Ashtoning

Време е за едно понятие в езотериката и често споменавано от Е.П.Б. (и от други), а именно за Човекът на Скръбта.
 
"Нека аз да пострадам и да понеса греховете на всички (да се разбира - нека отново бъда въплътен за нови страдания), но светът да бъде спасен", ни споделят преданията думите на Гаутама, реално това на санскрит звучи като възклицание .
Друг ракурс:
"Ако аз искам той да пребъде, докато дойда, тебе що ти е?"
-пита Иисус Петър
 
Докато дойда - е същото като да си въплътен отново във физическо тяло, но защо Йоан не го познава веднага? Не е разбрал посланието - Аз съм при моя баща и съм един с него.
Месианската идея за Второто Пришествие е една тъжна митология, най-вече един абсурден постулат на църковното дебелоочие за  хилиазма или просто казано, за физическото присъствие на Забравения.
 
Много пъти Човекът на Скръбта се е завръщал, непознат и неоткрит, неприобщен от своите слепи последователи и ние всеки ден го разпваме в църквите.
По-страшното е, че посветените (?!) не са го очаквали да се появи и винаги посрещали появата му с презрение.
Винаги, когато се завръщал.
 
 
 

Това е темата, идеята, която ме занимава от самото идване в Портала. Това е моята област, моето "мое" и моята насоченост.
Предполагам, че тя няма да се радва на популярност поради много факти. Но знае ли човек ...
След 7 години мога да осъществя това, струваше си чакането.

За много хора Учителите са други, различни са, за мен Елена Блаватска се оказа този важен човек.
Мисля, че след толкова време е нужно да се отдаде значимото и на нея, защото тя реално стои зад всичко, което днес припознаваме за Езотерично познание.

И да завършим с култовата фраза на Е.П.Б., както и на теософското общество, че няма религия по-високо от истината.

Да почетем.

Виждам, че никой не е писал след това, повече от година.
 
Ясновидството се проявява още на 3 годишна възраст. И то в крайни ситуации, които касаят живота. Но пак то е следствие, не е причина. Тогава се разбира, че животът е отвъд преградата. И протича легендарно
 
Това няма как да се случи след 20-годишна възраст. Каквито и външни практики да се ползват, то е непостижимо.
С това си роден. Не можеш да го предадеш, не можеш и да научиш никого, не става нито с "духовни" практики. Нито с нищо.
 
Реално, ясновидството може би не е точната дума, а точната дума е - виждане на света без сенки и без отражения в измеренията. Ако гледаш един предмет, все едно дали е камък или е човек, го виждаш в това време, в този му вид, който е видът му с досега с външния свят. Виждаш го и мъртъв и преди да се запознаеш с него, когато вече си се сбогувал. Т.е. времето не тече линеарно в едно подобно общуване, тече паралелно. Отново ще се върна на квантовата физика, но в един по-различен дискурс.
 
Това е най-сериозната граница, която отделя истинското ясновидство от предполагаемото.
Ако искате да видите дали някой, който се има за ясновидец, знае какво прави, го попитайте какво вижда самия той. Обикновено хората виждат единствено себе си. Няма отражения.
Ако в отражението сте вие - имате пренос. Ако вижда катаклизми - има компенсации. Обикновено е преживял катаклизми, социални, които са извели архетипа до нуминозност, която е приета за откровение и послание. И тогава започва да работи механиката на колективно несъзнавано.
 
Но, ако вижда душата ви и вие се разгневите от видяното, значи вижда точно каквото трябва - а именно, всеки вижда себе си в другия. То не е ясновидство, но е път към полезното взиране в душата. Обмен на персони И тук няма изход
 
Единственият начин е да се познае, ако има конкретен въпрос, касаещ едно линерано време, нещото да бъде случващо се в точно определното време от ясновидеца и по точния определен начин от него. Нито повече, нито по-малко.
 
Никога няма да мога да разбера онези, които трагично искат да се взрат в човешката съдба, но тя, и без ясновидство е лесно прогнозируема.
Когато не можеш да помогнеш, по-добре не се взирай. Там дебнат сенки. Да си застрахован от тях е трудно.
Но нека, човекът винаги иска да види невидимото, не и видимо нещастие.
Бягства.

Прегледах първият пост внимателно. После, като контрапункт изпъкват и противоположни мнения.
 
За мен, и двете тези - че човекът е предимно лош, както и честото споменаване на формулировки, като "любов","светлина" и т.н., са все дефицитни състояния на психиката и тотално се лишават от философска концепция, за мерило на нещата, за "правилност".
 
За съжаление, за първата теза, доказателства и в социалния, и в ежедневния живот, има; за втората теза - доказателствата са религиозни, не в смисъл на тази или онази религия, а в смисъл - на телеология. Т.е. ние се стремим към нещо, мислим, че еди какво си би ни спасило, но в човешкия си ежедневен живот, сме всичко друго, само не и ангели.
 
Познавам много хора, които обичат да споменават красиви неща, как трябва да бъдат нещата, колко трябва да сме добри или пък другия вариант - те дистанцират лошото, не му обръщат внимание, над нещата са.
Но само 5 минути след това отиват при някого и говорят против трети, оплакват се, неспособни са да бъдат отговорни за живота си ... Хвалят се с чужди дарове като свои и т.н.
Страдат (егото не търпи липса на бонбони) и за най-лесно се обръщат към ... Бог, Красотата и Любовта. Или другата опция -  безразличието на "зрели" и добре възпитани лицемери
 
Затворен кръг.

Личната легенда се измерва в пари, това май са пропуснали да споменат и Кембъл, и Юнг И не е важно какво казваш на някого, важно е какво ти се случва реално в живота, на практично ниво. Обикновено, хората са теоретици, аз обаче реших да съм практик.
 
Не е лошо, просто е по-скъпо. И наистина е добре да се пътува до уж далечни дестинации, каквито са Тибет, но на мен лично Бутан ми е по-интересно място. Там традициите са далеч по-запазени, отколкото в Лхаса. Същото е и ако се иде до Западна Африка - въпреки, че Фес е близо до пустинята, реално е "филмов" град, както е и Лхаса в Тибет.
 
Онова, което е видяла Блаватска някога или други хора, няма нищо общо с онова, което се вижда днес. Аз лично не се вдъхнових. Стигнах до извода, че всички места, които са пропити с религиозно чувство, не са моите места, както и не са място за анализи. Понякога е по-интересно да щракаш от лаптопа си или от телефона си за далечни пътувания, отколкото да ги осъществиш. Да мечтаеш. Осъществяването на мечтите не е за всеки.
 
Търсим невъзможното, но по-добре да открием невъзможното безумие, отколкото възможното видимо такова
Ше продължим напред, държави много.
 
Да се върна на темата Загадки от Тибет - такива няма. Според мен.

Свикнали сме да чуваме, да виждаме, да четем откровени подигравчийски коментари за Таро, за "гледачките" на карти, за образа на дъртата циганка с цигара в уста, дълги обеци и всички атрибути или за тлъстите печалбарки с фокусиран поглед в нищото с по 20 сеанса на ден от нашето съвремие ...
 
Преди мислех, че Таро работи твърде идиосинкратично и бива разбирано от един тесен кръг хора. Иронията е, че именно онези, които уж се занимават или разбират Таро, не бих дали и една секунда от живота си (да не говорим за пари), да го припознаят за своя задача, за своя кауза.
 
Само, че историята, моята лична история с Таро ми демонстрира нещо друго: хора, които обикновено се смятат за "далечни" заради позицията си в обществото, заради статуса си, реално откликват много повече и на мига, отколкото други биха направили, същите изминават 500 км, само и само, за да направят възможна една идея, една загуба да бъде възстановена. И пътят на картите да продължи по своят Таро път.
Странни са пътищата на Таро - и буквално, и преносно.
 
Използвам случая да благодаря на Външно министерство и специално на господин Ради Домусчиев, първи секретар на посолството на България в Мороко.
Не е нужно да разказваш всичко, нужно е да споменеш добрите хора.
Убедена съм, че Таро работи безотказно и следва своите пътища, когато има защо и когато има някой, който и да го обича.
Всичко има смисъл, има предистория, има откровение.
Дайте шанс на картите Таро да бъдат себе си - простият начин Таро да работи.
 

За първи път у нас и в цяла Източна Европа ще бъде представено едно уникално по рода си шоу: филм-концерт „Задругата на пръстена” . Датата на събитиeто е 5-ти декември, мястото-столичната зала „Арена Армеец”. 
 
Филмовият шедьовър ще бъде озвучен от над 250 музиканти, които ще пресъздадат по неповторим начин това, което се случва на големия екран, за да потопят зрителите в магическия свят на легендарния епос. Сред тях е оркестърът на БНР, избран да изпълни наживо сложните музикални теми на Хауърд Шор.
Дори секторите в зала „Арена Армеец” ще носят имената на известните персонажи от трилогията: Гандалф, Фродо, Саурон и др. Билетите са на цени от 60 до 120 лв.
 
 

Ако човек се опитва поне да разбере, осъзнае, приеме с любов... то няма добри и лоши качества. Омразата е малко любов точно колкото Ледената епоха е била с малко топлина. Така че, мисля си, има едно качество, което се проявява по безкрайно разнообразни начини и количества... 

Мисля, че основното ни качество е ....добротата, любовта, състраданието...Това е най-най-най-първото и мигновено, което преминава през нас и ние всячески се опитваме да заглушим, да не чуем, да отхвърлим, подтиснем, да намерим оправдание да не го чуем. Всички други качества са си нашите, които опитваме на наслагваме и намазваме и т.н...Ние сме добри, природата ни е добра, защото ние сме частица от Бога....Всички останали качества грозни и т.н...идват  от неразбиране, и незнание.......
Така че, не ме интересуват глупавите качества, не искам и да ги знам.....Не ги споделяйте, защото се уподобявате и свързвате с тях. Те какво ни ползват? Какво ще ни донесат? Какъв смисъл има въобще да се обсъждат?

Основно човешко качество е омразата - да мразиш, ДА завиждаш.
То се вижда и тук - къде прикрито, къде открито.
 
Обикновено се мразят чуждите криви ниви, не и друго - онзи, който има повече веднага влиза в графата на омразните.... 
А онези другите пък мразят съдбата ... Не, май всички мразят съдбата, че не ги е направила ... какво - богати, красиви, високи, с красива кожа, с красиви коси, с по-голям, по-умни ...
Не, няма как да стане при условие, че генетиката ти е увредена и ти си едно несъществено зрънце от процеса. 
 
Та да се върнем на омразата - тя е редко ненужна, защото няма да направи от грозника красавец, се едно дали е жена или мъж. 
Ако не носиш сърце на откривател и не обичаш живота сам по себе си, няма любов, която да те спаси от нито една омраза. 
Ако не обичаш и стръкчето трева, просто защото сега е пораснало и е вече зелено, няма защо да мислиш за гробовните паркове на заминалите си. Твои спомени. 
Ако не обичаш  себе си, ти реално няма какво да обичаш. 
 
В този смисъл, четейки Дънов, който далеч не е моят свят - виждам близост. Не е новина, ала да обича чоовек другите и да им помага, е необходимо да обича и себе си, иначе е безполезен. 
 
 
Може би това е един невъзможен свят, не на любовта, това звучи не толкова месинаско или ангажиращо, но звучи отговорно - възможно е да бъдеш добър, без да изпадаш в крайности, просто човешката ти природа призовава да бъдеш добър и да си в помощ. Да бъдеш себе си в историята на страдащия.
 
Започнах с историята за човешката, мразеща природа, но винаги има хора, винаги има ситуации, които те вторачват и те усилват да си добър и ти казват, че първопиродата е да си с протегната ръка.
Дори и да е за първобитно сечиво.  
 
 

Дневник на домашния таласъм
 

 
10 юли
Започвам да си водя дневник. Помня последните 150 години, но вече започвам да забравям по-старите времена... Ще си записвам, може да се окаже полезно. Свих тетрадката от домакинята, едва ли ще забележи. 
11 юли
Не си измила чиниите? Кажи сбогом на обиците. Съвсем се разхайтиха вече тези хора...
12 юли
Скучно ми беше. Цяла нощ играхме на гоненица с котарака. Стопанката се събуди, срита го и го затвори в килера. За отмъщение изстисках пастата за зъби в тоалетната. Котаракът е разстроен и ми се сърди, че лудуваме заедно, а все него наказват. 
14 юли
През нощта от нямане какво да правя тропах с тенджерите. Стопанката се сгуши под юргана и си мислеше, че това ще я спаси. Смехоранка. 
15 юли
Дойде един дебел поп с кандило и осмърдя цялата къща. Каза на стопанката, че сега всичко ще бъде наред. Ама не е познал... 
19 юли
Фраснах се в шкафа и счупих вазата. Пак го отнесе котакът. Сега не ми говори. Само седи и ме гледа осъдително. Неудобно се получи. 
21 юли
Стопанката чисти с прахосмукачка. Половин час преседяхме с котарака под леглото. Адска машина! Поне се сдобрихме с котето. 
25 юли
Някакъв тип дойде на гости и остана да нощува при стопанката. Помолих котарака да му се изпишка в обувките. 
29 юли
По стар навик през нощта душих стопанката. Сега оня нощува вкъщи всеки ден!!! Разправя, че ще я защитава. Рамбо някакъв. 
30 юли
Този път душих Рамбото. Писна ми от него. Не го харесвам. 
1 август
Дойде екип екстрасенси. Пращах всеки поотделно на м%@#а му, но никой не ме чу. Казаха обаче, че съм бил духът на покойния дядо на стопанката. Ха-ха. Той си замина преди две години. 
2 август
Сега стопанката ми оставя мляко на печката. Мисли, че там спя. За глупак ли ме мисли?! Сега си спя при нея на леглото - на Рамбо му писна и вече не идва. 
9 август
Обвеси целия апартамент с икони. Разходих се, позяпах ги... Едно време по-добре рисуваха. 
17 август
Забравих да включа стелт режима. Стопанката е на фризьор, боядисва си побелелите коси. 
29 август
С котето пяхме песни. Стопанката звъни на ветеринаря. Сега котаракът се бои за мъжкото си достойнство. 
13 септември
Все пак продаде апартамента. Простачка! Вчера си заминаха. С котарака се разбрахме да си пишем по гълъби. Ами сега? На кого ще досаждам? Самотен съм. 
 
/източник/

Днес пристигна една дългоочаквана книга от мен, ще я споделя с вас.
 
Japanese fashion designers
The work and influence of Issey Miyake, Yohji Yamamoto and Rei Kawakubo
Автор на книгата е Bonnie English, доцент от университета за дизайн и изкуство Грифин, Брисбан, Австралия.
Умишлено пиша на английски имената на авторката и книгата, за да ви е по-лесно да я намерите. Може да се поръча от www.amazon.co.uk
Ще споделя с вас думите на авторката от гърба на книгата:
 
Over the past 40 years, Japanese designers have led the way aligning fashion with art and ideology, as well as addressing identity and social politics through dress. They have demonstrated that both creative and commercial enterprise is possible today's international fashion industry, and have refused to compromise their ideas, remaining autonomous and independent in their design, business affairs and distribution methods. The inspirational Miyake, Yamamoto and Kawakubo have gained worldwide respect and admiration and have influenced a generation of designers and artists alike.
 
Based on 12 years of research, this book provides a richly detailed and uniquely comprehensive view of these three key designers. It outlines their major contributions and the subsequent impact that their work has had upon the next generation of fashion and textile designers around the world.
 
Designers discussed include: Issey Miyake, Yohji Yamamoto, Rei Kawakubo, Naoki Takizawa, Dai Fujiwara, Junya Watanabe, Tao Kurihara, Jun Takakashi, Yoshiki Hishinuma, Junichi Arai, Reiko Sudo& the NUNO Corporation, Makiko Minagawa, Hiroshi Matsushita, Martin Margiela, Ann DEmulemeester, Dris Van Noten, Walter Van Bierendock, Dirk Bikkembergs, Alexander McQueen, Hussein Chalayan and Helmut Lang.
 

Приятно четене!!!

Днес, 9-ти август, се навършват 100 години от рождението на финландската писателка Туве Янсон (Туве Марика Янсон).
В литературния свят, тя е известна със своите приказни герои, зарадвали милиони деца и възрастни. Книгите й са преведени на повече от 30 езика.
 
„Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая”.

 
Книги на български език от Туве Янсон

ИЗТ.

Малката Борянка е само на 10 години, а вече се бори с най-тежката диагноза  –  рак (овариален тумор, степен II или иначе казано, рак на яйчниците, по документи: Diagnosen: Unreifes Teratom, II. Grad, pT1c, (18x14x4 cm; Dx 04.11.13) Keimzelltumor mit Dottersackanteilen). Наложило се е спешно отстраняване и на двата яйчника на детето. 
 

 
От месец ноември 2013-та година тя е на лечение в Германия. Оттогава досега е преминала през 3 операции и 9 химиотерапии.
За нещастие, лекарите са открили нови разсейки в тялото й.
Налага се пътуване от Мюнхен до Дюселдорф, където има друг вид лечение, което дава надежда за пълното излекуване на детето. За него са нужни много пари.
Тъй като сумата (3000 евро на месец за близките 4 месеца), е непосилна за семейството, се организира кампания по събирането й. Всеки може да прецени крайната сума каква е и то само за тези четири месеца, докато траят процедурите и химиотерапията.
Моля ви, всеки да даде колкото може, защото всички знаем, че капка по капка – море става.
 
 
Порталът за съзнателен живот може да се похвали с една успешна благотворителна кампания (Отвори сърцето си за Лори), събрала необходимата сума и дала надежда на едно друго семейство.
Убедена съм, че сърцата ни са големи и има място за още една кампания, чрез която да помогнем кой с колкото може и колкото има.
Светът, в който живеем не е лош свят, докато има още добри и съчувстващи на чуждата болка, хора. Защото тази болка утре може да е нашата болка!
 
Никой не е застрахован от лошите вести, от лошите болести, от недоимък или от загуба на любим човек. Затова всеки жест на доброта е истински ценен дар в мигове на отчаяние.
Още веднъж – моля ви, заедно да помогнем на Борянка и да дадем на малкото й сърчице и на родителите й светъл лъч надежда!
 
БАНКОВА СМЕТКА
IBAN: BG48 RZBB 9155 1066 4654 17
BIC: RZBBBGSF
Любов Иванова Тотева
Сметка в евро:
IBAN:BG36RZBB91551466465406
BIC: RZBBBGSF
Lubov Ivanova Toteva
 
П.С.
Любов Тотева е бабата на детето.
П. С.
За онези, които искат да се уверят в достоверността на изложените медицински факти (епикризи и анамнези по заболяването), нека ме потърсят на ЛС, ще предоставя нотариално заверени копия, както и координати за връзка със семейството. Повтарям, семейството сега е заедно с детето в клиниката в Германия. 

Да си спомним днес за Емили Бронте, родена на днешния 30-ти юли през 1818 година. Нейният роман Брулени хълмове е ценна перла световната белетристична съкровищница.
Тя остава завинаги на 30.
 

 
"Понякога любовта помита душата на човека като цунами. И след това остава само разруха и битка за оцеляване"
 
 
 
Също така, на днешният ден през 1919 година е роден модерният, различният, „синьото момче“ на българското поетично перо – Александър Вутимски.
За жалост амнезията се е превърнала в национална черта и малцина са тези, които са чували за Александър Вутимски.
Дори днес, когато би трябвало да сме се освободили от идеологическите си предразсъдъци, за Вутимски се знае малко.
Той остава завинаги на 24.
 

 
"Прозрачна като лед ще е кръвта ми.
Необитаем като Север и студен ще съм –
И ще остана сам
Под воя на воюващите континенти."

Цивилизация на зрелището, от Марио Варгас Льоса
 
"Културата, в традиционното значение на понятието, е на път да изчезне."
 
Опошляването на изкуствата и литературата, триумфът на жълтата преса и лекомислието на политическата класа са симптоми на тежко заболяване, сполетяло съвременното ни общество - безразсъдната идея да се издигне във върховна ценност естествената ни склонност към забавления.

Помислете за схемата на горния въпрос.
 
А сега: - как най-лесно може да изчислите какъв ден от седмицата ще е 25 август 2152 година, знаете ли  
 
Много ще кажат - няма значение, ами да ви кажа има, така може да определите деня, който ви интересува и на следващата година, за всяка година реално и то до още поне милион години
Защото няма нищо невъзможно за човешкият мозък. 
А гении като Стивън Хокинг, го доказват. 

Според мен всичките са проективни с изключение на първата, а тя беше 3пентакли, Императорът, 2 чаши. Мисля, че тя съдържа отговорите на цялата ситуация, но няма да тълкувам. Все пак е форум за начинаещи. Нека другите се упражняват.

Изкушавам се да пусна и един филм за Йожи Ямамото, ще ми простите, хах!
https://www.youtube.com/watch?v=_ovpSDZRAlw

Ина, диалогът зависи от хората, знаеш.
Иначе, всяко съвременно изкуство се очертава от концепции, които обаче не надвишават концепцията на психиката.
Т.е. онова, което тя може да си позволи.
 
В тая връзка, нито модата, с някои изключения, които аз наблюдавам, не чертае парадигми за човека. Тя отново е спомен.
За да се аргументирам, визирам последната колекция на Dolce & Gabanna, завръщане у миналото на героя и на героинята, което е картина на уникални умотворения, разкошни идеи на фона на есенно вино и неаполски багри (говоря за фреските от Неапол и от Стабия).
Това именно връщане към чистата Античност, е красиво, и което ни липсва. Онзи вкус на хляб и на грозде, което сме забравили ...
 
Вероятно напомнянето на чистия вкус към нещата неотменно присъства и у багрите на Dolce & Gabanna, дори и послeдният им аромат, който отново е спомен за отминала епоха на dolce vita.
Какво ще кажеш за това?