как досега никой не се е сетил да измисли Бъгс Бъни религия, секта, култ или някво образувание от тоя сорт. Може би тва липсва... Бъгс Бъни. Може да се обличаме в костюми на Бъгс Бъни, да обикаляме с големи моркови в ръце и да боготворим Бъгс Бъни. Що пък да не... не е лоша идея.

156 години от рождението на прекрасната шведска писателка Селма Лагерльоф, родена на днешния 20-ти ноември. 
 
"Дали човек, чиято душа е пропита със сказания, би могъл някога да се отърве от тяхната власт?"
 

 
Радвам се, че в Портала има специална тема, посветена на една от любимите ми писателки - Селма Лагерльоф. Чудният път на душата.