Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Donatelaa

Участници
  • Общо Съдържание

    31
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Мнения добавени от Donatelaa

  1. Здравейте,

    Наблюдавам мислите си и установих, че най-често .. да не кажа даже 98% от тях са автоматични и в темата на:  "трябва да направя така,трябва да стане еди какво си,това така се прави..и т.н". Почти няма в начина ми на мислене "аз искам,аз харесвам.." Всичко е праволинейно,сиво,скучно....Като самопомощ, освен това да се хващам кога правя "трябва нещата",има ли някакъв друг съвет който може да ми дадете ? Мога ли сама да променя този незнайно от къде заучен модел на мислене, който явно не ми носи нищо добро? :3d_134:

    Поздрави,

    Донатела:3d_053:

  2. Здравейте,

    Станах почти на 30, а такива каши забърках сякаш съм ученичка.Имах сериозен приятел от 4 години,когато в един период се чувствах неудовлетворена от секса с него и се впуснах във флирт с жена.Същност исках и да опитам какво е да си с жена, беше ми интересно от малка имах такива желания, но нямах смелост.От един флирт и само да пробвам се случи така, че вече 3 години сме заедно с момичето.Тя е уникална като човек,мога да си говоря с нея на едно по дълбоко ниво, да правим любов за каквато и не съм мислила,че съществува(тези неща липсваха с приятеля ми).С времето се отдалечих от него малко и той от мен.

    Той много искаше деца, постоянно ми казваше айде време е вече сме големи, аз съм била на 30 кога съм щяла да раждам и това го слушах постоянно от всички роднини и познати.Нещо ме спираше да имам деца,не че не искам просто не знам страхувах ли се или си мислих,че край ако имам дете и ще ми пречи да живея.Представях си се с дете как си го гледам и хем ми харесва, хем сякаш от вътре всичко ми казва не е твоето или поне не сега.Таа като се отдалечихме с него един ден разбрах,че си е писал едни неща с една жена от неговата компания.Събрах си нещата и си тръгнах.Сякаш се това съм чакала, той да направи нещо и да се изнеса да не съм виновна аз.Вече един месец не сме заедно, разбрахме се всеки да си продължи напред обаче аз не знам какво искам и как да продължа живота си.Момичето иска да сме заедно,обаче ме е страх да кажем на всички, че се обичаме не знам как ще го приемат.КАзах и че не знам дали мога да живея с жена цял живот и да нямам деца.Тя вика "ти в кой свят живееш,може да имаме деца това не е едно време"...Да така е обаче все още съм объркана.

    Като се замисля аз бягам от всичко.Бягах от отговорност да имам деца и да създам семейство, сега бягам от отговорност да избера искам ли да бъда с жена и да имам семейство с нея.ИСкам да намеря себе си,искам да разбера какво искам обаче имам чувството че винаги някой ме притиска.Сега и казах на нея,че не мога да си представя да нямам нормално семейство, а тя имаше надежди и изпадна в криза.Каза, че не знам кво искам и накрая ще изгубя всички от това мое колебание и не взимане на отговорност.Знам ,че е права и знам ,че бягам от нещо от мен си самата или от страхове...Искам да живея силно и истински.Обаче не знам как.В момента се чувствам най-лошия човек на света,че лъгах него и подведох и нея.В един момент се обвинявам, че се захванах с нея и не се съсредоточих във връзката ми с мъжа, после пък си мисля че щом съм го направила е имало за какво и не всичко става ей така  а си има причина.

    Малко преди да разбера,че приятеля ми си пише с една жена и може би имат нещо общо си бях пожелала да стане нещо и да разбера дали трябва да имам деца от него и да оставя момичето.Забравих какво съм си пожелала и тогава разбрах.Приех го като знак, а може и аз сама да съм си го предизвикала.

    Как да реша какво да правя с живота си? Колкото и да го мисля, никое решение сякаш не е удовлетворяващо..Знам,че имам нужда от терапия исках да се запиша до Орлин, но съм от малък град и трябва да пътувам до него.Скоро ще изкарам книжка, но сега няма как да ангажирам някой да ме кара или поне не всяка седмица, а не знам дали би имало ефект 2 пъти месечно да се виждаме.Била съм при трима терапевта,но сякаш повърхностно работихме по проблемите.Мотивирана съм да променя живота си.Не искам да бягам, искам да живея силно и смислено.Толкова много го искам,че за буквално един месец направих нещата от които се страхувах.Оставих връзката която не ми носеше радост,навих се да изкарам книжка(много ме е страх дали изобщо ще се справя) и кандидатствах за нова по-висока позиция на работа което исках от много време но пак ме беше страх че няма да се справя и другото което направих е да се запиша за тренировки което пак отлагах години наред.

    Въпрос към Орлин: Бихте ли ме приели при вас, ако в началото мога да идвам 2 пъти в месеца? Знам ,че е малко но просто в момента е такава ситуацията.Желанието ми е голямо да се променя просто ми трябва някой да ме насочва.

  3. е терапията е по-добър вариянт ,аам повечето искат дасе справят сами което си е много трудно.АЗ със терапия ми е трудно камоли без... Добре ,че се научих да съм търпелива и да се наслаждавам по пътя не да чакам да деня в който ще се оправя. Много е важно това.

  4. Искам да споделя с вас какво правя когато ме налегнат много мисли и тревоги и ума ми не е спокоен и не спира да ги прожектира.

    Така , взимам лист хартия,съсредоточавам се и наблюдавам мислите си внимателно.ЗАПИСВАМ тия където ги мисля най-често , тука ми е много важно да определя ТОЧНО какво ме тревожи ,точно кой мисли и темата им.Така като запиша всички ТЕМИ , ги разглеждам една по една.. Давам пример с мой мисли:

    -"Нещо лошо ще се случи" ( така съм го обобщила а същност е страх от неизвестното,страх от бъдещето . т.н)

    След това гледам ги отстрани не през призмата на моя страх.Само поглеждам и ми става ясно колко смешни мисли ме плашат.Или давам адекватен отговор ,пример "И да се случи нещо , то ще се случи ако ми е писано.Преувеличавам си прекалено много"

    Повечето ми мисли ми започват с ТРЯБВа... Трябва да си позволявам да бъда слаба,Трябва мисля позитивно, Трябва да спра да мисля какво мислят хората за мен,Трябва да се храня зравословно,Трябва да спортувам повече,Трябва да медитирам по-често . Трябва да променя отношението си към родителите,Трябва трябва и мнного още трябва.,,, Така до безкрай.И с тия трябва си слагам примка и опитвам да контролирам всиччко.

    За тези с ТРЯБВА си направих 4 графи, тук от форума го видях това.

    Важно и спешно,важно ,но не спешно,маловажно  и спешно и маловажно и не спешно.

    Така разделям всичките ТРЯБВА в графите внимателно и Трябвата намаляват и тревожноста също.Също и си давам сметка като ги погледна отстрани ,че просто не ми е по силите да правя всичко това.И да искам няма да мога.Тревожноста ми пада а мислите утихват.Даже още докато пиша се успокоявам усещам как излизат мислите а иначе се мотат в главата ми и незнам как да ги изкарам .. 

    Опитайте ,дано ви помогне :)

  5. Да сесийте пръдължават така се разбрахме ,даже ще ми изкара диск за да мога да слушам и сама.Опитвам се и в ежедневието да вкарам това наблюдаване на емоцийте много ми помага.Съсредоточавам се без да подтискам  и наблюдавам докато не съм готова да пусна емоцията и след това идва облекчение. Това ми помага за натрапливите мисли ,защото в метода се казва да оставим всички мисли а да се доверим само на чувството , същност си мисля ,че уж е една причината да не ми е ок (защото така расъждавам) но като погледна без ума и се вижда ,че съвсем не е така.

  6. Здравейте искам да споделя какво преживях. Правих един метод с психотерапевта Събка Дякова , метода се казва Седона и се изкарват с него подтиснати емоций,чувства,страхове и всичко там дето си иска да излезне.Та общо за 2 дена го напрарихме 3 пъти,Първия за 5 мин,втория за 30  и третия за 1 час и нещо.Първия и втория път изкочиха емоций ,страхове и се отпуснах приех всичко не беше особено трудно пак имаше страх от страха и от това какво идва от вътре ,но го преодолях.След това третия най-дългия път незнам аз ли неуспях да пусна контрола ,паника ли получих какво стана немога да си обясня, но се изплаших много.Цялата се изпотих,едвах се сдържах да не стана неможех да стоя на едно място,цялото ми тяло се стегна пръстите на ръцете ми бяха се свили и краката и те стегнати и корема всичко.Имаше някаква емоция мн силна или страх от страха незнам просто какво беше ,но беше много силно.Издържах не станах,но не беше като първите два пъти.След като си отворихме очите минаха 2,3 мин и тогава усетих усвобождаване,но не мога да разбера ,защото съм пуснала контрола или защото свърши самия метод и съм се успокойла :D  Но се опитвах да не подтискам нищо.Макар,че незнам дали съм пуснала контрола после ми беше едно леко,сякаш нещо дето ми е тежало е литнало. Събка каза ,че е нормално следващите дни да изкачат стари спомени ,чувства да не подтискаме ннищо нека всичко да излиза и да се освобождава.Е така и стана.Тия дни ми излизат спомени само за бившия ми приятел ,мислих си че съм го забравила  ,но явно не :D Не са някакви емоций да плача и лоши емоций така да кажа.Ами просто емоций даже ми харесва да ги чувствам сигурно защото се освобождават.Друго което е ,че сънувам много пак свързано с него. Та това преживях ,дали съм успяла да направя нещо щом изкачат тези спомени и чувства.

    Само се чудя когато получих паника ли какво беше защо не се превърна пак в ... блаженство ли как да кажа.Защото предишните пъти като пуснах контрола и ме заля емоцията и беше много приятно а третия път неможах,не съм пуснала контрола до край или просто емоцията е била кофти емоция и затова не съм почувствала блаженство :D То аз би трябвало да си знам най-добре вие вместо мен няма как да ззнаете какво съм преживяла ,но споделям просто преживяното. По мое усещане имам страх от страха и трябра да работя с пустия контрол.Пускам го но при по леки емоций като са много силни се инати... Лек и усмихнат денннннн :3d_139:

  7. Добре , благодаря за съвета.Аз и сега ги осъзнавам страховете все по-често но ми е иска да си помагам с каквото мога.Искам да действам.Години наред мрънках и стоях на едно място сега вече действам и виждам резултатите и не ми се спира готова съм всичко да правя само да съм добре.

    А това интензивно дишане мога ли сама да го практикувам ?

  8. Ами господин Баев, аз му казах ,но той казва ,че всичко идва от мислите.За да се чувствам зле имало мисъл преди това и ме кара да е намеря коя е даже и да е подзъзнателна да е открия и да е изследвам до колко е вярна и след това да и отговоря.Нито ме е съветвал за спорт нито за дишане нито за нищо.Питах го за някоя техника като ми стане зле , той каза отново да изследвам от къде е дошло.Всичко което правим е с мислите нищо друго с тялото или там какво се води не сме правили.Явно няма опит толкова или незнам.Може ли да ми препоръчате тук нещо което мога да практикувам у дома.. 

  9. Здравейте :) НЕ съм писала от миналата година .... много неща се промениха ,започнах терапия от февруари ,вече 4 месеца и продължава.Искам да споделя кое ме тревожи ...Терапията си върви , разнищихме много мой грешни мисли и вярвания.. отношението ми към родителите ми, към себе си,ниската самооценка,травмите в детството и много още.Терапевта ми помага да видя нещата под друг ъгъл,да вярвам повече в себе си.Научих се да не вярвам на всички мисли в главата ми ,те са само мисли и нищо повече не всички са истина.Станах по-спокойна и уравновесена.Контактувам с хората по-свободно и с повече самочуствие.Оценката ми се повишава ,чуствам се по-добре в кожата си поемам все по-често рискове.Но ме притеснява едно нещо... тъй като говорим с него само за мислите и ме притеснява това ,че аз вече нямам нали паники ,но имам една тревожност.Усещам страховете като заглушени , немога да си осъзная .. така съм ги подтиснала ,че толкова ми е трудно а толкова искам.Не ме е страх от страховете си искам да ги приема ,искам да ги наблюдавам , и ми се получава вече , но рядко.С мислене няма как да ги осъзнавам, знам какво е чуството да пуснеш страха да му се довериш , да се оставиш и тогава ставам силна ....но ми се иска да правя нещо с което да си помогна това да стане по-бързо.Осъзнавам ,че само с мислене нямам как да приема тия емоций.Преди медитирах ,но се отказвах бързо.Получаваше ми се , пусках контрола но примерно следващия път не успея и после нямах стимул да медитирам пак.Иначе спортувам редовно.Тичам,карам колело.Понякога ми идват мисли ,че нищо не сме свършили през тия 4 месеца,Защо ми е трудно да пусна контрола.Но пък аз съм се променила и се чувствам много по-добре като цяло и знам ,че съм направила много за себе си.Искам да ми дадете стимул... наистина ли ако медитирам всеки ден ,или правя нидра макар ,че не всеки път ще се отпускам с времето ако практукувам постоянно ще има ли ефект ,точно за тези капсулирани страхове? Или ми кажете с какво ако не с това мога да си помогна.Иначе се е случвало да имам паник атака мисля един два пъти през последните месеци и там ми е лесно да пусна контрола ,защото ясно виждам страха и знам как да се справя.Искам да имам атаки ,ама те са много рядко.Като преодолея една атака и пусна страха после се чувствам смела.А така като страха е замазан, един като заглушен сякаш нещо те мъчи и каквото и да правиш неможеш да го осъзнаеш ... много е натоварващо. Моля ви за съвет !

  10. Здравейте !! Това да си спокоен ,да не се тревожиш постоянно и да се чувстваш добре в кожата си било супер.Реших да оставя всичко на страна ,всички съвети от хора книги статий и т.н и да се доверя на себе си.Толкова хубави моменти изпитах последните два месеца колкото зацял живот не бях.Нямам думи да опиша какво ми се случва.Постоянно изпитвам нови и нови чувства и емоций подтискани от самата мен си преди.... 

    Мислих си ,че не се чувствам виновна за нищо в моя живот , но като се поразрових искрено и на дълбоко в душата си разбрах ,че точно тази вина ме изяжда и се обвинявам постоянно.Усетих цялата емоция такава каквато е и я освободих.После бях като птичка в кафез пусната на свободаа.Сега когато усетя чувството на вина не го подтискам а го оставям и наблюдавам ,изследвам и разбирам от къде произлиза.Когато стигна до същината му то изчезва.

    По този метод изследвам себе си и се освобождавам.Незнам точно какво се случва ,но си помагам някак си.

    Постоянните мисли ги оставям да си летят, не се опитвам да ги спра а ги приемам и наблюдавам.Понякога тръгват да ме въвличат в старите филми на ужасите ,но ги хващам на време и ги наблюдавам.Когато наблюдавам всичко е различно.Всичко е с различен смисъл.Целия свят е различен.Ходя по улиците и ги виждам като други.Виждам хората и различни ситуаций всичко ми е различно.Гледам на нещата под друг ъгъл.Хареса ми тази мисъл за проблема,,, ако неможеш да разрешиш проблема промени гледната точка нещо подобно беше.Това ми показа как да гледам на нещата по друг начин.

    Открих и убежденията които ми пречат.Същност ги откривам постоянно всеки ден нови и нови като например:

    Че съм по неспособна от другите хора или че немога да бъда себе си , че трябва да се държа с всички добре ,никога не трябва да се карам с никои , че трябва да съм винаги в настроение пред хората и куп още какви ли не откачени измислици.

    Усещам как падна някакъв товар от раменете ми.Много много тежък.Всеки ден откривам нови и нови неща за себе си.Толкова ми е интересно....Почти 100% от времето съм тук и сега.Работното ми време е 8 часа винаги съм брояла минутите и секундите да се прибера а сега минава толкова леко ,бързо и с удоволствие.

    Хубаво ми е със ссебе си.Обичам сеее.Поглеждам се в огледалото лицето ми сияе.......Даже да не съм усмихната също.Ако ми е тъжно приемам тъгата и развивам докрай от къде се е появила ,разглеждам е от всякъде как изглежда какво иска да ми каже и тя не ме мъчи.Така с мъката,с яроста и с каквото се сетите.Прочетох една книга "Мъдроста на сърцето" на Ръсел Фейнголд там се пише как трябва да слушаме сърцето си не ума си.Какво същност искаме ние а не ума ни.Много ми помогна намерих отговори на много въпроси.Разбрах и че аз не съм моя ум.Той може да си говори колкото си иска и каквото и иска особено лоши неща с лош край ,но това не съм аз.Не се отъждествявам с него.

    Бях на една гооооооляма разходка из планината около 4 часа ... по пътя всеедно получих някакво просветление ... даже немога да го напиша с думи какво беше.Просто се изпълних с радост и с духа ми слях се с природата със себе си с тялото си....всичко беше в синхром.Разбрах ,че съм свързана с цялата вселена с всичкки хора ,животни ,разстения.......вървях по пътеката и галех тревичките ...аааааа беше толкова хубаво приживяване.

    Мога да продължавам така до безкрай с новите изживявания ,но спирам до тук.Имам още много да уча и изследвам,но иммам и силата да го правя.

    Имам да разбера от къде е тази ярост и гняв и отвращение и незнам още как да го нарека към родителите ми.Нещо ме измъчва и се опитвам да го изкарам на повърхноста да спре да ме тормози.Също така се опитвам да се уча да променям убежденията си,Първата стъпка с откриването ме освободи толкова много представям си когато ги променя.Така че не казвам ,че съм вече професор и всичко знам просто ви споделямм изживяното досега.

    Самооценката ми се повиши... отпускам се по -често да бъда себе си и се доверявам.Говоря по-свободно и мозъка ми сече като бръснач на моменти чак се учудвам от себе си как реагирам и как действам.Спуквам колегите от смях.Винаги съм знаела ,че имам страхотно чувство за хумор ,но просто нямах смелост го изкарам на показ.Всички ми казват колко им е забавно когато са с мен на смяна.Даже съм ги зареждала с положителна енергия аз дето бях най-големия песимист.

    ох благодаря ви хора за всичко !!!! Моя живот започва.................... 

  11. Прав сте Д-р Първанов... Ще я започна ,но първо трябва да взема първата заплата .То всичко е навързано.Сега имам за 2,3 сеанса ,но след тях незнам кога ще имам пак средства.НЕискам да ходя 1,2 пъти да прекъсвам и после пак.

    Ако ходя през 7,8,9 дена ,например не всяка седмица ами понякога 2,3 дена след това , ще има ли ефект или трябва да е по-често.Психотерапевтката ми каза ,че сама избирам колко често да ходя,но било добре поне 1 път седмично.Ако не разполагам с парите и забавя лечението ще бъде ли то по-малко ефективно ? И колко месеца приблизително ще продължи.Знам ,че зависи от мен ,но горе долу 2,3,4,5 ? или повече ?

  12. Направо незнам ,немога да се разбера.... Тоя мой мозък се е побъркал.Днес пак бях на работа почти целия ден бях като отрепана ,дереализацията беше на лице,тялото пак ми беше чуждо,бях много засеяна хем изпих 2 деанксита (не бях пила от половин година)...По едно време толкова ми беше кофти чинето ми ме болеше и физиономията ми беше една отвраттителна намусена..Ума ми ме заливаше с мисли не спираше и не спираше , паниката се увеличи исках да си тръгвам, започнах да мисля варианти да си тръгна.Направо да си хвана чантата и да си тръгна или каква лъжа да измисля ,че ми е лошо или нещо се е случило и ей такива...Ама и това ме беше страх да направя.НЕзнам немога да се отпусна ....нямам самочувствие и си личи.Мога да работя добре знам го ,но когато в главата ми всичко е подредено.Като ми е каша съм като инвалид в ръцете и в концентрацията.Опитвам да се дишам през корема,да заменя мислите с положителни,казвам си че се обичам ,опитвам се да приема кофти симптомите и т.н обаче като е силно нестава и нестава.Малко преди да си тръгна може би ззащото вече знаех ,че остава малко време и без нищо да правя се успокоих.Ръцете ми се отвързаха ,почувствах се спокойна и дейна ...ама кога ?? Само накрая ,а когато трябваше бърках и гледах като теле в зеле.Толкова неадекватна ставам ,че незнам какво и говоря ....Мислих си ако не си тръгна днеска няма да дигна телефона на шефа за следващия път когато се наложи да ходя или ще му кажа ,че съм си намерила другаде работа.Мислих колко пари имам и за колко сеанса при психотерапевтката ще ми стигнат.Мислих да зарежа всякаква работа и всички пари ,които имам да ги вложа в терапия.Но осъзнавам ,че така отново бягам от страха.Ако спра да работя вдигам точките на страха.Той това иска да ме кара да правя неща които неискам.Но в момент на паника ми идват какви ли не измислици да направя....

    Май се въртя в порочния кръг... мислих си ,че мога да се справя без психотерапия.Неискам да си давам всички пари за това.Знам че е за мое добро ,но като си платя и някои други сметки и ще останат само за терапия.Няма да имам и стотинка в джоба и това ще ме депресира още повече.

    Дали се въртя в кръг и нищо не правя ? Казвам ,че съм добре и наистина е било така, но изведнъж на 360 градуса.

    Мисля ,че преди като не се опитвах да се променя бяха по-малки кризите ,сега сякаш като съм видяла и хубавото и една паника ми се вижда още по страшна.Дефакто немога да разбера ? Уж се увеличават хубавите моменти ,а с тях и лошите ? Разбирате ли какво имам в предвид?

    Или просто като се опитвам да се изправя пред страха и затова са по-силни.А преди му се отдавах и си казвах ,че просто съм такава и се съгласявах с него и си страдах редовно.А сега с гръм и трясък.

    didi_ts ти си психотерапевт ,виждала си през какво минават хората и как преодолеват страха.Това мойто път към оправянето ли е ? или просто е един порочен кръг ? Нормално ли е да се засилят паниките ? или ообратното нормално е да ги няма.Това нормално ли е толкова рязко да ми се сменят състоянията...??Лошото е ,че когато трябва да се приема с паника и с всичките симптоми и мисли аз немога,то се случва после и то защото нещо е станало.Например наближава време да се махна от тази ситуация в която е била паниката или примерно ако някой ме е гледал в ръцете той изчезва и паниката също изчезва ,това не е приемане защото ако той си беше стоял и ме гледаше още паниката нямаше да си утиде.Това означава ,че пак бягам от страха и ме плаши щом ми пада камък от сърцето като както казах по горе се смени обстановката или обстоятелствата.Трябва да се науча да приемам абсолютно всичко ли за да се оправя? Но пък немога и да отреча ,че от както съм започнала да работя по себе си много пъти се чувствах по такъв начин който никога до сега не бях.Това значи ,че съм била на прав път ,но пък ако бях на прав път защо се увеличават паниките ? Разбирате ли ме ? Съжалявам ,че толкова ми е объркан поста ,но самата аз съм и незнам как да го формирам. 
  13. Здравейте отново ! Тук съм да разкажа как мина.Че имах кофти симптоми имах,че се паникиосах паникиосах се ,но пък след това изпитах една увереност и почувствах как наистина не ми пука кво си мислят хората и ми стана добре ... Притеснена бях ,опитвах се да приема симптомите ,страха но не се получи защото го исках на всяка цена ...после се разсеях незнайно как и не ми пукаше дали ще се справя и как изглеждам.Казах си ,че се обичам въпреки всичко идваше ми да се нагушкам и нацелувам такава любов изпитах към себе си, което ми се случва по принцип мн рядко.Всъщност вече доста често на моменти в ежедневието.По-често се отпускам и не се тревожа за дребни неща.Днес цял ден се чувствам уникално яко ,някак си всеедно някакви окови съм имала и са ми ги премахнали....е до момента в който не трябваше да ходя на работа.

    Пия едни водорасли от скоро време няма да кажа името да не помислете ,че правя реклама ноооооооооо те са прекрасни !Пия такива за мозъка ,за концентрация ,за спокойствие и други.От както ги пия забелязах ,че освен подобрената концентрация и по-добро настроение и се наспивам по-бързо.Преди спях по 8,9,10 часа и се събуждах като труп не ми се ставаше ,а сега около 6 най-много 7 и съм заредена с енергия ,мозъка ми е чист и избистрен.Незнам до колко са пренесли за това въпросните супер храни ...може би е общ сбор и от промяните в мислите и т.н.Също и от многото движение не се спирам направо нямам умора.Днес освен ,че тренирах ,ходих по задачи,после пак бях на разходка по балкана,после  вкъщи имах къщна работа ,после на работа и сега пиша тук на вас и кипя от енергия.Краката ме болят ,но душата ми и съзнанието ми са толкова будни.

     

    Как ви звучи мойта картинка ? Май ще бъда и аз щастлива вече ?? :)))))))))))))

  14. Здравейте ! 

    Няма да се хваля повече .... Днес бях на работа за 2 часа ,още от сутринта бях притеснена.Спортувах да разпусна преди часа ,но не се получи.В главата ми беше само как се смущавам когато трябва работя и знам че ще ме гледат в ръцете ....Незнам защо се притесних толкова ...Може би защото на интервюто пък бях спокойна и уверена и сега съм искала да  бъда ,но когато много го искам то не става.И това го знам от опит вече.Наблюдавам се и наистина когато се притеснявам и някак си сама си налагам да съм спокойна и уверена ,но не се получава.Колегата който ще напуска ме гледаше много странно то ми личеше ,че съм скована и уплашена всеедно ще ме колят.Ръцете ми трепереха ужасно беше.Този страх ме оплаши ! Не успях да го приема и да го наблюдавам.Тотално ме обзе.Много е лошо когато тъкмо си мислиш ,че си постигнал нещо и изведнъж пак наново старата песен.Знам го ,че неможе толкова бързо да променя мисленето и поведението си ,но то е вътре в мен.Сега като съм сама и като го премисля задълбочено , не повърхностно както тогава и разбирам ,че не е станало кой знае какво.Че е нормално човек да се притеснява като почва нова работа.

    Утре ме викат пак за 1,2 часа ще има повече работа.И само като си помисля и ми се изправя косата.Най-много ме притеснява колегата ,защото той беше много готин и способен и аз се чувствах до него като ... едно нищо.

    КАк да пусна проклетия контрол.Преди малко като размишлявах и си припомнях упражненията от сайта ,,,, как трябва да пусна контрола да си позволя да греша ... е тва ми е най-трудно.Но като си го представих ..как отивам и съм с нагласата ,че и да сгреша се тая и ми олекна за малко ,кофти чувството изчезна.Това ли е ключа.Да си кажа нека да сгреша не ми пука кво от това.КАк да постъпя утре ...как да работя когато ръцете ми треперят и не си усещам тялото...

    Имаше едно момиче което беше и то за първи ден.То беше толкова спокойно,Като го гледах и още по зле ми ставаше.....

  15. Здравейте ! Толкова бях заета да мисля как ще ида на интервю за работа и как ще мине всичко ,че не съм правила още нищо от горе споменатите упражнения.Но днес деня беше прекрасен.Бях на интервю и съм много доволна от себе си.Преди да отида си казах квото ще да става няма да го мисля..оставих се без да мисля ако това или онова стане.Мина супер ! Даже бих казала ,че по-добре нямаше на къде.Бях много спокойна  и уверена.Иначе 5 минути преди да стигна моя ум се опита пак да ме обърка с многото отрицателни мисли ,но ги хванах на време.Забелязвам ,че когато започна да се изнервям и лошите мисли започнат да ме тормозят ако ги осъзная на време мога да се справя,но ако се поддам повече време и като торнадо ме врахлитат още и още.

     

    Преди и след интервюто се разхождахме много имаше някакви представления на центъра и все пак е неделя беше доста шумно навсякъде ,но не се смутих .Вървях си сякаш никога не съм се притеснявала и съм най-спокойния човек.То било много хубаво !!!!

     

    Утре или другиден ще ми се обадят да ме пробват как работя.Мисля ,че ще се справя добре.Имало много кандидати .но човека искал да пробва всички по малко и да назначи най-добрите.Нямам търпение да започна ,да се запозная с нови хора и да ми се промени леко сивото  ежедневие.

    Днес смених спортното облекло с елегантно.Промених ежедневната  визия и се чувствах красива сияех като крушка от радост .

  16. Да ,това наистина би било добра идея...Почти винаги правя нещата еднакво.Минавам по един и същи път , не ходя по кафета с приятелките ми лъжа ги ,че предпочитам да се разхождам и не обичам кафетата а природата , а същност не си признавам ,че не ми е приятно присъствието на много хора на едно място и че трябва да стоя мирно един вид определено време и да седна само мрънкам да ставаме и нервнича.

    Вече имам няколко идей: 

    - Ще започна да ходя по кафета . Имам и много познати по кафетата ...самата аз съм работила 3 години и мисля да  минавам уж случайно и през тях и да ги поздравявам и да се спра за малко да ги видя поне.Много често минавам от другия третоар само и само да не ме видят и да ме викнат и като се заговорим да не  видят ,че съм несигурна или изнервена и т.н....

    -Ще спортувам както на мен ми харесва.Ходя да тичам на стадиона до нас.Преди време ме беше срам ....много срам.Докато се навия да ида да направя 2 обиколки го мислих сто часа.С времето претръпнах и не ми пукаше кой е там дали някой ме гледа.После исках много да правя упражнения на тревата,а не вкъщи.Беше ме срам да се клеча там , как щяха да ме гледат хората и т.н.С времето това не ме притесняваше.А преди няколко дена правих йога упражнения пак там на тревата.Викам си кво пък що да не все пак това е стадион точно за това за спорт.Та там ходят доста момчета ,който тичат други на лостовете.Едно правеше спринтове и всеки път като минех покрай него ме заглеждаше.Много бих искала да си контактувам с някой ,който също се интересува от спорт даже и да спортуваме заедно.Ще заговоря някой.Може и момиче.Ще предложа на някоя да тичаме заедно.

    -Сещам се и за някой дребни действия ,които ме  биха ме смутили също.Например ще спирам хората и ще питам колко е часа.Може да е малко ,но щом го усещам като нещо което ще ме смути значи би ми помогнало да изляза от зоната на комфорт.

    -За дрехите писахте.. имам доста дрехи не нося и 30 процента от тях.Ще поразровя гардероба и ще сменя маратонките с нещо по-елегантно да се почувствам красива.

    -Преди изпитвах и ужас от готвенето.Как аз дето нищо незнам как да почна да готвя няма да мога всичко ще оплескам.Майка ми ми каазваше спокойно ще се научиш аз все да се стремя да съм перфектна да не ми се смее (чак от майка ми да се притеснявам) нищо неможех да направя.Загарях нещата ,треперех,нищо не запомнях ,получавах мини ПА...спрях по едно време ,но после четох едни форуми и полезни метериали как да си позволим да грешим как това е нормално и т.н и си го повтарях и заместих старото мислене и се получи.Бях спокойна ,даже всеедно медитирах докато готвех.От там вече не ме е страх ,че ще се проваля и опитвам нови неща.Ще продължавам да опитвам и то когато родителите ми са там ,защото изпитвам притеснение и от тях.Все си мисля ,че ме гледат в ръцете даже и че ми се присмиват тайно.

    -Мисля също и да се обадя на някой стари колежки.Излизам само с 2,3 приятелки и правим всеки път едно и също нещо и ходим на едно и също място.Ще поразровя телефонния указател и ще звънна на някоя да разнообразя.

    За тези неща се сещам сега.Може да са малки ,но за мен не са толкова лесни.Малко се и похвалих междудругото за някой малки мой успехи ,но нямам приятелка да споделя точно тези неща.Опитвала съм да го правя ,но когато заговоря за психотерапий,техники,йога абе всичко в тая сфера и или не ме разбират и ме гледат като вцепенени какво аджаба им говоря или ми казват ооо ти си луда кви са тия измислици ....и аз спирам до там.Как искам да си говоря с някой както сега тук с вас ... ,но ей така на 4 очи и с часове да разнищваме мисли,чувства и т.н.Сигурно бих намерила много отговори.Както и да е ....

     

    Сега не работя ,търся си работа.Което много ме притеснява.Всякаква нова работа ,че даже и такава да е каквато имам опит ме притеснява.Все ми излиза картинката пред очите как отивам почвам първия ден и съм много нервна ,а тогава нищо немога да срърша.И ме е страх да се проваля ,да ми се смеят и прочие....Приемам страха при малки плашещи ситуаций и го формирам в нормално състояние даже смея да твърдя ,че на моменти като приема страха истински и чак ми става хубаво изпитвам удоволствие.Но при по-плашещи ситуаций пак по старому автоматично действам.Хубавото е ,че знам механизма на цялата история и знам как мога да се справя безотказно.Въпроса е да се науча.

    Наскоро от както се уча да приемам страха ми започнаха да ми изникват ситуаций от миналото ,в които съм била себе си и съм приемала страха (тогава даже незнаех какво е ).И като се сетя как съм се чувствала,,,това топло чувство да потънеш вътре в себе си ......страхотно.Някак си го свързвам ,че мозъка ми започва да мисли по-нормалния си начин и всеедно ми помага да си спомня как точно става.Без да го мисля умишлено се сещам за "нови и нови" стари моменти на безрезервно приемане.

    И друго искам да споделя...Когато бях ученичка рано сутринта се чувствах най-добре,Ставах и поне 1,2 часа бях спокойна и себе си.Задържах това състояние като на медитация .Много силна се усещах.И неможех да си обесня защо сутрин точно....Сега разбирам вече...Даже харесвах едно момче и когато се оправях сутринта знаех ,че ако почна да мисля много и да правя примерно резки движения излизах от това състояние и затова бях много плавна и осъзната и се стараех да запазя състоянието да може като ида на училище и се засечем да се чувствам добре в кожата си.

    Но  после като се разсънвах и ума ми надделяваше с неговите вечни досадни размишления.

     

    Много теми хванах , но имах нужда да си споделя.... 

  17. Здравейте  ! Много ви моля отново за помощ ! В сайта ви са описани всякакви техники за справяна на ПА , за различни разтройства ,за страхове .... Може ли да споделите накратко какво помага за личната самооценка да се повиши.На моменти се чувствам добре ,но повечето време и децата в парка ми се струват,че са  повече от мен.Сега ще кажете психотерапия знам .. ако имах възможност нямаше да пиша тук.Може и по накратко какви техники давате за хора с ниско самочувствие.Помага ми като си повтарям ,че се одобрявам ,харесвам и т.н .. но е е достатъчно.Приемам всичко каквото кажете.. от тази моя малоценност която изпитвам ме е страх да започна работа.Все си мисля ,че не съм достатъчно добра ,че няма да се правя.Моля ви помогнете ми ... 

×
×
  • Добави...