Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Donatelaa

Участници
  • Общо Съдържание

    28
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Donatelaa last won the day on Юли 15 2015

Donatelaa had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

924 посещения на профила
  1. Прекаленото мислене подтиска ли чувствата ?
  2. е терапията е по-добър вариянт ,аам повечето искат дасе справят сами което си е много трудно.АЗ със терапия ми е трудно камоли без... Добре ,че се научих да съм търпелива и да се наслаждавам по пътя не да чакам да деня в който ще се оправя. Много е важно това.
  3. Да , нека всеки който чете и не ходи на терапия а се самолекува да пробва това с мислите и да си помогне.
  4. Искам да споделя с вас какво правя когато ме налегнат много мисли и тревоги и ума ми не е спокоен и не спира да ги прожектира. Така , взимам лист хартия,съсредоточавам се и наблюдавам мислите си внимателно.ЗАПИСВАМ тия където ги мисля най-често , тука ми е много важно да определя ТОЧНО какво ме тревожи ,точно кой мисли и темата им.Така като запиша всички ТЕМИ , ги разглеждам една по една.. Давам пример с мой мисли: -"Нещо лошо ще се случи" ( така съм го обобщила а същност е страх от неизвестното,страх от бъдещето . т.н) След това гледам ги отстрани не през призмата на моя страх.Само поглеждам и ми става ясно колко смешни мисли ме плашат.Или давам адекватен отговор ,пример "И да се случи нещо , то ще се случи ако ми е писано.Преувеличавам си прекалено много" Повечето ми мисли ми започват с ТРЯБВа... Трябва да си позволявам да бъда слаба,Трябва мисля позитивно, Трябва да спра да мисля какво мислят хората за мен,Трябва да се храня зравословно,Трябва да спортувам повече,Трябва да медитирам по-често . Трябва да променя отношението си към родителите,Трябва трябва и мнного още трябва.,,, Така до безкрай.И с тия трябва си слагам примка и опитвам да контролирам всиччко. За тези с ТРЯБВА си направих 4 графи, тук от форума го видях това. Важно и спешно,важно ,но не спешно,маловажно и спешно и маловажно и не спешно. Така разделям всичките ТРЯБВА в графите внимателно и Трябвата намаляват и тревожноста също.Също и си давам сметка като ги погледна отстрани ,че просто не ми е по силите да правя всичко това.И да искам няма да мога.Тревожноста ми пада а мислите утихват.Даже още докато пиша се успокоявам усещам как излизат мислите а иначе се мотат в главата ми и незнам как да ги изкарам .. Опитайте ,дано ви помогне
  5. Да сесийте пръдължават така се разбрахме ,даже ще ми изкара диск за да мога да слушам и сама.Опитвам се и в ежедневието да вкарам това наблюдаване на емоцийте много ми помага.Съсредоточавам се без да подтискам и наблюдавам докато не съм готова да пусна емоцията и след това идва облекчение. Това ми помага за натрапливите мисли ,защото в метода се казва да оставим всички мисли а да се доверим само на чувството , същност си мисля ,че уж е една причината да не ми е ок (защото така расъждавам) но като погледна без ума и се вижда ,че съвсем не е така.
  6. МЕтода цели да изкара подтиснатите емоций и да ги освободи.Известен е в много страни не и в нашата.Ето линк: http://shamballa-bg.net/forum/index.php?showtopic=2417
  7. Здравейте искам да споделя какво преживях. Правих един метод с психотерапевта Събка Дякова , метода се казва Седона и се изкарват с него подтиснати емоций,чувства,страхове и всичко там дето си иска да излезне.Та общо за 2 дена го напрарихме 3 пъти,Първия за 5 мин,втория за 30 и третия за 1 час и нещо.Първия и втория път изкочиха емоций ,страхове и се отпуснах приех всичко не беше особено трудно пак имаше страх от страха и от това какво идва от вътре ,но го преодолях.След това третия най-дългия път незнам аз ли неуспях да пусна контрола ,паника ли получих какво стана немога да си обясня, но се изплаших много.Цялата се изпотих,едвах се сдържах да не стана неможех да стоя на едно място,цялото ми тяло се стегна пръстите на ръцете ми бяха се свили и краката и те стегнати и корема всичко.Имаше някаква емоция мн силна или страх от страха незнам просто какво беше ,но беше много силно.Издържах не станах,но не беше като първите два пъти.След като си отворихме очите минаха 2,3 мин и тогава усетих усвобождаване,но не мога да разбера ,защото съм пуснала контрола или защото свърши самия метод и съм се успокойла Но се опитвах да не подтискам нищо.Макар,че незнам дали съм пуснала контрола после ми беше едно леко,сякаш нещо дето ми е тежало е литнало. Събка каза ,че е нормално следващите дни да изкачат стари спомени ,чувства да не подтискаме ннищо нека всичко да излиза и да се освобождава.Е така и стана.Тия дни ми излизат спомени само за бившия ми приятел ,мислих си че съм го забравила ,но явно не Не са някакви емоций да плача и лоши емоций така да кажа.Ами просто емоций даже ми харесва да ги чувствам сигурно защото се освобождават.Друго което е ,че сънувам много пак свързано с него. Та това преживях ,дали съм успяла да направя нещо щом изкачат тези спомени и чувства. Само се чудя когато получих паника ли какво беше защо не се превърна пак в ... блаженство ли как да кажа.Защото предишните пъти като пуснах контрола и ме заля емоцията и беше много приятно а третия път неможах,не съм пуснала контрола до край или просто емоцията е била кофти емоция и затова не съм почувствала блаженство То аз би трябвало да си знам най-добре вие вместо мен няма как да ззнаете какво съм преживяла ,но споделям просто преживяното. По мое усещане имам страх от страха и трябра да работя с пустия контрол.Пускам го но при по леки емоций като са много силни се инати... Лек и усмихнат денннннн
  8. По колко минути като за начало 15,20 ?
  9. Вдишвам дълбоко и издишвам бързо през устата ?
  10. Добре , благодаря за съвета.Аз и сега ги осъзнавам страховете все по-често но ми е иска да си помагам с каквото мога.Искам да действам.Години наред мрънках и стоях на едно място сега вече действам и виждам резултатите и не ми се спира готова съм всичко да правя само да съм добре. А това интензивно дишане мога ли сама да го практикувам ?
  11. Ами господин Баев, аз му казах ,но той казва ,че всичко идва от мислите.За да се чувствам зле имало мисъл преди това и ме кара да е намеря коя е даже и да е подзъзнателна да е открия и да е изследвам до колко е вярна и след това да и отговоря.Нито ме е съветвал за спорт нито за дишане нито за нищо.Питах го за някоя техника като ми стане зле , той каза отново да изследвам от къде е дошло.Всичко което правим е с мислите нищо друго с тялото или там какво се води не сме правили.Явно няма опит толкова или незнам.Може ли да ми препоръчате тук нещо което мога да практикувам у дома..
  12. Здравейте НЕ съм писала от миналата година .... много неща се промениха ,започнах терапия от февруари ,вече 4 месеца и продължава.Искам да споделя кое ме тревожи ...Терапията си върви , разнищихме много мой грешни мисли и вярвания.. отношението ми към родителите ми, към себе си,ниската самооценка,травмите в детството и много още.Терапевта ми помага да видя нещата под друг ъгъл,да вярвам повече в себе си.Научих се да не вярвам на всички мисли в главата ми ,те са само мисли и нищо повече не всички са истина.Станах по-спокойна и уравновесена.Контактувам с хората по-свободно и с повече самочуствие.Оценката ми се повишава ,чуствам се по-добре в кожата си поемам все по-често рискове.Но ме притеснява едно нещо... тъй като говорим с него само за мислите и ме притеснява това ,че аз вече нямам нали паники ,но имам една тревожност.Усещам страховете като заглушени , немога да си осъзная .. така съм ги подтиснала ,че толкова ми е трудно а толкова искам.Не ме е страх от страховете си искам да ги приема ,искам да ги наблюдавам , и ми се получава вече , но рядко.С мислене няма как да ги осъзнавам, знам какво е чуството да пуснеш страха да му се довериш , да се оставиш и тогава ставам силна ....но ми се иска да правя нещо с което да си помогна това да стане по-бързо.Осъзнавам ,че само с мислене нямам как да приема тия емоций.Преди медитирах ,но се отказвах бързо.Получаваше ми се , пусках контрола но примерно следващия път не успея и после нямах стимул да медитирам пак.Иначе спортувам редовно.Тичам,карам колело.Понякога ми идват мисли ,че нищо не сме свършили през тия 4 месеца,Защо ми е трудно да пусна контрола.Но пък аз съм се променила и се чувствам много по-добре като цяло и знам ,че съм направила много за себе си.Искам да ми дадете стимул... наистина ли ако медитирам всеки ден ,или правя нидра макар ,че не всеки път ще се отпускам с времето ако практукувам постоянно ще има ли ефект ,точно за тези капсулирани страхове? Или ми кажете с какво ако не с това мога да си помогна.Иначе се е случвало да имам паник атака мисля един два пъти през последните месеци и там ми е лесно да пусна контрола ,защото ясно виждам страха и знам как да се справя.Искам да имам атаки ,ама те са много рядко.Като преодолея една атака и пусна страха после се чувствам смела.А така като страха е замазан, един като заглушен сякаш нещо те мъчи и каквото и да правиш неможеш да го осъзнаеш ... много е натоварващо. Моля ви за съвет !
  13. Здравейте !! Това да си спокоен ,да не се тревожиш постоянно и да се чувстваш добре в кожата си било супер.Реших да оставя всичко на страна ,всички съвети от хора книги статий и т.н и да се доверя на себе си.Толкова хубави моменти изпитах последните два месеца колкото зацял живот не бях.Нямам думи да опиша какво ми се случва.Постоянно изпитвам нови и нови чувства и емоций подтискани от самата мен си преди.... Мислих си ,че не се чувствам виновна за нищо в моя живот , но като се поразрових искрено и на дълбоко в душата си разбрах ,че точно тази вина ме изяжда и се обвинявам постоянно.Усетих цялата емоция такава каквато е и я освободих.После бях като птичка в кафез пусната на свободаа.Сега когато усетя чувството на вина не го подтискам а го оставям и наблюдавам ,изследвам и разбирам от къде произлиза.Когато стигна до същината му то изчезва. По този метод изследвам себе си и се освобождавам.Незнам точно какво се случва ,но си помагам някак си. Постоянните мисли ги оставям да си летят, не се опитвам да ги спра а ги приемам и наблюдавам.Понякога тръгват да ме въвличат в старите филми на ужасите ,но ги хващам на време и ги наблюдавам.Когато наблюдавам всичко е различно.Всичко е с различен смисъл.Целия свят е различен.Ходя по улиците и ги виждам като други.Виждам хората и различни ситуаций всичко ми е различно.Гледам на нещата под друг ъгъл.Хареса ми тази мисъл за проблема,,, ако неможеш да разрешиш проблема промени гледната точка нещо подобно беше.Това ми показа как да гледам на нещата по друг начин. Открих и убежденията които ми пречат.Същност ги откривам постоянно всеки ден нови и нови като например: Че съм по неспособна от другите хора или че немога да бъда себе си , че трябва да се държа с всички добре ,никога не трябва да се карам с никои , че трябва да съм винаги в настроение пред хората и куп още какви ли не откачени измислици. Усещам как падна някакъв товар от раменете ми.Много много тежък.Всеки ден откривам нови и нови неща за себе си.Толкова ми е интересно....Почти 100% от времето съм тук и сега.Работното ми време е 8 часа винаги съм брояла минутите и секундите да се прибера а сега минава толкова леко ,бързо и с удоволствие. Хубаво ми е със ссебе си.Обичам сеее.Поглеждам се в огледалото лицето ми сияе.......Даже да не съм усмихната също.Ако ми е тъжно приемам тъгата и развивам докрай от къде се е появила ,разглеждам е от всякъде как изглежда какво иска да ми каже и тя не ме мъчи.Така с мъката,с яроста и с каквото се сетите.Прочетох една книга "Мъдроста на сърцето" на Ръсел Фейнголд там се пише как трябва да слушаме сърцето си не ума си.Какво същност искаме ние а не ума ни.Много ми помогна намерих отговори на много въпроси.Разбрах и че аз не съм моя ум.Той може да си говори колкото си иска и каквото и иска особено лоши неща с лош край ,но това не съм аз.Не се отъждествявам с него. Бях на една гооооооляма разходка из планината около 4 часа ... по пътя всеедно получих някакво просветление ... даже немога да го напиша с думи какво беше.Просто се изпълних с радост и с духа ми слях се с природата със себе си с тялото си....всичко беше в синхром.Разбрах ,че съм свързана с цялата вселена с всичкки хора ,животни ,разстения.......вървях по пътеката и галех тревичките ...аааааа беше толкова хубаво приживяване. Мога да продължавам така до безкрай с новите изживявания ,но спирам до тук.Имам още много да уча и изследвам,но иммам и силата да го правя. Имам да разбера от къде е тази ярост и гняв и отвращение и незнам още как да го нарека към родителите ми.Нещо ме измъчва и се опитвам да го изкарам на повърхноста да спре да ме тормози.Също така се опитвам да се уча да променям убежденията си,Първата стъпка с откриването ме освободи толкова много представям си когато ги променя.Така че не казвам ,че съм вече професор и всичко знам просто ви споделямм изживяното досега. Самооценката ми се повиши... отпускам се по -често да бъда себе си и се доверявам.Говоря по-свободно и мозъка ми сече като бръснач на моменти чак се учудвам от себе си как реагирам и как действам.Спуквам колегите от смях.Винаги съм знаела ,че имам страхотно чувство за хумор ,но просто нямах смелост го изкарам на показ.Всички ми казват колко им е забавно когато са с мен на смяна.Даже съм ги зареждала с положителна енергия аз дето бях най-големия песимист. ох благодаря ви хора за всичко !!!! Моя живот започва....................
  14. Прав сте Д-р Първанов... Ще я започна ,но първо трябва да взема първата заплата .То всичко е навързано.Сега имам за 2,3 сеанса ,но след тях незнам кога ще имам пак средства.НЕискам да ходя 1,2 пъти да прекъсвам и после пак. Ако ходя през 7,8,9 дена ,например не всяка седмица ами понякога 2,3 дена след това , ще има ли ефект или трябва да е по-често.Психотерапевтката ми каза ,че сама избирам колко често да ходя,но било добре поне 1 път седмично.Ако не разполагам с парите и забавя лечението ще бъде ли то по-малко ефективно ? И колко месеца приблизително ще продължи.Знам ,че зависи от мен ,но горе долу 2,3,4,5 ? или повече ?
×