Jump to content
Порталът към съзнателен живот

hinari

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

785 посещения на профила
  • B__

  1. Emmy, сърдечно ти благодаря за съветите и помощта. Може би си прочела в разказа ми по-горе, че правя точно това, което ме съветваш за храненето и спорта. Всеки ден спортувам по един час вече, храня се само с плодове и зеленчуци, ленено семе, извара, орехи - все такива неща и в умерени количества. Както написах и по-горе, депресията и постоянната умора и сънливост си заминаха след втората седмица от приема на Л-Тироксин, което е доста голямо постижение за момента, остават само килограмите. Стремя се да съм в покой със себе си, случващото се около мен и околните и да избягвам стресови ситуации и негативни хора. Мислех и за селена, определено ще те послушам и ще си купя, както и Спирулината. И аз, както и ти, направих дооооста обстойно проучване в продължение на месец за заболяването, възможностите за лечение, отзиви на други хора и в крайна сметка ендокриноложката ми изписа възможно най-леката доза от 25 микрограма на ден, тъй като каза, че е възможно да напълнея още доста и да не мога да забременея в последствие ако не предприемем мерки. За момента се чувствам доста добре, въпрос на време е, надявам се, да достигна оптимално тегло. Отново благодаря на всички, които ми дадохте съвети, бъдете благословени! Сърдечни поздрави!
  2. Много ви благодаря за бързите отговори. Ориентирала съм се към търсене за съвет единствено за отслабването, тъй като чета доста литература по въпроса и за една година доста промених себе си и светогледа си. Убедена съм, че заболяването ми се отключи от работата, която бях започнала, защото оттогава датира пълнеето като цяло и депресията. Ще погледна книгите на Бари Сиърс, много благодаря за съветите ви! Сърдечни поздрави!
  3. Привет! Потърсих из сайта и форума тема за проблемите с щитовидната жлеза, но не успях да намеря такава, отделно търсих из мрежата, но отговорите, които намерих не ми бяха достатъчни. Пише ви една млада дама на 23 г.,имам нужда от съвет и малко помощ. Преди да стана на 16 имах дълга до кръста гъста коса, но скоро след това тя изведнъж започна да оредява и да пада, да се омазнява все по-често и на всичко отгоре и напълнях. До 12 клас бях вече 68 кг. при ръст 1, 60 см., отслабнах и станах 50 кг. за половин година, но косата ми си остана все същата - подстригана до раменете, нерастяща, рядка и тънка. Изкарах студентските си години в същото състояние, но с отново върнати килограми. След завършането обаче започнах да работя като офис-организатор и мениджър в една агенция и сякаш стресът си каза думата, напълнях с 10 кг. за няколко месеца, но това го отдавам на петминутните почивки, които ми отпускаше работодателката, за да си взема "нещо за ядене на крак", след това започнах яденето на салати и избягването на вредни храни. Но за съжаление след напускането на тази длъжност без да се усетя напълнях, имах страхотна депресия и ядях каквото ми душа искаше. Забелязвах обаче, че преди с такова ядене качвах само до няколко килца, а сега за мой ужас напълнях с почти 20. Старите дрехи изобщо не ми ставаха обаче и до днес е така, изгубих самочувствието си, косата ми не расте от години наред и седи на едно и също положение. За депресиите е излишно да обяснявам колко ме мъчеха и бяха всекидневни. И така, преди месец изследвах хормоните на щитовидната си жлеза и честно казано резултатите не бяха изненадващи за мен, ТСХ излезе точно на границата - 4, 2, ендокринологът ме прати да изследвам и ТАТ и МАТ антителата, но резултатите са отлични. Отидох на преглед, бях изследвана и с ехограф, нямам възли, жлезата не е увеличена, нямам Хашимото според последните изследвания, но заключението е - субклиничен и неуточнен хипотиреоидизъм, въз основа на първичните резултати. Изписан ми е L-Thyroxinе от 25 микрограма всяка сутрин на гладно и юли съм отново на контролен преглед. Въпросът ми към вас е: възможно ли е да се отслабне при вече поставена такава диагноза или пък е възможно килцата още да се увеличат неконтролируемо въпреки приема на хормона? Вече от почти месец пия лекарството си, депресията и хроничната умора изчезнаха, спрях пакетираните храни, вместо сирене и кашкавал ям извара, хапвам зеленчуци, плодове, боб, ориз, орехи, ленено семе, пия и масло от вечерна иглика и пия достатъчно количество вода, правя упражнения всеки ден по 1 час от седмица насам, днес кантарът показа 86 кг., които явно са качени преди да започна лечението и предстои да бъдат свалени, надявам се. Страхувам се да не остане този проблем с килограмите въпреки лечението, какво бихте ме посъветвали?
  4. Тази връзка е нещото, което най-силно желая на второ място след образованието и работата си! Благодаря ви за подкрепата, мили хора, бъдете благословени!
  5. Благодаря ви, усещам добрина в отговора ви. Приятелят ми работи на две места и същевременно е студент, опитва се да се развива и изобщо не иска и да чува да остава без висше образование. Твърдо е решен дори и на 40 да се издигне и да печели много пари. Има амбиции, личи си, че много ме обича, но лошото е, че роднините ми са хора с консервативни разсъждения и предразсъдъци, надали някога ще приемат връзката ни. Затова се налага да се крием....
  6. Пише ви едно момиче на почти 23. Завърших вече висшето си образование и записах магистър, работя от няколко месеца и се издържам сама. С приятелят ми всичко е чудесно, заедно сме от март насам с две кратки раздели, поради две основни причини - възрастта му и родителите ми. За съжаление той е по-голям от мен с 15 години, това никога не ме е плашило. За възрастта си смея да кажа, че съм много зрял човек, преживяла съм какво ли не, била съм с две момчета преди него, но само той успя да ме направи истински щастлива, да ме накара да се чувствам наистина обичана и желана. Той е всичко за мен, дори ми подари годежен пръстен преди месец, като си казахме, че това не значи автоматично сватба, а просто каза, че иска с пръстена да ми покаже колко много ме обича и държи на мен, че иска да е с мен задълго. Налага се обаче да се крия от родителите ми. Когато те разбраха за възрастта му, естествено се възпротивиха и ме накараха да се разделим. Знаеха, че сме останали приятели и все още сме, но не знаят че всъщност освен приятели, сме и заедно. Толкова ли е лошо, че той е с 15 години по-голям от мен? Прави ли са те така да ме контролират? Какво е мнението ви?
  7. Благодаря ви, вече от три дена работя върху себе си, четох доста в темата. Опитвам се да се обичам и да съм в мир със себе си, чета позитивни афоризми и мисля, че нещата малко по малко ще се нормализират. Следвам и съветите на Учителя за здравословно хранене и се опитвам да стоя далеч от негативни емоции. Вече се чувствам доста по-добре, благодаря ви за отзива, всичко добро ви пожелавам!!!
  8. Здравейте! Пише ви едно момиче на 22 години. За пръв път пиша тук във форума и се нуждая от вашата помощ и съвет. Има нещо, което изключително много ме тормози и рядко съумявам да го контролирам. Всичко сякаш започна при първата ми сериозна връзка. Бях година и 8 месеца с едно момче, бяхме първите си партньори в живота и изключително много го обичах, ала той неочаквано реши да замине на бригада в чужбина, което ме съсипа. По време на връзката ни той постоянно си намираше някакви забавни шеги, с които да ме подразни, което също правеше и по време на бригадата. Всичко ме нараняваше ужасно много, от всичко се засягах и той неведнъж по време на връзката ни ми беше казвал- „Защо си все тъжна, за всичко плачеш, от всичко се засягаш, не зная как да се държа с теб?” Тогава не осъзнавах какво точно ми има. Както казах и по-горе, това нещо продължи и по време на бригадата, аз все плачех, страдах, дразнех се и от най-малкото нещо се наранявах, засягах се. Той сложи край на нашата връзка месец след завръщането си от чужбина и оттогава в мен остана страх от изоставяне и самота. Скоро след това, след като се уверих, че съм се отърсила от лошото, продължих напред и в момента от 3 месеца и половина съм с друг човек, който сякаш доста повече държи на мен и показва чувствата си. Ала и тук се появи това с „Все си тъжна и плачеш за всичко, омръзна ми, все аз съм виновен за нещо, бива ли така?” При което аз се защитих и казвам- Какво, лигла, глезла и ревла ли ме наричаш?, той отговори- А не си ли такава? Много си капризна!Сама знам, че несъм такава. Лошото е, че онзи ден, когато се случи това, аз го попитах- Какво, омръзнах ли ти, искаш да се разделим ли?, той помълча за секунда и каза- Аз ѝ обяснявам лошите черти и искам да ѝ помогна, тя глупости ми говори. После поприказвахме още малко, беше в лошо настроение целия ден, защото го бяха скъсали на изпит и направи опит да се извини. Притеснява ме това, че вече за трети път влиза в скайп и стои значително време онлайн, но не ме търси... Самите хора не ми казват кой знае какво, то са някакви безобидни майтапи и подмятания, но аз съм много чувствителна и много лесно се засягам и обиждам от всичко. Направих си самонаблюдение- как съм ентусиазирана, разговарям разпалено за нещо и ако той ме прекъсне и ме измайтапи за нещо или каже нещо, което ме засегне, аз моментално се затварям в себе си, лягам на леглото и се обръщам към стената... А това не е постъпка, характерна за човек на 22, тоест опитвам се сама да си помогна, но не мога. От всекиго така мога да се засегна, свръхчувствителна и лесно ранима съм, а и го имам страха от изоставянето. Момчето не пропуска да ме окуражи и да каже как съм най-хубавото нещо, което му се е случвало досега и как е щастлив, че сме се запознали и сме заедно, ала го дразни тази моя свръхчувствителност и това, че толкова лесно се засягам за всичко. Какъв съвет бихте могли да ми дадете, наистина се нуждая от помощ. Благодаря ви предварително!
×