Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Donatelaa

Участници
  • Общо Съдържание

    30
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Donatelaa last won the day on Юли 15 2015

Donatelaa had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1061 посещения на профила
  1. Това е че се притеснявам ако остана с нея дали ще мога да имам семейство "нормално" дето викат хората...и един ден да съжалявам и вече да няма как да имам деца... това ме притеснява
  2. Здравейте, Станах почти на 30, а такива каши забърках сякаш съм ученичка.Имах сериозен приятел от 4 години,когато в един период се чувствах неудовлетворена от секса с него и се впуснах във флирт с жена.Същност исках и да опитам какво е да си с жена, беше ми интересно от малка имах такива желания, но нямах смелост.От един флирт и само да пробвам се случи така, че вече 3 години сме заедно с момичето.Тя е уникална като човек,мога да си говоря с нея на едно по дълбоко ниво, да правим любов за каквато и не съм мислила,че съществува(тези неща липсваха с приятеля ми).С времето се отдалечих от него малко и той от мен. Той много искаше деца, постоянно ми казваше айде време е вече сме големи, аз съм била на 30 кога съм щяла да раждам и това го слушах постоянно от всички роднини и познати.Нещо ме спираше да имам деца,не че не искам просто не знам страхувах ли се или си мислих,че край ако имам дете и ще ми пречи да живея.Представях си се с дете как си го гледам и хем ми харесва, хем сякаш от вътре всичко ми казва не е твоето или поне не сега.Таа като се отдалечихме с него един ден разбрах,че си е писал едни неща с една жена от неговата компания.Събрах си нещата и си тръгнах.Сякаш се това съм чакала, той да направи нещо и да се изнеса да не съм виновна аз.Вече един месец не сме заедно, разбрахме се всеки да си продължи напред обаче аз не знам какво искам и как да продължа живота си.Момичето иска да сме заедно,обаче ме е страх да кажем на всички, че се обичаме не знам как ще го приемат.КАзах и че не знам дали мога да живея с жена цял живот и да нямам деца.Тя вика "ти в кой свят живееш,може да имаме деца това не е едно време"...Да така е обаче все още съм объркана. Като се замисля аз бягам от всичко.Бягах от отговорност да имам деца и да създам семейство, сега бягам от отговорност да избера искам ли да бъда с жена и да имам семейство с нея.ИСкам да намеря себе си,искам да разбера какво искам обаче имам чувството че винаги някой ме притиска.Сега и казах на нея,че не мога да си представя да нямам нормално семейство, а тя имаше надежди и изпадна в криза.Каза, че не знам кво искам и накрая ще изгубя всички от това мое колебание и не взимане на отговорност.Знам ,че е права и знам ,че бягам от нещо от мен си самата или от страхове...Искам да живея силно и истински.Обаче не знам как.В момента се чувствам най-лошия човек на света,че лъгах него и подведох и нея.В един момент се обвинявам, че се захванах с нея и не се съсредоточих във връзката ми с мъжа, после пък си мисля че щом съм го направила е имало за какво и не всичко става ей така а си има причина. Малко преди да разбера,че приятеля ми си пише с една жена и може би имат нещо общо си бях пожелала да стане нещо и да разбера дали трябва да имам деца от него и да оставя момичето.Забравих какво съм си пожелала и тогава разбрах.Приех го като знак, а може и аз сама да съм си го предизвикала. Как да реша какво да правя с живота си? Колкото и да го мисля, никое решение сякаш не е удовлетворяващо..Знам,че имам нужда от терапия исках да се запиша до Орлин, но съм от малък град и трябва да пътувам до него.Скоро ще изкарам книжка, но сега няма как да ангажирам някой да ме кара или поне не всяка седмица, а не знам дали би имало ефект 2 пъти месечно да се виждаме.Била съм при трима терапевта,но сякаш повърхностно работихме по проблемите.Мотивирана съм да променя живота си.Не искам да бягам, искам да живея силно и смислено.Толкова много го искам,че за буквално един месец направих нещата от които се страхувах.Оставих връзката която не ми носеше радост,навих се да изкарам книжка(много ме е страх дали изобщо ще се справя) и кандидатствах за нова по-висока позиция на работа което исках от много време но пак ме беше страх че няма да се справя и другото което направих е да се запиша за тренировки което пак отлагах години наред. Въпрос към Орлин: Бихте ли ме приели при вас, ако в началото мога да идвам 2 пъти в месеца? Знам ,че е малко но просто в момента е такава ситуацията.Желанието ми е голямо да се променя просто ми трябва някой да ме насочва.
  3. Прекаленото мислене подтиска ли чувствата ?
  4. е терапията е по-добър вариянт ,аам повечето искат дасе справят сами което си е много трудно.АЗ със терапия ми е трудно камоли без... Добре ,че се научих да съм търпелива и да се наслаждавам по пътя не да чакам да деня в който ще се оправя. Много е важно това.
  5. Да , нека всеки който чете и не ходи на терапия а се самолекува да пробва това с мислите и да си помогне.
  6. Искам да споделя с вас какво правя когато ме налегнат много мисли и тревоги и ума ми не е спокоен и не спира да ги прожектира. Така , взимам лист хартия,съсредоточавам се и наблюдавам мислите си внимателно.ЗАПИСВАМ тия където ги мисля най-често , тука ми е много важно да определя ТОЧНО какво ме тревожи ,точно кой мисли и темата им.Така като запиша всички ТЕМИ , ги разглеждам една по една.. Давам пример с мой мисли: -"Нещо лошо ще се случи" ( така съм го обобщила а същност е страх от неизвестното,страх от бъдещето . т.н) След това гледам ги отстрани не през призмата на моя страх.Само поглеждам и ми става ясно колко смешни мисли ме плашат.Или давам адекватен отговор ,пример "И да се случи нещо , то ще се случи ако ми е писано.Преувеличавам си прекалено много" Повечето ми мисли ми започват с ТРЯБВа... Трябва да си позволявам да бъда слаба,Трябва мисля позитивно, Трябва да спра да мисля какво мислят хората за мен,Трябва да се храня зравословно,Трябва да спортувам повече,Трябва да медитирам по-често . Трябва да променя отношението си към родителите,Трябва трябва и мнного още трябва.,,, Така до безкрай.И с тия трябва си слагам примка и опитвам да контролирам всиччко. За тези с ТРЯБВА си направих 4 графи, тук от форума го видях това. Важно и спешно,важно ,но не спешно,маловажно и спешно и маловажно и не спешно. Така разделям всичките ТРЯБВА в графите внимателно и Трябвата намаляват и тревожноста също.Също и си давам сметка като ги погледна отстрани ,че просто не ми е по силите да правя всичко това.И да искам няма да мога.Тревожноста ми пада а мислите утихват.Даже още докато пиша се успокоявам усещам как излизат мислите а иначе се мотат в главата ми и незнам как да ги изкарам .. Опитайте ,дано ви помогне
  7. Да сесийте пръдължават така се разбрахме ,даже ще ми изкара диск за да мога да слушам и сама.Опитвам се и в ежедневието да вкарам това наблюдаване на емоцийте много ми помага.Съсредоточавам се без да подтискам и наблюдавам докато не съм готова да пусна емоцията и след това идва облекчение. Това ми помага за натрапливите мисли ,защото в метода се казва да оставим всички мисли а да се доверим само на чувството , същност си мисля ,че уж е една причината да не ми е ок (защото така расъждавам) но като погледна без ума и се вижда ,че съвсем не е така.
  8. МЕтода цели да изкара подтиснатите емоций и да ги освободи.Известен е в много страни не и в нашата.Ето линк: http://shamballa-bg.net/forum/index.php?showtopic=2417
  9. Здравейте искам да споделя какво преживях. Правих един метод с психотерапевта Събка Дякова , метода се казва Седона и се изкарват с него подтиснати емоций,чувства,страхове и всичко там дето си иска да излезне.Та общо за 2 дена го напрарихме 3 пъти,Първия за 5 мин,втория за 30 и третия за 1 час и нещо.Първия и втория път изкочиха емоций ,страхове и се отпуснах приех всичко не беше особено трудно пак имаше страх от страха и от това какво идва от вътре ,но го преодолях.След това третия най-дългия път незнам аз ли неуспях да пусна контрола ,паника ли получих какво стана немога да си обясня, но се изплаших много.Цялата се изпотих,едвах се сдържах да не стана неможех да стоя на едно място,цялото ми тяло се стегна пръстите на ръцете ми бяха се свили и краката и те стегнати и корема всичко.Имаше някаква емоция мн силна или страх от страха незнам просто какво беше ,но беше много силно.Издържах не станах,но не беше като първите два пъти.След като си отворихме очите минаха 2,3 мин и тогава усетих усвобождаване,но не мога да разбера ,защото съм пуснала контрола или защото свърши самия метод и съм се успокойла Но се опитвах да не подтискам нищо.Макар,че незнам дали съм пуснала контрола после ми беше едно леко,сякаш нещо дето ми е тежало е литнало. Събка каза ,че е нормално следващите дни да изкачат стари спомени ,чувства да не подтискаме ннищо нека всичко да излиза и да се освобождава.Е така и стана.Тия дни ми излизат спомени само за бившия ми приятел ,мислих си че съм го забравила ,но явно не Не са някакви емоций да плача и лоши емоций така да кажа.Ами просто емоций даже ми харесва да ги чувствам сигурно защото се освобождават.Друго което е ,че сънувам много пак свързано с него. Та това преживях ,дали съм успяла да направя нещо щом изкачат тези спомени и чувства. Само се чудя когато получих паника ли какво беше защо не се превърна пак в ... блаженство ли как да кажа.Защото предишните пъти като пуснах контрола и ме заля емоцията и беше много приятно а третия път неможах,не съм пуснала контрола до край или просто емоцията е била кофти емоция и затова не съм почувствала блаженство То аз би трябвало да си знам най-добре вие вместо мен няма как да ззнаете какво съм преживяла ,но споделям просто преживяното. По мое усещане имам страх от страха и трябра да работя с пустия контрол.Пускам го но при по леки емоций като са много силни се инати... Лек и усмихнат денннннн
  10. По колко минути като за начало 15,20 ?
  11. Вдишвам дълбоко и издишвам бързо през устата ?
  12. Добре , благодаря за съвета.Аз и сега ги осъзнавам страховете все по-често но ми е иска да си помагам с каквото мога.Искам да действам.Години наред мрънках и стоях на едно място сега вече действам и виждам резултатите и не ми се спира готова съм всичко да правя само да съм добре. А това интензивно дишане мога ли сама да го практикувам ?
  13. Ами господин Баев, аз му казах ,но той казва ,че всичко идва от мислите.За да се чувствам зле имало мисъл преди това и ме кара да е намеря коя е даже и да е подзъзнателна да е открия и да е изследвам до колко е вярна и след това да и отговоря.Нито ме е съветвал за спорт нито за дишане нито за нищо.Питах го за някоя техника като ми стане зле , той каза отново да изследвам от къде е дошло.Всичко което правим е с мислите нищо друго с тялото или там какво се води не сме правили.Явно няма опит толкова или незнам.Може ли да ми препоръчате тук нещо което мога да практикувам у дома..
  14. Здравейте НЕ съм писала от миналата година .... много неща се промениха ,започнах терапия от февруари ,вече 4 месеца и продължава.Искам да споделя кое ме тревожи ...Терапията си върви , разнищихме много мой грешни мисли и вярвания.. отношението ми към родителите ми, към себе си,ниската самооценка,травмите в детството и много още.Терапевта ми помага да видя нещата под друг ъгъл,да вярвам повече в себе си.Научих се да не вярвам на всички мисли в главата ми ,те са само мисли и нищо повече не всички са истина.Станах по-спокойна и уравновесена.Контактувам с хората по-свободно и с повече самочуствие.Оценката ми се повишава ,чуствам се по-добре в кожата си поемам все по-често рискове.Но ме притеснява едно нещо... тъй като говорим с него само за мислите и ме притеснява това ,че аз вече нямам нали паники ,но имам една тревожност.Усещам страховете като заглушени , немога да си осъзная .. така съм ги подтиснала ,че толкова ми е трудно а толкова искам.Не ме е страх от страховете си искам да ги приема ,искам да ги наблюдавам , и ми се получава вече , но рядко.С мислене няма как да ги осъзнавам, знам какво е чуството да пуснеш страха да му се довериш , да се оставиш и тогава ставам силна ....но ми се иска да правя нещо с което да си помогна това да стане по-бързо.Осъзнавам ,че само с мислене нямам как да приема тия емоций.Преди медитирах ,но се отказвах бързо.Получаваше ми се , пусках контрола но примерно следващия път не успея и после нямах стимул да медитирам пак.Иначе спортувам редовно.Тичам,карам колело.Понякога ми идват мисли ,че нищо не сме свършили през тия 4 месеца,Защо ми е трудно да пусна контрола.Но пък аз съм се променила и се чувствам много по-добре като цяло и знам ,че съм направила много за себе си.Искам да ми дадете стимул... наистина ли ако медитирам всеки ден ,или правя нидра макар ,че не всеки път ще се отпускам с времето ако практукувам постоянно ще има ли ефект ,точно за тези капсулирани страхове? Или ми кажете с какво ако не с това мога да си помогна.Иначе се е случвало да имам паник атака мисля един два пъти през последните месеци и там ми е лесно да пусна контрола ,защото ясно виждам страха и знам как да се справя.Искам да имам атаки ,ама те са много рядко.Като преодолея една атака и пусна страха после се чувствам смела.А така като страха е замазан, един като заглушен сякаш нещо те мъчи и каквото и да правиш неможеш да го осъзнаеш ... много е натоварващо. Моля ви за съвет !
×