Багира

Немалко дискове с музика на Учителя човек може да си купи от къщата на Братството на изгрева. Там има книжарски щанд и доста дискове. Има и в книжарница "Елрид".

Ужасно! Грешката е изцяло моя!!! Мола за извинение всички, които са били лишени от възможност да видят нещо хубаво заради правописната ми грешка!Адресът е www.avemusica.org. Благодаря на Петър Станков! Пожелавам приятни мигове на новите приятели на Аве, а и на бъдещите хористи!

Да, възможни са най- различни класификации на музиката. Само че едва ли някоя от тях прави по- разбираема магията на музиката. Тя затова е магия. Класификацията е някак за успокоение на интелектуалната ни част. А за емоционалната част от нас... остава утехата на Живата музика- изпълнена на живо, от някой, който умее да пропуска през себе си един особен Жив ( и Живителен) поток. Който го е усещал- ще знае за какво става дума. Живата музика може и сами да я изпълняваме. Наистина, може да става само за банята, обаче пак е достатъчно Жива. Защото така минава през нас, а не покрай нас. Впрочем, ето едно конкретно предложение за тези, които обичат Жива музика, не искат да си разбъркват молекулите с нея (Използвам случая да благодаря за чудесната връзка към страничките с информация за чудните експерименти на един японец! Информацията е много интересна и полезна! ), а да усещат живостта и. Има един чудесен младежки хор- "Аве музика". Търсят си нови хористи. Е, трябва да са от София, да Обичат музиката, да са музикални, не пречи да са музикално грамотни. Но може просто да са с достатъчно добър слух. Каква музика пеят? Информация за тях има на адрес www.avemusika.org. Любителите на музиката на Петър Дънов познават този хор от концерта на 11.май 2003 г. Привет на всички търсещи Жива музика!

Темата е вълнуваща и всеки търсещ минава през мелачката на избора по нея. А който се включи по- късно трудно може да каже нещо ново и интересно. Ще ми се да кажа нещо, което май не го видях до тук, а ме вълнува от известно време. Не мисля, че има кой знае какво значение с какво се занимаваме- дали имаме семейство, деца, кариера. И със и без тях може и през ум да не ни минава да търсим Пътя. А встрани от него всичко си е разочарование. Кога по- рано- кога по- късно- няма значение. Така или иначе не можеш да си направиш хубава прическа без огледало. Ако ни вълнува духовното ни развитие имаме нужда от коректив- близки, приятели, други. Затова съвременния човек доста трудно може да върви по Пътя сам. Много лесно може да си реши, че е много напреднал, а всъщност дори да е назаднал. Специалистите по преражданията казват, че преди да се родим си избираме семейството. Така и нас някой ни избира за семейство. Но си мисля- животът на днешния човек, мъчително припомнящ си, че има един Път, или препъващ се едва- едва по него, не е никак лесен. Семейството е голяма школа. За всичките му членове. Колко много трябва да се обичат две души, за да решат да си помагат като семейство и да вървят заедно! Представяте ли си?!? Преди да се инкарнират, те ще знаят всички трудности, скандали, разправии, мъки, неразбирателства, през които ще минат, но въпреки това ще изберат да са заедно! Когато си помисля за тази огромна Любов, която е нужна за такъв избор, ми става много топло и хубаво. Може би дори си спомням за тази Любов, която е отвъд личността... Безкрайно съм благодарна на учителите си от моето семейство! Е, със, или без семейства; със, или без деца; със, или без кариера- успех на търсещите!

Ако наистина те интересува учението на розенкройцерите- можеш да се върнеш към постинг № 10 и №11. Със сигурност розенкройцерите нямат нищо общо с ротарианците. Бедата е там, че наистина названието е много привлекателно. Обвито с легенди и таинственост. Веднаж с една руска търсачка открих повече от 100 различни информации за общества, които се прикачват към това име. А диапазона на нещата, с които обявяват, че се занимават беше от минус безкрайност до плюс безкрайност. Е, не открих човекоядци, но имаше доста чудати неща, за които нито богомили, нито катари, нито розенкройцери подозират. Обаче за всеки влак си има пътници. А в приказката за Златка- Златното момиче се оказва и че за всяка мома си има река. Сигурно така е не само за момите. Само гледай и внимавай в кой влак (река?) ще се чувстваш най- добре. Запознавай се, не отхвърляй нещата с предубеждение и... се остави сърцето да те води. Кураж! Нали се знае, че ще ти се отвори, ако почукаш?

Горе - долу е така. Не е много ясно точно какво става, но става нещо с гласа на човека, наистина. Обаче ако се развива... А всеки знае, че гласът може да бъде развит и със специално обучение и упражнения. На пръв поглед може даже да се получат сходни резулати. Може дори да се получи и звестно развитие (т.е. има някаква взаимна връзка). Вероятно е само до някъде. Оттам нататък, ако развитието поизостане, се получават болести на носоглътката, на щитовидната жлеза също. А иначе - за музиката какво ли не е казано. Едва ли може още нещо ново да се каже. Да, тя е ключ към много неща. Може и към човешкото сърце да е. Може и да разбива. (Някои видове музика наистина много добре стават за къртене на мозайка!) Обаче най- добре е вместо да се говори за нея- да се създава. Който както и каквото може- да композира, да пее, или да свири, да танцува. Хайде, опитайте още сега! Привет на всички музиколюбци!

Благодаря за прекрасния текст! Наистина, към него не може нищо да се добави! Но около него може да се помисли. И пак не много, защо от много умуване сме я докарали до тук. Всички ние наистина изпитваме потребност да обичаме и да бъдем обичани, но истината е, че само изпитваме потребност, всъщност не знаем от какво. Това, което на нас ни прилича на любов, както и преди нас доста хора са се досещали, е сянка, или проекция на Любовта! В нашия тъжен свят на полярности това, което виждаме като любов не идва само. То идва с заедно с болката и омразата, нас ни нараняват, и ние нараняваме. В този наш свят това, за което копнеем ни очуква хубавичко на хармана си, докато се сетим, че това, което ни привлича е само проекция. Истинската Любов е сама за себе си. Не е едно с омразата и болката, както е любовта, която ние познаваме. При нея сигурно няма и такива понятия. Те са заедно само за нас, изгубилите връзката със света, за който сме били предназначени, живеещите в ограничения полярен свят! Със сигурност, обаче, той не е всичко, а е малка част от него, или е отделена част, не зная. И ето, идва предупреждението: Та ние даже не можем да я види, нея, Любовта, защото тя ще ни изпепели! Справка- в гръцката митология- митът за Семела; и в библията има указания в тази посока, макар че рядко им обръщаме внимание. Какво да правим тогава? Да не обичаме близките си ли? Да не копнеем за любов ли? Не, разбира се че не! Просто едното е едно- а другото- друго. Безуспешните ни опити да смесим двете, да опънем или свием Любовта в прокрустовото ложе на ограничените си полярни представи ни носи неизменно болка и разочарование! Може би и гибел. Само че е Коледа. Така че на всички, които се замислят за Пътя отвъд полярностите, към Любовта, с Любовта, пожелавам да пожелаят, да добият очите, с които да могат да Я видят без да бъдат изпепелени от нея, да бъдат инструмента, с който може да И служат!

Много зависи от гледната точка, от целта на занятието! Методът работи, наистина, практически позволява да моделираме събития. Образно казано- чрез него се сдобиваме с чудесна магичедка пръчка! Мислите и желанията ни се материализират! Съвсем реално! Само че не сме много добри магьосници. Искаме да действаме, опияняваме се от моженето си, но нямаме контрол и разбиране и отговорност за последствията на действията си. Не сме същества, които разбират и се съобразяват с взаимовръзката и дълбочината на явленията. Искаме да бъде Нашата воля. Само че ако Божието творение е това, което изпълнява Божията воля, значи по този начин се утвърждаваме като съществото, което казва: "Да бъде моята воля! " . После казваме молитвата "Отче наш" и даже не се замисляме какво казваме! Внимавай много за резултатите от прилагането на Силва метод! Проблемът е не дали действа, или не действа- в това няма никакво съмнение, а в това, че от действието му има последствия! Един от опасните ефекти, например, е, че моделираните от нас явления, изискват от нас все по- голямо внимание и енергия, за да ги поддържаме! Е, наблюдавай внимателно и спри навреме! Все пак като първа стъпка в себепознанието и в познаването на света е много ценен и практичен. Просто не спирай само до там.

Каква пъстра мозайка от болка! Като самия живот! И във всяко парченце от мозайката има късче истина, която всеки от нас е изстрадал ... Може би като са се събрали повечко парченца, се е получила по- ясна картина- ето, Донка е съвсем близо! От мозайката ни гледа едно човешко същество, на което толкова много неща му липсват!!! Или пък му липсва само едно нещо? Ако това е Божията любов- липсата е огромна! Нищо не може да я запълни! Така се получават същества, които не умеят да се захранват правилно с енергия. В семейните скандали толкова често съвсем ясно прозират различни техники за черпене на чужда енергия! Но какво да правят хората, не умеят иначе да се захранват, а всеки има нужда от енергя! Но нима в света, в който всичко, ама всичко се ражда, развива и умира може да бъде иначе? Е, това не е утешително и няма да помогне на мен, или на който и да е, огорчен, или огорчаващ близките си. Затова пожелавам на всички ни кураж и сили да пожелаем и намерим Пътя към нещата, които са извън кръговрата на раждането и умирането, защото Божията любов не ще да е от него.

Какво значи да си готов да вървиш по духовен път? Да си готов много да научиш? Да си готов да пръскаш любов към ближния? Да правиш добри дела? Да си готов да можеш много тайни неща, които другите не могат? Да си готов да си ясно виждащ? Ясночуващ? Може и да не значи всичко това, защото такива можещи има доста. В почти всички напътствия за желаещите да вървят по духовен път, обаче, има някои условия, които търсещият трябва да спази. Те са досадно едни и същи, независимо от различието на формите на ученията. Едно от тях е отказ от егоцентричното самосъзнание и действията, живота, свързани с това съзнание. Но: 1.Не е много привлекателно- сякаш животът на вървящите по този път не изглежда много приятен. 2. Как изглежда това-да се откажеш от себе си ли? Че околните само това чакат! 3. Като тръгнеш да го правиш волево, планомерно, целенасочено (от понеделник ставам нов човек!) се получава съвсем обратен ефект. Накрая се изморяваш и се отказваш. Затова желаещите да вървят по този път не са много...

Ах, че болна тема!!! Проблемът няма добро решение сега, но липсата на решаване е още по- лоша и от лошо решение. Ето и малко поезия- стил хайку, само че български вариант: 1. Бездомно куче стои на пътя. Това ли е Пътят? 2. Бездомно куче. В очите му бездомието на човека се оглежда."

Да се четат отговорите на Венци е истинско удоволствие! И на мен ми хрумват разни въпроси относно молитвата. 1. Ако наистина сме убедени, ама много убедени, че Бог знае от какво имаме нужда още преди да сме се помолили, трябва много сериозно да се замислим защо все пак ни хрумва да се молим. 2. Молитвите най- често дават резултат. При това не знаем по какъв точно механизъм става това. Но ако след това трябва да се молим още и още и още... Дали точно с Твореца сме се свързали? Защо така често се налага да се обръщаме към него? А ако така се свързваме с Нещо, или създаваме Нещо, което черпи енергия именно от нашите молитви? Впрочем, Тери Пратчет описва подобен феномен в книгата си "Малки богове"! Тогава това Нещо услужливо ще изпълнява нашите молитви, но в замяна ще ни кара... да се молим по- често... 3. Молитвата много прилича на вълшебна пръчица. Много често резултатът от молитвите, а най- вече това се вижда в по-далечен план , никак не ни харесва. Какво да си мислим за магьосника, който размахва тази пръчица?

Интересна тема. Преди известно време открих, че думите могат да се ваят, да се дялкат, в тях има скрити форми. И ето какво "изваях", докато си търсих подходящите думи: "Думи, толкова много! Отвсякъде! Толкова тясно!" Изпадналото от първоначалния свят същество се дави и оплита в многобройните думи. А ако е на Пътя, там думите като такива, каквито ги познаваме сега, едва ли ще ги има. Иначе щеше ли да каже Лао Дзъ: "Дао, което може да се назове, не е Дао."? Щеше да го назове...

Едва ли има човек, който не си задава този въпрос, и не по един път. Сигурно защото всеки път намираме отговор на различни нива, все по- дълбоко, ако имаме кураж за това. Не мога да добавя нищо към отговора на Венцислав, по- нататък принципно не може да се отиде. Поне с думи. Но ми се ще някак да изпратя мекота към болката на Донка. Много боли, когато загубим близък и болката не затихва. Как да кажеш, че няма смърт, като я има! И си е страшничка! Докато не стигнем до откритие от вида на това на Венцислав. Това би означавало, че се подосещаме, че играта на формите си е игра, а ние, ако търсим непреходните неща, ще трябва да надникнем зад формите. Да открием своята непреходна част и тази на другите. Тогава какво би могло да ни разделя? Пожелавам и куража да стигне до там.

Тази книга ми беше много интересна, още когато излезе като част от книгата "Богомилство, славянство, възраждане", (може и да не беше точно такова заглавието, може и да беше "Богомили, славянстсво, възраждане"), интересуващите се ще се сетят за нея. Само че така и не разбрах кой е източникът на информацията. Та днес всеки може да публикува каквото си иска, и на хартия, и в интернет и да каже- "Ето това е книга на богомилите". Дадената тук книга е много добре оформена и нещата от книгата са много важни за всеки търсещ. Но достоверен ли е текстът? Откъде идва? Не питам от заядливост. По- скоро от смес от вълнение и тревога.