Roamy

Мисля, че всеки най-добре знае сам за себе си кой е неговият Път - мисия, в този живот и т.н. Когато се отклониш от т.нар. Път / карма / Съдба и т.н си има начини страданията и т.н, с които нервидимия свят ти показва, че се отклоняваш, а дори в повечето случаи не ти оставя избор, освен да изпълниш предначертания си път ...т.е.,  Пътят си е твоя път към Бога и само ти знаеш най-добре кой е той . За това е много трудно да се откъснеш от всички потоци от мисли, и т.н около теб и да "чуеш" своите собствени мисли - т.е. интуиция, която ти е от Бога и е твоето любящо напътствие по Пътя...Нах-добре е да се научим да разграничаваме собствените си мисли, да се вслушваме в собсвения си глас, интуиция, чрез която ни говори Бог и тогава мисля, ше сме най-близо до пътя. Всички останали мисли, съвети и на нашите най-близки и т.н....мога (не казвам, че) и да ни отклонят ....хуъвабо е да се научим да разбираме кога съветите са за нас и кога не...то това е трудното ...

Няма я. Aз я търсих не само в Замунда, но мисля, че не е излязла wyob]e...Иначе може да ти хареса и филма "The Samsara"
http://zelka.org/details.php?id=28550. Pls, сподели някой подобен на Milarepa .

Не знам мила - деликатна ситуация. Не зная дали е влюбен или не в другото момиче. Така агонията ти ще продължи, защото ще се надяваш да не е влюбен, да ти се обади и т.н. Само ти знаеш най-добре, но няма смисал да се страхуваш, няма как да го отблъснеш повече, ако е влюбен..не знам наистина....КОгато човек обича е много търпелив, надява се и т.н, не вижда реално нещата понякога...не зная.....Може би следва да преживееш това....само едно знам със съгурност времето, каквото и да означава то е наш приятел, то ни лекува ...Моли, се, да имаш сили да преодолееш каквото ти предстои. ПОнякога искаме неща, които след време разбираме, че сме имали късмет, че на са ни са случили. В момента не го разбираме, но Господ си знае работата - може би те предпазва от нещо, което не е за теб .. в смисъл този човек може да сте поели вече по различни пътища за добро...Не се вкопчвай  в него....страданието ще продължи.....Страданията са необходими, за да преосмислим своите погрешки, които всеки прави и следващия поът, с друг човек напр. да не ги правим ...> Бъди смела, вървъ напред, моли се, Бог е с теб . Всичко най-хубаво.

Разбира се, говорим за едно и също..просто нямам желание да се развивам и да изкачвам стъпала в света може би никога не съм имала . Ок се чувствам да съм си по-скрита, да не се качвам в света и т.н )). Не ми е интересно . Обичам да съм свободна и независима, доколкото мога , а една кариера и изкачване и развитие доста те ограничава , Но пък на кой както му харесва )). Въппрос на избор.

Много интересни разсъждения! Благодаря! 
Мисля, че думата кариера се разбира по различни начини. Авторката на темата едва ли е имала предвид правене на пари и/или заемане на важни постове. По-скоро, както отбеляза Александър, има предвид професионална реализация. Моят личен опит показва, че семейството, децата и професионалната реализация биха могли да се съвместят хармонично - стига човекът наистина да не се "пъне" да печели пари, слава и почести, а да помага на обществото си по най-добрия начин, на който е способен. Професионалната реализация наистина отнема време от семейството, но голямото количество време не винаги гарантира по-големи ползи и особено по-пълноценна любов. Добрият пример е далеч по-важен от непрекъснатото присъствие и "висене над главата". 

Настояваме почти за едно и също , казвайки го по различно . А за кариерата , мисля , същноста и е: възможност и практическа реализация на личните си качества и тяхното развитие . А това се случва , когато обичаш себе си , обичаш работата си и е подпомагано от любовта в семейството . Ако умееш да поддържаш любовта в сърцето си , то всичко което правиш ще носи твоя любовен отпечатък .
Пп
Виж ,,Реалното в любовта" У.С. Днес е публикувано от Розалина .

Хубава тема, благодаря, пораздвижи ни.
 
Моето отношение е:
 
Избягвам спорове и такива теми. Само можем да се надприказваме и да демонстрираме кой е по-прав. Бих опитала да отговоря ако има добронамереност и търсене, но ако някой просто иска да се заяжда го отминавам. Различни сме, всеки има различно виждане и разбиране, своя си истина.
Живота ни учи. Мога да отговоря, че има Един Дух, който ме води, това е Христовия, вярвам и зная, че всички Учители на човечеството идват в определени периоди и ни помагат да се развиваме. Все пак реално е само тава, което зная и съм опитала. Нямам нужда от някой, който да ми казва къде да търся Бога. Бог е навсякъде около нас и в нас, у всяка тревичка, буболечица, у ближния и в мен... Вярата ми в Бог ме мотивира да ставам по-добър и разумен човек...
 

 

Добродетелите, разширеното съзнание, познанието и т.н. са следствие от извървения път, но в същото време те са основата на последващите наши крачки. Без тях те няма да са успешни. Развитието предполага да се използва постигнатото, да се приложи и впрегне в работа. Да се съберат плодовете, но семенцата да се посеят за да дадат нови, по-добри плодове.

Добродетелите не са метод,те са следствие.Те възникват спонтанно,ако пътя,  който си поел е твоя път.

Това е така, аз се опитах да се отклоня от пътя си, и ми изпратиха 3 предупреждения, като всяко следващо беше по-жестоко от предишното. И така, докато не се отказах и не се върнах в пътя си, След тези случки започнах да мисля как да променя нещата по-безболезнено, мисля че намерих решението. Поне така си мисля, защото засега други предупреждения не са ми изпращали, значи съм в нормите )))

Запътила съм се да опозная себе си.Не мога  да определя на какъв етап се намирам,но сравнявам живота си сега с този преди 10 години.Нямам цел, променям се според ситуацията,оставям на живота да определя целите ми,нищо вече не решавам веднъж за винаги.Този начин ми дава свободата да ценя всеки миг.Вглеждането в една точка,прави излишно периферното зрение.
Вътрешното пътешествие откри пред мен повече възможности,спокойствие и мир.Вече по-ясно виждам, доколко аз мога да променя себе си или това го прави живота.Чувствам се прашинка,моделирана от живота, и това ме радва.Натъжава ме това, че няма как да предам моя мироглед на хора около мен,които страдат и се трмозят за неща,които не са им подвластни.
Ценя и уважавам живота във всяка форма,аз също съм такава-ни повече,ни по-малко. И много ми харесва мисъл,като тази;
Окото,с което гледам Живота,е същото с което Живота гледа мен.

Здравейте,
Говорено е за това, че всички са на Пътя и на различен етап от него. Бихте ли могли да определите сами за себе си, къде се намирате на този така наречен път? Накъде сте се запътили? Имате ли крайна цел? Как я разбирате духовната цел? Защо се стремите към нея и с какво е свързана тя? Какво ви радва в пътешествието към себе си? Кое ви натъжава по Пътя? Би ми било интересно, ако всеки сподели от свое име и за себе си как се усеща, какво чувства по тази тема. Благодаря ви за отговорите предварително!

Привет от мен ,
 
 
Съжалявам, че така са те нападнали ....хм много интересно защо ....а всъщност не е интересно . Аз също мисля, че наистина има "бели" и "черни" дни - съдя и по себе си и по това, което съм чела. напр. един ден чуждите влияния и потоци от мисли и т.н от невидимия свят на т.нар тъмни същества са по-силни, др ден, когато си в по-силна връзка с невидимия свят и светлите същества получаваш положителна енергия и т.н. Мисълта ми е, че колкото си в по-силна връзка с Бога и невидимия свят на разумните същества като се ограждаш с молитви, формули, упражнения и т.н енергията ти ще е по-силна и обратно колкото си по-далче от Бог и от светлите същества атаките на тъмните същества от астрала, които точат енергията ти ще са по-силни и т.н ......Учителят казва - мине едно тъмнио същество покрай вас (било то дошло покрай твой приятел или твои мисли и т.н) и ти се чувстваш унил, подтиснат, мрачни мисли и т.н.,но мине ли светло същество ти имаш добри и прави мисли и чуства и енергия и т.н. За да влезеш, обаче във връзка със светлите същества и Бога е необходима абсолютна чистота на мисли, чувства постъпки и вяра. За това помагат молитвите, формулите за ограждане, упражненията за дишане, Паневритмията и мн. др.
Сутрин и Учителят, Наполеон и т.н. казват, че при изгрев слънце енергията е най-силна. Дори Учителят казва, че няколко сутрни през пролетта до есента (когато се играе Паневритмия напр.) да почерпиш от енергията на изгрева е много..... Всичко е свързано с Бога - от него получаваме енергията и всичко, а това, което сам си "отработваш", за да получиш повече енергия е точно това - колко в по-силна връзка си с  Бога и разумните същества. Колкото повече си "буден" и във връзка с разумния свят и светлите същества чрез молитви , формули, упражнения и т.н, толкова повече енегия ще получаваш. Това е единственото, което зависи от нас - да държим връзка с Бога, да сме близо до него, отлдалечим ли се ...знаеш енегията намалява и зачестяват атаките на тъмните същества и т.н....
. . Учителят ще ти "каже" всичко - чети го .
 
P.S. Milarepa филма много ми хареса - уж щеше да има и втора част - какво стана ? Знаеш ли - кога ще излезе?
 
Поздрави

Не ми се търси друга тема. Затова ще питам тук. Възможно ли е, висши духовни същества, да блокират напълно или частично проявлението на дадено качество при определена личност ?

Без да искам да се натрапвам, се включвам в темата с цел да я обогатя, защото според мен, в нея липсва едно основно нещо и това е съзнанието. Темата звучи така сякаш, ако няма ум, няма нищо. Изключено или забравено е основното - съзнанието, което не е умът. До този извод лесно се стига от наблюдението в медитацията, което говори, че освен ума, има още нещо, че без ума остава съзнанието. Налага се разграничение между ум и съзнание. Каква е разликата между двете – съзнанието наблюдава ума.
Коментарът ми е вдъхновен от текст на Шри Нисаргадатта Махарадж:
„Умът създава непрестанно мисли, дори когато не ги наблюдаваш. Когато знаеш какво става в твоя ум, ти наричаш това съзнание. Всичко, за което си съзнателен е твоят ум.” „Умът е заинтересован от това, което се случва, докато съзнанието се интересува от ума като такъв.”
 
 

Това е много лесно за един тип ум, за който е типично да се придържа към вярвания, които не са верни. Е, може и да са верни, но човек е неотстъпчив във вярванията си даже да са грешни. Леснотата да се медитира е леснота да се предаваме на разни мисли, които плуват наоколо. 
 
Г-н Станимир, нищо не каза по темата освен, че се превъзнесе относно ума. 
 
Повечето Ню Ейдж последователи си мислят, че умът е дарба. Ами не е! Умът е задача, нещо, което трябва да се преодолее. 
 
Я си представи едно синигерче, което е намерило няколко зърна белен слънчоглед, което да почне да мисли и да се чуди дали е правилно, дали не е правилно, какъв е смисъла и т.н. Ами котката ще го изяде, докато се чуди и ще си отиде гладно горкото. 
 
Докато работи умът, разни същности ни ядат, ръфат от нас, защото умът е начинът да бъдем заблудени......Светът на заблудите Майа е включен в нас през ума. Там е интерфейсът на заблудите, дебелият кабел към илюзиите забит дълбоко в главата ни. 
 
П.С. Умът е само инструмент нищо повече. Не е панацея. Не е лекарство, а е среда за размножаване на самата болест, ако го превъзнасяме. 

Тука ми се ще да запитам дали отвъд духовното щастие има друго щастие, което е независимо от външните условия на живота?

Това със средния път е "хитра" работа, защото се очаква да знаеш кое е левия, десния път и кое е средното. Или пък в даден случай средния път ни хрумва ей така? Как точно разбираме кое средния път в дадена ситуация, в която трябва да направим нещо? Не мога да си го представя. А като ни хрумне решение за средния път за дадена ситуация, то как сме сигурни, че е средния път това?

Тук се казва, че при всяка неблагоприятна ситуация трябва да се запази спокойствие. Въпросът ми е откъде знаем, че спокойствието е средния път? А не например радостта да е средния път? И освен това откъде знаем, че спокойствието е средния път за всяка ситуация, която ни сполетява?

Също така как е решено да се приеме, че неудовлетворяването на желание носи нещастие?

Благодаря предварително за подробните отговори