[Висшият Аз]

Христос си е съвсем на мястото, а най-сигурният начин да го „убиеш“ е като поставиш непреодолима пропаст между Него и човека.

С това съм съгласна. Е, не може да бъде "убит", но може да не се позволи да бъде "роден". Въпросът е наистина как да не поставяме такива абсурдни прегради. Една много коварна преграда е да си мислим, че Христос вече си е в нас, обаче това изобщо да не е така. Защото с тази илюзия дори няма да се замисляме какво да направим, за да се "роди " Христос във всеки от нас. Една голяма заблуда е, че "раждането" на Христос се случва от самосебе си. Друга голяма заблуда е, че се случва с огромно усилие на волята. Има и още, и все големи заблуди, огромна част сме изпробвали. Докато не се е "родил", явно все си нацелваме подходящи заблуди.

Всичко съществуващо или е било, или е, или ще бъде човек в някой от безбройните космически цикли. Христос не прави изключение. Той е достижим и като индивидуалност изпълняваща определена роля в духовното развитие на хората, и като принцип съществуваш във всеки отделен човек, на който въпросната индивидуалност е израз.

И с това съм напълно съгласна. Напълно е достижим. И е принцип. Остава да уточним условията, при които това се случва.

Ето и едно от изреченията, които съм запомнила и "тълкувам в полза на тезата си"

Йоан 12:25

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

Как ли пък да го разтълкуваме ...

[Висшият Аз]

По-скоро тя е една, обща за всичко съществуващо. Тази част е самият Създател (използвам думата, въпреки че не я намирам за точна). Тя е безкрайността, абсолюта, съвършенството, потенциала, който индивидуалността може да разгърне съзнателно в живота си. Не бих я нарекъл неактивна.

Можем дая наричаме всякак, но от това няма да стане по- активна. Това е Спящата красавица, преди да я целуне принцът. Не прилича на актина, нали? Има я, все пак, наистина. Но спи непробуден сън. Може да се пробуди и то по един единствен начин.

С това абсолютно не съм съгласен. Подобни илюзии, които описваш не съществуват на нивото на висшия аз. Първо не ми е ясно защо разглеждаш нещата от гледна точка свързване с висшия аз. Човек е висшия аз.

Това са концептуални различия. по принцип няма вярни теории. Избираме си някакви и действаме според тях. Когато се окажат несъстоятелни (това рано или късно се случва) е благословия своевременно да видим заблудата си и да се отърсим от нея. Учителя недвусмислено е казал, че съвременния човек няма нищо общо с първоначалния човек. Не е задълбал в размишления в какво се състоят и в каква посока са разликите. Все пак и учениците трябва да свършат нещо. Дали Човек е висшия аз евъпрос на дефиниция. Но ако реша, че в това, което сега пише тук на клавиатурата, е висше ... това би било съвсем весело, ако всъщност не беше много тъжно.

Истински знаещият не си прави илюзията, че може да обхване безкрайността. Няма нужда да оценяваме това, което знаем. Това с нищо не би увеличило самото знание. Нека не приписваме на висшия аз илюзии, които дори и за средния човек са преодолими.

Съобщих за експериментални резултати. Е, нямам сертификат от оторизирана фирма ... Всъщност имам, но ти не го признаваш, казваш, няма такова нещо.

Когато попитали, Лаплас, къде в неговата представа за света е мястото на Бога, той отговорил, че не вижда необходимост от такава хипотеза.

Добре, нека допуснем, че човек всичко на всичко не подозира колко е висш.Къде има място за "хипотезата" Иисус Христос? И за неговото учение?

Или това е една история, която се е случила преди 2000 г.? И най- много да я честваме 10-на пъти в годината?

[Висшият Аз]

Интересно нещо е спорът. Дали може да отведе някого до истина? Може ли общуване, разтеглено във времето, да доведе до ефекта на мозъчната атака? не съм убедена, но съм любопитна да научя, все пак.

Да се върнем на въпроса за висшия аз. Какво знаем до тук? Човешкото същество изглежда е съставено от смъртна част, с някакво азово съзнание, и от безсмъртна част, която пази опитностите и спомените на смъртните обитателиДо това горе- долу сме в близост. При по- детаилно вглеждане се установява, че в безсмъртната част, тази, която си остава неизменна в преражданията, може да се открият две съставки - едната - с азово съзнание, може да я наречем висш аз , активна в битието на всички смъртни обитатели на едно човешко същество (някои съвсем основателно го наричат и микрокосмос, но това някак не е общоприет термин, затова, макар и много удобен и точен, няма да го използвам) и друга, с индивидуалност, но без азовост носеща спомена за Създателя, но неактивна. Сега, големият спор е дали има изобщо такава част. Почти няма спор по отношение на това, че човек трябва да се свърже с нещо. (това косвено означава признание, че всъщност не е свързан с каквото трябва в настоящия момент). И с какво да се свърже, човекът? Ако наистина всъщност има две безсмъртни съставки, и те са твърде различни, ако не прецизираме нещата, много лесно може да се свържем с частта, която е активна. ( всъщност няма как да се свържем с частта, която е пасивна. Даже няма и да подозираме за нея, именно защото е толкова пасивна) Човекът, който успее да постигне това, ще усети една огромност, разтваряне, свързаност с нещо огромно и могъщо. Ще получи някои нови възможности и умения.(Но всъщност, никога няма да получи всичките) Ще се радва с огромна, непредаваема радост ... При известно вглеждане ще открием, обаче и други неща. Този човек ще счита, че знае всичко за всичко. Той не би могло да има предвид нечие чуждо мнение, различно от неговото, тъй като ще счита, че неговото мнение е самодостатъчно. Той няма да се съобразава с нищо и с никого, тъй като ще счита, че всичко, което прави, е съгласуваво с каквото трябва. Напразни ще бъдат усилията на околните да достигнет с каквато и да било информация до съзнанието му - той знае най- добре за себе си и за тях. Е, резултатите няма да показват това, но той ще ги игнорира, тъй като кой му ги показва- някакви, които не са се свързали със своя висш аз. Ами ако са се свързали? Би трябвало да стигат до едни и същи изводи и действия, тъй като светът е единен в основата си.О, каква сила би било това!

Сила е. Но сама за себе си. И следователно по нищо не се отличава от мъничката силица на смъртния, съвсем не толкова можещ аз. Проследено във времето ... такава могъща сила ... просто колапсира в своето могъщество и се самозатваря.

Сещам се, че подобно нещо е описано във великолепния роман на братя Стругацки "Понеделник започва в събота". Там един такъв, можещ абсолютно всичко, в края на краищата се опита да колапсира сам в себе си ... Ами ... добро предупреждение.

Тук само ще вметна, че бих искала да не съм виждала такъв "свързан" Обаче ... видях. Много отблизо. Само се чудех, защо хубавата теория за духовните резултати на свързаността с висшия аз нямаха нищо общо с това, което наблюдавах. Но това е моята опитност. Всеки има право инеобходимост от ... своя си. Стига светът да ни отпусне времето за трупане на експериментални данни.

[Висшият Аз]

БожидарЗим, пак ни развесели!

Преди доста време не подозирах за тази Божествена частица. Считах, че просто трябва да ставам все по- добра. Нещата, обаче, не се получаваха. И не се получаваха не само при мен. След това заподозрях, че човекът се различава от всички същества на земята по нещо, но не може да се каже точно, че по интелекта, по това, че има индивидуална душа и т.н. За мен ставашу все по- явна, че в човека има нещо съвършено различно от всичко, което другите същества имат - тази Божествена искра. Всичката любов, подкрепа и търпение на този свят не могат да стигнат на тази частичка. Тя иска Своето, което не е от този свят.. Нещо повече, опитите на хора около нас да задоволят тази необходимост от любов, подкрепа и търпение, са неминуемо обречени, защото на другия им край има точно противоположното, а и изобщо не са това, от което частичката има нужда. Също и очакванията ни към другите, или към самите нас водят само до беди. Ако се сменят нещата, ако се почне от другия край, ако първо се "потърси Царството Божие", ако се срещне частичката с това, от което е, нещата стават съвсем различни. Падат неправомерните и невъзможни очаквания, обвиненията и страданията по несбъдването на тези очаквания, появява се така желаната търпимост , може да се прояви и любовта и състраданието. Тогава може и да се разрешават противоречията, за което апелира Учителя. Само че човек се среща със съвършено непознати явления. Та можем ли дори да си представим любов без омраза? Не, дори приемаме, че това си е в реда на нещата. Дори считаме, че това, което познаваме, са ВСИЧКИ неща.

[Висшият Аз]

Този Вечен Човек няма непосредствени проявления в низшите светове. Затова той се нуждае от проводници - тела, съответстващи на световете, в които той се проявява. Съвкупността на преходните обвивки, чрез които човек действа в Мисловния, Финия и Плътния свят, на Изток се нарича „личност". Тя се създава за всяко земно въплъщение.

Да, за да получи изява, проява, е необходимо съответното тяло. Човекът в състоянието, в което е сега, го няма. Но това ново тяло може, наистина, да бъде изградено.

И никой не иска да пренася нисши принципи във висши, просто говорим за подчиняване на висшите, за подтискане на нисшите.

Подтискане? Не. Предполагам, че имаш нещо друго предвид, не точно подтискане. Практиката многократно е показала, че всяко подтискане създава напрежения. Които неминуемо се развихрят впоследствие. Не ... не подтискане. Когато се изгради другото тяло, чрез което Вечният човек може да се изявява, тогава не е необходимо никакво подтискане. И никакво волево усилие, за да бъде човек такъв, или онакъв. Така желаните качества се оказват прости и естествени атрибути на Вечния човек. Разбира се, той трябва да работи с тях. Иначе не може да расте.

[Висшият Аз]

Предлагам да си припомним идеята за холографския характер на вселената. Според която всяко късче от плаката носи цялата информация за образа. Тогава както и да се завърти темата, тя все ще носи информация и за висшия аз. Сещам се и за една друга причина, например- азът все за себе си може да говори. Което не е лошо, защото може по някое време все пак да се замисли.

2.1. Аз съм по-висш от Висшия Аз

Висшият Аз е с Божествен произход. Божествена съшност или Божествена сила.

Чисто човешка гордост е да се мисли, че сме по-висши от него в разбиранията си за това какъв трябва да бъде света.

Това твърдение е много смешно! Но считам, че е твое собствено изобретение. Не виждам някой друг да го твърди. Ще приемем странното ти чувство за хумор, не може начумерено целеустремени да сме, все нещо трябва и да ни разведрява!!

2.2. Стремежът към освобождение си е чисто човешки. Няма нищо Божествено в него

Едно е да искаш да се освободиш от илюзиите на този свят, а друго е да искаш да се освободиш от света.

Свободата е човешко понятие. Пак гордост и неприемане на Божествения план.

Прав си, цялото човешко същество срада и желае освобождение. На смъртната част и се иска ... приличен климат, добро семейство, прилични доходи, добри отношения, удоволствия. Тя не ги получава в пълна стапен, или не ги получава в никаква степен и започва да се чувства подтисната. Тази част си е обречена и на нея няма какво да и се помогне. Макар че част от страданията и могат да бъдат смечени и е по- добре да се прави това, отколкото нищо, или обратното. Но в човешкото същество има и друга част. Омагьосаната и прокудена Василиса прекрасна. Тя може да бъде спасена. Ако обречената част си свърши чисто човешката работа, в съгласие с .... Наистина, пак стигаме и до Божествения план. Знаем ли какъв е?

[Висшият Аз]

Също така - относно връщането, коментирано малко по-горе - дори и да е наложително именно връщане, не виждам възможности за такова, по простата причина, че самите ние сме доста изменени (придобили сме нисше аз, висше аз и какво ли още не ).

Напълно съм съгласна. Но нали затова е необходимо Новораждането- за да я няма тази непригодна същност. В много фантастични романи, или разкази, се разглежда подобан хипотеза, по забавен начин, разбира се. Върха на тези разглеждания за мен е Тери Пратчет, с трилогията си за номите.

Кой е казал и по-важното как доказва, че дуализмът се преодолява именно чрез излизане от него, а не чрез сливане? И че не могат да се обединят противоположностите? Така изказано, твърдо и категорично, звучи като постулат, ама дали е верен?!

Освен това Багира отново показва чисто дуалистично мислене - разделя околния свят от битието и го назовава малка част. Е, нека прегърнем само един принцип и да го следваме.

Та то ... необходимо ли е специално доказателство ... може да се слеят два реални различни обекта. В света, в който съществува единство и борба на противоположностите всъщност противоположностите не са самостоятелни. Те са проява на нещо съвсем различно, а ние съществуваме в състояние, в което виждаме проявата като противоположности. как да слеем обекти, които не са самостоятелни ... Как се сливат северния и южния полюс на един магнит? Може ли да има такова нещо и какъв смисъл има?

Прегръщам само едни принцип и го следвам - светът, който познаваме като свят, е малка част от един много по- голям свят. В смисъл - най-малкото по-многомерен. Не е ли ясно, че ако нещата, които виждаме, са всъщност проекции на истинските неща (да речем - по Платон), истинските неща са с повече измерения от проекциите си?

Или пък - ако използваме идеята за холографската вселена - след като светът, който познаваме, се държи като плака, запечатала холограма, значи някъде трябва да има светлина, която създава холографското изображение и обект, чието изображение наблюдаваме. Значи светът е нещо повече от добре познатата ни плака.

[Висшият Аз]

Багира, благодаря за "отговора". Разбрах- трябва да го потърся сама.

Аз това и правя от години. Не членувам в секти, школи, религиозни системи. Просто чета и търся отговори- сама.

А теб най-много те подразни думичката "Аз" в темата. Защото по същество, аз продължавам да мисля, че тук си говорим за една и съща частичка от нас- онази Божествената.....

П.П. Между другото, денят ми е прекрасен, защото изпитвам безусловната любов наистина. Обичам така децата и родителите си, както и някои други хора. Или поне така си мисля.

Безусловната любов ... грее, дори когато денят ни не е никак прекрасен. Тя грее сама по себе си и не е насочена към никой. Когато грее така, всеки, който може, я усеща. Дори и да не може да каже какво усеща.

Уви ... всичко, което може да се каже за нея, съвсем не е достатъчно ...

Тя ми позволява да видя и да приема въпросния клет аз ... Скитащ като сянката на Лара, нито с живите жив, нито с мъртвите мъртъв ... Но Тя ще приласкае този клетник и той, може би със щастлива въздишка, ще се разтвори в нея и ... ще изчезне. Където е Тя, няма място за него.

Но това не може да предизвика раздразнение. Най- много ... съчувствие.

Най- хубавото е, че на онази, Божествена частичка, изобщо и е все тая как ще я наричаме. Тя спи и чака докосването, което ще я пробуди! Хайде, де!

Роси, има един чудесен стих от Уолт Уитман, за съжаление нямам представа от кое произведение е:

"Ако не ме намериш изведнаж, надежда не губи. Не съм ли тук - търси ме другаде. Аз някъде съм спрял и те очаквам."

Та ... чакат ни.

[Висшият Аз]

Багира, твоето "Моля ви, опровергайте ме! " звучи доста така настроено...накъм егото Демек, абе ако можете ме опровергайте.

Ако кажа: "Божидар, не очаквах, че полемиката при теб означава заяждане на дребно! " това е насочено към егото. Обаче Молбата за поровергаване може да означава съвсем друго нещо - например, че много бих искала всъщност човек, в частност - аз, да разбирам правилно и задълбочено кодираното в Библията. Колко хубаво би било неразбирането само да ми се привижда! Ето, бих искала някой да ме опровергае ... Отварям Библията, чета я , разбирам всичко... и няма нужда да се разгражда това толкова симпатично аз ... Но засега намирам аргументи само в полза на разграждането ...

Роси,

за структурната пригодност... В едни мисли за всеки ден, подбрани през 1983 г, като че ли, Учителя казва, че никаква чистота в човека не може да се постигне, ако няма достатъчно количество ... злато в кръвта му. Нали не бива да примем, че е добре да си вливаме златен прашец в кръвта, за да постигнем възможността за чистота? Става дума за друга структура. Ето, на езика на Библията се казва - новораждане от Вода и Дух. Като условие за влизане в Божието царство. Много повече от това във форумна полемика няма как ... Целта ми не е да дам рецептата за новораждане, колкото може да бъде дадена, тя си е дадена, а да обърна внимание върху схемите на нашите представи, които, поне според мен, са показали несъстоятелността си.

Който реши, че това наистина е така, ще потърси и по- нататък.

Частичката, която знае как да се осъществи новораждането има различни имена - Божието царство в нас, сърдечен атом - искра, Божествена искра, скъпоценен камък в Лотоса, Христос в нас ... но в нито едно от тези имена няма азовост.

Как ще се свърши работата по изграждането на новата структура? Често си представям звездата на Давид - отдолу нагоре - един триъгълник, символизиращ три аспекта на пробужащия се и копнеещ нов човек и отгоре надолу - един триъгълник, символизиращ тройнствената същност на Бог. При срещата на тези триъгълници се получава тази нова структура.

[Висшият Аз]

Божидар, замислял ли си се защо не е добре да съдим другите? Сигурно. Може би даже имаш повече от един отговор. Ето един в добавка: Когато говорим за другите - от вида: "Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си.

Абсолютно съгласен

Значи Венци горе като казва:

...Колко е безумно...

Всъщност говори за себе си.

Благодаря, че ми го показа

Би говорил за себе си, ако каже: "Божидар, колко си безумен!"

Но той не го казва. Той изследва света и констатира негова особеност . И споделя констатацията си. Би могъл, например, да я опровергаеш. Но ... не виждам как.

А посочих тази особеност на теб . За теб. Е, соделих собствен опит. Но затова и не използвам подобни конструкции ...

Честно казано, очаквах полемика относно изложените от мен аргументи. Може би пък ги приемаш безрезервно.

И понеже по същата логика Ники може да реши, че приемам аргументите му безрезервно, ще кажа, че ги приемам ... резервно.

Наистина, Библията показва един път на човека. Но колко войни са станали по света със същата тази библия, развята като знаме? Най трагичното е, когато се оказва развята и от двете воюващи страни. Колко кръв е пролята? Значи разказът не се възприема еднозначно.

Разбира се, проблемът не е в Библията. А в четящия. Е нали това казвам - този четящ не може да я прочете правилно . И не е проблемът в това, което казвам, а в това, че наистина не става четенето ... Моля ви, опровергайте ме!

[Висшият Аз]

Божидар, замислял ли си се защо не е добре да съдим другите? Сигурно. Може би даже имаш повече от един отговор. Ето един в добавка: Когато говорим за другите - от вида: "Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си. Сигурно е, че ние го правим, това, което твърдим, че другите го правят. А дали и другите наистина го правят - това не е чак толкова сигурно.

Идеите на гностицизма са напълно абсурдни за повечето хора. В тях никой, ама наистина никой, не може да бъде убеден. И все пак те имат своите последователи. Защото сред хората има такива, които не ги приемат, а ги разпознават. Като своето съкровено. На никой гностик няма начин да му хрумне да убеждава когото и да е в каквото и да е. Защото знае, че е невъзможно. Но ние се надяваме, наистина, че имаме възможност да си говорим. Тогава някой може да разпознае ...

Що се отнася до протестантизма - нека да си припомним кога се появява той. Когато тълкуванията и поученията на официалната не протестанстка християнска религия са доказали своята несъстоятелност и лицемерие.

А сега конкретно, Божидар: къде прочете в моите думи твърдения за вяра? Не че няма своето място и значение, но просто не съм говорила за вярата. Което показва още един парадоксален феномен на някои дискутиращи: Те заявяват, че опонентите им твърдят нещо (но те не го твърдят) и ги громят по този пункт. Е, да, де, ама ...

Човек наистина не може нищо сам. Инак трябва да изключим като самонадеяни и лъжовни думите на Иисус Христос: " Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене."

Което не значи, ама никак, че няма какво да вършим. Има, и хич не е малко. Единствено смътното съзнание за това, което наистина имаме като работа, може да ни накара да посочим това твърдение кано невярно и самодаеяно. Или да се направим, че няма отношение към нас. Или ... че го няма.

Падението не е довело до съвсем пълна загуба на Божественото в човека. Но то спи в него, не е активно. Ако беше иначе, със сигурност бихме живяли някак не така, както живеем сега. Как е възможно всички безобразия, които стават в света около нас и в нас, да бъдат дело на един любящ, животворящ Бог? А ние, божествените, си стоим сред този абсурдистан невинни и божествени? Това с особена сила се случва у нас, в България, където живеем в един наистина абсурден свят. Безброй неща може съвсем спокойно да не се случват толкова глупаво, колкото се случват. Обаче те неотвратимо се случват именно безкрайно глупаво.

[Висшият Аз]

Ами тук е тънкия момент. На повечето хора съзнанието не може да понесе наглед противоречиви неща. Които след разбиране и осъзнаване не са противоречиви.

Всъщност това е част от духовното развитие: да почнеш да виждаш единното в противоречията.

Исус Христос е обяснил три неща.

Само някои от учениците са го разбрали, а какво да говорим за Апостол Павел, който дори не е виждал Исус.

Нещо номер 1. Спасението не е в този свят. Спасението е в единството на Божието Царство

Твоето тълкуване май е описано тук:

Лука, гл.4: 5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),

7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое

8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

Като приеме всичките царства - напълно ще ги интегрира. Обаче Иисус отхвърля това предложение.

Нещо номер 2. Ще се спасим не като избягаме от този свят (както се твърди от някои хора), а като преодолеем този свят. Тоест като преодолеем двоичността му.

Това е много силно описано в думите на Исус.

Божието Царство е във всеки човек. Егото на човека го различава от битието му, т.е. от околния свят. Това е дуализма на този свят.

Не може да се избяга от този свят. И Божието царство наистина е във всеки човек. Но ... не действа там. Спи. Припомни си приказката за спящата красавица. Ще направиш голяма грешка, ако си помислиш, че приказките са само за децата ... Гностикът знае и разбира това, разбира и приема задачата си в него с мисълта за работата, която има да свърши по- нататък. За това говори и Учителя, като казва, че този свят е едно училище, подготовка за живот в друг свят. За съжаление не мога да цитирам точно.

За да преодолеем дуализма трябва какво да направим? Да слеем себе си с битието си. С околния свят. Така нашия свят се слива с Божието Царство и ние сме спасени.

Така егото изчезва и се сливаме с Божественото.

Околният свят няма как да е Битието. Той е една малка част от него. Дуализмът се преодолява, като се излиза от него, а не като се сливаме с него. Околният свят е точно толкова дуалистичен, колкото смъртното човешко същество. То е изцяло негова рожба. Макар и с още една скрита в него същност. Която не е от този свят, не му принадлежи.

Това е и смисъла на "Херметичната сватба на Кристиян Розенкрой". Сливането със всичко, вкл. и с този свят.

Обединяване на противоположностите, а не бягството от тях.

E ... противоположностите не може да се обединят. Те са си заедно, свързани една с друга по своята същност. Те дори не са абсолютни. Преминават непрекъснато една в друга. Как да се слеят? Те са плод на протичане, на движение на други неща.

Когато човек излезе от света на дуалността, само тогава може да бъде в един свят, който включва и света на дуалността. Самодействие в нашия свят няма. Има взаимодействие.

Нещо номер 3. Дал е начина, по който да се постигне горното.

Безусловната любов. Любов към всеки въпреки лошото и греховете му.

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." (Матея, 7:21, 23)

И е разказвал каква е волята му.

Виждаме, че тук Исус утвърждава нуждата от спазване на закона за влизането в Божието Царство, а Павел не. Защо ли?

И т.н., и т.н.

Наистина е дал начина, по който се постига спасението от игрите на света на дуалността. Павел не само че е разбрал този начин добре, но и го е изповядвал.

Безусловна любов е недостъпна за човека в сегашното му състояние. Той дори не може да си представи какво е това - безусловна любов. Той има само своята мъничка, условна, човешка любов. Която е съвсем друго нещо. Не е лоша, без нея какво бихме били, но ... в света на дуалността става основна причина за огромни страдания. Но светът без нея би бил толкова невъзможен, че приемаме и неизбежните страдания. Само и само да я има с нас. Е, като ни дойде до гуша от тази изнуритлена връзка - условна любов-страдания, започваме да търсим Другата любов.

Вселената е Холографска. Всяко нещо съдържа цялото.

Това е изключително интересно явление. Холографската вселена. Хайде да си припомним популярното, което е известно за холографията. Една холографска плака притежава изумителното свойство - всяка част от нея съдържа информация за целия образ на обекта. Това е много интересно свойство, но отлично знаем, че плаката не е обектът. И ако нашият свят наистина притежава холограхски свойства, като всяка част от него съдържа информация за всички останали, то какво по- ярко доказателство, че той не е обектът? Нито - светлината, благодарение на която е получена холограмата?

[Висшият Аз]

Да се отрича този свят е критика на Божиите действия спрямо останалите вериги в него. Мдам.

"Моето Царство не е от този свят" - не зная дали е е отричане, или критика, но считам, че за мен това е истинно.

Е ... дали може да е въпрос на субективност ...

[Висшият Аз]

Само с говорене няма да стане, иска се и работа. Работа върху себе си. Може би ни трябва нравствена дисциплина?

Някои тук говорят за умъртвяване на тялото. Може би трябва да се разбира в нравствен смисъл: да се сдържа всяка поход и страст и да се употребява най-проста храна. Към това са призовавали неоплатониците.

Учителят говори за същото.

Да, животът който водим, ярко доказва, че само с приказки не става. Иска се работа. Ето, тук вече започва проблемът. Каква работа? И кой какво има да върши?

Не успях да открия мнение за умъртвяване на тялото. Нещо наистина трябва да умре, но то така или иначе си е обречено на смърт, това е егоцентричното съзнание. И ето, тук започва драмата: не е въпрос на нравственост! А е въпрос на структурна пригодност! Новораждането от Вода и Дух означава получаването на тази различна структурна пригодност! Превръщането на оловото в злато на алхимиците означава подмяна на една непригодна структура с друга, пригодна!

Ако я има,тази структурна пригодност, високата нравственост се появява като следствие. И ред други качества и възможности. Но ние започваме от обратния край.Опитваме се да имаме колекция от качества (при това все изпускаме нещо, и не ни смущава, кой знае защо, принципната невазможност да получим пълния и набор), висока нравственст и т.н.

Ето, тук се появява и проблемът с висшия аз. Цялостната човешка система в момента на човека е структурно непригодна за съществуване в Божието царство. Начело с висшия аз. Има една утеха, разбира се. Наистина има една съхранена частичка в човека, която знае пътя към структурната пригодност. Тя именно трабва да свърши работата по изграждането на новата структура. И ако не успява, това недвусмислено сочи, че е в спящо състояние, не е активна.

Ако под висш аз разбираме тази частичка - добре, нещата ще се получат. Само дето за нея просто понятието "аз" изобщо не върви. И това се посочва във всички уважавани и доказали силата си Учения за постигане на Божествената реализация на човека.

Но ако разбираме под висш аз онази повредена безсмъртна конструкция, влачеща окаяното си съдържание от инкарнация към инкарнация без да успее да осъществи необходимата структурна промяна- ясно е защо нещата не стават.

[Висшият Аз]

E, не те ли смущава, че толкова много говорим за такова сливане, а толкова не става?

[Висшият Аз]

Нужна е температура, за да може молекулите да преминат в претворяване, чрез разпад, и в ново пренареждане, а тази топлина, която е необходимата точка на топене е самата Любов.

Пренареждане? Това ми напомня за алхимичен процес. Не е зле, но пак стигаме до условието, при което той може да се осъществи. Точно за него висшият аз пречи.

При такава температура смъртното просто не може да се запази. В което, казват, се е убедила още Семела.

[Висшият Аз]

Въпросът за това - дали е добро състоянието на човека преди падението и дали си струва да се връщаме към него е много интересен. Лама Оле Нидал направо казва с очарователна насмешка - какъв е този рай, от който може да се изпадне?

Разбира се, всеки си го решава сам за себе си. който реши, че си струва - пробва. Който реши, че не си струва- стои си, където е. Това не е лошо, стига да не си въобразява, че блатото, в което е, само да си представи, че е красиво и чисто езеро и то - ще стане. Но дори и да си въобразява не е лошо, щото как иначе ще се срещне със заблудата си. Нека да се срещне с резултатите от нея и ще разбере. Рано или късно ...

Срещаме се с безкрайната мъка на този свят ежесекундно. Може ли да ни утеши, че има разни радости на другия и край? Та дори и на мен сега да ми е радостно и хубаво, това не трае никак дълго, и ни най- малко не променя другия край ... Може да се задоволим с радостите и да се правим, че "лошия край" го няма. Но като ни се озъби отблизо, се оказва, че го има. И никакво въображение не помага. Тогава би трябвало да намерим сили и да се запитаме- на въртене на краища на пръчици ли ще си играем, или има и други неща, освен тези пръчици с два края.

Кой от нас може да си представи един истински безкрай? Ако е такъв, дори и да не можем да си го представим, все пак той включва всички възможности. Възможността за падение не виждам как може да бъде изключена от това всичко. По същата логика трябва да има и възможност да не изпадне човек. Ами да, някои са я избрали нея, а други - първата възможност. Ето така виждам проблемът с падението. И ние с вас, драги четящи тук, е ясно коя възможност сме избрали. Щом сме заедно и тук ...

Хубавите цитати на Велина ми харесват и на мен, но кой знае защо ги чета откъм съвсем друга посока. Ето например - "Светът е вън от рая" - уви, да. Като е изпаднал от него ...

[Висшият Аз]

Има само една реалност. Така и продължавам да не разбирам защо поставяте висшия аз в зависимост от илюзията на заобикалящия ни свят.

Никой няма претенциите да предлага изход. А иначе изходите са два: победа или поражение. Бягството е поражение.

В книгата „Пещерите и дебрите на Индустан“ в 33 глава, а и в следващата има доста интересни неща свързани с темата. Тук няма да навлизам в подробности, нито ще цитирам.

Има само една реалност? Напълно съм съгласна! Но няма никакъв проблем в нея нещо да си създаде един самозатворен илюзорен свят, и това прави т.нар. висш аз. Когато това се случи, той става зависим от създадения от него свят. Така се самозадушава някой, който се е завил презглава. Вдишва си издишаното от самия него.

Също така е напълно възможно друго нещо да не си създаде такъв самозатворен илюзорен свят и да си пребивава в едната реалност. Но тогава не се изживява като аз.

Няма никакъв проблем да издигнем на висок пиедестал нещо, което наричаме висш аз. В това имаме пълна свобода. После ... идва, каквото следва. И от него никак, ама никак не сме свободни.

[Висшият Аз]

Много ми се иска да видя повече мнения в посоката навътре.

Присъединявам се с радост и надежда към това пожелание!

[Може ли човекът да прави добро?]

Да.Никой от нас не е любящ. И благ. И в състояние да прави добро. Но какво от това? Ако аз не мога, колкото теб и ти не можеш, в същата степен, в която и аз, и той не може ... и тя ... и ние... и вие ... и те ... това значи, че чрез това тотално неможене доброто в света липсва. .

[Може ли човекът да прави добро?]

Несъмнено всеки има можещ и творящ аз! Въпросът е какво може и какво твори? Или въпросът е да се забавляваме като можем и творим? Да си творим самодоволно и изобщо? Разбирасе, тук влиза и играта с думи, но тя си е само една мъничка игричка, в сравнение с играта на творение!

Наистина ли не те смущава това, че сътвореното от мен добро мнение не ти прилича никак на добро? И нима това се отнася само до някакви си мнения?

Светът е един. И ние го споделяме. И не го споделяме никак успешно. Защото скоро няма да имаме какво да споделяме. Това не те ли смущава?

Общото на тези разсъждения с доброто е всъщност липсата на такова. От такъв начин на творене няма добро. Но ние нямаме друг. И ако искаме все пак да правим добро, не трябва ли да се замисляме как да гоправим? Така че да е Добро?

[Може ли човекът да прави добро?]

Ако попитаме когото и да е, как преценява това, което прави, той едва ли ще каже, че е зло. Пък и ако счита, че е зло, всъщност- защо го прави ...

Това означава, че всъщност всеки от нас се опитва да насложи своята представа за добро върху това, което прави.

Моделира света, според своите представи. Създава свой свят. Действа като един можещ и творящ Аз. Ако резултатите от това не ни харесват, ако отделните светове на всеки от нас никак не могат да се срещнат и да съществуват мирно и съвместно, може би има някаква принципна причина за това?

[Висшият Аз]

Нека се върнем "един такт" назад. Тогава това сега е било послето на едно по-ранно сега.

А приехме, че послето е обусловено от направеното сега.

Следователно човек няма как да направи каквото си иска.

И това "Да бъде моята воля!" в същност е илюзорно.

Поправете ме, ако греша, но излиза, че или имаме свободна воля, или нямаме никаква такава, а не специфично съчетание на двете.

А за неща, които бързо пожелаваме и стават бързо ... не знам. Дори и да скоча бързо от 10 етаж, ако Той е решил нещо друго, също така бързо отдолу ще застане ремарке пълно с дунапрени .

Гадничко. Не стига, че нямаме никаква свободна воля, ами и сме убедени, че сме като волни птички!

Това за скока ми навява асоциация с едно от изкушенията на Иисус в пустинята. И двете показват, че човек има свободата дали да се изкуши, или да не се.

Може би във всеки момент имаме свободата да избираме дали да сме свободни, или да не сме. След като изберем да не сме- вече не сме свободни. Елементарните избори - бяло, или черно, червено, или черно, ръбесто, или гладко и т. н. не са реализация на свобода, макар че човек дълго време си мисли, че е.

Може ли в света, в който живем, да бъдем свободни? Изглежда, че не. Но животът ни в такъв свят вече е следствие от направен избор. Вътре в това следствие няма свобода, наистина. Освен свободата да излезем оттук. При това не можем сами. Изрично предупреждение за това виждаме в известните думи на Иисус Христос

Та цялото ни съществуване е следствие от един такъв избор. Изборът да вкусим от плодовете за познаване на доброто и злото. Имаме избор - да вкусим, или да не вкусим .След това вече не сме свободни от последствията на избора си. Но казват, че има изход. Нещо в нас също така счита. Също, нещо изобщо няма намерение да излиза, харесва си му тук. И двете неща ги има и в една инкарнация и в друга ... можем да считаме, на това основание, че и двете са безсмъртни. Но състоянието на човешкото същество тук и сега не е точно живот. Това е като вечното свободно падане на обект, намиращ се на орбита около космическо тяло.

Това, което иска да се освободи от последствията на избора на плодовете за познаване на доброто и злото за да живее в свободата, за която смътно си спомня, че я има някъде, това е "вътрешния човек" сърдечния атом - искра, "психическото същество" на Шри Ауробиндо, Божието царство в сърцата ни - според Евангелията. Но това не е аз. Където е аз - няма свобода. Тъй като сега явно не е активно (дори не можем да си представим състояние не-аз, считайки състоянието "аз" за висша, дори Божествена добродетел, дар...), можем да го разглеждаме като спящ, пасивен елемент Спящата красавица, която очаква своя принц. И снея е заспал и целия и свят ...

Това, което собствено е направило изборът да вкуси от плодовете за познаване на доброто и злото може да се нарече висш аз - защото има азово самосъзнание, защото е висше и е безсмъртно. Но е видоизменено, съвсем различно от това, което е било преди да е направило избора си. Не е вече това, което е имало връзка с Божественото. Не може да се изявява като божие творение. Самозатворило се е в създаден от самото него подсвят. И му харесва да си седи затворено. Докато не му дойде до гуша, разбира се.

[Висшият Аз]

Между другото това успяване и неуспяване да развиваме телата си, да се свържем с Аз-а си и т.н. пак ми заприличва на нещо, което с волята си правим или неправим. Или ... греша?

Не само, че прилича, ами и си е точно така. Ние с волята си правим, или неправим. Тоест - да бъде моята воля. А нали трябваше нещо друго да бъде ...

Що се отнася до липсата и наличието на свободна воля у човеците ... Учителя е казал, че човек може да прави каквото си иска ... Но после идва каквото следва. Ето едно специфично за човека съчетание на свободна воля и пълна липса на такава.

Напълно е възможно бързо да пожелаем нещо и дори и да стане бърже. Последствията се разгръщат в доста по- голям интервал от време. Няма да посмея да попитам не се ли сещате за такива неща. Вярвам, че ще се сетите ... бързо!

Между другото, нашите мнения не са на хора, които считат, че са се добрали до Истината. А на хора, които съзнават, че са доста по- далеч от нея, отколкото биха искали. И като такива считат, че колкото повече хора прозрат поне положението, в което са, толкова по- бърже това положение може да се промени.

Що се отнася до съвпадането на висшия аз с вътрешния човек въпросът е много интересн и не бих искала да свърши обсъждането му тук. Като едно продължение ще предложа един откъс от "Фауст" на Гьоте, преди малко ми попадна:

"Съзнал един-единствен порив

о, никога ти другия недей познава!

Две души живеят, ах, в мойта гръд –

и всяка иска от другата да се отлъчи.

Едната с любовна сласт за света се хваща

и корени дълбоко в него впива.

А другата – от прахта мъчително

въздига се към селенията висши на Отца!"

[Висшият Аз]

Проблемът с думите е, че човек предполага, че те служат за разбирателство, но практиката показва, че от тях се поражда неразбирателство. По най- различни причини, но не на последно място е и причината, че когато говорим за висшето в човека, за безсмъртното, просто не можем да си го представим. Нашите понятия нямат нищо общо с него. Затова Иисус все го уподобява на познати на учениците му неща. И те са все различни. Нито в един израз не казва какво това безсмъртно в човека е. Но навсякъде казва: "е като..." . Затова различни изказвания на един и същ учител, а още повече - на различни учители, изглеждат противоречиви. В същото време се отнасят до едно и също нещо. Така на места Учителя говори за висш аз (някои виждат акцента върху аз- а, за съжаление) но на други места недвусмислено говори за висшето в човека, или за "вътрешния човек" . И от никъде не следва, че това е висше азово самосъзнание. Има един проблем. За да се откажеш от нещо, все пак трябва да го имаш първоначално. Само една изградена личност, в цялата си пълнота, може да извърши процеса на трансформация, за който говори Учителя. С развитите и максимално здрави физическо и всички останали тела. Така че ако някой е твърде смачкан и нечувстваш се личност, все пак може би първо трябва да се почувства личност. Но ако остане с тези си тела и само с тях, ако остане опиянен от усещането си за азова личност ... тежко му и горко! Може да ги развива колкото си ще, да достига до неизмерими висоти вътре в тях, ще си остане клет затворник!

Макс Хайндел обръща специално внимание, че всяко тяло си има предназначение. За връзката с Твореца четворната личност (физическо, етерно, астрално и ментално тяло) няма инструмент. Няма нужното тяло. Нужно е още едно, друго тяло. То не може да бъде изградено от градивните елементи на този свят . И съвременният човек го няма. Нито с висшите си, нито с нисшите си компоненти.

Станимир, има много сравнително безсмъртни неща, и те никак не са Божествени. Не се ли сещаш поне за едно? Но как е възможно да има неща, които не са Божествени? Много просто. Като пожелаят да се отделят. Веднага стават отделени. Всъщност те са смъртни. Но няма проблем, да удължават живота си, колкото искат. Как? Пак не е особено сложно - за сметка на други. И ако си спомним, че в нашия свят всички същества живеят за сметка на други ... И сега ли не се сещате какво означава това?

В заключение ще кажа, че може само да бъде благодарен на Съдбата този, който все пак не успее да се свърже с висшия си аз .

Макар че ако би се свързал, в следващия си живот би бил много сигурен какво да не прави. Ако е вярно, че преражданията са инструмент в ръцете на еволюцията.