haddabona

Благодария! Вече търся специалист. С "писането по форумите " не прекалявам .Повече чета отколкото пиша. Наистина не лекува ,но си е вид терапия. Щом аз намирам полезни за мен неща , вероятно и за други е полезно . Като начало ходих на психиятър, но не се почувствах по добре , а напротив. Предписа ми Думирокс по 0,5 на ден . Не го пия. Ако знам ,че ще ми реши пороблема ще пия колкото триябва. Дори мисля да опитам . Но не искам да ми притъпи мислите и усещаниата. Искам да се науча да ги владея доколкото е възможно. Защото според мен това е есновен проблем на хората с натрапливости , загубата на контрол над себе си. Искам да се науча на техники за преодоляване на стреса и страха. Сънищата ми са много разнообразни. Чела съм за мнението на Фроид за натрапливите мисли и за хората с този проблем . Мислих по въпроса и не мисля ,че имам ниакакъв скрит сексуален проблем , както смята той. Но кой знае ... Приемем съвети и наистина ще помисля за сънищата и за приеменето на себе си, въпреки, че е трудно да се приемеш, когато не владееш собствените си мисли... Поздрав !

Благодаря ви много, на всички ! Самият факт , че намерих този сайт и изчетох всичко написано по темата ми е от голяма полза! Много време си мислех ,че съм единствената с такъв проблем и че сама трябва да се справям с него . Това ,което написах по горе си давам сметка , че не едостаъчноза подробен анализ ,но го писах с идеята да не отплесвм в подробности . Знам, за вече изградените магистрали в мозъка , които при мен са сигурно аутобани. Знам колко е трудно ,но се надявам,че не е невъзможно излекуването. Затова и се обърнах към психотерапевт. Сама постигнах доста ,но не е достаъчно. Под доста имам пред вид , че в по-голяма част от времето бих казала,че го овладявам . Но има моменти , в които пропадам и се чувствам много много зле. Все едно караш кола със пукана гума. Енергията , времето , емоциите , чувствата, самочувствието , всичко се ангажира с това. Ставаш полвин човек . Отвеян, нервен, раздвоен ... Едно рамо на специялист би ми дошло от голяма полза! Не съм спирала да се боря , а и нямам избор . Пожелавам успех на всички в борбата им със себе си .

Здравейте Знам ,че вече има много подобни теми в портала, но бих искала да споделя моят проблем. Надявам се да бъде от полза за мен и за други участници. На 38г. сьм страдам от този кошмар от раннияпубертет. Т.е. аз съм от тези , които се борят с това не от няколко години а от много много години. Сама съм се учила да карам колата,както някъде сполучливо беше сравневно. През цялото това време преминах през най различни етапи и кризи. Имах периоди на подобрение, които продължаваха години , но този многоглав змей винаги излизаше под една или друга форма. Няма да изпадам в подробности в какво се изразяват моите натрапливости , мисля че няма да кажа нищо различно по този въпрос. Имах прекрасно детство , бях много будно дете с приятели и успехи. Вървеше ми в учението , в спорта и във взаимоотношенията с другите. До момента ,в който започ на това. От там нататък всичко тръгна надолу. Въпреки това постигнах лич ни успехи . Завърших университет, което само аз си знам колко ми костваше. В момента живея в чужбина. Имам семейство. Никога не съм споделяла за мойте проблени ,един вид двойствен живот. Шкафа ми е пълен с дипломи , които хващат прах. Аз работя супер изморителна работа ,зада се поддържам психич ески,която няманищо общо с това ,за което съм се готвила и това ,което искам. Кризите за момента са ми по редки,но по дълбоки. Знам ,че в основата на това е страха. Незнам обаче как да се справя с него. Имам нужда от професионален съвет и насока. Вярвам , искам и се надявам ! Благодаря за вниманието