Donatelaa

.. и когато каза утидете до малкото дете и го прегърнете и успокоите аз се разплакох ! То плачеше и беше много уплашено,и нямаше кой го прегърне и да му каже да не се страхува.. А страха отдалече го виждах като сиво-черна сянка много страшна,а като се доближи цветовете избледняха и искаше просто да я прегърна ....

Божее , благодаря много !! Почти всички медитаций в интернет съм си ги запаметила и си правя която най ме влече за момента.Всяка нова ми е от полза.

Здравейте отново! Искам да ви попитам според вас нормално ли е промените ,които се опитвам да направя да се получават в къщи когато съм сама , а когато се наложи да излезна повечето пъти се връщам със старите навици и мисли. Например ставам сутрин мисля си позитивни мисли ,осмислям "проблемите" които си създавам сама и как те повечето са измислени от моите страхове.Преди да стана отпускам всяка част от тялото си и тази дереализация изчезва, няма е.Чуствам се значима,спокойна в тялото си ,идват ми куп идей за напред , мисля обширно и трезво.Но като дойде време да излезна този комфорт изчезва , може да не е веднага след като съм излезнала ,но рано или късно пак ставам нервна ,несигурна и т.н. Та идеята ми е ,че това нормално ли е като имате предвид ,че се уча сега "на себе си" ,да се получава така.Искам да отбележа ,че преди да започна да работя със себе си даже и в къщи нямах покой.Моя страх ми казва от време на време ,че защото съм страхливка и няма да мога да бъда себе си и пред света а пак ще слагам маски. Мойто виждане е ,че нещата се получават бавно и след време ще имам резултати и не само когато съм сама.Но като чета тук във форума доста пъти срещам ,че повечето искат само промяна а не правят нищо по въпроса и стоят на едно място , а всъщност си мислят ,че правят но те само го искат ,но не правят нищо. Като тази известна приказка забравих кои е беше казал,че е лудост да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Та дали аз не правя точно същото ? Вкъщи добре а вън ме е страх и не променям стария начин. Проблема ми е ,че са сега само в къщи усещам вътрешното си аз,интуицията и каквото там е.Усещам една тишина на ума ,той мълчи защото моето вътрешно аз истинско е будно и присъства и ума няма глас.А когато излезна той почва да скандира пак и взима власт над мен и ме кара да върша и казвам неща както до преди това съм свикнала.А интуицията и моето аз , ми позволява да мисля както казах одеве реално,обширно,не ми слага етикети,не ми пречи ,не ме съди , напротив подкрепя ме !Това съм аз ,това е моето аз. Страхотно е.Това ме кара да мисля ,че съм на прав път.Но след време ще се пренеси ли и в останалия свят. Много се ядосвам на себе си ,напрао се изяждам от вътре когато излезна от нас и хоп всичко стане като преди.Всеедно вътре в мен едно малко детенце плаче и се съдира от рев(истинското аз) и го е страх и аз немога да му обърна внимание, ума и старите убеждения ми пречат. Дано ме разбрахте какво исках да кажа,говорих с душата си. Моля дайте ми съвет !

Благодаряя ) Ще се справя , да !

Благодаря много за отговора ! Преглеждала съм темите тук, ще ги прегледам пак внимателно.Спортувам от няколко дни отново,преди бях редовна ,но последната половин година нямах физическата възможност да спортувам каквото и да е.Наистина когато тичам се разтоварвам.За медитацията бях много ентусиазирана,но от толкова много опита едва няколко пъти усетих ,че се получава.Но ще продължавам да тренирам. Като цяло да разбирам ,че тази нереалнност се дължи от факта ,че съм много напрегната ,стресирана и тревожна ? От известно време правя тази техника със заменянето на отрицателните мисли.Когато се появи някоя ,веднага е заменям с някоя хубава мисъл или просто си мисля за нещо хубаво.Най-честите мисли са ми за новите неща които ме очакват в живота.Страх ме е от провал от там идва и страхът от нова работа,приятели,гадже и т.н.Макар и да се чувствам изплашена на моменти има една сила в мен която ме кара да се боря и ми дава топлинка )

Здравейте! Писах моята тема 2 часа и интернета заби и сега започвам пак наново.Ще се опитам да е възможно наи кратко и съдържателно.Момиче на 24 години съм.Незнам каква информация ще ви бъде полезна затова започвам от самото начало.Детството ми не беше хубаво.Родителите ми се караха,имам уплаха от баща ми ,заеквах от страх от него.На 7 години се разболях от ужасна болест.До 13 годишна времето ми мина в болници ,лекари,хапчета ,мазила,нагрявки и т.н.Ходих на училище макар и с болки.Не играех физкултура с бях като другите деца.Стоях си кротко и мирно.Те ми се подиграваха ,че не съм като тях и аз се чувствах много зле.Детството ми мина така, неизвивяно.Следващата травма доиде от първата ми любов.Като първа любов го приех много тежко.4 години той ме лъжеше.Чувствах се като негова собственост.Лъжеше ме а после изкарваше мен виновна.Сравняваше ме с всички например: защо не се обличаш като еди кой си? Виж еди коя си каква прическа има? ти защо не се боядисаш и т.н сравняваше ме постоянно и ми срина самочувствието до земята.След 4 години се реших да го оставя и преди се опитвах ,но той ме преследваше.Идваше с цветя ,сълзи ,сополи и все ме караше да му прощавам.Но накрая и той се примири.След това се затрових в себе си ,уж да си почина от толкова мъки ,то стана по зле.Не излизах много ,само с няколко приятелки.Всички други познати ги отбягвах.Започнах работа и като несигурно момиче и в депресия и какво ли не нещата ставаха все по зле."Нормалното" ми състояние беше депресия,тревожност без причина,изнервеност,много ниско самочуствие,самообвинения и т.н.Това продължи мисля към 2 години без да си помогна по никъв начин. Мислих си ,че проста съм такава и немога да се променя.Една брутална паническа атака на работата ме накара да предприема промяна.Беше ужасно като се сетя и ми се изправя косата.Неможе да си поема въздух,треперех,неможех да кажа и една дума,не си усещах тялото,главата ми пареше всеедно изливаха вряла вода отгоре и , от цялото напрежение и високото кръвно ми текна и кръв от носа.След тази ужасна случка си направих изследвания които показаха ,че съм напълно здрава и всичко е от главата ми .Напуснах работа и реших да се лекувам.Посещавах психотерапевт ,но за малко поради липса на средства.Макар и за кратко,но тя ми помогна да се ориентирам накъде да тръгна.Тя установи ,че страдам от депресия,паническо разтроиство,социална фобия и ниска самооценка.Може би щеше да има и още ако бях изкарала до край лечението.Започнах да чета много позитивна психология,статий,медитаций,всякакви техники и всичко което би ми било помогнало.Започнах лека полека да стъпвам на краката си.Самооценката ми се вдигна макар и малко се усеща.Мисля по-позитивно.Като цяло ,цялото ми общо състояние се подобрява.Нещото което не споделих на специалистката и нямам насока за него е деперсонализацията и дереализацията.С много наблюдения установих ,че точно тези две състояния отключват паническите атаки и неспокоиноста и т.н.Давам пример.Излизам от в къщи (може да се случи и в къщи ,но там по рядко защото се чувствам сигурна) всичко е наред правя каквото правя може и нищо да не правя както си стоя съвсем спокойно и изведнъж всякаш се цъка едно копче и започва филма ! Започва една болка в клепачите,погледа ми се замъглява,всичко е всякаш нереално размазано,аз всякаш се смалявам и всичко друго става голямо около мен и хората даже.Звуците ме дразнят,светлината също,започвам много да мигам ,от там започват и болки в главата.Това което най-много ме притеснява е ,че чувствам тялото си чуждо ! Всякаш аз съм пред него а то е отделно от него.Усещам го , но чуждо,особено лицето него най-много.Гласа ми се променя става дрезгав и несигурен.От там всяка дума която кажа или движение което извърша ме ужасява ,всеедно не го контролирам аз.Говоря нещо което неискам да казвам от самата паника почвам да се държа ккакто неискам.ОТ там паниката се увеличава ,защото съм сред хора и те виждат всичко това.Незнам какво да направя ,всякаш съм в капан.Паниката се увеличава и или измислям причина да си тръгна или дай си боже се смени някак си ситуацията , например станем от въпросното място или вниманието иде някъде другаде ,че да се успокоя по някав начин.Когато това се случи понякога и за секунди ми пада този товар от гърба.Но немога всеки път да ставам да си тръгвам и т.н.Именно след тази нереалност идват атаките и страха от излагане , от отхвърляне и т.н.Понякога ми се разминава незнам как незнам техника или нещо за зправяне ,рядко е но имало е случеи да започне ,но се разминава.Иначе се опитвам да дишам с корема , по-дълбоко да се успокоя ,ако съм в къщи ще стане бързо , но както казах вънка ли съм , има ли хора ,даже и с един човек да съм пак ме притеснява.Ако пък има много хора тогава просто незнам ,ще свърши пак с високо кръвно и кървища от носа.Та моля ви за съвет, за някаква техника ,,медитация ли какво незнам.Медитирам понякога,кога ми се получава ,кога не.Ако трябва ще тренирам всеки ден ,стига да знам ,че ще ми помогне.Неискам да употребявам никакви хапчета искам сама да се справя с всичко и знам че мога! Стига да знам на къде да тръгна.Започнах да откривам себе си макар и с много малки крачки.Моля ви дайте ми съвет. Ако нещо друго ви интересува ще ви споделя .Мисля ,че това е най-важното което ми се е случило.Тази нереалност ми пречи да започна работа а и като се замисля всякакво друго действие за нормален живот.Може би е страх от провал, несигурност ...а може би са много нещата.Искам да живея нормално време ми е ! Чакам съвети.БЛАГОДАРЯ ,ЧЕ ВИ ИМА !