На 26 години съм ,запознах се с мъжа който обичам и днес . Проблемите започнаха след като родих и се преместихме при родителите ми . От малка подозирам ,че съм осиновена и само веднъж посмях да попитам. Въпросът ми повлия зле на мама и спрях до там. Обаче сега упорито е решила да ме тормози да оставя мъжа ми , постоянно говори против него ,а като вижда ,че не става започва да напада мен по - жесток начин , чрез обиди и подмятания ,с които ме наранява . Знам ,че не е идеален ,но го обичам и искам да живеем заедно и да гледаме детето си , но искам и да се разбирам с родителите си -дарили са ме с прекрасно детство и ги обичам. Не знам какво да направя , така поставя нещата мама , че сякаш ако замина в Пазарджик при него ще е последния път ,в който ще ги видя . Да, може би съм слаба, може би съм не решителна , но имам нужда да живея с всички , имам нужда от всички . Как да се спася , защото рухвам ,защото страдам и не би трябвало да избирам между тях , а именно така се чувствам между чук и наковалня ! Благодаря предварително !
