Jump to content
Порталът към съзнателен живот

pastora

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Толкова съм объркан,но ще се опитам да напиша историята си по възможно най-разбираемият начин.Историята ми е доста дълга писах я почти пет дена искам да знаете ,че не търся съжаление, или нещо подобно, а просто някакъв съвет. Все едно последните шест години съм ги прекарал в нещо като кошмар, от който се будя много рядко. През тези шест години, бавно съм създал в себе си едно чудовище изпълнено със омраза и гняв.Досега съм навредил най-много на семейството си, главно със злобата и омразата си. Семейството ми беше доста сплотено, но аз някак си почти успях да го разбия.В училище от втори до осми клас бях тормозен физически и психически, през всичките тези години от страх не посмях да се оплача на никой нито на родителите ми,учители,директори на никой.В последствие се записах да уча в техникум и то не във кой и да е ,а в един от най- пропадналите в София .Между учащите там имаше криминално проявени,наркомани,побойници и какви ли още не. Първата година ме беше страх да не разберат ,че не съм конфликтна личност защото хората които ме тормозеха в началното училище бяха нищо сравнение със тези в техникума.Цяла учебна година прекарах в страх,успехът ми в сравнение със началното училище спадна драстично.Почти всекидневно ставах свидетел как най-умните и ученолюбиви ученици бяха тормозени и унижавани по всевъзможен начин от другите бабаити и знаех, че всеки момент и аз можех да се превърна във жертва.Училището свърши и започна лятната ваканция това беше 2008г. в началото на ваканцията не смеех да излизам,просто през годината на такива неща се бях нагледал ,че лъжех и малкото приятели които имах тогава ,че съм в провинцията само и само да не изляза със тях навън.Някъде по средата на ваканцията незнам и аз по какви причини посегнах към алкохола,още на първата изпита бира станах друг човек,усещах че алкохолът ми влияе по някакъв начин и всичкият страх изчезна ,ей така като на магия.Следователно оставащото ми време от ваканцията прекарах почти във всекидневно пиене,родителите ми не можеха да ме контролират защото бяха в провинцията,а аз ги бях излъгал че ще остана в София за да уча.Искам да кажа ,че преди да започна да пия родителите ми имаха доверие в мен и ме считаха за отговорен човек .В началото пиех само бира,но не след дълго време започнах да употребявам и твърд алкохол ,предимно водка и ракия.Мина лятото и започна учебната година,естествено отново се породи стария страх,но този път имах лек за него и това беше алкохолът.Всяка сутрин преди училище си купувах едно патронче 200мл водка и го изпивах преди да вляза в час ,тогава за мен това беше единственият начин да се боря със страха.Още същата година родителите ми разбраха че пия и то по доста грозен начин ,докато една събота те бяха на село и си мислеха че уча заради лошите ми оценки,а аз взех та се насвятках толкова брутално ,че се наложи съседите от блока да викат линейка защото бях припаднал във асансьора.Следователно токсикологията в пирогов,конско от родителите ми и спиране на всичките ми пари за училище.Минаха два месеца наще отново започнаха да ми дават пари,а аз отново започнах да пия и общо взето старата песен на нов глас пиех,криех се от родителите си и така.В последствие алкохолът унищожи и без това жалкият ми социален живот.Така дойде и следващата лятна ваканция 2009г.още от началото се бях затворил в нас,пиех всекидневно докато един ден взех че излязох със един приятел и той ме запозна със неговата компания. Там имаше едно момиче към което още във началото изпитах симпатии защото беше що годе като мен скромна,тиха имаше интересно виждане за света,беше различна от другите момичета имаше нещо специално във нея.С времето явно и двамата много се харесахме с нея,постепенно се отдръпнахме от компанията,започнахме да си споделяме всичко,излизахме на всякъде заедно,тя разбра за проблемът ми със алкохола и във прав текст ме помоли да спра пиенето заради нея и аз го спрях.Но този красив период завърши със гръм и трясък ,докато се разхождахме заедно един ден из квартала попаднахме на групичка момчета от старото ми училище които години на ред ме тормозеха и унижаваха по всевъзможен начин ,естествено не пропуснаха да ме унижат пред момичето.Този ден беше пагубен за мене,сякаш нещо вътрешно в мен се пречупи ,затворих се в нас,отблъснах нея,отблъснах всичките си приятели и отново посегнах към алкохола ,не отговарях на обаждания та на никой и блокнах всички от скайп.Макари че я игнорирах по всевъзможен начин тя дойде до нас,започна да ми обяснява как нямало от какво да се притеснявам и че иска да сме повече от приятели ,но аз я отблъснах отново.Тя не се отказа от мен и дълъг период от време се опитваше да ми помогне ,както и малкото ми останали приятели,но явно вече беше твърде късно.Първоначално изпаднах във депресия,нямах желание за нищо дори и за алкохол ,месеци бях във такова състояние ,след това започнах съвсем открито да се напивам .Често след училище се прибирах безобразно пиян ,с времето станах агресивен ,а пиянството ми ставаше все по-неконтролируемо ,започнах да дигам скандали в нас,които често завършваха със трошене на предмети и обиди към родителите ми,след такива пиянски изпълнения ме налягаше страшна вина,извинявах се на родителите си,помагах в къщи със всичко което мога,гледах да съм примерен и всичко това докато не ми се насъбере отново и не започна да пия. Имах подкрепа от родителите си – те направиха каквото можаха за да ми помогнат,но аз не им позволих.Измина се една година от както бях прекъснал всякакви връзки със приятелите си и със момичето,в училището бях под всякаква критика ,почти не ходех,а в малкото случай когато се вясвах там бях в нетрезво състояние.Учителите постоянно се оплакваха или от това,че не ходя редовно,или че когато отида съм пиян,родителите ми бяха безсилни към всичко това защото аз бях твърдо решен да съсипя животът си.С времето започнах да се чувствам адски самотен,наблюдавах отстрани как връстниците ми се влюбват,обичат,щастливи са,а като погледнех себе си виждах едно нищо,един скапан пияница и нищо повече. Самотата ми растеше,но заедно с нея се зароди и омразата,може би това е най-деструктивното нещо което успях да си причиня. Омразата за мен не е чувство,тя е зараза,болест оставиш ли я да расте, тя се разпространява в теб, като някакъв паразит, като плевел. Омразата идва от болката и поражда болка.Макари че омразата не води до нищо добро удоволствието при нея е това да накараш другите да страдат,но това удоволствие води до унищожителни последствия. Дълго време живях със заблудата че аз притежавам омразата,всъщност не може да притежаваш омразата тя притежава теб.Първоначално мразех себе си,най-вече заради това че съм страхливец и позволих на някакви си мърльовци да ме тъпчат и унижават години наред.В последствие разбрах,че полза от това да мразя себе си няма , започнах да мразя всички тези които ме бяха тормозили.Междувременно започнах да употребявам и наркотици предимно марихуана и разни чайове за пушене,това също беше една от най-големите простотии които направих.Точно 12-ти клас когато трябваше да си налягам парцалите и да уча за да взема хубава диплома ,аз се друсах и напивах всекидневно,а училището го бях зарязал напълно.Обаче хулиганчетата от класа ми чрез някакви техни познати разбрали какъв задръстеняк съм бил в миналото училище и се изгавриха по възможно най- долният начин със мен.Аз нищо неподозиращ,пиещ си преспокойно в нас си нямах и ни най-малка представа какви глупости замислят тези юнаци.Един ден докато си пиех бирата и си играех игри на компа ,изведнъж хоп покана за приятелство в скайп от някакво си момиче имаше снимка на профила ,но не я познавах,а в скайпа имах 7 абоната и то само роднини.Церемоних се почти цяла седмица дали да приема поканата или не,но любопитството ми надделя и я приех,попитах от къде точно пък на мен решила да ми праща покана за приятелство,каза ми че попаднала на скайпа ми съвсем случайно.Това беше началото на ноември 2010г.Първите два месеца си пишех доста често с нея,но бях предпазлив и не споделях неща от личният си живот.Но след време тя започна да ми споделя колко била самотна,как била неразбрана,наранявана и отхвърляна от всички,а аз като най-наивният глупак в копнежа си да получа малко щастие и любов чаках само да попадна на такова момиче като нея –наранена и самотна за да и дам и малкото любов която беше останала в мен,да я видя щастлива и радостна.Излишно е да казвам че се влюбих до полуда във това момиче ,постоянно си пишехме и говорехме по скайп тя сякаш беше всичко за което съм мечтал,беше светлина във моят живот.Времето си минаваше,а аз се влюбвах все повече в нея,дойде краят на годината и наближаваха абитуриентските балове когато тя ми сподели,че нямала да ходи на нейният защото искала да бъде с мен.Аз и предложих да дойде в София с мен на моят бал тя естествено се съгласи.Две седмици преди балът реши да ми се покаже по скайп на камерата,но за мое най-голямо учудване вместо да видя момичето в което бях така лудо влюбен,видях трима олигофрена от моят клас заливайки се от смях.В тоя момент всичко се срина,мечти,надежди,цели,копнежи всичко се сгромоляса със страшна сила,още същата вечер се напих брутално,потроших цялата си стая,ревах като малко момиче и така в продължение на четири дена. След като поизтрезнях,писах по скайпа на юначагите от класа ми и се разбрах да се видя с тях в училище ,защото ми беше интересно кое беше момичето със което си говорех по скайп.Както и да е отидох до училището,по точно във едно кафе до училището и честно казано съдбата е една голяма к*рва,момчетата от класа ми бяха там,но с тях беше и едно момиче естествено не това което ми пращаше снимки,а това момиче което преди години заради страхливостта ми отблъснах по най-егоистичен начин.Влезнах в кафето,поръчах си един чай и седнах на тяхната маса,първото нещо което тя ме попита беше дали съм ревал,аз и отговорих че съм,след това ми каза „Виждаш ли колко много боли,толкова много че чак усещаш болката физически“ след като ми го каза това едно от момчетата се обади и ми каза „Гълъбче влюбено са да не вземеш да плачкаш,трябваше да си видиш физиономията онзи ден,изглеждаше все едно си се на*рал“.Този младеж си мислеше че съм предишния загубеняк и не осъзнаваше ,че точно след 5 минути щях да плисна врелият си чай в лицето му и да го бия така като и баща му не го е бил,докато смелите му приятели седят вцепенени и не правят нищо.След тази случка ,след цялата гавра със чувствата ми,сякаш останах празен,не отидох на абитуриентският си бал,отново егоистична постъпка и то спрямо родителите ми защото вместо да видят синът си абитуриент,те видяха една мръсна пияница ,напила се и заспала под душа.Дойде и един кратък момент на спокойствие и удовлетворението от това спокойствие беше,че си бях взел матурите,е със тройки но все пак взети и,че веднъж за винаги щях да се махах от това проклето училище.Но не се мина много време и ме наблегна едно отчаяние,нямах желание за нищо . Да продължа образованието си ми се виждаше безсмислено. Да си правя разни планове за бъдещето ми се виждаше безсмислено. Не исках да виждам никого. Щом се прибрах в къщи от работа (бях започнал да работя във един склад за дървен материал), се изолирах напълно, от всички и продължавах да пия.Мина се почти година от както бях завършил и един ден реших да се регистрирам във фейсбук ,от чисто любопитство исках да видя какво правят бившите ми съученици,но и това беше поредната грешка (като се имаше предвид емоционалното ми състояние),всички тези които ме подиграваха и тормозеха живееха животът си съвсем нормално,учеха в университети,радваха се на живота,влюбваха се,а аз си бях същото старо нищо.Без надежди,мечти,цели и амбиции.Започнах да се питам със какво те са заслужили да са щастливи, аз да съм пълен нещастник?Питах се-толкова ли грешно и лошо беше това,че исках само малко щастие и любов? След тези размисли за малко изпаднах…даже и аз не знам във какво състояние, спрях да се храня редовно,не можех да спя беше някакъв много гаден период.След това във мен се надигна някакъв огромен гняв,след гнева много бързо омразата която до този момент беше в застой ,сякаш със някаква страшна сила се всели във мен,толкова страшна че косата взе да ми се прошарва и да побелява.До такава степен се бях побъркал,че една вечер отидох във кварталното кафене във което знаех че се събират част от тези момчета които ме бяха тормозили,честно отидох със намерението да пребия някой от тях,но нещата се развиха по съвсем друг начин.Със един от тарторите на групичката си поговорихме на дълго и широко,проведохме един доста сериозен разговор ,той се беше променил за разлика от другите му приятели.Каза ми –„Просто зарежи всичките тия простотии които вършиш и да кажа че съжалявам за това което съм правил някога нищо не мога да променя,а ако мислиш че ще се почувстваш по-добре като ме набиеш и унижиш пред приятелите ми давай“,нищо не направих станах и се прибрах в нас.Не се вслушах в съвета му да зарежа миналото защото бях твърде заслепен от омраза и се забърках в едно побоище със него и един негов приятел което приключи във районното и за двамата,понеже килиите бяха препълнени ни заключиха в един коридор,единия от едната страна другия от другата,в продължение на сигурно два часа се,псувахме,плюехме,заплашвахме и обвинявахме един друг.На сутринта дойде следователя извикаха ни един по един да даваме обяснения,след това ни заключиха на различни етажи и някъде след около час и двамата ни извикаха във една голяма стая,следователя беше там и ни каза че ако сега не си стиснем ръцете ни пуска да отидем да си вадим медицински,да подаваме жалби един срещу друг и да се съдим.Вразумихме се и двамата,стиснахме си ръцете,доизлежахме си 24-те часа,наложиха ни глоба за нарушаване на обществения ред.След като се прибрах в нас,наще твърдо ми заявиха че отивам на психолог,аз разбира се не бях съгласен,но ща,не ща отидох.И така 11 месеца на психолог,на истина жената много ми помогна и си дадох равносметка за много неща.Осъзнах че най-лошото нещо което успях да си причиня,не беше алкохола,наркотиците,гнева или омразата,а беше това че погубих същността си,принципите си и превърнах себе си в това което мразех ,отричах и считах за грешно.Заради злобата,омразата,гнева и проклетията си паднах на нивото на тези които ме бяха тормозили,та даже и по-ниско.Взех се малко в ръце поспрях да пия,наркотиците напълно ги спрях и се реших да уча.Оказа се че,макари след толкова години пиене и употребяване на наркотици не съм чак толкова голям тъпанар и си взех изпитите почти със отличен,приеха ме и нещата тръгнаха нормално.Но едно момиче от съседната специалност явно взе че си ме хареса ,започна си говори със мен,постоянно гледа да е покрай мен,дебне ме по коридорите ,когато имаме лекции заедно винаги сяда до мен,дори в последно време започна да ме изчаква за да си ходим заедно.Оказа се че живее във квартала ,това не ми пречеше, уж бях зарязал всичко,започнах постепенно да я харесвам ,но миналото ми ме зграбчи и ме обзе страх,старах да не се повторят нещата отпреди.Страх да не я нараня по някакъв начин.Страх да се влюба и да обичам,започнах да се дистанцирам от нея,за сега успявам да я отбягвам защото съм във сесия.Пиша си със нея във скайп,но гледам да съм кратък ,вече на няколко пъти ме кани да изляза със нея,но аз си намирах оправдания.Просто не знам наистина много ме е страх,смехотворното е че преминах през огромна купчина гадости,а сега ме е страх от едно момиче.На истина съм много объркан,не знам как да постъпя.
  2. Толкова съм объркан,но ще се опитам да напиша историята си по възможно най-разбираемият начин.Историята ми е доста дълга писах я почти пет дена искам да знаете ,че не търся съжаление, или нещо подобно, а просто някакъв съвет. Все едно последните шест години съм ги прекарал в нещо като кошмар, от който се будя много рядко. През тези шест години, бавно съм създал в себе си едно чудовище изпълнено със омраза и гняв.Досега съм навредил най-много на семейството си, главно със злобата и омразата си. Семейството ми беше доста сплотено, но аз някак си почти успях да го разбия.В училище от втори до осми клас бях тормозен физически и психически, през всичките тези години от страх не посмях да се оплача на никой нито на родителите ми,учители,директори на никой.В последствие се записах да уча в техникум и то не във кой и да е ,а в един от най- пропадналите в София .Между учащите там имаше криминално проявени,наркомани,побойници и какви ли още не. Първата година ме беше страх да не разберат ,че не съм конфликтна личност защото хората които ме тормозеха в началното училище бяха нищо сравнение със тези в техникума.Цяла учебна година прекарах в страх,успехът ми в сравнение със началното училище спадна драстично.Почти всекидневно ставах свидетел как най-умните и ученолюбиви ученици бяха тормозени и унижавани по всевъзможен начин от другите бабаити и знаех, че всеки момент и аз можех да се превърна във жертва.Училището свърши и започна лятната ваканция това беше 2008г. в началото на ваканцията не смеех да излизам,просто през годината на такива неща се бях нагледал ,че лъжех и малкото приятели които имах тогава ,че съм в провинцията само и само да не изляза със тях навън.Някъде по средата на ваканцията незнам и аз по какви причини посегнах към алкохола,още на първата изпита бира станах друг човек,усещах че алкохолът ми влияе по някакъв начин и всичкият страх изчезна ,ей така като на магия.Следователно оставащото ми време от ваканцията прекарах почти във всекидневно пиене,родителите ми не можеха да ме контролират защото бяха в провинцията,а аз ги бях излъгал че ще остана в София за да уча.Искам да кажа ,че преди да започна да пия родителите ми имаха доверие в мен и ме считаха за отговорен човек .В началото пиех само бира,но не след дълго време започнах да употребявам и твърд алкохол ,предимно водка и ракия.Мина лятото и започна учебната година,естествено отново се породи стария страх,но този път имах лек за него и това беше алкохолът.Всяка сутрин преди училище си купувах едно патронче 200мл водка и го изпивах преди да вляза в час ,тогава за мен това беше единственият начин да се боря със страха.Още същата година родителите ми разбраха че пия и то по доста грозен начин ,докато една събота те бяха на село и си мислеха че уча заради лошите ми оценки,а аз взех та се насвятках толкова брутално ,че се наложи съседите от блока да викат линейка защото бях припаднал във асансьора.Следователно токсикологията в пирогов,конско от родителите ми и спиране на всичките ми пари за училище.Минаха два месеца наще отново започнаха да ми дават пари,а аз отново започнах да пия и общо взето старата песен на нов глас пиех,криех се от родителите си и така.В последствие алкохолът унищожи и без това жалкият ми социален живот.Така дойде и следващата лятна ваканция 2009г.още от началото се бях затворил в нас,пиех всекидневно докато един ден взех че излязох със един приятел и той ме запозна със неговата компания. Там имаше едно момиче към което още във началото изпитах симпатии защото беше що годе като мен скромна,тиха имаше интересно виждане за света,беше различна от другите момичета имаше нещо специално във нея.С времето явно и двамата много се харесахме с нея,постепенно се отдръпнахме от компанията,започнахме да си споделяме всичко,излизахме на всякъде заедно,тя разбра за проблемът ми със алкохола и във прав текст ме помоли да спра пиенето заради нея и аз го спрях.Но този красив период завърши със гръм и трясък ,докато се разхождахме заедно един ден из квартала попаднахме на групичка момчета от старото ми училище които години на ред ме тормозеха и унижаваха по всевъзможен начин ,естествено не пропуснаха да ме унижат пред момичето.Този ден беше пагубен за мене,сякаш нещо вътрешно в мен се пречупи ,затворих се в нас,отблъснах нея,отблъснах всичките си приятели и отново посегнах към алкохола ,не отговарях на обаждания та на никой и блокнах всички от скайп.Макари че я игнорирах по всевъзможен начин тя дойде до нас,започна да ми обяснява как нямало от какво да се притеснявам и че иска да сме повече от приятели ,но аз я отблъснах отново.Тя не се отказа от мен и дълъг период от време се опитваше да ми помогне ,както и малкото ми останали приятели,но явно вече беше твърде късно.Първоначално изпаднах във депресия,нямах желание за нищо дори и за алкохол ,месеци бях във такова състояние ,след това започнах съвсем открито да се напивам .Често след училище се прибирах безобразно пиян ,с времето станах агресивен ,а пиянството ми ставаше все по-неконтролируемо ,започнах да дигам скандали в нас,които често завършваха със трошене на предмети и обиди към родителите ми,след такива пиянски изпълнения ме налягаше страшна вина,извинявах се на родителите си,помагах в къщи със всичко което мога,гледах да съм примерен и всичко това докато не ми се насъбере отново и не започна да пия. Имах подкрепа от родителите си – те направиха каквото можаха за да ми помогнат,но аз не им позволих.Измина се една година от както бях прекъснал всякакви връзки със приятелите си и със момичето,в училището бях под всякаква критика ,почти не ходех,а в малкото случай когато се вясвах там бях в нетрезво състояние.Учителите постоянно се оплакваха или от това,че не ходя редовно,или че когато отида съм пиян,родителите ми бяха безсилни към всичко това защото аз бях твърдо решен да съсипя животът си.С времето започнах да се чувствам адски самотен,наблюдавах отстрани как връстниците ми се влюбват,обичат,щастливи са,а като погледнех себе си виждах едно нищо,един скапан пияница и нищо повече. Самотата ми растеше,но заедно с нея се зароди и омразата,може би това е най-деструктивното нещо което успях да си причиня. Омразата за мен не е чувство,тя е зараза,болест оставиш ли я да расте, тя се разпространява в теб, като някакъв паразит, като плевел. Омразата идва от болката и поражда болка.Макари че омразата не води до нищо добро удоволствието при нея е това да накараш другите да страдат,но това удоволствие води до унищожителни последствия. Дълго време живях със заблудата че аз притежавам омразата,всъщност не може да притежаваш омразата тя притежава теб.Първоначално мразех себе си,най-вече заради това че съм страхливец и позволих на някакви си мърльовци да ме тъпчат и унижават години наред.В последствие разбрах,че полза от това да мразя себе си няма , започнах да мразя всички тези които ме бяха тормозили.Междувременно започнах да употребявам и наркотици предимно марихуана и разни чайове за пушене,това също беше една от най-големите простотии които направих.Точно 12-ти клас когато трябваше да си налягам парцалите и да уча за да взема хубава диплома ,аз се друсах и напивах всекидневно,а училището го бях зарязал напълно.Обаче хулиганчетата от класа ми чрез някакви техни познати разбрали какъв задръстеняк съм бил в миналото училище и се изгавриха по възможно най- долният начин със мен.Аз нищо неподозиращ,пиещ си преспокойно в нас си нямах и ни най-малка представа какви глупости замислят тези юнаци.Един ден докато си пиех бирата и си играех игри на компа ,изведнъж хоп покана за приятелство в скайп от някакво си момиче имаше снимка на профила ,но не я познавах,а в скайпа имах 7 абоната и то само роднини.Церемоних се почти цяла седмица дали да приема поканата или не,но любопитството ми надделя и я приех,попитах от къде точно пък на мен решила да ми праща покана за приятелство,каза ми че попаднала на скайпа ми съвсем случайно.Това беше началото на ноември 2010г.Първите два месеца си пишех доста често с нея,но бях предпазлив и не споделях неща от личният си живот.Но след време тя започна да ми споделя колко била самотна,как била неразбрана,наранявана и отхвърляна от всички,а аз като най-наивният глупак в копнежа си да получа малко щастие и любов чаках само да попадна на такова момиче като нея –наранена и самотна за да и дам и малкото любов която беше останала в мен,да я видя щастлива и радостна.Излишно е да казвам че се влюбих до полуда във това момиче ,постоянно си пишехме и говорехме по скайп тя сякаш беше всичко за което съм мечтал,беше светлина във моят живот.Времето си минаваше,а аз се влюбвах все повече в нея,дойде краят на годината и наближаваха абитуриентските балове когато тя ми сподели,че нямала да ходи на нейният защото искала да бъде с мен.Аз и предложих да дойде в София с мен на моят бал тя естествено се съгласи.Две седмици преди балът реши да ми се покаже по скайп на камерата,но за мое най-голямо учудване вместо да видя момичето в което бях така лудо влюбен,видях трима олигофрена от моят клас заливайки се от смях.В тоя момент всичко се срина,мечти,надежди,цели,копнежи всичко се сгромоляса със страшна сила,още същата вечер се напих брутално,потроших цялата си стая,ревах като малко момиче и така в продължение на четири дена. След като поизтрезнях,писах по скайпа на юначагите от класа ми и се разбрах да се видя с тях в училище ,защото ми беше интересно кое беше момичето със което си говорех по скайп.Както и да е отидох до училището,по точно във едно кафе до училището и честно казано съдбата е една голяма к*рва,момчетата от класа ми бяха там,но с тях беше и едно момиче естествено не това което ми пращаше снимки,а това момиче което преди години заради страхливостта ми отблъснах по най-егоистичен начин.Влезнах в кафето,поръчах си един чай и седнах на тяхната маса,първото нещо което тя ме попита беше дали съм ревал,аз и отговорих че съм,след това ми каза „Виждаш ли колко много боли,толкова много че чак усещаш болката физически“ след като ми го каза това едно от момчетата се обади и ми каза „Гълъбче влюбено са да не вземеш да плачкаш,трябваше да си видиш физиономията онзи ден,изглеждаше все едно си се на*рал“.Този младеж си мислеше че съм предишния загубеняк и не осъзнаваше ,че точно след 5 минути щях да плисна врелият си чай в лицето му и да го бия така като и баща му не го е бил,докато смелите му приятели седят вцепенени и не правят нищо.След тази случка ,след цялата гавра със чувствата ми,сякаш останах празен,не отидох на абитуриентският си бал,отново егоистична постъпка и то спрямо родителите ми защото вместо да видят синът си абитуриент,те видяха една мръсна пияница ,напила се и заспала под душа.Дойде и един кратък момент на спокойствие и удовлетворението от това спокойствие беше,че си бях взел матурите,е със тройки но все пак взети и,че веднъж за винаги щях да се махах от това проклето училище.Но не се мина много време и ме наблегна едно отчаяние,нямах желание за нищо . Да продължа образованието си ми се виждаше безсмислено. Да си правя разни планове за бъдещето ми се виждаше безсмислено. Не исках да виждам никого. Щом се прибрах в къщи от работа (бях започнал да работя във един склад за дървен материал), се изолирах напълно, от всички и продължавах да пия.Мина се почти година от както бях завършил и един ден реших да се регистрирам във фейсбук ,от чисто любопитство исках да видя какво правят бившите ми съученици,но и това беше поредната грешка (като се имаше предвид емоционалното ми състояние),всички тези които ме подиграваха и тормозеха живееха животът си съвсем нормално,учеха в университети,радваха се на живота,влюбваха се,а аз си бях същото старо нищо.Без надежди,мечти,цели и амбиции.Започнах да се питам със какво те са заслужили да са щастливи, аз да съм пълен нещастник?Питах се-толкова ли грешно и лошо беше това,че исках само малко щастие и любов? След тези размисли за малко изпаднах…даже и аз не знам във какво състояние, спрях да се храня редовно,не можех да спя беше някакъв много гаден период.След това във мен се надигна някакъв огромен гняв,след гнева много бързо омразата която до този момент беше в застой ,сякаш със някаква страшна сила се всели във мен,толкова страшна че косата взе да ми се прошарва и да побелява.До такава степен се бях побъркал,че една вечер отидох във кварталното кафене във което знаех че се събират част от тези момчета които ме бяха тормозили,честно отидох със намерението да пребия някой от тях,но нещата се развиха по съвсем друг начин.Със един от тарторите на групичката си поговорихме на дълго и широко,проведохме един доста сериозен разговор ,той се беше променил за разлика от другите му приятели.Каза ми –„Просто зарежи всичките тия простотии които вършиш и да кажа че съжалявам за това което съм правил някога нищо не мога да променя,а ако мислиш че ще се почувстваш по-добре като ме набиеш и унижиш пред приятелите ми давай“,нищо не направих станах и се прибрах в нас.Не се вслушах в съвета му да зарежа миналото защото бях твърде заслепен от омраза и се забърках в едно побоище със него и един негов приятел което приключи във районното и за двамата,понеже килиите бяха препълнени ни заключиха в един коридор,единия от едната страна другия от другата,в продължение на сигурно два часа се,псувахме,плюехме,заплашвахме и обвинявахме един друг.На сутринта дойде следователя извикаха ни един по един да даваме обяснения,след това ни заключиха на различни етажи и някъде след около час и двамата ни извикаха във една голяма стая,следователя беше там и ни каза че ако сега не си стиснем ръцете ни пуска да отидем да си вадим медицински,да подаваме жалби един срещу друг и да се съдим.Вразумихме се и двамата,стиснахме си ръцете,доизлежахме си 24-те часа,наложиха ни глоба за нарушаване на обществения ред.След като се прибрах в нас,наще твърдо ми заявиха че отивам на психолог,аз разбира се не бях съгласен,но ща,не ща отидох.И така 11 месеца на психолог,на истина жената много ми помогна и си дадох равносметка за много неща.Осъзнах че най-лошото нещо което успях да си причиня,не беше алкохола,наркотиците,гнева или омразата,а беше това че погубих същността си,принципите си и превърнах себе си в това което мразех ,отричах и считах за грешно.Заради злобата,омразата,гнева и проклетията си паднах на нивото на тези които ме бяха тормозили,та даже и по-ниско.Взех се малко в ръце поспрях да пия,наркотиците напълно ги спрях и се реших да уча.Оказа се че,макари след толкова години пиене и употребяване на наркотици не съм чак толкова голям тъпанар и си взех изпитите почти със отличен,приеха ме и нещата тръгнаха нормално.Но едно момиче от съседната специалност явно взе че си ме хареса ,започна си говори със мен,постоянно гледа да е покрай мен,дебне ме по коридорите ,когато имаме лекции заедно винаги сяда до мен,дори в последно време започна да ме изчаква за да си ходим заедно.Оказа се че живее във квартала ,това не ми пречеше, уж бях зарязал всичко,започнах постепенно да я харесвам ,но миналото ми ме зграбчи и ме обзе страх,старах да не се повторят нещата отпреди.Страх да не я нараня по някакъв начин.Страх да се влюба и да обичам,започнах да се дистанцирам от нея,за сега успявам да я отбягвам защото съм във сесия.Пиша си със нея във скайп,но гледам да съм кратък ,вече на няколко пъти ме кани да изляза със нея,но аз си намирах оправдания.Просто не знам наистина много ме е страх,смехотворното е че преминах през огромна купчина гадости,а сега ме е страх от едно момиче.На истина съм много объркан,не знам как да постъпя.
×